Решение по дело №1803/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 63
Дата: 6 януари 2023 г. (в сила от 6 януари 2023 г.)
Съдия: Марина Евгениева Гюрова-Димитрова
Дело: 20221110201803
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 63
гр. София, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ЕВГ. ГЮРОВА-ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110201803 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. К. К., ЕГН **********, срещу наказателно
постановление № 42-0003266 от 22.12.2021 г., издадено от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл. 178 в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата „глоба“ в
размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 93, ал.
1, т. 1 от Закона за автомобилните превози „глоба“ в размер на 2 000 /две
хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
В подадената жалба се твърди, че не е осъществен съставът на
твърдените нарушения, поради което обжалваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, тъй като не отговаря на действителната
фактическа обстановка. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
1
На 01.12.2021 г., около 18:10 часа, свидетелят *** на длъжност
„инспектор“ в РД „Автомобилна администрация“ - София и лицето Асен
Димов - служител на РД „Автомобилна администрация“ - София изпълнявали
служебните си задължения. По същото време на бул. „Илиянци“, на около 100
м. преди пътен възел с бул. „История Славянобългарска“, жалбоподателят К.
управлявал влекач от кат. N3, м**** Същият бил спрян за проверка от
свидетеля Трифонов. В хода на проверката било установено, че
жалбоподателят осъществявал обществен международен превоз на товари по
маршрут от Република България за Република Гърция. Същото обстоятелство
се установило от международна товарителница от дата 01.12.2021 г. валидна
до 05.07.2027 г. В хода на проверката свидетелят Трифонов поискал от
жалбоподателя удостоверение за психологическа годност, като
жалбоподателят К. представил такова № 320212 валидно до 18.11.2018 г.
Отделно от това, жалбоподателят не представил товарителница по образец
съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки.
Във връзка с представеното удостоверение за психологическа годност с
изтекъл срок на валидност и липсата на товарителница по образец свидетелят
*** съставил на жалбоподателя АУАН № 298791 от 01.12.2021 г. Същият бил
съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, който получил
екземпляр от същия срещу подпис.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление № 42-0003266 от 22.12.2021 г. от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на жалбоподателя
били наложени административни наказания, както следва: на основание чл.
178 в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТС. Препис от същото бил връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис на 18.01.2022 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля И..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа
на какви доказателства е направил извод за извършените нарушения.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги
кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля И.,
международна товарителница, удостоверение за психологическа годност,
длъжностна характеристика на заповед № 589/31.01.2020 г. и заповед № РД-
08-30/24.02.2020 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
2
същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 01.12.2021 г., в деня, в който са
установени нарушенията от контролния орган. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от *** - „инспектор“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - София. Съгласно чл. 91 и чл. 92 ЗАвПр.
контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл
актосъставителят Трифонов, заемащ длъжността "Инспектор" към РД "АА" -
София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган, изпълняващ длъжността директор на
РД "Автомобилна администрация" - София е компетентен да състави
обжалваното НП предвид заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Налице е словесно описание на нарушенията, което съответства на
посочените в АУАН и НП правни квалификации на същите. Недвусмислено е
посочена датата на извършване на нарушението - 01.12.2021 г., мястото - бул.
„Илиянци“, на около 100 метра преди пътен възел с бул. „История
Славянобългарска“, както и че жалбоподателят е имал качеството на водач на
влекач и прикачено към него полуремарке. Съдът счита, че в
обстоятелствената част на АУАН и НП, достатъчно конкретно са описани и
индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на
нарушенията, доколкото е посочено в какво именно се изразяват -
непредставяне на товарителница и представяне на удостоверение за
психологическа годност, което е с изтекъл срок на валидност.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото
актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел очевидец.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Отговорността на жалбоподателя Х. К. е ангажирана на основание чл.
178 в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, като му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 500,00 /петстотин/ лева за
нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на
МТ. Цитираната материалноправна норма предвижда задължение при всяко
постъпване на работа като водач на таксиметрови автомобили, водач на
автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата, отворени за обществено
ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за собствена сметка, или
водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за
3
психологическа годност.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е безспорно
доказано обстоятелството, че жалбоподателят К. е бил водач на влекач и
прикачено към него полуремарке, както и че същият е извършвал
международен превоз на товари от Република България до Република Гърция.
Това обстоятелство не се оспорва и между страните в настоящото
производство, предвид на което жалбоподателят се явява годен субект на
вмененото му нарушение. Твърдяното за извършено нарушение е формално
такова и за неговото извършване е достатъчно единствено водачът да не
разполага с валидно удостоверение за психологическа годност. Предвид
представеното по делото удостоверение № 320212 валидно до 18.11.2018 г. и
непредставянето на валидно към датата на извършване на нарушението
удостоверение, то настоящата съдебна инстанция намира, че твърдяното от
АНО нарушение е безспорно доказано от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя
виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, като е бил наясно, че удостоверението му за
психологическа годност е с изтекъл срок на валидност.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба
на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Относно нарушението по пункт 2 от НП:
Съдът намира за безспорно доказано и обстоятелството, че на
посочената дата и място в наказателното постановление, при извършване на
проверка на жалбоподателя, същият не е представил на свидетеля Илиян
Трифонов товарителница по образец за МПС и влекач, които управлява.
Според сочената за нарушена разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
при извършване на международен превоз на товари в превозното средство
трябва да се намира товарителницата по образец съгласно Конвенцията за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. е предвидила
административно наказание на водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без посочени документи, между които и такива, които се изискват от
регламент на европейските институции. В тази връзка и предвид
непредставянето на процесната товарителница, то настоящата съдебна
инстанция намира и това нарушение за безспорно доказано.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя
виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, като е бил наясно, че не разполага с
товарителница по образец за управляваното от него МПС и влекач.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба
на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от другите
4
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т. е. не е налице маловажен случай. По делото не се установяват
нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, поради което и не са налице предпоставките за приложението
на тази разпоредба.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира,
че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно такова.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 42-0003266 от
22.12.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - София, с което на Х. К. К., ЕГН **********, са наложени
административни наказания, както следва: на основание чл. 178 в, ал. 5 от
Закона за движение по пътищата „глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - София град, на основанията предвидени в НПК, и по
реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Христо Кирилов Касапов, ЕГН **********,
срещу наказателно постановление № 42-0003266 от 22.12.2021 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с
което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: на основание чл. 178 в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата
„глоба“ в размер на 500 /петстотин/ лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози „глоба“ в
размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на
чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС.
В подадената жалба се твърди, че не е осъществен съставът на
твърдените нарушения, поради което обжалваното наказателно
постановление се явява неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят
намира, че наказателното постановление е издадено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, тъй като не отговаря на действителната
фактическа обстановка. Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален
представител.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено
следното от фактическа страна:
На 01.12.2021 г., около 18:10 часа, свидетелят *** на длъжност
„инспектор“ в РД „Автомобилна администрация“ - София и лицето Асен
Димов - служител на РД „Автомобилна администрация“ - София изпълнявали
служебните си задължения. По същото време на бул. „Илиянци“, на около 100
м. преди пътен възел с бул. „История Славянобългарска“, жалбоподателят
Касапов управлявал влекач от кат. N3, марка *** и прикачено към него
полуремарке от кат. 04, марка К*** Същият бил спрян за проверка от
свидетеля Трифонов. В хода на проверката било установено, че
жалбоподателят осъществявал обществен международен превоз на товари по
маршрут от Република България за Република Гърция. Същото обстоятелство
се установило от международна товарителница от дата 01.12.2021 г. валидна
до 05.07.2027 г. В хода на проверката свидетелят Трифонов поискал от
жалбоподателя удостоверение за психологическа годност, като
жалбоподателят Касапов представил такова № 320212 валидно до 18.11.2018
г. Отделно от това, жалбоподателят не представил товарителница по образец
съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки.
Във връзка с представеното удостоверение за психологическа годност с
изтекъл срок на валидност и липсата на товарителница по образец свидетелят
*** съставил на жалбоподателя АУАН № 298791 от 01.12.2021 г. Същият бил
съставен в присъствието на един свидетел и на жалбоподателя, който получил
екземпляр от същия срещу подпис.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление № 42-0003266 от 22.12.2021 г. от Директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ - София, с което на жалбоподателя
1
били наложени административни наказания, както следва: на основание чл.
178 в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата „глоба“ в размер на 500
/петстотин/ лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ и на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните превози „глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева
за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. на МТС. Препис от същото бил връчен лично на
жалбоподателя срещу подпис на 18.01.2022 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Илиян Иво Трифонов.
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН,
като подробно обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа
на какви доказателства е направил извод за извършените нарушения.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги
кредитира с доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля
*** международна товарителница, удостоверение за психологическа годност,
длъжностна характеристика на заповед № 589/31.01.2020 г. и заповед № РД-
08-30/24.02.2020 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намери от правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което
същата е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати
нарушения на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и
ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено
законосъобразно, при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са
сроковете за издаване на АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1
ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 01.12.2021 г., в деня, в който са
установени нарушенията от контролния орган. АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от жалбоподателя, като в 6 - месечния срок по чл. 34,
ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от *** - „инспектор“ в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - София. Съгласно чл. 91 и чл. 92 ЗАвПр.
контролът се осъществява от органите на ИА "АА". В този смисъл
актосъставителят Трифонов, заемащ длъжността "Инспектор" към РД "АА" -
София, е материално компетентен да състави процесния АУАН.
Административнонаказващият орган, изпълняващ длъжността директор на
РД "Автомобилна администрация" - София е компетентен да състави
обжалваното НП предвид заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията.
2
Налице е словесно описание на нарушенията, което съответства на
посочените в АУАН и НП правни квалификации на същите. Недвусмислено е
посочена датата на извършване на нарушението - 01.12.2021 г., мястото - бул.
„Илиянци“, на около 100 метра преди пътен възел с бул. „История
Славянобългарска“, както и че жалбоподателят е имал качеството на водач на
влекач и прикачено към него полуремарке. Съдът счита, че в
обстоятелствената част на АУАН и НП, достатъчно конкретно са описани и
индивидуализирани фактите и обстоятелствата от обективния състав на
нарушенията, доколкото е посочено в какво именно се изразяват -
непредставяне на товарителница и представяне на удостоверение за
психологическа годност, което е с изтекъл срок на валидност.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и
неговото връчване, уредени в чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото
актът е съставен в присъствието на нарушителя и един свидетел очевидец.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Относно нарушението по пункт 1 от НП:
Отговорността на жалбоподателя Христо Касапов е ангажирана на
основание чл. 178 в, ал. 5 от Закона за движение по пътищата, като му е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 500,00 /петстотин/
лева за нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на МТ. Цитираната материалноправна норма предвижда
задължение при всяко постъпване на работа като водач на таксиметрови
автомобили, водач на автомобил, извършващ пътна помощ по пътищата,
отворени за обществено ползване, водач на автомобил, извършващ превоз за
собствена сметка, или водач на автомобили за обществен превоз на пътници
или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят
удостоверение за психологическа годност.
Настоящата съдебна инстанция намира, че по делото е безспорно
доказано обстоятелството, че жалбоподателят Касапов е бил водач на влекач
и прикачено към него полуремарке, както и че същият е извършвал
международен превоз на товари от Република България до Република Гърция.
Това обстоятелство не се оспорва и между страните в настоящото
производство, предвид на което жалбоподателят се явява годен субект на
вмененото му нарушение. Твърдяното за извършено нарушение е формално
такова и за неговото извършване е достатъчно единствено водачът да не
разполага с валидно удостоверение за психологическа годност. Предвид
представеното по делото удостоверение № 320212 валидно до 18.11.2018 г. и
непредставянето на валидно към датата на извършване на нарушението
удостоверение, то настоящата съдебна инстанция намира, че твърдяното от
АНО нарушение е безспорно доказано от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя
виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, като е бил наясно, че удостоверението му за
психологическа годност е с изтекъл срок на валидност.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба
на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
Относно нарушението по пункт 2 от НП:
3
Съдът намира за безспорно доказано и обстоятелството, че на
посочената дата и място в наказателното постановление, при извършване на
проверка на жалбоподателя, същият не е представил на свидетеля Илиян
Трифонов товарителница по образец за МПС и влекач, които управлява.
Според сочената за нарушена разпоредба на чл. 19, ал. 1, т. 3 от Наредба №
11 от 31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари
при извършване на международен превоз на товари в превозното средство
трябва да се намира товарителницата по образец съгласно Конвенцията за
Договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR).
Санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. е предвидила
административно наказание на водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и
товари без посочени документи, между които и такива, които се изискват от
регламент на европейските институции. В тази връзка и предвид
непредставянето на процесната товарителница, то настоящата съдебна
инстанция намира и това нарушение за безспорно доказано.
От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя
виновно, при форма на вина пряк умисъл, тъй като последният е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и е предвиждал неговите
общественоопасни последици, като е бил наясно, че не разполага с
товарителница по образец за управляваното от него МПС и влекач.
Доколкото наказанието, съобразно приложимата санкционна разпоредба
на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. е в абсолютно определен размер, то излагането на
съображения досежно неговата индивидуализация се явява безпредметно.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от другите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, процесният случай не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива
нарушения, т. е. не е налице маловажен случай. По делото не се установяват
нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, поради което и не са налице предпоставките за приложението
на тази разпоредба.
Предвид всичко гореизложено, настоящата съдебна инстанция намира,
че обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно такова.
4