№ 192
гр. Момчилград, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100030 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК-развод по исков ред.
В своята искова молба ищцата АТ. М. П. с ЕГН- **********, заявява, че
с ответника М. С., турски гражданин с ЛНЧ- *********, роден на
**********г. в Р.Турция, са сключили граждански брак на 19.11.2012г., за
което е бил съставен акт за граждански брак № ****/ 19.11.2012г. на
км.с.Горно Кирково, общ.Кирково. От брака са нямали родени деца. След
сключване на брака заживяли в с.Горно кирково.
Още от самото начало бракът им не потръгнал добре, като ответникът
не е имало добри чувства към нея, и е сключил брака само за да придобие
българско гражданство. Още от самото начало отношенията им се влошили и
много скоро се разделили и тя се прибрала в своето родно село. Съвместният
им живот е продължил само няколко месеца от м.ноември 2012г. до
м.февруари 2013г. и оттогава насам не поддържали никакви контакти и
отношения. Ответникът живял в България- Кирково до 2014г. и тя не знаела
къде понастоящем се намира.
Ищцата заявява, че бракът им съществува формално, и продължаването
1
му не е бил в интерес на съпрузите и обществото. Настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, което налагало неговото прекратяване.
Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака им като дълбоко
и непоправимо разстроен, без да се произнася по вината за това. От брака са
нямали деца, и не се налагало произнасяне по въпроса за родителските права
и издръжка. Не придобили имущество, семейна общност, и не се налагало
произнасяне по този въпрос. Не търси и претендира издръжка.
В съдебно заседание, лично и със адв.М.Б. от АК- Кърджали, поддържа
предявената искова молба, така както е предявена. Заявява, че иска развод
поради невъзможност да живеят заедно.
Ответникът, редовно призован при условията на чл.48 ал.1 от ГПК
/чрез публикация в ДВ/, се представлява от служебно назначен особен
представител по реда на чл.48 ал.2 от ГПК- адв.Стр.А. от АК- Кърджали,
който намира, че бракът на страните е разстроен, и за това предлага същият
да се прекрати без съдът да се произнася по вината за това, като посочва, че
описаните в исковата молба обстоятелства са установени и не сочат за вина
на някоя от страните по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото удостоверение, изд. въз основа на акт за
сключен граждански брак № ****/ 19.11.2012г. км.с.Горно Кирково,
общ.Кирково, се установява, че страните по настоящото производство, са
сключили граждански брак на 19.11.2012г., като ищцата е приела да остане с
своето фамилното име П.. Представени са копия на лична карта на ищцата и
копие на разрешително за пребиваване в Р.България на ответника, от което се
установява, че последният е турски гражданин с ЛНЧ- *********, роден на
**********г. в Р.Турция.
Като свидетел е разпитано лицето М.М.И., сестра на ищцата, която в
своите показания сочи, че страните са сключили гр.брак през ноември 2012г.
и са живели заедно до началото на 2013г.- малко са живели заедно, след което
се разделили. Свидетелката посочва, че сестра й казала, че не се разбират и
ще се разделят, и се разделили, като тя се изместила в Горно Къпиново, и
оттогава не поддържали /от началото на 2013г./ контакти по между си. Не
знаели къде е ответникът, и нямали и тел.връзка. Изразява мнение, че бракът
2
на страните не може да просъществува, и че от датата на фактическата
раздяла нямат контакти.
От изложеното е видно, че са налице предпоставките за допускане на
развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като
съдът не следва да се произнася по вината за разстройството на брака,
предвид искането на ищцовата страна в тази насока.
Посочените по-горе обстоятелства се подкрепят и от показанията на
свидетеля- описани по- горе, а именно, че съпрузите са във фактическа
раздяла от повече от 10 години, живеят в различни населени места /а
ответникът не се знае и къде живее/, и не са имали връзка във тези години.
Установи се, че в това време ответникът и ищцата не са поддържали никакви
контакти в тези години, като за местоживеенето на ответникът не е налице
никаква информация, и не се установи причината за раздялата на страните,
както и причината, поради която същите не си контактуват. В своите
показания свидетелят е категоричен, че страните са разделени от 10 години,
живели са заедно само няколко месеца, и не поддържат никакви контакти, и
че бракът на страните не може да съществува повече. Не се установиха
причините за настъпилото отчуждение между страните, което отчуждение е
продължило повече от 10 години, в които липсват всякакви връзки между
страните. По делото не се установиха никакви брачни провинения на
страните. Не се събраха никакви доказателства за каквото и да е брачно
провинение на ответника, както впрочем и за ищцата.
Съдът приема за установено, че повече от 10 години страните по делото
живеят разделени, и в този период не са били като едно нормално семейство,
между тях е липсвал ежедневният диалог, налице е било едно отчуждаване
между тях. По делото не се установи със една категоричност наличието на
брачно провинение, като показанията на свидетеля не съдържат никакви
факти в тази насока. Съобразно това съдът намира, че липсва брачно
провинение на ответника. В това отношение не бяха ангажирани никакви
доказателства- налице са общи твърдения за наличие на дългогодишна
раздяла, през която липсва контакт между страните, но не е и че вина за това
носи ответника.
Т.Е., съдът намира, че страните са били кратко време заедно, и
прекалено дълго време разделени, и което време, не се установи да са
3
предприети действия, от която и да е страна, за съвместното им живеене.
Т.е., по така описания начин, те- като съпрузи са изразили своето
сериозно и непоколебимо желание за нежеланието си да бъдат едно
семейство, както и че не поддържали помежду си контакти в посочения по-
горе период. Очевидно е, че съпрузите по гореописания брак живеейки, по
този начин повече от 10 години, не са положили достатъчно усилия за
запазването или възраждането на същия, поради и към настоящия момент ще
е обществено неприемливо запазването му. Последното би означавало да се
запази една конкретна брачно-правна връзка, която е лишена от смисъл и
съдържание- а от това никой няма нужда.
Предвид на това съдът намира, че са налице условията за прекратяване
на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака без
да има вина и на двамата съпрузи, т.к. е налице от дезинтересованост на
същите от семейството и по-между си.
Съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за родителските
права на деца, тяхната издръжка и режим на лични отношения, поради липса
на предмет- страните по делото нямат родени от брака непълнолетни деца.
Ето защо съдът не се произнася по въпроса за упражняване на родителските
права, определяне на режим на лични отношения между родители и деца,
както и за присъждане на съответна издръжка на децата.
Предвид липсата на искане от страна на ищцата за произнасяне по
въпроса със фамилното й име след брака, не следва да се произнася и по този
въпрос. Липсва искане и за определяне на издръжка между съпрузите по
делото, както и за някакви имуществени претенции, един към друг, поради и
което съдът не се произнася по такива. Съдът, предвид на обстоятелството,
че ищцата не прави изявления за ползването на семейното жилище- т.к.
нямали придобито такова, то и съдът не се произнася по този въпрос.
От събраните по делото доказателства, обсъдени в предходните абзаци,
и предвид твърдо изразеното от страните поведение през последните 10
години- а именно продължителната фактическа раздяла, съдът намира, че
следва да бъде прекратен техния брак, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство, без да се произнася по вината за това. В този
период страните са били фактическо отчуждение, не са поддържали никакви
контакти, което сочи на тяхното намерение за разделен живот. Ето защо
4
съдът следва да постанови развод без да се произнася по вината, т.к. по
делото не се установи някакво брачно провинение на която и да е от
страните- налице е настъпило обективно отчуждение, за което вина носят и
двамата.
При този изход на делото съдът определя като окончателен размера на
държавната такса на 25 лева, които ищцата е заплатила първоначално. При
този изход на делото страните следва да поемат разноските сами, така както
са били направени от тях.
Водим от изложеното , съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключения между ищцата АТ. М. П. с ЕГН- **********,
и ответника М. С., турски гражданин с ЛНЧ- *********, роден на
**********г. в Р.Турция, сключен граждански брак на 19.11.2012г., за което е
бил съставен акт за граждански брак № ****/ 19.11.2012г. на км.с.Горно
Кирково, общ.Кирково, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, без съдът да се произнася по вината за това.
Съдът не произнася по въпросите за упражняване на родителски права,
режим на лични отношения на родител с деца и издръжка на деца, както и по
въпросите със семейното жилище, фамилно име на съпруга, и издръжка
между съпрузите, поради липса на предмет.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен
съд- Кърджали.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
5