№ 388
гр. София, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502660 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Уникредит
Булбанк“ АД срещу решение № 264076/ 18.06.2021г. на СГС, ГО, 10 състав,
постановено по гр.д. № 5701/20г. в частта, в която е отхвърлен искът й с
правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430,
ал.1 от ТЗ над сумата от 313 342 лв. до пълния предявен размер от 323 341лв.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение в
обжалваната от него част е неправилно. От заключението на счетоводната
експертиза е видно, че към 27.09.2019г. е дължима предсрочно изискуема
главница в размер на 313 342 лв. , но и главница от 9 999 лв., представляваща
сбор от три падежирали и непогасени вноски. Поради тяхното неплащане той
е обявил кредита за предсрочно изискуем. Съдът е приел, че вноските от
25.06.2019г., 25.07.2019г. и 25.08.20919г. не са платени на падежа и са
дължими и в същото време отхвърля иска за тях. Жалбоподателят поддържа,
че му се дължи по- висок размер на разноските в заповедното производство.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и
да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск за главницата.
Претендира разноски.
1
Д. П. С. не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
СГС е сезиран с искове с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с
чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД и иск по
чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за присъждане на периодична такса
за кредита. В исковата молба ищецът „Уникредит Булбанк“ АД твърди, че
въз основа на заповед за изпълнение й е издаден изпълнителен лист срещу
„Бългериън Рекавъри Къмпани“ ЕООД и Д. П. С. да й заплатят солидарно
сумата от 323 341лв. заедно с лихви и такси. Срещу заповедта е възразил
Д.С.. Ищецът твърди, че като кредитор е сключил с „Бългериън Рекавъри
Къмпани“ ЕООД като кредитопулучател договор за инвестиционен кредит
№ 0015/218/ 23062017/23.06.2017г. По него солидарен длъжник е ответникът.
Отпуснатият кредит е 400 000лв. и е усвоен изцяло от кредитополучателя.
Той е с краен срок на издължаване 21.06. 2027г. Уговорени са дължими
лихви- договорна, върху просрочена главница и наказателна. Кредитът е
следвало да бъде погасяван чрез 119 месечни вноски всяка от 3333лв. на
всяко 25то число от месеца и една изравнителна от 3 373 лв. дължима на
21.06.2027г. Длъжниците са преустановили погасяване на дължимите вноски
като не са погасени 3 бр. вноски по главницата и 5 бр. вноски по лихвата.
Поради това ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем с покана,
връчена на ответника от ЧСИ на 11.09.2019г. Затова моли съда да признае за
установено, че ответникът дължи на „Уникредит Булбанк“ АД сумата от
323 341 лв.- главница, в едно със законната лихва, считано от 27.09.2019г. до
окончателното й погасяване, редовна/възнаградителна лихва от 4219 лв. за
периода 25.06.2019г. до 25.09.2019г., 102, 30 лв. лихва върху просрочена
главница за периода 25.06.2019г. до 26.09.2019г., 4221, 40 лв. наказателна
лихва при просрочие за периода от 25.06.2019г. до 26.09.2019г., периодична
такса от 1615, 51лв. , начислена към 23.06.2019г. Претендира разноски в
заповедното и исковото производство.
Д. С. не е депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и няма
изложени доводи във възражението по чл.414 от ГПК.
Не се спори, че между ищеца и „Бългериън Рекавъри Къмпани“
2
ЕООД като кредитополучател е сключен договор за банков инвестиционен
кредит на 23.06.2017г. Като солидарен длъжник по него е Д.С.. Въз основа на
договора е предоставен кредит от 400 000лв. за закупуване на недвижим
имот в гр. Бяла, който е следвало да бъде усвоен до 31.08.2017г. Посочено
е, че кредитът ще се погасява на 120 месечни вноски, от които 119 от
3333лв. на 25-мо число на месеца и една последна вноска в размер на 3
373лв., дължима на 21.06.2027г. Тази датата е крайният срок на
издължаването му. Неразделна част от договора за кредит са Общи условия,
при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставя кредити на лица,
осъществяващи стопанска дейност.
Към исковата молба са приложени: извлечение от счетоводните книги,
, лихвен лист за кредит от 23.06.2017г. до 27.09.2019г., информация за сметка
за периода 02.02.2017г. до 27.09.2019г.
Безспорно е, че на 27.09.2019г. Банката е депозирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, което е
уважено и е издадена заповед за изпълнение на 28.11.2019г. за исковите
суми.
В срока по чл.414 от ГПК длъжникът Д.С. е подал възражения срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение.
Заповедното производство, съдържащо се в гр.д. № 55163/19г. на СРС,
69 състав е приобщено към делото.
Безспорно е, че с покана за доброволно изпълнение и уведомление по
чл.60, ал.2 от ЗКИ банката е поканила дружеството- кредитополучател и
ответника- солидарен длъжник да платят просрочените задължения, както и
че при неплащането им кредитът става предсрочно изискуем изцяло. Този
документ е връчен на Д. С. чрез служител на ЧСИ на 11.09.2019г.
От заключението на счетоводната експертиза, прието от
първоинстанционния съд, се установява, че кредит от 400 000 лв. е усвоен
от дружеството кредитополучател на 11.07.2017г. по разплащателна сметка в
„Уникредит Булбанк“ АД. Вещото лице е посочило начина на погасяване на
кредита, предвиден в договора, както че вноските от 25.06.2019г.,
25.07.2019г. и 25.08.2019г. с размер на всяка една от тях от 3333лв. са
падежирали, но не са платени от длъжниците. Размерът на предсрочно
3
изискуемата главница е 313 342 лв. Посочени са дължимите лихви и такси.
Последното погасяване на кредита е извършено на 31.05.2019г., с която е
погасена вноска с падеж 25.05.2019г.
Съдът възприема заключението като обосновано, компетентно,
основаващо се на правилата и закона.
При така събраните доказателства СГС е уважил иска за главницата
частично, а останалите претенции- изцяло. В уважената част решението е
влязло в сила.
Пред въззивния съд не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск с правно основание чл.422
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и с чл.430, ал.1 от ТЗ.
Искът по чл.422, ал.1 от ГПК е специален положителен установителен
иск. С него разполага кредиторът, чието вземане в заповедното производство
е оспорено от длъжника. Чрез него кредиторът иска да постигне
стабилизиране на заповедта за изпълнение, която да послужи като
изпълнителен титул за събиране на вземането му. Правният интерес от
предявяването му винаги е налице, когато длъжникът е оспорил вземането
като е предявил възражение в срока по чл.414 от ГПК. Видно от заповедното
производство е, че длъжникът Д. С. е предявил възражение в
законоустановения срок. Поради което за „Уникредит Булбанк“ АД е налице
правен интерес от предявяване на иска по чл.422 от ГПК. / Р №
89/02.06.2011г. по т.д. № 649/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Р № 246/11.01.2013г. по
т.д. № 1278/11г., ІІ то. на ВКС, Р № 171/ 24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV
г.о. на ВКС/.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
по допустимостта му в обжалваната част, а по правилността му взема
предвид наведените в жалбата основания- чл.269 от ГПК, с изключение на
допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
По правилността му.
Не се спори между страните, че е сключен договор за банков
инвестиционен кредит на 23.06.2017г., който има своята легална дефиниция в
4
чл.430 от ТЗ. Според нея банката отпуска на заемателя парична сума, която
той е длъжен да върне след изтичане на срока. Банковият кредит се отпуска
с определена цел, при конкретно посочени условия и срок. За отпусната
сума кредитополучателят дължи лихва. Договорът за банков кредит се
сключва в писмена форма, която е изискване за валидността му. Той се смята
за сключен от момента на постигане на съгласието. От това легално
определение като характеристики на договора за банков кредит могат да се
посочат, че той е двустранен, консенсуаен, възмезден и срочен. Процесният
договор за кредит е действителен, когато е сключен в изискуемата от закона
форма, като страните по него са постигнали съгласие по съществените му
елементи- размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни
вноски, срок на издължаването му.
От счетоводната експертиза се установява, че кредитът е отпуснат в
размер от 400 000лв. и е усвоен изцяло от кредитополучателя „ Бългериън
Рекавъри Къмпани ЕООД. Солидарен длъжник по договора е ответникът Д.
С.. Поради това за него е възникнало задължението да ги върне според
договореното чрез 120 месечни анюитетни вноски в определен размер, на
падеж, посочен в договора за кредит и при условията, посочени в договора и
в Общите условия, при които „Уникредит Булбанк“ АД предоставяне
кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност и съобразно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит.
Не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява,
че ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем по отношение на
непадежиралите вноски. Това негово волеизявление е достигнало до Д. С. на
11.09.2019г. Даденият седмодневен срок за доброволно изпълнение е изтекъл
на 17.09.2019г. и от следващата дата -18.09.2019г., кредитът е станал
предсрочно изискуем. На основание чл.121 задължението на солидарния
длъжник Д. С. е възникнало от договора за банков кредит. Той се е задължил
и отговаря за цялото задължение както кредитополучателя-122 от ЗЗД.
Съгласно т.18 от ТР № 4/2013/18.06.2013г. на ОСГТК на ВКС
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което
настъпва с волеизявление само на едната страна при наличието на две
предпоставки: обективен факт на неплащането и упражнено от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост
5
се отнася само до вноските, които са с ненастъпил падеж. Такава не може да
бъде обявена по отношение на вече падежиралите вноски към момента на
обявяването й. С превръщане на кредита в предсрочно изискуем длъжникът
се лишава от преимуществото на срока. Няма изискване в закона или в
практиката с какъв документ и съдържание кредиторът да обяви на
длъжника, респективно, солидарните длъжници/ съдлъжници, предсрочната
изискуемост. Необходимо е да има и ясно и недвусмислено негово
изявление в тази насока. Преценката, че е такова се прави от съда във всеки
конкретен случай. Няма пречка длъжникът да бъде уведомен за настъпването
й и с нотариална покана. В случая тя е обявена с писмено волеизявление на
кредитора, връчено чрез ЧСИ на основание чл.18, ал.5 във вр. с чл.43 от
ЗЧСИ. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит
променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение
към датата на настъпването й. Тя може да се разгледа и като възникнало в
полза на кредитора субективно потестативно право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Негова е волята дали ще го упражни спрямо длъжника
или ще се позове на настъпил падеж. Предсрочната изискуемост е право,
принадлежащо на кредитора, което той може да упражни по своя преценка.
Няма пречка той да претендира заедно с предсрочно изискуемия кредит
и онази част от него, чиято изискуемост е настъпила на падежа. От
извлечението от сметки се установява, че в главницата, която се претендира
както в заповедното, така и в исковото производство, са включени три
вноски с настъпил падеж: на 25.06.2019г., 25.07.2019г. и 25.08.2019г. Макар,
че те не са разграничени в исковата молба това не рефлектира върху нейната
редовност и не игнорира дължимостта им./ ТР № 8/02.04.2019г. на ОСГТК на
ВКС/. Присъждането на падежирали вноски, както и тяхното претендиране от
страна на кредитора, не съставлява ново основание, тъй като и в двата
случая/ падежирали и предсрочно изискуеми вноски/, произтичат от един и
същ юридически факт- договор за кредит. Затова искът за главницата следва
да бъде уважен и за вноските с настъпил падеж-25.06.2019г., 25.07.2019г. и
25.08.2019г. в размер на 9 999 лв.
Искът с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ е
основателен в пълен размер.
Както в практиката на ВКС, така и в задължителната такава на СЕС се
6
приема, че съдът служебно се произнася, ако констатира, неравноправни
клаузи в договора между доставчика на услуга и потребителя- чл.7, ал.3 от
ГПК. Но трябва да уведоми страните за това и да им даде възможност да
вземат становище и ангажират доказателства. Това задължение на съда
произтича и от императивния характер на нормите на чл.143- чл. 146 от ЗЗП
и тяхното нарушаване изисква той да го установи. Това негово задължение
има своето основание в т.1 на ТР № 1/2013/09.12.2013г.на ОСГТК на ВКС,
където е постановено, че нарушаването на императивна материалноправна
норма, установена в обществен интерес, изисква служебно произнасяне на
въззивния съд, дори и да не е въведено като процесуално нарушение в жалба.
Нормите, отнасящи се до условията, водещи до неравноправност на клаузи от
потребителски договори са императивни и предполагат служебна проверка
от съда на съответствието на договорните клаузи с тях. По делото е
установено, че кредитополучател е търговец, а солидарен длъжник,
обезпечил вземането на кредитора е физическо лице. По делото не се спори, а
и видно от договора за кредит е, че жалбоподателят е законен представител/
управител на дружеството кредитополучател, поради което по отношение на
него не се установява качеството на потребител по смисъла на пар.13, т.1 от
ДР на ЗЗП. Когато физическо лице обезпечава дълг на търговско дружество,
не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка
търговска дейност или професия, ако това физическо лице има тесни
професионални/ функционални връзки с дружеството. Преценката за това
обстоятелство се извършва към момента на осъществяване на юридическия
факт, от който произтича качеството му на солидарен длъжник, а именно
сключването на договора за кредит. Поради което по отношение на Д. С. не
намира приложение закрилата по чл.143 -146 от ЗЗП и не следва да се
обсъжда нищожност на клаузи от договора за кредит като неравноправни./ Р
№ 240/29.03.2018г. по т.д. № 1102/17г., ВКС, I т.о., Р № 84/20.07.2017г. по т.д.
№ 1934/15г., ВКС, I т.о./.
Поради изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта,
в която е отхвърлен иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ във вр.
с чл. 79, ал.1 от ЗЗД за сумата над 313 342лв. до пълния предявен размер като
искът са уважи изцяло.
По разноските пред САС.
7
Съгласно чл.78 от ГПК всяка страна има право на разноски съобразно
уважената и отхвърлена част от исковете.
На жалбоподателят „Уникредит Булбанк“ АД се дължат разноски в
размер на 130, 69лв. за СГС, за САС- 199, 98лв. и за заповедното
производство – 11 889, 50, съобразно уважената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 264076/ 18.06.2021г. на СГС, ГО, 10 състав,
постановено по гр.д. № 5701/20г. в частта, в която е отхвърлен иск с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от
ТЗ над сумата от 313 342 лв. до пълния предявен размер от 323 341лв. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. П. С., ЕГН **********, гр. ***,
ж.к. „***“ № 38, вх. Б, ет.5, ап.32 дължи на „Уникредит Булбанк“ АД, гр.
София, пл. „Света Неделя“ № 7 сумата от 9999лв./ девет хиляди деветстотин
деветдесет и девет лева/, представляваща главница по договор за банков
инвестиционен кредит, сключен на 23.06.2017г., на основание чл.422 ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.430, ал.1 ТЗ, в едно със законната лихва върху
нея, считано от 27.09.2019г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д. П. С., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“ № 38, вх. Б,
ет.5, ап.32 да заплати на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София, пл. „Света
Неделя“ № 7 и със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ № 15, ет.4 чрез адв. Г.Х.
сумата от 130, 69лв./ сто и тридесет лева и шестдесет и девет стотинки/
разноски по делото пред СГС, 199, 98лв./ сто деветдесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки/ разноски по делото за САС и 11 889, 50 лв./
единадесет хиляди осемстотин осемдесет и девет лева и петдесет стотинки/
разноски в заповедното производство.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9