№ 297
гр. Бургас , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120201378 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на СТ. Д. К. против Наказателно постановление
№ 20-0769-004626/15.12.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас,
Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на жалбоподателката на основание
чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни наказания
лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца и
глоба в размер на 2 000 лева и са й отнети на основание Наредба № 1з-2539 на
МВР 12 контролни точки. Претендира се отмяна на наказателното
постановление с оплакване, че в процеса на проверката на жалбоподателката
не й били разяснени последствията от отказа да бъде тествана, като й било
казано, че ако откаже да даде проба, ще бъде освободена да си ходи, а в този
момент бързала да си прибере децата от детски кът, което наложило
използване услугите на такси.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт е депозирала писмено
становище за неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я
уважи и жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-
адвокат.
1
В с. з. процесуалният представител на жалбоподателката поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата оплаквания, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и извърши проверка на обжалваното
наказателно постановление, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Срещу СТ. Д. К. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение серия АА № 949128/12.10.2020 г. за това, че на 12.10.2020 г.,
около 13,05 часа, в гр. Бургас, по ул. „Въстаническа“ до № 69 посока бул.
„Захари Стоянов“, управлява лек автомобил „БМВ“ с рег. № ****,
собственост на М.К.К. и в 14,05 часа отказва да бъде тествана за употреба на
наркотични и упойващи вещества или техните аналози с техническо средство
дрегер Друг Тест 5000 с фабр. № ARLB-0021, с което виновно е нарушила чл.
174, ал. 3 от ЗДвП. АУАН е подписан без възражения от жалбоподателката.
Посочено е в АУАН, че на водачката е издаден талон за медицинско
изследване № 0069903. Видно от съдържащия се в преписката талон №
0069903/12.10.2020 г., жалбоподателката собственоръчно е вписала „не желая
кръвна проба“ и се е подписала, че отказва да бъде изпробвана за наркотици с
техническо средство. Талонът й е предявен за връчване в 14,10 ч., което
обстоятелство е удостоверила с подписа си. В талона е определено на
водачката да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ – Бургас до 45
минути от връчването.
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
АУАН, като административно-наказващият орган е възприел изцяло
отразените в акта фактическа обстановка и нарушена разпоредба на закона.
Обобщил е извод, че по този начин жалбоподателката отказва да й бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози и не е изпълнила предписание за химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техните аналози.
Разпитаните по делото свидетели А.И., Т.Н. и Т.М. – полицейски
2
служители, участвали в проверката, изнасят данни, че са спазили процедурата
за съставяне на АУАН и издаване на талон за медицинско изследване, след
разясняване на жалбоподателката, че може да даде проба, а може и да откаже.
Свидетелите са единодушни, че водачката категорично е отказала да бъде
изпробвана и въпреки, че била многократно поканена, изобщо не излезнала от
автомобила си, където престояла дълго време, консултирайки се по телефона
със съпруга си и с адвокат как да постъпи.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на
15.02.2021 г. Жалбата е подадена на 18.02.2021 г. /пощенско клеймо/.
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
В хода на административно-наказателното производство не са
допуснати нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на наказателното постановление. В НП
нарушението е индивидуализирано по начина, изискуем съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 5 от ЗАНН – фактите, които са съставомерни и онези обстоятелства, които
имат отношение към извършеното нарушение, са описани в наказателното
постановление по недвусмислен и достатъчен начин.
НП е издадено от компетентен орган – от Началника на група към
ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната
територия гр. Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на
основание регламентиращите компетентността на наказващите органи
разпоредби на закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от
ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол и/или упойващи вещества или не изпълни предписанието за
3
медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
установяване на употребата на наркотични вещества, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от 2 години и глоба 2 000 лева. Алинея 4 на същия текст
указва, че редът, по който се установява употребата на алкохол или друго
упойващо вещество, се определя с наредба, каквато в случая е действащата
към момента Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /в сила от
29.09.2017 г./. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредбата,
възпрепятстването на извършването на проверката от страна на
проверяваното лице се приема за отказ на лицето да му бъде извършена
такава, а съгласно чл. 3а, ал. 2, т. 1 от Наредбата, когато водачът откаже
извършване на проверка за употребата на наркотични вещества или техни
аналози с тест, то употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява с химико-токсикологично лабораторно изследване. Анализът на
така цитираните разпоредби недвусмислено сочи, че чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
ясно указва, че отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за
употреба на наркотични вещества или техни аналози и отказът да бъде
извършено химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози са два различни
състава на нарушение по тази норма, тъй като двете деяния са посочени
алтернативно – или. Това от своя страна означава, че отказът на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози осъществява състава на
административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП и не е необходимо
кумулативно да е отказал да му бъде извършено и химико-токсикологично
лабораторно изследване. В случая не е спорно, че жалбоподателката е
отказала да бъде проверена за употребата на наркотични вещества със
съответното техническо средство. Този отказ тя е вписала в издадения й
талон за медицинско изследване, като се е подписала. С отказа да й бъде
извършена проверка с техническото средство за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози тя виновно е нарушила чл. 174, ал. 3
от ЗДвП, поради което и правилно на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. чл. 174,
ал. 3, предл. 2 от ЗДвП са й наложени кумулативно предвидените в закона
наказания във фиксиран размер – лишаване от право на управление за срок от
4
24 месеца и глоба в размер на 2000 лева. Без правно значение са причините,
поради които водачката е отказала извършване на проверката или в
последствие не е дала кръвна проба, тъй като разпоредбата не предвижда
изключения. С процесното наказателно постановление К. е наказана за отказа
да й бъде извършен тест за наличие на наркотични вещества или техни
аналози, поради което възраженията по отношение на причини какво я е
мотивирало да не бъде изпробвана с техническо средство или защо не е
изпълнила предписанието за медицинско изследване са неотносими към
спора. По преписката е представен талон за изследване № 0069903/12.10.2020
г., в който е отразен отказът на водачката да бъде тествана от контролния
орган. Талонът съдържа подпис на проверяваната с информирано съгласие за
вписания в него час на връчване и време за явяване за медицинско
изследване. Съгласно чл. 7, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., крайният
срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в зависимост от
отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен
анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. В
случая тези обстоятелства са съобразени.
С разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП се цели да бъдат
санкционирани водачи, които, отказвайки да бъдат изпробвани за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества, търсят да
осуетят реализиране спрямо тях на административно-наказателна или
наказателна отговорност, предвидени за управление на автомобил след
употребата на алкохол или друго упойващо вещество. Така, че е достатъчно
водачът да е отказал проверката по първия начин, какъвто е и разглежданият
случай, иначе не би се стигнало до ангажиране на административно-
наказателната му отговорност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
АУАН серия АА № 949128/12.10.2020 г. отговаря на всички законови
изисквания за съставянето му, поради което и изложените в него факти и
обстоятелства се ползват с презумптивна доказателствена сила. В
производството пред настоящата инстанция жалбоподателката не обори тази
5
доказателствена сила на акта чрез ангажиране на доказателства, данните от
които биха обосновали становище на съда за различни констатации от тези,
отразени в акта, а оттам и за различни изводи от тези на административно-
наказващия орган, поради което следва да се приеме, че посоченото в АУАН
и в наказателното постановление административно нарушение действително
е осъществено от страна на К..
Нказващият орган е вписал в НП отнемане на 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР за определяне на
първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на МПС,
условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за
движение по пътищата. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 3 от Наредбата е
предвидено, че за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на водача се отнемат
12 контролни точки. В чл. 157 от ЗДвП е изяснена правната природа на
контролните точки за отчет на извършените нарушения. Тази формулировка
показва, че законодателят ги е предвидил единствено като средство за
отчитане на установени нарушения, без да третира отнемането им като
административно наказание или принудителна административна мярка.
Следва да се има предвид, че контролни точки се отнемат само въз основа на
влязло в сила наказателно постановление.
В заключение, административно-наказващият орган е издал правилно и
законосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0769-
004626/15.12.2020 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ – Бургас, с което на СТ. Д. К., с ЕГН **********, от ***, на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП са наложени административни
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и четири
месеца и глоба в размер на 2 000 лева и са й отнети на основание Наредба №
1з-2539 на МВР 12 контролни точки.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7