Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 62
Гр.Елхово, 21.04.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на двадесет и
шести февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател: Яна Ангелова
при
секретаря П. Н , като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 659 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на Р.А.В. ***, чрез
пълномощник адв. Хр. К. ***, против „АГРО
ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К , общ.
Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д“ №62, представлявано от управителя Г.С.М., с
която против ответника са предявени следните искове: иск с правно основание
чл. 28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ– за разваляне на Договор за аренда на
земеделски земи от 18.07.2012 година, вписан в АВ, Служба по вписвания гр.
Елхово с вх. рег. № 1594 от 19.07.2012 година, Акт № 45, том II по отношение на нива с площ от 10.00 дка,
намираща се в местността „Върбов кладенец“ в землището на с. К , обл. Ямбол,
съставляваща ПИ 022420 по КВС на с. К , идентична с ПИ с идентификатор №
36909.22.420 по кадастралната карта и кадастралните регистри, утвърдени със
Заповед № РД – 18 – 1645 от 25.09.2018 година на изпълнителния директор на
АГКК, поради неизпълнение на договорните задължения от страна на арендатора; иск
с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗАЗ за връщането на процесния имот на
ищеца и иск с правно основание чл. 8, ал.1 от ЗАЗ за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата 460.00 лева, представляваща неизплатено от
ответника на ищеца арендно плащане за стопанските 2016/2017 година и 2017/2018
година, от които сумата от 220.00 лева за стопанската 2016/2017 година и сумата
от 240.00 лева за стопанската 2017/2018 година.
Ищецът
твърди, че на 21.12.2012 година с Нотариален акт №40, том V, рег.
№3766, н.д. №613/2012 година на нотариус Ж. Р, с РД – РС- Елхово, рег. № 452 на
Нотариалната камара, е закупил следния
недвижим имот: нива с площ от 10.000 дка, находяща се в местността „Върбанов кладенец“
в землището на с. К , общ. Елхово, обл. Ямбол, съставляващ ПИ 022420 от КВС на
селото, а съгласно Заповед № РД-18-1645/25.09.2018г. на Изпълнителният директор
на АГКК, представляващ ПИ с идентификатор №36909.22.420.
Ищецът
излага, че имотът е бил предмет на Договор за аренда на земеделски земи от 18.07.2012г., вписан в Агенция по вписванията, Служба по
вписванията гр. Елхово с Вх. per. № 1594, от
19.07.2012г., Акт №45, том II,
сключен между предходните му собственици и ответника, като договорът за аренда
бил сключен за срок от 15 години, считано от датата на подписването му.
Твърди се, че след като придобил правото на
собственост върху имота, след многократни уведомления, обаждания и покани, едва
през 2016г. ответникът му заплатил сума в размер на 799.10 лв., представляваща
годишните рентни плащания за стопанските 2012/2013г., 2013/ 2014г., 2014/2015г.
и 2015/2016г., дължими съгласно чл. 3 от договора. Ищецът твърди, че от 2016г.
до датата на подаване на исковата молба ответникът в качеството си на арендатор
не е извършвал годишни рентни плащания по договора. Поради това, счита, че
ответникът в качеството му на арендатор е в пълно неизпълнение на договорните
си задължения за заплащане рентни плащания за стопанските 2016/2017г. и
2017/2018г., в размер на 220.00 лева за
стопанската 2016/2017г., определено въз основа на средното годишно рентно
плащане за стопанската 2016/ 2017г., определено от ОД „Земеделие“ - Ямбол с
Протокол № РД-16-233-/15.08.2016г. и в размер на 240.00 лева за стопанската
2017/2018г. определено въз основа средно годишно рентно плащане за стопанската
2017/2018г., определено от ОД „Земеделие“ - Ямбол.
Ищецът желае съдът да постанови решение, с което на основание
чл. 28, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАЗ да развали Договор за аренда на земеделски земи
от 18.07.2012г., вписан в Агенция по вписванията, Служба по вписванията гр.
Елхово с Вх. per. № 1594, от
19.07.2012г., Акт№ 45, том II, по
отношение на нива с площ от 10.000 дка, находяща се в местността „Върбанов
кладенец" в землището на с. К , общ. Елхово, обл. Ямбол, който недвижим
имот съставлява ПИ 022420 от КВС на селото, а съгласно Заповед
РД-18-1645/25.09.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК представляващ
поземлен имот с идентификатор №36909.22.420, поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника в качеството му на арендатор, както и да
предаде владението на имота на ищеца в качеството му на собственик. Ищецът
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 460.00 лв.,
представляваща неизплатени годишни рентни плащания, в размер на 220.00 лева за
стопанската 2016/2017г. и в размер на 240.00 лева за стопанската 2017/2018г.,
определени въз основа на средното годишно рентно плащане за двете стопански
години от ОД „Земеделие“ гр. Ямбол, ведно със законната лихва, считано от дата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
В съдебно заседание исковата молба се
поддържа изцяло от процесуалният представител на ищеца. В представени по делото
писмени бележки са изложени подробни доводи в подкрепа основателността на
предявените искове. Претендират се направените по делото разноски.
В дадения от съда едномесечен срок по
чл. 131 от ГПК за отговор на исковата молба, ответникът чрез процесуален
представител – адв. Ст. Т. *** е депозирал писмен отговор. С отговора на
исковата молба ответникът изразява становище за допустимост на предявените
искове и неоснователност на същите. Ответникът не оспорва, че ищецът е придобил
правото на собственост върху процесния земеделски имот, като е встъпил в
правата на арендодателя по договора за аренда. Счита обаче, че правоприемството
само по себе си не е достатъчно, за да се счете,
че правоприемникът има право автоматично да претендира от арендатора по
договора плащане на дължимата рента. В тази връзка се позовава на разпоредбата
на чл.17, ал.3 от ЗАЗ, която задължава правоприемника да уведоми незабавно
арендатора за настъпилото заместване, т.е. да доведе до знанието на арендатора
обстоятелството, че е придобил имота, встъпил е в правата на арендодателя по
договора за аренда и поради това има право да получи дължимата рента. Разширителното
тълкуване на тази разпоредба според ответника, обосновава извод и за това, че
правоприемникът на арендодателя следва не само да уведоми арендатора, че е
станал собственик, но и да му посочи свой актуален адрес и начин, по който да
бъде заплащана дължимата рента занапред. Твърди, че ищецът не е отправил до
ответника такова уведомление по надлежния ред и не е посочил адрес и начин на
плащане, а ответникът е узнал за настъпилото договорно правоприемство в
резултат на извършена справка в Служба по вписванията - гр.Елхово, като поради
липса на уведомление по ЗАЗ и актуален адрес на новия собственик, е извършвал
плащанията на дължимата рента за предходните години на адреса на ищеца, с който
последният фигурира в текста на нотариалния акт за покупко - продажба. Ответникът
сочи, че е положил всичко необходимо, за да изпълни задълженията си по договора
за аренда по отношение на ищеца, като за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г.
е извършил плащания на дължимата рента на ищеца чрез пощенски запис и експресен
паричен превод на известния му адрес на ищеца, на който са били извършвани
плащания на дължимата рента за предходните стопански години след настъпване на
правоприемството, но преводите са били връщани като непотърсени от адресата.
Ответникът се позовава и на това, че извършените арендни плащания по процесния
договор за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. са били отразени по надлежния
ред в счетоводството на дружеството. Ответникът счита, че в случая ищецът е
изпаднал в забава по смисъла на чл.95 от ЗЗД, поради което не следва да се
приеме, че е налице виновно неизпълнение от страна на ответника на задълженията
по договора за аренда. Претендира се отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание становището на
ответника, изразено в отговора на исковата молба, се поддържа изцяло от
неговият процесуален представител.
В писмени бележки, представени в
определения от съда срок се излагат подробни аргументи във връзка с твърдяната
неоснователност на предявените искове. Ответникът претендира разноски по
делото.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, а
това се установява и от приложения към исковата молба договор за аренда на
земеделски земи, че на 18.07.2012 година между един от съсобствениците на имоти,
земеделски земи и ответното дружество е бил сключен Договор за аренда на
земеделски земи, нотариално заверен, акт №81, t.II, рег. №1672 от
2012 година на нотариус № 452 Ж Р с район на действие РС – Елхово, вписан в
Служба по вписванията с вх. per. №
1594/19.07.2012 година, акт №45, t.II. По силата на
този договор съсобственикът М Д в качеството си на арендодател, е предоставила
на ответното дружество за временно и възмездно ползване в качеството му на
арендатор земеделски земи, находящи се в землището на с. К , обл. Ямбол, в т.ч. и нива
с площ от 10.000 декара, находяща се в местността „Върбанов кладенец“ в землището на с. К , общ. Елхово, обл. Ямбол, съставляващ ПИ 022420 от КВС на селото. Договорът е сключен за срок от петнадесет
години, считано от датата на подписването му. Договорено е арендното плащане
на арендодателя да бъде извършвано в продукция или парично за всяка стопанска
година, както следва: в натура – зърно 40кг/дка в срок до 30.09. на съответната
стопанска година; парично – чрез заплащане на паричната равностойност на
полагащото се зърно по пазарна цена на продукцията за съответната стопанска
година в срок до 31.12. на съответната календарна година.
В чл.12 от договора страните по същия
са договорили, че наследниците и правоприемниците на
арендодателя, приобретатели на арендувания имот, встъпват в правата на
праводателя си по договора и той има действие по отношение на тях за срока, за
който е сключен. Същите се задължават да уведомят незабавно арендатора за
настъпилото заместване и го въведат при ползването.
Между
страните по делото не е налице спор, а това се установява и от приложеният към
исковата молба Нотариален акт №40, том V, рег. №3766, н.д. №613/2012
година на нотариус Ж. Р, с РД– РС- Елхово, рег. № 452 на Нотариалната камара,
вписан в Служба по вписвания – гр. Елхово с вх. рег. № 3893 от 27.12.2012
година, Акт №83, том ХIV,
дело №2200/2012 година, че ищецът Р.А.В. *** е закупил следния недвижим имот,
предмет на арендния договор: нива с площ от 10.000 декара, находяща се в
местността „Върбанов кладенец“ в землището на с. К , общ. Елхово, обл. Ямбол,
съставляващ ПИ 022420 от КВС на селото, а съгласно Заповед №
РД-18-1645/25.09.2018г. на Изпълнителният директор на АГКК, с която са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри, представляващ поземлен имот с
идентификатор 36909.22.420.
Страните не
спорят, че след придобиване на имота от ищеца през 2012 година, през 2016
година ответникът е заплатил на ищеца сумата от 799.10 лева, представляваща
сбор от рентните плащания за стопанските 2012/2013г., 2013/ 2014г., 2014/2015г.
и 2015/2016г. чрез пощенски запис, изпратен на адреса на ищеца, посочен в
нотариалния акт -в гр. В, район „Одесос“, ул. „Ч Х“ №5. Това се установява и от
приложената към исковата молба покана за получаване на пощенски запис.
От
представените от ищеца два броя протоколи на ОД „Земеделие“ гр. Ямбол, се
установява, че определената средна стойност на рентните вноски за ползване на
земеделски земи, дължими за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. за землището
на с. К , обл. Ямбол за ниви, е съответно 22 лв/дка и 24 лв/дка.
От
представеното от ответника в заверено копие писмо изх. №68-04-872 от 07.11.2019
г. на „Български пощи“ АД се установява, че до ищеца е бил изпратен експресен
паричен превод на сумата от 280.00 лева на адрес в гр. В, район „Одесос“, ул. „Ч Х“ №* с отбелязане
„Рента 2018г., който е бил приет в ПС на 31.12.2018 година, но не е бил изплатен
до 30.10.2019г. и е на разположение за изплащане на една от двете страни.
От
представената в заверено копие лична карта на ищеца се установява, че същият е
регистриран с постоянен адрес ***.
От
назначената по делото по искане на ищцовата страна съдебно икономическа
експертиза, неоспорена от страните и възприета от съда като обективна и
компетентна, се установява следното:
След
извършените проучвания вещото лице е установило, че средните рентни плащания за
една стопанска година за земеделски земи /ниви/, находящи се в землището на с.
К , общ. Елхово за стопанските 206/2017г. и 2017/2018г. варират от 28.00 лева
до 35.00 лева за декар, в зависимост от категорията на
земеделската земя, начина на трайно ползване, площа и качеството на почвата.
Върху размера на арендното плащане влияние е оказвал и срокът на договора и
неговото вписване.
При извършеното проучване на документацията на
ответника вещото лице е установило, че за стопанската 2016/2017г. ответникът е обработвал 1294.297 декара земи, за които
са били начислени и изплатени по касов или банков път общо 48087.76 лева, при
което средната обща рентна цена е
37.15 лева/декар. Установено е, че във ведомостта
за изплатена рента за стопанската 2016/2017 г., на ред 48 е записано, че на
ищеца Р.А.В. за 10 дка земи е начислена сумата от 280.00 лева, изпратена чрез
пощенски запис.
Установено е
от вещото лице, че за стопанската година 2017/2018 г. ответното
дружество е обработвало 1227.347 декара земеделски
земи, за които са били начислени и изплатени по касов или банков път общо 48087.76 лева, при което средната обща рентна цена е 36.99
лева/декар. Във ведомостта за изплатена рента за стопанската
2017/2018г. година, на ред 48 е записано, че на ищеца Р.А.В. за
10 дка земи е начислена сумата от 280.00 лева, изпратена чрез пощенски запис.
Вещото лице е
установило, че сумите за двете стопански години, дължими на ищеца, в размер на
280.00 лева за всяка стопанска година са начислени и осчетоводени и са включени във
финансовия резултат на дружеството.
От така описаната фактическа
обстановка, съдът, съблюдавайки закона прави следните правни изводи:
С оглед наведените в исковата молба твърдения и
формулирано искане до съда, следва да се приеме, че предявените
от ищеца Р.А.В. против ответника „АГРО ТАЙМ“ ЕООД, искове са с правно основание
както следва:
иск с правно основание чл. 28, ал.2,
вр. ал.1 от ЗАЗ –
за разваляне на Договор за аренда на земеделски земи от 18.07.2012 година,
вписан в АВ, Служба по вписвания гр. Елхово с вх. рег. № 1594 от 19.07.2012
година, Акт № 45, том II по отношение
на нива с площ от 10.00 дка, намираща се в местността „Върбов кладенец“ в
землището на с. К , обл. Ямбол, съставляваща ПИ 022420 по КВС на с. К ,
идентична с ПИ с идентификатор № 36909.22.420 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, утвърдени със Заповед № РД – 18 – 1645 от 25.09.2018
година на изпълнителния директор на АГКК, поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на арендатора;
иск с правно основание чл. 30, ал.1 от
ЗАЗ
за връщането на процесния имот на ищеца и
иск с правно основание чл. 8, ал.1 от
ЗАЗ
за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 460.00 лева,
представляваща неизплатено от ответника на ищеца арендно плащане за стопанските
2016/2017 година и 2017/2018 година, от които сумата от 220.00 лева за
стопанската 2016/2017 година и сумата от 240.00 лева за стопанската 2017/2018
година.
По иска с правно основание чл. 28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ:
Предявеният
иск е допустим.
Основанията за
прекратяване на договор за аренда са уредени в чл. 27, ал.1 от ЗАЗ. В т.1, т.3
и т.6 са посочени конкретни хипотези на прекратяване на арендното
правоотношение: изтичане на срока, за който е сключен
договора; по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено с нотариална заверка на подписите; при принудително отчуждаване на
арендувана земя за държавни и общински нужди. В т.2, т.4 и т.5 са
основанията – неизпълнение, едностранно предизвестие, смърт/поставяве под
запрещение и прекратяване на юридическото лице, като е извършено препращане към
други, съдържащи се в ЗАЗ хипотези на прекратяване. Изрично предвидена в закона
и относима към основанието по чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ случай и форма на неизпълнение
е забавяне на арендното плащане. – чл. 28, ал.1 от ЗАЗ.
Разпоредбата
на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ урежда предвиденото в специалния закон специфично
основание за разваляне – прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в
забава на арендното плащане за повече от три месеца. При тази форма на
неизпълнение и когато договорът за аренда няма за предмет държавни или общински
земи, ЗАЗ предвижда отклонение от общия ред по чл. 87, ал.1 от ЗЗД /приложим за
неуредените от специалния закон случаи – пар. 1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на
двустранните договори поради неизпълнение – отклонение от изискването за даване
на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът
се счита за прекратен.
Развалянето
на договора е правна възможност за изправната страна да се освободи от
обвързаността си, като предизвика прекратяване на договорното отношение с
неизправната страна. Правото на разваляне
като вторично потестативно по своя
характер субективно право възниква в полза
на кредитора при изпълнение на предвидените в закона условия. Следователно в
настоящият случай договорът за аренда се прекратява при неизпълнение - по предвидения в ЗАЗ ред. Що се
касае до реда за упражняване на
правото на разваляне, по аргумент на противното основание от правилото на чл.28, ал.2 от ЗАЗ, и след като договорът е със
срок от 15 години, това е съдебния ред, чрез подаване на искова молба
до компетентният съд.
Правният интерес на ищеца да иска развалянето на договора
за аренда произтича от разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗАЗ, съгласно която приобретателят на арендувания обект на договора
замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан.
Безспорно е, че ищецът има качеството на пиробретател на процесния недвижим
имот по силата на частно правоприемство – разпоредителна сделка.
Договорът за аренда е облигационен
договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите
вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят предоставя
временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща определено с
договора арендно плащане. За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 28, ал.2,
вр. ал.1 от ЗАЗ, при спазване
на правилата, установени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се
намирали в облигационни отношения по силата на валидно сключен договор за
аренда на земеделски земи, както и че се явява изправна страна по същия, т.е.,
че е изпълнил поетите с договора задължения в уговорения обем и качество.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи точното си във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на дължимата
арендна вноска, при условие, че ищецът докаже, че същата е дължима.
В процесния случай от събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установява сключили валиден писмен договор, който с оглед поетите
права и задължения носи характеристиките на такъв за аренда на земеделски земи
по смисъла на чл. 2 ЗАЗ. Договорът е сключен в изискуемата законова форма за
действителност по чл. 3 ЗАЗ, поради което валидно обвързва страните по него.
Процесният договор е с нотариална заверка на подписите и е вписан в Служба по
вписванията. Безспорно е, че е налице изпълнение на задължението на
арендодателя да осигури спокойното и безпрепятственото ползване на земеделските
земи от арендатора.
Съгласно разпоредбата на
чл.17, ал.2 от ЗАЗ приобретателят на
арендуваната земеделска земя замества праводателя си като арендодател в
арендното правоотношение във всички случаи, независимо дали договорът за аренда
е вписан или не. Вписването има значение само относно срока, за който той го
замества - ако договорът за аренда е вписан, заместването е за целия оставащ
срок на договора, ако не е вписан - заместването е само за две стопански
години след годината на придобиването. Заместването в арендното правоотношение
настъпва ex lege, като първоначалният
арендодател се замества от новия собственик на имота, без да е необходимо
каквото и да е друго действие или акт от страна на приобретателя. Ето защо
считано от датата на придобиване на правото на собственост върху част от
арендованите имотите, страните по делото са във валидно облигационно
правоотношение, като ищецът Р.В. е
придобил качеството на арендодател по вписания договори за аренда по
отношение на закупената част от имотите за целия оставащ период от договора.
Приобретателят е обвързан от договора за аренда с всички негови клаузи, като е
придобил и правото да получи дължимото арендно плащане от момента на
заместването на арендодателя - прехвърлител.
Ответникът
е направил възражение, че ищецът не е изпълнил задължението си за
уведомяване на арендатора за придобиването на собствеността върху арендувания имот,
поради което е лишен от правото да иска изпълнение на задължение по договора.
Действително с разпоредбата на чл.17, ал.3 от ЗАЗ, както и по силата на
чл.12 от Договора за аренда, в тежест на
приобретателя е установено задължение да уведоми незабавно арендатора за
настъпилото заместване. В случая ищецът не е изпълнил задължението си по чл.17, ал.3 от ЗАЗ да
уведоми арендатора- ответник за настъпилото правоприемство. Освен че липсват
доказателства за това, такива факти не се и твърдят от ищеца. Неизпълнението на това задължение обаче има за
последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да иска от
арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е бил изпълнил към предишния арендодател до получаване на
съобщението за заместване. В конкретния случай ответникът не твърди да е
изпълнил задължението са за арендно плащане за процесния период към предходния
арендодател, нито представя доказателства в тази насока. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че арендадорът дължи арендно плащане в уговорения размер
на новия арендодател.
Основният спор между
страните е съсредоточен в това изпълнил ли е задължението си ответникът –
арендатор по отношение на приобретателя по договора за аренда да заплати
дължимото рентно плащане за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г.
Съгласно чл.3, б. „а“ от
процесния договор за аренда, когато арендното плащане е уговорено в пари,
арендаторът дължи плащането в срок до 31.12. на съответната календарна година.
По делото не се твърди и не се установява ищецът в качеството си на арендодател
след придобиване правото на собственост върху земеделския имот, предмет на
договора за аренда, да е уведомил арендатора за начина, по който да бъде
извършено арендното плащане. Не е посочил банкова сметка ***, на който да му
бъде привеждана сумата от арендатора. По делото не се твърди и не се представят
доказателства ищецът да е посещавал седалището на дружеството – арендатор във
връзка с изплащане на дължимата рента. За твърдените в обстоятелствената част на
исковата молба многократни обаждания, уведомления и покани от страна на ищеца
до ответника за заплащане на дължимите суми по договора за аренда, не са
представени доказателства от ищеца, като същият не оспорва, че за четири
стопански години ответникът е изпълнил задължението си по договора, за което и
представя доказателства, видно от които това се е случило през 2016 година.
Паричният превод е бил изпратен от ответника на ищеца на адреса, посочен в
нотариалният акт за покупко – продажба, който съвпада с постоянния адрес на
ищеца, видно от представената по делото лична карта на последния. Съдът приема
за безспорно и това, че инициативата за извършеното плащане е била изцяло на
ответника, който е положил необходимата грижа, без да е бил длъжен да стори
това, да установи адрес на ищеца. На 31.12.2018 година ответникът отново е
извършил паричен превод на дължимата се за 2017/2018г. рента, като е изпратил
сумата с експресен паричен превод на известния му адрес в гр. В, като превода
не е бил потърсен от ищеца, поради което и не му е бил заплатен.
Доказателствата по делото сочат, че и към момента на приключване на устните
състезания сумата от 280.00 лева е на разположение на ищеца и може да му бъде
изплатена. За извършеното плащане през 2017 година по начина, посочен в
исковата молба, ответникът не е представил доказателства.
Съгласно разпоредбата на
чл.68, б. „б“ от ЗЗД, ако местоизпълнението не е определено от закона, договора
или от естеството на задължението, изпълнението трябва да се извърши в
местожителството на кредитора по време на изпълнението на задължението при
парични задължения, или в случая в гр. В. Съгласно разпоредбата на чл.95 от ЗЗД
кредиторът изпада в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от
длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си. Съдебният състав приема, че в процесния
случай е налице забава на кредитора на основание чл.95 от ЗЗД, предвид липсата
на каквото и да било съдействие от страна на ищеца на ответника за изпълнение
на задължението на последния по договора. Непосочването на адрес за изпълнение
от страна на ищеца, банкова сметка ***, съобщен на арендатора, по който да
изпълни същият задълженията си по договора, неявяване по седалището на
ответника за получаване на плащането, следва да бъдат квалифицирани като
„липсата на съдействие“ по смисъла на чл.95 от ЗЗД от страна на кредитора, без
което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. Пощенските записи,
макар и да не са получени, са били изпращани на адреса на ищеца, посочен в
нотариалния акт, исковата молба и личната му карта. На ответника не е бил
известен друг адрес на ищеца, поради което съдът приема, че ищецът е бил в
забава. Съгласно разпоредбата на чл.81 от ЗЗД, длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се
вмени във вина. Дори и след получаване на препис от отговора на исковата молба
с приложенията към него, в т.ч. и представеното от ответника писмо от
„Български пощи“ АД относно състоянието на извършеният на 31.12.2018г. паричен
превод от 280.00 лева от ответника на ищеца, и узнавайки за наличието на такъв
паричен превод, ищецът не е предприел действия да получи сумата от 280.00 лева
към датата на приключване на съдебното дирене. Бездействието на ищеца,
изразяващо се в неоказване на съдействие на ответника да изпълни задълженията
си по договора, включително и бездействието му във връзка с получаване на
изпратеният от ответникът паричен превод на 31.12.2018 година на адреса на
ищеца, е изправило длъжника пред хипотезата да не е в състояние да изпълни задълженията
си по договора за аренда. Поради това ищецът не би могъл да черпи права от това
свое бездействие и да претендира разваляне на договора за аренда поради виновно
неизпълнение от страна на ответника.
Предвид изложеното,
съдът приема, че не са налице основанията на чл.28, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на
арендния договор поради забава на арендното плащане за повече от три месеца.
Макар и да е допусната забава в плащанията от страна на арендатора, същата не
се дължи на виновно поведение на ответника, а на забавата на кредитора, поради
което и допуснатата забава не би могла да доведе като последица разваляне на
арендния договор.
Съдът не споделя
доводите на процесуалният представител на ищеца, наведени в хода на делото по
същество и в писмените му бележки досежно приложението на чл.97 от ЗЗД,
съгласно която, ако задължението е да се
предаде нещо и кредиторът е в забава, длъжникът може да се освободи, като
предаде дължимото за пазене в подходящо място, определено от районния съд по
местоизпълнението. Пари, ценни книжа и ценности могат да се оставят за пазене в
банка по местоизпълнението и без разрешение от съда, като напълно споделя
аргументите на процесуалният представител на ответника по този въпрос.
По иск с правно основание чл. 30, ал.1
от ЗАЗ
за връщането на процесния имот на ищеца.
Искът е
допустим, но е неоснователен.
Предвид
неоснователността на иска с правно основание чл.28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ за
разваляне на договора за аренда и като последица неговото отхвърляне,
неоснователен се явява и иска с правно основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ, който също
подлежи на отхвърляне. Страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение
и процесният недвижим имот, представляващ земеделска земя, се владее от
ответната страна на годно правно основание.
По
иск с правно основание чл. 8, ал.1 от ЗАЗ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата 460.00 лева, представляваща неизплатено от ответника на
ищеца арендно плащане за стопанските 2016/2017 година и 2017/2018 година, от
които сумата от 220.00 лева за стопанската 2016/2017 година и сумата от 240.00
лева за стопанската 2017/2018 година, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
Искът е допустим, основателен и
доказан по размер.
В договора за аренда, с който са
обвързани страните по делото, е уговорено арендно плащане в натура и в пари,
като последното е договорено в размер на равностойността на полагащото се зърно
- по 40 кг/дка по пазарна цена на продукцията за съответната стопанска година,
със срок на плащане до 31.12. на съответната календарна година. По делото е
безспорно установено, че ищецът не е получил дължимите му се за стопанските
2016/2017г. и 2017/2018г. арендни плащания. На основание клаузите на договора
/чл.3, б. „А“/ и въз основа на заключението на вещото лице, съдът приема, че
дължимото се на ищеца за стопанската 2016/2017 г. арендно плащане е в размер на
220.00 лева, а дължимото се за стопанската 2017/2018г. – в размер на 240.00
лева, изчислени въз основа на средните рентни плащания на декар за двете
стопански години за землището на с. К , обл. Ямбол за „ниви“, съответно в
размер на 22.00 лена и 24.00 лева на декар.
Тъй като в конкретния случай от
доказателствата по делото не се установява приобритателят на имота, отдаден под
аренда – ищеца, да е изпълнил задължението си по чл.17, ал.3 от ЗАЗ и по чл.12
от Договора да уведоми незабавно арендатора за настъпилото заместване, което
има за цел да даде възможност на арендатора да узнае кому следва да плаща в
изпълнение на насрещните задължения, съдът приема, че ответникът е бил уведомен
за заместването по договора за аренда с получаване на препис от исковата молба,
т.е. на 05.11.2019г. От тази дата, до датата на приключване на съдебното
дирене, по делото не се твърди и не се сочат доказателства ответникът да е
изпълнил задълженията си към ответника, поради което и искът с правно основание
чл. 8, ал.1 от ЗАЗ се явява основателен и доказан до размера на исковата
претенция, а именно 460.00 лева.
Сумата следва да бъде присъдена на
ищеца в едно със законната лихва, считано от датата на забавата – датата на
уведомяване на ответника с получаване на препис от исковата молба и
приложенията към нея, част от които е и уведомление до ответника за настъпилото
правоприемство – 05.11.2019г. Това е така, тъй като ищецът не е уведомил
незабавно ответника – арендатор за заместването, поради което и той се
освобождава от последиците на забавата. Не е налице забава на ответника в
исковия период от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2019г. до
05.11.2019г. по отношение на дължимите арендни плащания за стопанските
2016/2017г. и 2017/2018г., тъй като в този период ответникът не е бил уведомен
за настъпилото правоприемство и неизпълнението към ищеца в посочените в
договора срокове не би могло да се вмени във вина на ответника. Липсата на
забава води до неоснователност на претенцията за заплащане на законна лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 13.09.2019г. до 05.11.2019г.
върху главницата от 460.00 лева, поради което и тя следва да бъде отхвърлена за
този период.
По
отношение на разноските:
Претенции за разноски са заявили и
двете страни. Ищецът е направил разноски в общ размер на 900.00 лева, от които
500.00 лева адвокатско възнаграждение, 150.00 лева заплатена д.т. и 250.00 лева
възнаграждение на вещо лице. Ответникът е направил разноски в размер на 400.00
лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1
от ГПК ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от иска. В
случая с исковата молба са предявени три иска, във връзка с които съдът приема,
че е направил следните разноски: за иска с правно основание чл. 28, ал.2, вр.
ал.1 от ЗАЗ – 216.66 лева /включващи заплатена д.т. в размер на 50.00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 166.66 лева/; за иска с правно основание
чл. 30, ал.1 от ЗАЗ - 216.66 лева /включващи заплатена д.т. в размер на 50.00
лева и адвокатско възнаграждение в размер на 166.66 лева/ и за иска с правно
основание чл. 8, ал.1 от ЗАЗ – 466.66 лева /включващи заплатена д.т. в размер
на 50.00 лева, адвокатско възнаграждение в размер на 166.66 лева и
възнаграждение за вещо лице в размер на 250.00 лева/. Съобразно разпоредбата на
чл.78, ал.1 от ГПК и предвид отхвърлянето на исковете с правно основание чл.28,
ал.2, вр. ал.1 и чл. 30, ал.1 от ЗАЗ и уважаването на иска с правно основание
чл.8, ал.1 от ЗАЗ в предявения размер, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в размер на 466.66 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3
от ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от
иска. Съдът приема, че за всеки от предявените против него искове ответникът е
направил разноски в размер на 133.33 лева, или дължимите му се от ищеца
разноски предвид отхвърлянето на исковете с правно основание отхвърлянето на
исковете с правно основание чл.28, ал.2, вр. ал.1 и чл. 30, ал.1 от ЗАЗ и
уважаването на иска с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, възлизат на сумата от
266.66 лева.
Мотивиран от изложеното,
Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„АГРО ТАЙМ“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К , общ. Елхово, обл. Ямбол,
ул. „Г. Д“ №62, представлявано от управителя Г.С.М., ДА ЗАПЛАТИ на Р.А.В. с
ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, кант. №10, адв. Х.К. ***, на основание чл. 8, ал.1 от ЗАЗ сумата от 460.00
лева, представляваща дължимо и незаплатено арендно плащане за стопанските
2016/2017 година и 2017/2018 година по Договор за аренда на земеделски земи от
18.07.2012 година, вписан в АВ, Служба по вписвания гр. Елхово с вх. рег. №
1594 от 19.07.2012 година, Акт № 45, том II,
по отношение на нива с площ от 10.00 дка, намираща се в местността „Върбов
кладенец“ в землището на с. К , обл. Ямбол, съставляваща ПИ 022420 по КВС на с.
К , идентична с ПИ с идентификатор № 36909.22.420 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, утвърдени със Заповед № РД – 18 – 1645 от 25.09.2018
година на изпълнителния директор на АГКК, от които сумата от 220.00 лева за
стопанската 2016/2017 година и сумата от 240.00 лева за стопанската 2017/2018
година, ведно със законната лихва върху сумата от 460.00 лева, считано от
05.11.2019г. до окончателното й изплащане, като искането за присъждане на
законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
– 13.09.2019г. до 05.11.2019г. ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛНО и НЕДОКАЗАНО.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Р.А.В. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, кант. №10, адв. Х.К. ***, против „АГРО ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.
К , общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д“ №62, представлявано от управителя Г.С.М.,
иск с правно основание чл. 28, ал.2,
вр. ал.1 от ЗАЗ – за разваляне на Договор за аренда на земеделски земи
от 18.07.2012 година, вписан в АВ, Служба по вписвания гр. Елхово с вх. рег. №
1594 от 19.07.2012 година, Акт № 45, том II,
по отношение на нива с площ от 10.00 дка, намираща се в местността „Върбов
кладенец“ в землището на с. К , обл. Ямбол, съставляваща ПИ 022420 по КВС на с.
К , идентична с ПИ с идентификатор № 36909.22.420 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, утвърдени със Заповед № РД – 18 – 1645 от 25.09.2018
година на изпълнителния директор на АГКК, поради неизпълнение на договорните
задължения от страна на ответника, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от Р.А.В. с ЕГН **********,***,
съдебен адрес ***, кант. №10, адв. Х.К. ***, против „АГРО ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с.
К , общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д“ №62, представлявано от управителя Г.С.М.,
иск с правно основание чл. 30, ал.1
от ЗАЗ за връщането на нива с площ от 10.00 дка, намираща се в
местността „Върбов кладенец“ в землището на с. К , обл. Ямбол, съставляваща ПИ
022420 по КВС на с. К , идентична с ПИ с идентификатор № 36909.22.420 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, утвърдени със Заповед № РД – 18 –
1645 от 25.09.2018 година на изпълнителния директор на АГКК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът
„АГРО ТАЙМ“ ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. К , общ. Елхово, обл. Ямбол,
ул. „Г. Д“ №62, представлявано от управителя Г.С.М., ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Р.А.В.
с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, кант. №10, адв. Х.К. ***, направените по делото съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 466.66 лева.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК ищеца Р.А.В.
с ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, кант. №10, адв. Х.К. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ответникът „АГРО ТАЙМ“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление с. К , общ. Елхово, обл. Ямбол, ул. „Г. Д“
№62, представлявано от управителя Г.С.М., направените по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер
на 266.66 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:______________
/Яна Ангелова/