РЕШЕНИЕ
№ 68
гр. Силистра, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Люба Ст. Стоилкова
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20233400500026 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от М. М М., чрез
процесуален представител, против решение № 227/18.11.2022 г. по гр.д.№
539/2020 г. на Тутраканския районен съд /ТРС/, с което е отхвърлен като
неоснователен, поради недоказаност, предявеният от него иск срещу П. Н. Р.
за осъждане на последния да му заплати обезщетение за причинените му
неимуществени вреди (главница) в размер на 5 000 лв., дължимо на осн. чл.
45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от Р. обвинение, предмет на НЧХД №
87/2018 г. на ТРС, което е прекратено с влязло в сила определение, както и
законна лихва върху главинцата.
Жалбоподателят счита, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, изложил е становище за необоснованост и
противоречивост на изводите в него. Моли да бъде същото да бъде отменено
и постановено ново, с което да бъдат уважени исковите му претенции.
Претендира разноски по делото.
По жалбата не е постъпил отговор по реда на чл. 263 ГПК от страна на
П. Н. Р.. В с.з. се явява лично и с пълномощника си Н. Н. Д., като оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие
1
за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна против подлежащ на
обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК,
поради което е допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
Делото на първоинстанционния съд е образувано по искова молба,
предявена от М. М. М. против П. Н. Р., с която са обективно съединени искове
по 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, с които ищецът претендира
ответникът да му заплати обезщетение за причинените му неимуществени
вреди (главница), дължимо на осн. чл. 45 от ЗЗД, в резултат на повдигнато от
него обвинение, предмет на НЧХД № 87/2018г. на Районен съд - гр.
Тутракан, което е прекратено с влязло в сила определение, възлизащо на 5 000
лв, както и законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр.1 от ЗЗД върху главницата
от датата на завеждане на делото (22.12.2020 г.) до датата на окончателното
плащане .
Пред районния съд са събрани доказателства, от които е видно, че на
07.02.2018 г. е подадена тъжба от ответника пред ТРС, според която ищецът
М. е обвинен в нанасяне на обиди, клевети, заплахи с престъпление,
физическо посегателство, повреждане на имота на ответника, като
производството по делото е прекратено на осн. чл. 24,ал.5,т.5 НПК поради
неявяване на тъжителя.
Относно възникване на отговорността по чл. 45 от ЗЗД в тази хипотеза
първоинстанционният съд правилно е приел, че упражняването на
конституционно закрепеното право да бъде подадена тъжба, с която се
образува наказателно производство от частен характер, не винаги е свързана с
ангажирането на отговорността на тъжителя по чл. 45 от ЗЗД, в случай че
подсъдимият бъде оправдан или образуваното наказателно производство бъде
прекратено. В тази хипотеза не може да се прави аналогия с отговорността на
прокуратурата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, доколкото държаното обвинение
разполага със значителен експертен и финансов ресурс, който му позволява да
установи преди повдигането на обвинение дали е налице извършено
престъпление или не. Частният тъжител не разполага с такива възможности,
поради което същият в тъжбата излага единствено своите твърдения, за които
често предварително не могат да бъдат събрани никакви доказателства
(основно по отношение на свидетелските показания).
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога
да го упражни, или въобще да не го упражни, поради което упражняването на
материално и/или процесуално право поначало е правомерно. Всичко това не
изключва възможността за злоупотреба с право, която е противоправна.
Такава е налице обаче, когато правото се упражнява недобросъвестно, т.е. за
да бъдат увредени права и законни интереси на други лица (чл. 57, ал. 2 от
КРБ), а също и в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от
ЗЗД). Подаването на жалба (молба, тъжба) до съответния компетентен орган
съставлява упражняване на законоустановена възможност - гражданите имат
право да се обръщат към надлежните органи и да излагат обстоятелства,
които са им известни.
2
Съдебната практика е категорична, че тъжителят е добросъвестен и
когато посочените от него обстоятелства не бъдат установени. Злоупотреба с
право, т. е. противоправно поведение, е налице когато жалбата (молбата,
тъжбата) не е отправена с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да бъдат
взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят предварително знае, че
те са неверни, но подава жалбата с цел да навреди другиму или за да накърни
друг обществен интерес. ( В този см. Решение № 1347 от 18.12.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 5006/2007 г., II г. о.; Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. дело №
1913/2017 г. на ВКС, III г. о.; Определение № 449 от 17.05.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 4758/2017 г., IVг. о.; Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. дело №
1243/2009 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 245/05.11.2014 г. по гр. дело №
1734/2014 г. на ВКС III г. о.).
В случая П. Р. е подала тъжба на 7.02.18г., с която настоящият
жалбоподател е обвинен в нанасянето на обиди (чл. 146 от НК), клевети (чл.
147 от НК), заплахи с престъпление (144 от НК), физическо посегателство
(чл. 130 от НК), повреждане на имота на ответника (чл. 216 от НК). До
провеждането на съдебно следствие не се стига, тъй като тъжителят не се
явил в насроченото за 08.11.2018 г. с.з., което е довело до прекратяване на
производството на осн. чл. 24, ал. 5, т. 5, предл.второ от НПК. Липсват
доказателства по делото, от които да се направи извод, че П. Р. е бил наясно,
че инкриминираните деяния не са извършени и подавайки тъжбата, е
злоупотребил с право. Правото на тъжба се упражнява добросъвестно, когато
частният обвинител го упражнява с убеждението, че то съществува и в този
случай не е налице недобросъвестност, ако впоследствие се окаже, че
престъплението не е извършено или не е извършено от обвиняемия, още по-
малко, ако наказателното производство е прекратено поради неявяване на
тъжителя. Незнанието на тези обстоятелства от частния тъжител, независимо
дали се дължи на извинителни или неизвинителни причини, изключва
недобросъвестността при упражняване на правото на тъжба. Затова и
отговорността на частния тъжител спрямо обвиняемия при постановяване на
оправдателна присъда или прекратяване на делото е ограничена до
отговорността за разноските в производството по чл. 190, ал. 1 от НПК.
Обвиняемият може да търси обезщетение за други вреди само ако правото на
тъжба е било упражнено при наличието на злоупотреба с право. Последното
ще е налице, когато правото е упражнено извън неговите рамки и целите, за
които е предвидено.
Във връзка с посочения довод във въззивната жалба, че вината на
извършителя на непозволеното увреждане се предполага до доказване на
противното и разместената доказателствена тежест по чл.45, ал.2 ЗЗД, следва
да се посочи, че злоупотребата с правото не е равнозначна на вината, поради
което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, а тъй като има
отношение към противоправността на действието, трябва да бъде доказана,
наред с причинната връзка и вредите, от лицето, което претендира
обезщетение за претърпени вреди. В този см. и Решение № 201 от 6.01.2020 г.
на ВКС по гр. д. № 3973/2018 г., IV г. о., което е допуснато до касационно
обжалване по правните въпроси за това представлява ли подаването и
3
поддържането на частна тъжба от физическо лице пред надлежен съд виновно
и неправомерно поведение, както и за това дължи ли обезщетение за
причинени неимуществени вреди лице, което е сезирало надлежен съдебен
орган в защита на свои права и тъжбата му е отхвърлена, без да е осъществена
злоупотреба с право.
Съобразявайки всичко изложено до тук, настоящата инстанция счита,
че законосъобразно ТРС е приел, че подадената от ответника Р. тъжба, по
която е образувано НЧХД № 87/18г., не може да доведе до възникване на
отговорността му по чл. 45 от ЗЗД.
Ето защо, като е отхвърлил предявения иск по чл. 45 ЗЗД от М. М.
против П. Р., ТРС е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на процеса пред СОС, на жалбоподателя не следва да се
присъждат разноски.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 227/18.11.2022 г. по гр.д.№ 539/2020 г.
на Тутраканския районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4