РЕШЕНИЕ
№ 423
Хасково, 26.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - VIII състав, в съдебно
заседание на
единадесети януари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Съдия: |
АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА |
При секретар АНГЕЛИНА ЛАТУНОВА като разгледа докладваното от
съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно
дело № 20237260701297 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 165 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на В. С. К. от [населено място] срещу
Заповед № 272з-3983/14.11.2023 г. за временно преназначаване по мотивирана
служебна необходимост на държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР,
издадена от старши комисар Ч. Г. - ВПД Директор на Областна дирекция на МВР – гр.Хасково
.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, неправилна,
необоснована и немотивирана. Същата не съдържала задължителни реквизити на
установената форма, била издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на
закона.
С обжалваната заповед жалбоподателят бил преназначен от длъжност
старши разследващ полицай в ОДМВР - Хасково в отдел Разследване при Областна
дирекция на МВР - Хасково на длъжност старши разследващ полицай в РУ (РУ –
Харманли) в сектор Разследване РУ - Харманли и РУ - Тополовград към отдел
Разследване при Областна дирекция на МВР - Хасково за срок от 1 година.
Директорът на ОДМВР - Хасково със своя акт едностранно изменил
мястото на изпълнение на служебните задължения на жалбоподателя без негово
знание и съгласие от [населено място] в [населено място] и [населено място],
като това било обосновано със служебна необходимост. В заповедта обаче липсвала
мотивирана такава служебна необходимост. Налице било твърде неясно и объркващо
изложение относно дейността на разследващите полицаи в РУ - Харманли и РУ -
Тополовград, справка за образувани и водени наказателни производства - бързи и
досъдебни такива, фактическа сложност на разследванията поради ползване на
преводачи от редки езици. Според жалбоподателя, това изложение не
представлявало мотивирана служебна необходимост по смисъла на ЗМВР и Наредба №
8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи. В заповедта била посочена докладна записка
от 27.10.2023 г. с № 271р-31699/27.10.2023 г. по описа на РУ - Харманли, с
която жалбоподателят не бил запознат.
На следващо място, от заповедта, поради липса на посочени
фактически обстоятелства и мотиви, не ставало ясно по какви критерии
административният орган определил, че за преназначаване е подходящ точно
жалбоподателят.
Съдържанието на заповедта било объркващо и не ставало ясно къде
точно било работното място, на което жалбоподателят следвало да изпълнява
служебните си задължения - РУ - Харманли, РУ - Тополовград или и на двете
места, съответно как било разпределено времето на работа между двете места. В
тази връзка жалбоподателят твърди, че е налице противоречие и неяснота в
заповедта, доколкото било посочено, че следва да бъде преназначен в сектор
„Разследване – РУ - Харманли – РУ - Тополовград“, а след това, че е необходимо
незабавно изпълнение на служебните му задължения в сектор „Разследване – РУ –
Хасково - РУ - Тополовград“.
На 30.11.2023 г., съгласно посочената заповед, жалбоподателят се
явил в РУ - Харманли при гл. разсл. полицай Н. Ж. - началник на сектор
Разследване РУ -Харманли РУ - Тополовград, която след разговор с Н. Д. - ВПД
Началник на отдел Разследване при ОДМВР - Хасково устно заявила, че следва да
изпълнява служебните си задължения в РУ - Тополовград.
Жалбоподателят бил на длъжност дознател, впоследствие разследващ
полицай в ОДМВР - Хасково от 2003 г., като в заповедта му за назначаване
изрично било посочено като място на изпълнение на служебната дейност РУ -
Хасково. В този период същият изпълнявал съвестно служебните си задължения.
Оценката за дейността му през последните две години била много добра. Същият
бил родом от [населено място], където бил осигурен битово, социално и семейно.
Семейството му се състояло от съпруга и две деца на 15 години и на 14 години.
Съпругата му работела, синът и дъщеря му учели в 9 клас. След преназначаването
му в друго населено място жалбоподателят нямал право на пътни, квартирни и
дневни. Характерът на работа изисквал постоянно присъствие в РУ - Тополовград в
[населено място] или РУ - Харманли в [населено място] от 08.30 до 17.30 ч. През
месеца имал 5 или 6 дежурства, които изисквали да преспива на място в [населено
място]/[населено място]. Преназначаването му затруднявало финансовото
осигуряване на семейството, защото жалбоподателят правел ежедневни разноски за
пътуване, храна, далеч бил от семейството си и в случай на нужда не можел да им
помогне. Всички тези обстоятелства не били взети под внимание преди издаване на
заповедта, като административният орган следвало поне да изслуша жалбоподателя.
Допуснато било нарушение на разписаното в чл. 35 от АПК правило, задължаващо
административния орган да издаде индивидуалния административен акт след
изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени.
В същото време в обжалваната заповед били посочени две изключващи
се основания: по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. -
необходимост от преназначаване на служители на вакантни длъжности в щатовете и
структурите на МВР, и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 - при временно преназначаване в
случаите на служебна необходимост. Освен това за законосъобразност на първото
основание било необходимо съгласието на жалбоподателя, каквото в настоящата
хипотеза липсвало.
В чл. 14, ал. 2 от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. изрично било
регламентирано, че при временно преназначаване в случаите на служебна
необходимост, тя се мотивирала в заповедта по ал. 1, което жалбоподателят
счита, че в случая не било сторено. По дефиницията на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР,
"служебна необходимост" била налице при извънредни промени в
оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред,
нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите,
каквито в оспорваната заповед не били посочени. В заповедта бланкетно било
посочено наличие на извънредни промени в оперативната обстановка на
територията, обслужвана от РУ - Тополовград и РУ - Харманли, но в какво се
състояла тази извънредност и промените на обстановката не ставало ясно. Според
заповедта, съставът на сектор „Разследване – РУ - Харманли - РУ - Тополовград“
бил непълен, като двама от служителите били на курс за обучение до 02.02.2024
г., имало и незаета длъжност младши-старши разследващ полицай. Неясно защо
временното преназначаване не било до 02.02.2024 г., когато се връщали двамата
служители. Нещо повече – на жалбоподателя му било известно, че въпреки тези
извънредни промени в оперативната обстановка в началото на месец ноември 2023
г. служител от сектор „Разследване – РУ – Харманли - РУ - Тополовград“, а
именно разсл. полицай Г. А. с местожителство [населено място] бил преназначен в
сектор „Разследване - РУ Хасково“, което поставяло логичния въпрос как при
наличие на непълен щат и извънредна оперативна обстановка в РУ - Тополовград и
РУ - Харманли се премества служител от там.
Срокът на временното преназначаване бил посочен в заповедта по
следния начин: за срок от 1 година. Това създавало неяснота, доколкото съгласно
закона максималният срок можел да бъде до 1 година, но следвало да бъде
определен конкретен срок, като този срок следвало да бъде мотивиран и
обоснован, още повече, че в случая се прилагал максималният възможен срок.
Жалбоподателят счита, че грубо били нарушени императивните
разпоредби за едностранна промяна на служебното правоотношение, предвидени в
ЗМВР, Закона за държавния служител и КТ, както и процедурата, предвидена в чл.
165 от ЗМВР и чл. 12 и сл. от Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за
преназначаване на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
С оглед на така изложеното, същият моли да бъде отменена изцяло
като незаконосъобразна Заповед за преназначаване на държавен служител по
мотивирана служебна необходимост № 272з-3983/14.11.2023 г., издадена от старши
комисар Ч. Г. - ВПД Директор на ОДМВР - , и да му бъдат присъдени разноските по
делото.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.
Ответникът по жалбата – Директор на Областна дирекция на МВР -
Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва
жалбата. Счита издадената заповед за правилна и законосъобразна. Представя
писмени бележки, в които излага съображения в подкрепа на заявената позиция.
След преценка на приобщените по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка рег. № 271р-31669/27.10.2023 г. (л. 27)
Началникът на сектор „Разследване - РУ - Харманли - РУ - Тополовград“ е
отправил предложение до Началника на Отдел „Разследване” при ОДМВР – Хасково в
сектор „Разследване - РУ - Харманли и РУ - Тополовград“ за срок до 1 година да
бъде командирован разследващ полицай от ОДМВР – Хасково. Предложението е
обосновано с факта, че към 27.10.2023 г. в РУ - Харманли работели осем
разследващи полицаи, от които разследващ полицай Т. Н. била командирована от
сектор „Разследване - РУ - Свиленград и РУ - Ивайловград“ към отдел „Разследване“
при Областна дирекция на МВР - Хасково, като срокът на командировка изтичал
през месец декември 2023 г. От средата на месец октомври разследващ полицай А.
Х. била в продължителен болничен (във връзка с предстоящо майчинство), а за
разследващ полицай Г. А. предстояло преместване в сектор „Разследване - РУ
Хасково“ към отдел „Разследване“ при ОДМВР - Хасково. Това щяло да увеличи
натовареността на разследващите полицаи в сектор „Разследване - РУ - Харманли и
РУ - Тополовград“. Посочено е, че по-големият брой дела на производство
създавал предпоставки за намаляване на качеството на разследването и забавяне,
което освен спад в резултатите, щяло да доведе и до проблеми и с прокуратурата.
Командироването на един служител, което съгласно ЗМВР не можело да бъде за срок
по-дълъг от 30 дни, се явявало недостатъчно, предвид обстоятелството, че
командированият служител поемал средния брой дела на производство на един
разследващ полицай, които били напълно нови за него. За да започнел да работи
по получените досъдебни производства, командированият служител се нуждаел от
време да се запознае с делата. При изтичане на командировката му
командированият служител обикновено оставял на производство повече ДП/БП,
отколкото му били преразпределени за работа при започване на командировката.
От Справка рег. № 272p- 25736/10.11.2023 г. (л. 28) се установява,
че към 10.11.2023 г. в Сектор „Разследване РУ - Харманли и РУ - Тополовград”
има 11 служителя по основен щат, от които Началник на сектор (Главен Разследващ
полицай) – 1, Главен Разследващ полицай -1, Младши разследващ - старши
разследващ полицай в РУ (РУ - Харманли) – 8, Младши разследващ - старши
разследващ полицай в РУ (РУ - Тополовград) – 1. В справката е посочено, че към
10.11.2023 г. всички длъжност по щат са заети, с изключение на една от
длъжностите младши разследващ - старши разследващ полицай в РУ (РУ - Харманли),
поради отпуск на служителя за отглеждане на дете до [възраст] възраст, а две от
длъжностите били заети от стажанти, назначени на 24.10.2023 г. и изпратени на
курс за първоначално професионално обучение, считано от 30.10.2023 г. до
02.02.2024 г.
С Предложение УРИ № 272р-25899/13.11.2023 г. от Н. Д. Д. - ВПД
началник Отдел „Разследване” при ОДМВР – Хасково до Директора на ОДМВР –
Хасково (л. 29) е предложено инспектор В. С. К. - старши разследващ полицай в
отдел „Разследване“ при ОДМВР - Хасково да бъде временно преназначен в сектор
„Разследване - РУ - Харманли РУ - Тополовград“ в отдел „Разследване“ при ОДМВР
- Хасково за срок до една година. Предложението е мотивирано с цитираната
докладна записка рег.№ 271р-31669/27.10.2023 г., във връзка с която била
извършена проверка и анализ на оперативната обстановка на територията на двете
районни управления, броя на образуваните досъдебни и бързи производства, както
и натовареността на разследващите полицаи от състава на структурата.
Резултатите от така извършената проверка и анализът на данните сочели за
извънредни промени в оперативната обстановка на територията, обслужвана от РУ -
Тополовград и РУ - Харманли, свързани със засилен мигрантски натиск на
територията на двете районни управления. Следвало да се има предвид и
престъпността, генерирана от обитателите на РПЦ - Хармани, които извършвали
предимно престъпления против личността и собствеността. Имало регистрирани случаи
на масови сбивания между обитателите на РПЦ, нанасяне на телесни повреди, опити
за убийство и т.н. Отчитало се също така цялостно завишение на регистрираната
престъпност. Изтъкнато е, че съставът на сектора бил непълен, като двама от
служителите били стажанти, на курс за обучение до 02.02.2024 г., а един
служител бил в отпуск за отглеждане на дете до навършване на двегодишна
възраст, като имало и незаета една длъжност младши - старши разследващ полицай.
По делото липсват доказателства, жалбоподателят да е запознат със
съдържанието на предложението.
На 14.11.2023 г. ВПД Директор на Областна дирекция на МВР -
Хасково старши комисар Ч. Г. е издал обжалваната Заповед № 272з-3983/14.11.2023
г., с която на основание чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерството на
вътрешните работи, във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР
и предложение рег.№ 271р-31669/27.10.2023 г. (по описа на РУ – Харманли) и
поради служебна необходимост, инспектор В. С. К. - старши разследващ полицай в
ОДМВР в отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР - Хасково, е
преназначен временно - за срок от една година, считано от деня, следващ датата
на запознаване на служителя със заповедта за временно преназначаване, на
длъжност - старши разследващ полицай в РУ (РУ - Харманли) в сектор „Разследване
РУ - Харманли и РУ - Тополовград“ към отдел „Разследване“ при Областна дирекция
на МВР - Хасково.
Изложените в акта мотиви за неговото издаване сочат, че във връзка
с постъпилата докладна записка рег.№ 271р-31669/27.10.2023 г. на началник
сектор „Разследване - РУ - Харманли - РУ - Тополовград“ била извършена проверка
и анализ на оперативната обстановка на територията на двете районни управления,
обслужвани от сектор „Разследване - РУ - Харманли РУ - Тополовград“, броя на
образуваните досъдебни и бързи производства, както и натовареността на
разследващите полицаи от състава на структурата. В резултат на проверката било
установено, че от началото на тази календарна година до 06.11.2023 г. по описа
на РУ - Тополовград били регистрирани общо 123 производства спрямо 86 за същия
период на миналата година. От тях 65 били досъдебни производства спрямо 73 за
същия период на миналата година. Новообразувани били 58 бързи производства
спрямо 13 за същия период на 2022 г. Общо регистрираните престъпления на
територията, обслужвана от РУ - Тополовград били 139 спрямо 97 за 2022 г.
52 броя от бързите производства били образувани за престъпление по
чл. 279, ал. 1 от НК, което било свързано с работа с чужди граждани, ползвали
се преводачи от редки езици. Това обуславяло фактическа сложност на
разследванията на този вид престъпления. Във връзка с това в района се отчитал
засилен мигрантски натиск.
За същия период на 2022 г. били образувани само 3 БП за
престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК. Освен това били регистрирани 7 ДП за
престъпления по чл. 280 през 2023 г., спрямо 1 за същия период на миналата
година.
В РУ - Харманли от началото на 2023 г. до 06.11.2023 г. били регистрирани
общо 554 производства, от които 509 досъдебни производства и 45 бързи
производства. За същия период на 2022 г. били регистрирани 509, от които 440
досъдебни производства и 69 БП. Общо регистрираните престъпления са 573 спрямо
554 за същия период на 2022 г.
По описа на РУ - Харманли за 2023 г. били регистрирани 29
досъдебни производства за престъпления по чл. 280 от НК, спрямо 5 за същия
период на 2022 г.
Анализът на гореизложените данни категорично сочел за извънредни
промени в оперативната обстановка на територията, обслужвана от РУ -
Тополовград и РУ - Харманли, свързани със засилен мигрантски натиск на
територията на двете районни управления.
Съставът на сектор „Разследване - РУ - Харманли - РУ -
Тополовград“ бил непълен, като двама от служителите били стажанти, в момента на
курс за обучение, до 02.02.2024 г., а един служител бил в отпуск за отглеждане
на дете до навършване на двегодишна възраст, видно от справка рег.№
272р-25736/10.11.2023 г. на ЧР - ОДМВР - Хасково. Имало незаета една длъжност
младши - старши разследващ полицай.
За нормалното и пълноценно изпълнение на задачите и задълженията,
регламентирани в Закона за МВР, било необходимо временно да бъде преназначен
служител на длъжността Разследващ полицай в сектор „Разследване PУ - Харманли и
РУ - Тополовград“, като същият да изпълнява задълженията си на територията на
РУ - Тополовград. Подходящ бил инспектор В. С. К. - старши разследващ полицай в
ОДМВР в отдел „Разследване“ при Областна дирекция на МВР - Хасково.
Същевременно било необходимо изпълнението на служебните задължения
от инспектор В. С. К. в сектор „Разследване - РУ - Хасково - РУ - Тополовград“
да започне в първия възможен момент поради необходимостта от срочно и
качествено водене на досъдебните бързи производства по описа на РУ -
Тополовград, с оглед защита на важни държавни и обществени интереси, а именно
осигуряване на срочно провеждане на разследванията и реализиране на
наказателната отговорност на виновните лица, с което се осигурявала
индивидуалната и генерална превенция срещу незаконната миграция и свързаните с
нея престъпления по подпомагане на незаконно преминалите държавната граница
лица.
Заповедта е предоставена на жалбоподателя за запознаване на
29.11.2023 г., видно от направеното в същата отбелязване и положен саморъчен
подпис. Жалбата срещу акта е подадена директно пред Административен съд -
Хасково на 01.12.2023 г. – вх.№ 9248/01.12.2023 г. (л. 2).
Жалбоподателят представя писмени доказателства (удостоверения за
раждане), удостоверяващи, че същият е баща на две деца – на 14 години и на 15
години.
Към доказателствения материал по делото са приобщени Заповед №
272з-3388/11.10.2023 г., издадена от ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, с която
инспектор Г. К. А., разследващ полицай в РУ (РУ - Харманли) в сектор
„Разследване – РУ - Харманли и РУ - Тополовград” към отдел „Разследване“ при
Областна дирекция на МВР - Хасково е преназначен на длъжност разследващ полицай
в РУ в сектор „Разследване – РУ - Хасково“ към отдел „Разследване“ при Областна
дирекция на МВР Хасково, както и Справка с рег.№ 272р-27124/24.11.2023 г. за
вакантните бройки в ОДМВР – Хасково към 25.11.2023 г. Представена е и Заповед №
272з-108/10.01.2024 г. на Директора на ОДМВР – Хасково за временно
преназначаване по мотивирана служебна необходимост на инспектор Т. И. Н. –
разследващ полицай в РУ (РУ – Свиленград) на длъжност разследващ полицай в РУ
(РУ – Харманли) за срок от една година, за която заповед липсват данни да е
връчена на служителя, както и данни заповедта да е влязла в законна сила.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна,
с правен интерес от обжалването, в законоустановения преклузивен срок и против
акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 1 - 3 от ЗМВР, държавният
служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна
длъжност до заемането й или при отсъствие на титуляра над 30 дни по ред,
определен с наредба на Министъра на вътрешните работи (ал. 1), като временното
преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на
мотивирана служебна необходимост (ал. 2) за срок до една година с възможност за
еднократно удължаване на срока с още една година (ал. 3). Тоест разпоредбата на
чл. 165 от ЗМВР предвижда две отделни хипотези на преназначаване – със или без
съгласие на служителя, като при условията на мотивирана служебна необходимост
съгласието на служителя за преназначаването не е необходимо. В Раздел III (чл.
12 - 15) от Наредба № 8121з-310 от 17.07.2014 г. за преназначаване на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи е разписана
конкретната процедура, по която се осъществява временното преназначаване на
длъжности в системата на МВР. Според посоченото в чл. 14 от наредбата,
временното преназначаване на държавен служител се извършва със заповед на
съответния орган по чл. 158 или чл. 159, ал. 1 от ЗМВР за срок до една година с
възможност за еднократно удължаване на срока на временното преназначаване с още
една година (ал. 1), като ал. 2 предвижда, че при временно преназначаване в
случаите на служебна необходимост тя се мотивира в заповедта по ал. 1.
При тази нормативна уредба, с оглед обстоятелството, че оспорената
в настоящото производство заповед, предвид заеманата от оспорващия длъжност, е
издадена от ВПД Директор на ОДМВР - Хасково, съдът намира, че е актът е издаден
от териториално и материално компетентен орган.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма. Видно от
съдържанието й, като правно основание за издаването й са посочени разпоредбите
на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, във
връзка с чл. 12, ал. 1, т. 1 и чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №
8121з-310/17.07.2014 г. за преназначаване на държавни служители в МВР и
предложение рег.№ 271р-31669/27.10.2023 г. (по описа на РУ – Харманли) и поради
служебна необходимост. Като фактическo основаниe за издаване на оспорената
заповед и обосноваване на твърдяната служебна необходимост e посочено наличието
на извънредни промени в оперативната обстановка на територията, обслужвана от
РУ - Тополовград и РУ - Харманли, свързани със засилен мигрантски натиск на
територията на двете районни управления, както и факта, че съставът на сектор
„Разследване - РУ - Харманли - РУ - Тополовград“ бил непълен.
Именно фактическите основания, посочени в административния акт, са
юридическите факти, наличието на които дава възможност на административния
орган да упражни правомощието си да издаде този акт. Същите следва да са точно
посочени и доказването на тяхното съществуване е в тежест на административния
орган. Доказването на фактическите основания е свързано с преценката за
материалната законосъобразност на акта – доколко изложените факти, въз основа
на които е издаден административният акт, се установяват от данните по делото.
В оспорваната заповед органът е изложил горепосочените фактически основания и
се е позовал на предложение рег.№ 271р-31669/27.10.2023 г. по описа на РУ –
Харманли, което е допустимо съгласно разрешението, дадено с Тълкувателно
решение № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. В тази връзка следва да се приеме,
че в заповедта са посочени фактическите основания за нейното издаване. За
прецизност следва да бъде отбелязано, че в оспорената заповед административният
орган неточно се е позовал на Докладна записка (посочена в заповедта като
„предложение“) рег.№ 271р-31669/27.10.2023 г. по описа на РУ – Харманли, без да
са цитирани номера или датата на Предложение УРИ № 272р-25899/13.11.2023 г. на
ВПД началник Отдел „Разследване” при ОДМВР – Хасково. Но доколкото в мотивите
на обжалваната заповед са преповторени части от съдържанието на последното,
става ясно кое предложение в случая се има предвид.
В процесната заповед като мотив за преназначаването на
жалбоподателя е посочено наличието на служебна необходимост, при която хипотеза
за органа е налице задължение да изготви мотивирано предложение по реда на чл.
13, ал. 1 от Наредбата и то да се сведе до знанието на засегнатия служител. В
случая жалбоподателят не е бил запознат с предложението, каквото е изискването
на чл. 13, ал. 1 от Наредбата. Необходимо е да се отбележи, че се касае за
съгласие по мотивираното предложение, а не за съгласие по самото преназначаване
по аргумент от чл. 165, ал. 2, предл. 2 от ЗМВР и чл. 13, ал. 1 от Наредбата.
Въпреки това съответният служител има правото да бъде своевременно и надлежно
уведомен за предстоящото вземане на решение за преназначаването му поради
възникнала служебна необходимост. В тази връзка настоящата инстанция приема, че
в случая е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, тъй
като жалбоподателят не е запознат със съдържанието нито на докладната записка
от 27.10.2023 г., нито на предложението от 13.11.2023 г. Това нарушение обаче
не е от категорията на съществените такива, който извод съдебната практика
обосновава с факта, че в хипотезата на едностранна промяна на мястото на
изпълнение на длъжностните задължения на основание чл. 165, ал. 2 от ЗМВР,
съгласие на засегнатия служител не се изисква. В този смисъл Решение № 9221 от
3.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2023 г., V о.
На следващо място, следва да бъде отбелязано, че преценката за т.
нар. "служебна необходимост" безспорно е предоставена на оперативната
самостоятелност на административния орган при издаването на акта по чл. 165 от ЗМВР, но тази преценка подлежи на съдебен контрол за законосъобразност,
съгласно изричната разпоредба на чл. 169 от АПК. При тази проверка следва да се
прецени дали правомощието на органа е упражнено в рамките на закона, тоест дали
фактите, на които се позовава административният орган, могат да бъдат подведени
под приложената от него правна норма.
Легалното определение на понятието "служебна
необходимост" е дадено в нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, според която
такава необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка,
състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или
промени във функционалните задължения на структурите. В този смисъл
фактическите основания за издаване на процесната заповед следва да се състоят в
излагане на факти от обективната действителност, които сочат на някоя или
няколко от алтернативните хипотези - "извънредни промени в оперативната
обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред" и/или "нормативни
промени" и/или "промени във функционалните задължения на
структурите".
Настоящата инстанция намира, че по делото не се установява
наличието на "служебна необходимост" по смисъла на § 1, т. 23 от ДР
на ЗМВР, доколкото липсват ангажирани убедителни доказателства, установяващи
наличието на извънредни промени в оперативната обстановка на територията на
двете районни управления, които да налагат временно преназначаване на служител.
На практика в случая извънредните промени се обосновават от административния
орган единствено с количественото увеличаване броя на досъдебните и бързи
производства на територията на двете районни управления, което увеличение е
факт, но само по себе си не сочи наличието на обстоятелства от извънреден
характер, в посочения от закона смисъл. Засиленият миграционен натиск, на който
се позовава административният орган и който обуславя увеличения брой досъдебни
производства в двете районни управления, не може да се приеме за извънредно или
нововъзникнало обстоятелство, доколкото България е била подлагана и преди на
миграционен натиск от бежанци в рамките на няколко миграционни вълни. Видно е
от изготвената справка и посоченото в заповедта, че преобладаващата част от
бързите производства са за разследване на престъпления по чл. 279, ал. 1 от НК (влизане
или излизане през границата на страната без разрешение на надлежните органи на
властта или макар с разрешение, но не през определените за това места), като в
тази връзка съдът категорично не възприема позицията, че точно тези
престъпления се отличават с особена фактическа сложност на разследванията,
както се твърди. Още по-малко същата може да обвързана с посоченото в заповедта
ползване на преводачи от редки езици, което няма никакво отношение към
служебните отговорности на жалбоподателя. Тази фактическа обстановка не се
явява новонастъпила или извънредна за компетентните структури на МВР, които и
преди са осъществявали нормативно заложените им функции в условията на
миграционни вълни. С оглед предвидената от ЗМВР възможност актове от вида на
процесния да бъдат издавани едностранно от страна на органа по назначаване,
като гаранция за защита правата на служителите, законодателят е въвел с нормата
на чл. 165, ал. 2 от ЗМВР изрично задължение на органа да мотивира в своя акт
наличието на възникнала служебна необходимост, обосноваваща неговото издаване.
Т. мотивиране ще е налице при наличието на изложени конкретни данни и
обстоятелства по отношение моментната оперативна обстановка и тенденциите за
нейното развитие в периода на предприетото преназначаване, от които може да се
направи еднозначен извод, че с наличния кадрови състав не би било възможно
изпълнението на възложените на съответното учреждение конкретни задачи. В
случая се налага извод, че необходимостта от преназначаването на жалбоподателя
всъщност е била продиктувана от временен кадрови дефицит, като липсва
действителен и задълбочен анализ на моментната оперативна обстановка и на
тенденциите за нейното развитие, съпоставено с други значими фактори. Доколкото
временното преназначаване поради служебна необходимост е без съгласието на
преназначения, то легалната дефиниция на "служебна необходимост" не
може да се тълкува разширително, което би довело до неправомерно засягане на
правната сфера на служителя, който се преназначава. Събраните по делото доказателства
установяват, че две от длъжностите в Сектор „Разследване РУ - Харманли и РУ -
Тополовград” са заети от лица, изпратени на курс за първоначално професионално
обучение, които след 02.02.2024 г. на практика ще започнат да изпълняват
функциите си, което поставя въпроса за срока на преназначаването на оспорващия,
който е определен в максималния възможен размер от една година. Освен това по
делото е приета като доказателство Заповед № 272з-3388/11.10.2023 г., с която
инспектор Г. К. А., разследващ полицай в сектор „Разследване – РУ - Харманли и
РУ - Тополовград” е преназначен на длъжност разследващ полицай в РУ в сектор
„Разследване – РУ - Хасково“. Тоест от място, за което се твърди, че е налице
възникнала служебна необходимост – сектор „Разследване – РУ - Харманли и РУ -
Тополовград” само месец преди издаване на процесната заповед е преназначен
служител в друг сектор и то именно в сектор „Разследване – РУ - Хасково“,
където работи жалбоподателят. На практика е налице размяна на местата на
изпълнение на служебното правоотношение на двама служители, което е израз на
липса на посочената от органа служебна необходимост. Нещо повече - съставлява
пряк израз на превратно упражняване на властнически правомощия в условията на
дискреция.
В този смисъл процесната заповед се явява издадена и в
противоречие с целта на закона. С преназначаването на служители на една и съща
длъжност между отделните сектори не се постига заложената от законодателя
легитимна цел на установеното в чл. 165, ал. 2 от ЗМВР правомощие на органа по
назначаването да изменя едностранно съществен елемент от съдържанието на
служебното правоотношение (а именно мястото на изпълнение на длъжността) с
оглед обезпечаване изпълнението на държавната служба в условията на възникнала
обективна и извънредна служебна необходимост. Евентуалното наличие на
претендираната от органа служебна необходимост изключва възможността, успоредно
с преназначаването на служителя в тази структура, от състава на същата да бъде
„освободен“ служител на същата длъжност, за да бъде временно преназначен,
отново поради възникнала служебна необходимост, в структурата, от която идва
първият служител.
Преназначаването в хипотезата на "служебна
необходимост", следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън
волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на
§ 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което оспорената заповед не съответства и на
целта на закона (в този смисъл Решение № 1018 от 03.02.2022 г. на ВАС по адм.
д. № 8298/2021 г.).
С оглед на изложеното, съдът намира изложените в жалбата доводи за
незаконосъобразност на обжалвания акт за основателни, предвид което жалбата
следва да бъде уважена, като се отмени оспорената заповед.
Предвид изхода на спора и с оглед своевременно заявеното искане за
присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят такива в
размер на 810 лева - 10 лв. за заплатена държавна такса и 800 лв. - заплатен
адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с ал. 1
от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№ 272з-3983/14.11.2023 г. за временно преназначаване по мотивирана служебна
необходимост на държавен служител на изпълнителска длъжност в МВР, издадена от
старши комисар Ч. Г. - ВПД Директор на Областна дирекция на МВР – гр.Хасково .
ОСЪЖДА О.
Д. на МВР - Хасково да заплати на В. С. К., [ЕГН] от [населено място]
[улица]сторените по делото разноски в размер на 810 лв. (осемстотин и десет
лева).
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от същото.
|
Съдия: |
|