П Р
О Т О
К О Л
Град София, 22 юли 2020 година
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, 4 – ти състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
|
СЪДИЯ: |
ПЕТЯ КРЪНЧЕВА |
|
|
Секретар: |
ВАНЯ ГАДЖЕВА |
|
|
Прокурор: |
НИКОЛИНА АНГЕЛОВА |
|
Сложи за разглеждане
докладваното от съдия КРЪНЧЕВА ЧНД № 1400 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 15.00
ч. се явиха:
/Във връзка с обявената към настоящият момент в Р България
извънредна епидемична обстановка, свързана с разпространението на коронавирусна
инфекция Covid–19, и на основание Заповед № РД-08-1774/23.03.2020 г. на Председателя на
СГС, откритото с.з. по настоящото производство се разглежда посредством онлайн аудио
и видео връзка чрез програма „Skype“ в 73–та заседателна зала на СГС/.
ОСЪДЕНИЯТ В.В.В. – присъства в помещение в СЦЗ, пригодено за осъществяване на
дистанционно с.з. – чрез аудио и видеоконферентна връзка.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА – гр.София – редовно призован, се представлява
от процесуален представител М.М.– Инспектор IV степен „Режимна дейност“ в Затвора –
гр.София, с представено по делото пълномощно, присъстващ
в помещение в СЦЗ,
пригодено за осъществяване на дистанционно с.з. – чрез аудио и видеоконферентна
връзка.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе
предвид становището на страните и наличието на законоустановени предпоставки за
даване ход на делото в днешното съдебно заседание, доколкото е налице и онлайн аудио
и видео връзка с осъдения В., НАМИРА, че няма пречка за разглеждане на делото в
това с.з., воден от което
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА
постъпили от Затвора – гр. София – актуален доклад от 21.07.2020 г., изготвен от
ИСДВР, ЗО „Кремиковци“ по отношение на осъд. В.; както и актуална справка относно изтърпяната
и неизтърпяна част от наложеното на осъдения В.В.В. наказание „Лишаване от
свобода“, които документи ПРЕДЯВИ на прокурора – за
запознаване и становище, а съдържанието на същите – РАЗЯСНИ на останалите
страни.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах
се. Да се приемат.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Запознат съм. Да се приемат.
ОСЪДЕНИЯТ В.В.В.: Запознат съм, да не се
приемат доказателствата, защото това е абсолютно неточно и невярно.
СЪДЪТ, въпреки
възражението на осъдения В., НАМИРА, че така постъпилите писмени документи от
Затвора – гр. София, са относими към предмета на делото и същите следва да
бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото производство, в
насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА
като писмени доказателства, изисканите и постъпили такива от Затвора – гр.
София, а именно – актуален доклад от
21.07.2020 г., изготвен от ИСДВР, ЗО „Кремиковци“ по отношение на осъд. В.;
както и актуална справка рег.№ 131 от 22.07.2020 г.
относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното на осъдения В.В.В.
наказание „Лишаване от свобода“.
ПРОКУРОРЪТ: Няма
да соча доказателства, нямам доказателствени искания.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Няма да соча
доказателства, нямам доказателствени искания.
ОСЪДЕНИЯТ В.В.В.: Няма да соча доказателства.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени доказателства.
След като съобрази
становището на страните, че няма да сочат нови доказателства, нямат
доказателствени искания, както и че делото е изяснено от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Налице е първата предпоставка на чл.70, ал.1, т.2 НК, но не
са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъденото лице, с оглед на
което считам, че молбата му следва да бъде оставена без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на
Началника на Затвора – гр. София М.М.: Становището на Началника на
Затвора–гр.София, също е отрицателно. Смятам, че е налице само първата
предпоставка, визирана в закона, а по отношение на втората предпоставка относно
доказателства за поправяне на лицето – има налични такива, но от тях не може да
се направи обоснован извод за трайно поправяне и превъзпитание. Рисковете от
рецидив и вреди са намалени минимално, корекционната работа следва да продължи,
както и прогресивната система не е изпълнена в цялост, поради което моля да не
уважавате молбата на осъдения за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ В.В.В. /в своя защита/: По отношение на първата предпоставка, всичко е изпълнено.
По отношение на втората предпоставка – на мен определено не може да ми бъде
дадено точно становище. Първото което е – до преместването ми в ЗО „Кремиковци“
и започването ми на работа в Арт клуба, не е работил нито един от отряда по
нормален начин с мен. Аз не знам дали изобщо има някакви доклади от отрядите при
Вас, и как те установиха моите проблеми, аз нямам проблемни зони. А и
нестабилност отгоре на всичко – при положение, че аз съм изпълнявал, дори и без
да съм бил назначен на длъжността на ОРД да подпомагам, примерно да се
възстановяват неща и нужди – това нестабилен човек би ли могъл да го направи? Да
взима отношение и инициатива по това нещо? Отделно от това – отговорник съм по религиозната
дейност, опитвам се да помагам на хората по всякакъв социален начин, дори работата,
която е в момента, също е свързана със социално съдействие на хората. По отношение
на курса – това е мой проект, също по отношение на социална дейност, тъй като
съм осъзнал грешката си, осъзнал съм престъплението си, осъзнал съм абсолютно всичко,
което се е случило дотук, дори съм решил и съм сметнал за нужно, че това трябва
да се промени. Отново не виждам нещо нестабилно в това което казвам. По този
повод – организирах този курс, водех го този курс – да, получи се това нарушение,
което е отбелязано като наказание, макар и както обясних в предното, незапочнало
заседание не по моя вина, но това е недоказуемо, важното е какво е написано, та
отбелязвам отново, че това са неточности. Никъде няма отбелязана работа на
психолог с мен, макар, че аз няколко пъти съм разговарял с психолог, като
отговорът беше „…при този разговор, който водим се чудя, какво правите още в
затвора…“, защото аз имам приятелка, с която живеем на семейни начала, и то още
преди присъдата, чакаме с нетърпение да сключим граждански брак, имаме планове
за живота – просто не виждам, тези 5 месеца какво биха могли да допринесат за
моето превъзпитание? Аз признавам всички грешки, които съм допуснал и затова
всичко, което е отбелязано като работа от мен към затвора, е било в социална
насоченост. Винаги съм искал да давам нещо на обществото. За каква нестабилност
говорим? Аз съм абсолютно стабилен – не се занимавам с наркотици и алкохол,
дори не обиждам хора, аз избягвам всякакви обиди, повярвайте ми, избягвам
всякакви конфликти, камо ли физически, такова нещо никога не се е случвало. Винаги
бих застанал да предотвратя нещо такова, но не и да го започна. За нестабилно
поведение – не виждам основателни причини. При осъзнатата ми грешка, съм се
опитвал да давам на обществото – в момента също правя проекти, които отново са с
обществена насоченост. Моля, при тези допуснати грешки, защото и Вие, и Прокуратура
виждате, че наистина не е работено както трябва с мен, ок – изтърпял съм много
голяма част от присъдата си, нека да бъде……с тези 4 месеца – ще ме направите
щастлив, както и жена ми, и семейството ѝ, и всички мои близки. Искам да
бъда със семейството си. Не искам да се занимавам с престъпления – всички те са
били извършени от глупост, това повече няма да се повтори. Правя каквото мога,
давам всичко от себе си, не е имало какво повече да се поиска от мен, иначе бих
дал и още.
СЪДЪТ
ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения
В.В.В.: Моля да уважите
молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията на страните, изложени
в днешното съдебно заседание, както и доказателствените материали по делото,
намери за установено следното:
Производството е по реда
на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1 и сл. от НК.
Образувано е по повод
депозирана молба от осъдения В.В.В., с правно основание чл.70, ал.1, т.2 от НК,
за постановяване на условно предсрочно освобождаване /УПО/ по отношение на
осъденото лице, от изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание
„Лишаване от свобода“.
В днешното с.з., представителите
на СГП и СЦЗ изтъкват идентични съображения относно наличието на първата
предпоставка за приложение института на УПО, с оглед изтърпяната част от
наложеното спрямо В. наказание „Лишаване от свобода“. Същевременно изтъкват и
съображения, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осъдения,
в която връзка, представителят на СЦЗ аргументира, че независимо от наличието
на известно поправяне, не може да се направи извод за трайно поправяне и
превъзпитание на осъдения В.. Сочи, че рисковете от рецидив и вреди
са намалени минимално, че корекционната работа с осъдения следва да продължи,
поради което както представителят
на СЦЗ, така и прокурорът пледират за не уважаване на подадената от
осъдения молба за УПО.
В обратен аспект на становищата
от представителите на СГП и СЦЗ, е изложението на осъденото лице, което
достатъчно обстойно както в така депозираната молба, така и в днешното с.з., изтъква
аргументи в насока наличие на предпоставките на закона за уважаване на
отправеното искане за УПО. В молбата осъдения сочи, че по време на цялото
изпълнение на наказанието, стриктно е изпълнявал правилника за вътрешния ред и
дисциплина; многократно е бил награждаван; има постоянна трудова дейност в Арт клуб
„Кремиковци“; активно участва във всички проведени в затвора образователни и
обучителни курсове, като лично е организирал и курс по руски език, на който е
бил преподавател. В депозираната молба осъдения излага и, че негови рисунки
многократно са печелили първи награди в затвора; че не употребява наркотици и алкохол;
че има добра семейна среда, постоянна приятелка, с която предстои да сключи
брак след като излезе от затвора, както и, че има подсигурена работа по
специалността, която е завършил. Посочва, че по време на престоя му в затвора е
показал, че се е посветил на това да осмисли със съдържание изпълнението на
наложеното му наказание, като счита себе си за нов човек, с оглед на което,
моли молбата му да бъде уважена.
В днешното с.з., В.
посочва, че по време на целия му престой в СЦЗ, никой не е работил усърдно с
него, за да бъде преценено дали същият е стабилен, респективно утвърден като
личност. Счита, че с оглед липсата на осъществявана трайна и продължителна
дейност от корекционните служители, не би могло да бъдат установени проблемни зони,
каквито приема, че са налични при него. Посочва, че е отговорник по
религиозната дейност, в каквото си качество се опитва да подпомогне изцяло другите
лишени от свобода, като работата му е свързана със социално съдействие на
хората. Изтъква, че не се занимавам с наркотици и алкохол, че избягвам всякакви
обиди и конфликти с хора. Посочва, че е осъзнал грешката си, която твърди, че е
извършил от глупост, както и, че е осъзнал всичко, което се е случило дотук,
като е решил да се промени. Излага, че се опитва да даде своя принос за
обществото, като с оглед множеството положителни дейности, в които е участвал в
местата за лишаване от свобода, приема, че изпълнението целите на наказанието е
налице и моли да бъде освободен условно предсрочно.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, СЪДЪТ
констатира, че осъденият В.В.В. е постъпил в Затвора – гр.София на 12.07.2017
г., когато по отношение на същия, с начало 11.03.2017 г., е приведено в изпълнение
наложено му общо наказание в размер на 5 години „лишаване от свобода”,
определено му по НЧД № 2608/18 г. по описа на СРС, НО, 147 състав, с което са
групирани наложени те на осъдения В. наказания по НОХД № 11692/17 г. по описа
на СРС, НО, 15 състав, и по НОХД № 16042/17 г. по описа на СРС, НО, 147 състав,
като определеното едно общо наказание измежду наложените по цитираните по–горе
присъди, е в размер на 4 години „лишаване от свобода“. С така постановеното определение
по НЧД № 2608/18 г. по описа на СРС, НО, 147 състав, влязло в сила на 02.06.2018
г., на основание чл.24 НК, е увеличен размерът на определеното спрямо В. общо
наказание в размер на 4 години „лишаване от свобода“, с 1 година, като е
определено окончателно общо наказание, в размер на 5 години „Лишаване от
свобода“, следващо да бъде търпяно при „строг“ режим.
От доказателствените
материали по делото, в конкретност въз основа на представената
и приета като доказателство в днешното с.з. актуална справка от СЦЗ се
установява, че В. към момента е изтърпял фактически 4 години, 4 месеца и 9 дни;
от работа – 2 месеца и 14 дни, или всичко – 4 години, 6 месец и 23 дни, като
остатъкът, който следва да търпи, се равнява на 5 месеца и 7 дни. Въз основа на
отразените данни и посоченият период на фактически изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.2 НК, приложима в конкретния случай с оглед правната квалификация на
престъпленията, за които В. е осъден – такива, извършени при условията на
опасен рецидив, следва да се отчете наличието на първата формална предпоставка
за УПО на осъденото лице, доколкото В. е изтърпял фактически много повече от 2/3
от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години.
С оглед преценката
наличието на останалата материално–правна предпоставка за постановяване на УПО,
а именно – дали изтърпяваната част от наложеното на В. наказание „лишаване от
свобода”, е оказала необходимото за изпълнението на това наказание и за
неговите цели поправително въздействие по отношение на конкретния осъден,
настоящият съдебен състав черпи изводи за наличие на известни, но минимално
положителни промени в поведението и личностната характеристика на осъдения, въз
основа на доказателства, приложени към делото, в т.ч. и тези, които бяха
изискани допълнително от съда. В тази връзка, както в първоначалния доклад на
ИСДВР, изготвен във връзка с отправената молба от осъдения за УПО, така и в
окончателния такъв, приет в днешното с.з., се изтъква, че В. е с високо
интелектуално ниво; стреми се да избягва проблемни ситуации, конфликти и
пререкания; активен е в провежданите културно–масови мероприятия; участвал е във
викторините на територията на затвора, като към настоящият момент продължава
участието си в курс по изобразително изкуство в Арт клуба, които доказателства
сочат, че все пак е налице известна положителна линия в поведенческото
проявление на конкретното осъдено лице. И в двата доклада се изтъкват данни за изцяло
положителна и благоприятна семейна среда, в която В. е израснал, както и за неговото
здравословно състояние; излагат се и данни за пребиваването на В. в различни
групи в местата за лишаване от свобода за определени периоди. Добра психологическа
оценка е дадена по отношение на осъдения в психологическото заключение,
изготвено от инспектор–психолог към дата 20.12.2017 г., в което се отчита, че В.
се старае да избягва пререкания и да прави компромиси, но без да стига до
внушаемост; в общуването си с другите е предпазлив, като форма на защита от
разочарование, би искал да има емоционална ангажираност; с желание за признание
и приемане, би искал също и уважение, като се опитва да го достигне чрез
постижения и успехи; с присъствие на добронамереност е. Сочи се, че В. е способен
на упоритост и активност за постигане на желаната цел, отчетено е като регистрирано
ниво на емоции актуално избягването на конфликти, независимо от това, че в
определени случаи би могъл да е с изразена раздразнителност с думи от засегнато
нещо важно за лицето, или от незадоволителни емоционални потребности, но
надделява дистанцирането от агресивни реакции и от проблеми.
Същевременно обаче, освен
изложените по – горе данни в цитираните доклади на ИСДВР, СЪДЪТ КОНСТАТИРА
множеството други документи, които изразяват в изключително голямата си част
отрицателни становища по отношение личността и поведенческото проявление на
осъдения. Така, в становището на Началника на Затвора–гр.София се сочи, че целите
на наложеното на В. наказание не са изпълнени в своята цялост, предвид
характера и тежестта на извършеното нарушение; целите и задачите, заложени в
плана на присъдата продължават да са актуални и към настоящият момент, с оглед множеството
проблемни зони по отношение на осъдения, по които работата следва да продължи. Посочва
се, че липсва способност В. да разпознава и решава проблемите, като приема
формално вината, смята присъдата за несправедлива. Излага се, че В. контактува
с криминални среди, податлив на отрицателно влияние е, като оценката от вреди е
с минимално променени първоначални стойности, а риск от рецидив е все още с
високи стойности.
В становището на Н-к ЗО
„Кремиковци“ също липсват положителни данни за осъдения, като се сочи, че
същият е наказван два пъти и, че не е налице позитивна промяна в достатъчна
степен от провежданата корекционна дейност. И тук се отразява, че рискът от
рецидив е висок – в рамките на 83 точки, като същите са снижени минимално. Отчитат
се проблемни зони по отношение „нагласите“, „начин на живот и обкръжение“, „емоционални
проблеми и умения за мислене“. Акцентира се, че В. в значителна степен не осъзнава
факторите, допринесли за криминалното му поведение; със самооправдателни
нагласи е, като формално декларира мотивация за промяна, с оглед на което и
липсата на достатъчно утвърдителни данни за позитивна промяна при осъдения, се изразява
отрицателно становище за уважаване подадената от него молба за УПО.
В цитираните по–горе
доклади на ИСДВР, впрочем преобладават в своята цялост отрицателните данни за
личностната характеристика по отношение нагласите и емоцията на осъдения, също
и на неговото поведенческо проявление по време на целия му престой в местата за
лишаване от свобода. Сочи се, че В. е приобщен към криминални среди, водещи
асоциален начин на живот; емоционално нестабилен и неустойчив е; не умее да
упражнява задоволителен самоконтрол върху поведението си; притежава сравнително
ограничена социална компетентност и вградимост; емоционално и социално незрял е,
криминално обременен, с криминални нагласи. Последните обстоятелства, СЪДЪТ
впрочем отчита и въз основа на приложеното към досието свидетелство за съдимост
на В., видно от което, същият е осъждан многократно, като голямата част от
присъдите са за извършени от него престъпления, насочени срещу собствеността на
различни граждани, а последните присъди са за такива престъпления, извършени при
условията на опасен рецидив – факт, който безспорно сочи на довод за напълно устойчива,
трайна престъпна нагласа при осъдения, който се потвърждава и от присъдата,
която същият изтърпява към момента. В цитираните доклади се посочват множество
проблемни зони, които независимо от работата по индивидуалния план на
присъдата, въпреки твърдяното от В., че с него не е работено последователно,
все пак извеждат, че липсват категорични положителни промени в същия. Отчетените
сериозни проблемни зони при В., които са включени в плана присъдата, по
отношение на които е предприета корекционна дейност и резултатите от работата
по индивидуалния план за изпълнение на тази присъда, са почти идентични, с
оглед отразеното в тези доклади. Факт съществен за съда е, че оценката на риск
от рецидив и вреди, първоначално определена на 87 точки, е снижена в минимална
степен – до 83 точки. В докладите на ИСДВР се изтъква, че въпреки провежданата
корекционна дейност, В. приема плана на присъдата формално, като се стреми в
известна степен да изпълнява заложените цели и задачи, но е изискващ към
служителите, без да личи отговорно и съвестно отношение към поставените
приоритети. Сочи се, че осъденият не е дал убедителни доказателства, че се е
поправил и превъзпитал, въпреки включването му в културно–масови мероприятия. Излага
се, че на територия на Затвора – гр. София, В. е водел курс, но е бил спрян от
работа поради извършено дисциплинарно нарушение, за което е наказан, като
заповедта за това наказание е приложена към делото. Сочи се и на едно колебливо
участие в специализирана групова програма „Анонимни алкохолици“, в която В. е
бил включен, но е посещавал само две сесии, което е показателно, че отношението
му не е било сериозно. Независимо от работата му в Арт клуба, се изтъква, че са
налице частични положителни промени и липсват каквито и да било убедителни
доказателства за трайно поправяне на осъдения. Продължават проблемните зони в сферата
„отношение към правонарушение“, доколкото не се наблюдават напълно позитивни
промени и адекватна преценка от страна на В. по отношение на миналото си
поведение, като същият приема формално отговорността за извършеното деяние, но
не разбира мотивите за криминалното си поведение; не са преодолени криминалните
нагласи и не приема вредата, която е причинил. Впрочем, изтъкнатото от него в
своя защита в днешното с.з., е напълно противоположно на това, което се отчита
от инспектор СДВР, като по–скоро, изложеното от осъдения е декларативно, без, с
оглед приложените по делото доказателства, същият да осъзнава своята грешка в
минало време, да е изразил съжаление и разкаяние за извършеното от него, и да е
готов да води законосъобразен и приемлив начин на живот. В зона „начин на живот
и обкръжение“, се отчита, че В. контактува изцяло с криминализирани среди;
податлив е на криминални влияния, с манипулативен и хищнически начин на живот
е; с безразсъдно и рисково поведение; податлив на субкултурни влияния. Сочи се,
че няма промяна и по отношение употребата на алкохол и наркотици, като в тази
връзка СЪДЪТ отчете, че специализираната програма „Анонимни алкохолици“ , В. е посещавал само два пъти, което потвърждава
изводът на ИСДВР в тази насока. В зона „умения за мислене“ се отчита, че при В.
липсват способности за разпознаване и решаване на проблемите; липсва
дългосрочно целеполагане; с импулсивност в своите действия е.
С оглед цялата оценка на осъденото
лице, въз основа на изложените по–горе данни, както ИСДВР, така и другите длъжностни
лица от затворническата администрация приемат, че през целия период от престой
в местата за лишаване от свобода, В. е показал, че не може да изпълнява
поставените му цели и задачи, като декларира формална на този етап мотивация за
промяна на криминалното си поведение. Безспорно се установява, че В. не е
показал достатъчно позитивни промени в начина си на мислене и поведение, с
което да наложи убеждение, че е налице личностна готовност за живот на свобода,
по приемлив и законосъобразен начин на живот, в който смисъл, корекционната
работа по отношение на същия следва да бъде продължена, за да може той да
преосмисли напълно човешките ценности и приоритети, да утвърди в поведението си
модели, адекватни на обществените очаквания.
Изложеното от В., че с
него не е работено в един продължителен период от време от ИСДВР, действително,
в известна степен се отчита, въз основа на приложената по делото справка от Началника
на Затвора–гр.София от 22.06.2020 г., в която се посочва, че по отношение на В.
са били променяни инспекторите „Социална дейност“ първоначално, поради временна
нетрудоспособност и годишни отпуски, поради което ясен отговор за това – дали е
осъществявана пълноценна корекционна дейност спрямо осъденото лице за период 12.07.2017
г.–11.09.2018 г., не може да бъде даден. В наличната документация на затворническата
администрация, обаче, се сочи, че не се съдържат данни за участие на лицето в
обучителни и образователни курсове през посочения период, както и поощрения по
реда на ЗИНЗС. На територията на Затвора–гр.София не се съхранява преведен
учебник по руска граматика, с оглед на което следва да се обоснове, че дори и осъденият
да е превеждал по собствена инициатива такова учебно помагало, то не е било
предоставено за ползване на останалите лишени от свобода – нещо, на което В. се
позовава в своите изложения, с оглед нагласата му за трайно и положително поведенческо
проявление и осмисляне на своя начин на живот в местата за лишаване от свобода.
Независимо от това, следва
да се отчете, че затворническата администрация, която има най – пряко
наблюдение върху поведението на осъдения през целия му престой в
пенетенциарните заведения, излага определено преобладаващо отрицателни мнения и
изводи за В., очертаващи една предимно негативна характеристика за личността и
проявлението на В. в тези места. Наличните проблемни зони, независимо от
трикратното му награждаване, са свързани изцяло с неговото негативно отношение
към правонарушението, като В. категорично показва, че липсва ясна мотивация за
промяна на криминалното си поведение, начин на живот и обкръжение; че е
податлив на криминални влияния, което говори за една изключително неодобрителна
и неблагоприятна характеристика за неговата личност. За липса на умение и
съзнание, че същият е взел поука от грешките си в миналото си, говори и това,
че независимо е бил наказван за различни престъпления многократно в миналото,
същият и към настоящият момент търпи наказание „лишаване от свобода“, именно за
извършени тежки умишлени престъпления, при това при опасен рецидив. Това налага
извода, че независимо от участието си в определени културни и социални
дейности, което СЪДЪТ ОТЧИТА, горепосочените проблемни зони са сериозен
провокативен фактор за бъдещо криминално влияние и нагласа на осъдения. С оглед
реализиране на целите на личната и на генералната превенция в превъзпитателен
процес, за да може социалната и законова форма да се превърне в съзнателна част
от поведението на личността на осъдения, е необходимо, според настоящия съдебен
състав, да се осъществява по–убедително и по–сериозно корекционно въздействие
по отношение на конкретното осъдено лице и през оставащите 5 месеца, които
според съда са достатъчни, за да повлияят положително върху нагласите и
личността на осъдения. Независимо от желанието за връзка със семейството му,
СЪДЪТ приема, че в случая, отрицателните данни за поведението и личността на
осъдения, неговите категорично колебливи поведенчески проявления в затвора –
доколкото независимо, че по време на целия си престой в местата за лишаване от
свобода, е награждаван трикратно, но е и наказван двукратно, следва да бъдат
затвърдени чрез една сериозно проведена корекционна дейност, за да се
стабилизира неговата личност и за да бъде съобразена и осъзната необходимата
поука от същия за бъдещо непротивоправно поведение. В този смисъл, СЪДЪТ намира,
че не могат да бъдат отчетени категорично и безусловно положителни данни от изпълнение
на последното наложеното спрямо В. наказание „лишаване от свобода“, като с
оглед всички съображения изложени по–горе, този състав приема, че с цялостното
си поведение, същият не е доказал своето реално, обективно и ефективно
поправяне.
В този смисъл и като съобрази,
че с оглед нуждите за изпълнение целите на наказанието, е необходимо да бъде
проявено едно по–твърдо възпитателно въздействие, същевременно – осъществен
контрол за стабилизиране на личностната характеристика на осъдения, с оглед
необходимостта от съобразяване и осъзнаване на необходимост от бъдещ законосъобразен
начин на живот, настоящият съдебен състав ПРИЕ, че подадената от В. молба,
следва да бъде оставена без уважение, доколкото липсват безспорно убедителни
доказателства за трайно поправяне на осъденото лице, като цялост към настоящият
момент.
Воден от тези
съображения, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения
В.В.В. – роден на *** ***, ЕГН – **********,
българин, българско гражданство, неженен /живущ по негови данни на семейни с
лицето А.А./, осъждан, с висше образование – специалности „МИО“ и „Комуникации
и комуникационни технологии“, месторабота преди задържането – в рекламна
агенция като „дизайнер“, жител и живущ *** – за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 5 години,
който остатък се равнява на 5 месеца и 7 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен срок от днес пред
САС, по реда на Глава 22 НПК.
Протоколът е изготвен в
открито съдебно заседание, което приключи в
15.45 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: