№ 1234
гр. Пловдив, 27.06.2023г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХХХI – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и девети май, две хиляди
двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ГЕОРГИ
ПАСКОВ |
|
При секретар
|
К.Р. |
и с
участието |
|
на прокурора
|
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
по к.адм.
дело № 945 по описа на съда за 2023 г. |
||
|
|
||
Производството е по реда на чл.208 и сл.
от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на адв. С.С.,
пълномощник на „Сити дар Пловдив“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу РЕШЕНИЕ 308 от 17.02.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах.дело № 6296/2022г.
В касационната жалба са развити
съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът твърди, че не е
извършил нарушение, че неправилно е прието от съда наличието на неформално
посредничество между касатора и „Висталис“. Иска се отмяната на въззивния
съдебен акт.
В съдебно заседание, касаторът не се
представлява.
Ответникът по касационната жалба-
директор на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Кърджали и Стара
Загора се представлява от адв. П., който оспорва жалбата. Претендира разноски.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното:
На 29.03.2022 г. на електронната поща на
Министерство на туризма постъпил сигнал за извършване на туристически услуги на
адрес в гр.Пловдив, ж.к. „Изгрев“, ул. „Правда“№ 28 от лице което не
притежавало издадено разрешително за това.
По случая била назначена и извършена
проверка от служители на КЗП Пловдив, сред който и свид. С. А. - на длъжност
главен инспектор в РД – Пловдив в КЗП.
Проверката била извършена на 05.05.2022 г. и
при нея свид. Ангушева, констатирала, че на посоченото място се помещава офис в
който се извършват парични преводи, плащания на битови сметки и се предлагат за
продажба на самолетни билети. С цел извършване на контролирана покупка, поискала
да закупи билет до гр. Дортмунд. Служителката в офиса позвънила на фирма
„Висталис“ ЕООД за да провери за свободно място и цена за билет за дата
08.05.2022г. и предложила за закупуване билет на цена от 330 лв. За проверката
и констатациите бил съставен констативен протокол No К- 2699806/05.05.2022 г. в
който били описани горните факти. Проверката била извършена в присъствието на С.И.продавач
и управител в „СИТИ ДАР ПЛОВДИВ“ ЕООД
На 12.05.2022 г. в сградата на КЗП – Пловдив
в качеството си на управител на дружеството се явила С.И. и представила
заверено копие от договор за поръчка с „Висталис“ ЕООД, с предмет приемане на
поръчки и получаване на
плащания за извършване на проводи и легализация на документи, не било предоставено
удостоверение за извършване на туристическа агентска дейност от „СИТИ ДАР
ПЛОВДИВ“ ЕООД.
Прието е че се касае за нарушение на чл. 61
ал.2 от ЗТ, поради което на касатора на основание чл. 182 ал.1 от ЗТ била
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лв.
Районният
съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа
обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. От правна страна районният
съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите
реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение.
Решението е правилно.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на НП факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното в атакуваното НП нарушение е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
Правилно
РС е приел, че анализираната по делото доказателствена съвкупност води до
извода, че е осъществен състав на нарушение на чл. 61 ал.2 от ЗТ, като
санкционираното лице е извършвало туристическа дейност по смисъла на §1 т.61 ДР
на ЗТ- посредничество при продажба на туристически пакети и при извършването на
туристически услуги, включително авиационен превоз. По смисъла на чл. 49-51 от ТЗ, посредническата услуга се извършва от посредник, който по занятие съдейства
за сключване на сделки срещу възнаграждение. Доказано е по делото от
показанията на св. Агушева, от приложения снимков материал, а също и от сигнала
до МТ, обективиращ извънпроцесуалното изявление на трето лице, че в мястото на
контрол се предлагат на клиенти услуги, свързани със закупуването на самолетни
билети. При направено запитване, продавачът в обекта е извършил проверка за
налични самолетни билети до гр. Дортмунд, чрез провеждане на телефонен разговор
с друго лице и е обявил крайна цена от 330 лв. за билет. Очевидно е, че
действайки по този начин, представителя на „Сити дар Пловдив“ ЕООД е съдействал за сключване на договор за
закупуване на самолетен билет. Без значение е в случая начинът по който са
оформени посредническите отношения с „Висталис“ ЕООД- дали формално с писмен
договор или неформално с устно възлагане. Ирелевантно от гледна точка на
нормативната уредба е и кое е лицето, с което „Сити дар Пловдив“ ЕООД има
посреднически отношения. Важен е резултатът- предлагането на туристически
услуги, без дружеството да притежава съответния лиценз. След като се предлага
съдействие за закупуването на самолетни билети, налице е посредничество при
извършването на съответната туристическа услуга.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Ответникът
се представлява от адвокат, но липсват доказателства за направени разноски,
както и списък по чл. 80 от ГПК, поради което такива не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ 308 от 17.02.2023 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН
СЪД, по нах.дело № 6296/2022г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.