Р Е Ш Е Н И Е
№ 64
гр. Пазарджик,20.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на петнадесети февруари
през двехиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря Г.М. ,
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 773 по описа за 2016 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от
Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. от 14.07.2015 година,постановено по гр.д.№
1467 по описа на съда за 2012 година е изнесен на публична продан поземлен имот с площ от 991.00
м2, означен по плана на В. като урегулиран поземлен имот ІІІ-96 „За
жилищно строителство” в квартал 147, незастроен, без одобрена кадастрална карта и регистри, находящ се във В. в
местността Голямо блато, без улица и номер, при граници: имот №147095 – на А.Ш.,
имот №147051 – на наследници на П.Б., имот №147097 – на Ц.Д. и път при равни
квоти от по ½ идеални части за Ц.К.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез пълномощника адвокат Л. Б. Г., и за И.К.Р.
ЕГН**********,***.
Изнесен
е на публична продан и самостоятелен обект в сграда – магазин на застроена площ
от 33.60 м2, съставляващ
самостоятелен обособен обект от бившата магазинна площ на „ХПС” ЕООД – В.,
находящ се в партерния етаж на жилищно строителна кооперация „Г.”, застроена с
жилища и магазини на 1 018.00 м2 върху урегулиран поземлен имот
с пълен №5016452, планоснимачен №6452 от кадастрален район 501 и площ
2 250.00 м2, означен по плана на В. като парцел ХVІІ-6452 в
квартал 1041, при граници на урегулирания поземлен имот: от север – бул. „Х.А.”,
от изток – ул. „В.Г.”, от запад – ул. „С.С.К.И.М.” и от юг – общинска улица-
тупик с пълен номер 501.9589 и при граници за обекта: от север – бул. „Х.А.”,
от запад и юг – кафене „С.”, от изток – вход за жилищно строителна кооперация „Г.”,
при условията на чл. 38 от Закона за собствеността относно общите части на
сградата, при равни квоти от по ½ идеални части за Ц.Д. ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез
пълномощника адвокат Л. Б. Г., и за И.К.Р. ЕГН**********,***.
Изнесен
е на публична продан и урегулиран
поземлен имот Х-7143 в квартал 137 по кадастрален план на В. с площ 408.00 м2,
с административен адрес във В. на ул. „С.С.К.И.М.” №5, при граници – 1.501.9503
– булевард на В.ска община, 2.501.9529 – улица на В.ска община, 3.501.3120 –
двор на Р. И. Б. и 4.501.3121 – двор на В.Х.В., ведно с масивна двуетажна жилищна
сграда с номер 501.7143.1, състояща се от първи жилищен етаж на застроена площ
от 105.00 м2 и включващ: кухня-трапезария, две самостоятелни стаи,
баня с тоалетна и преходен салон и втори жилищен етаж на застроена площ от
105.00 м2, включващ кухня-трапезария, две самостоятелни стаи, баня с
тоалетна и преходен салон, както и полумасивна сграда за търговия на един етаж
с площ от 18.00 м2 с №501.7143.4, при права за урегулирания поземлен
имот и за първия жилищен етаж от построената в него масивна двуетажна жилищна
сграда с номер 501.7143.1 - ⅔ (4/6) идеални части за К.И.Р. ЕГН**********,***, и по ⅙ идеални
части за Ц.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения
и книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез пълномощника адвокат Л. Б. Г., и за И.К.Р.
ЕГН**********,*** построената в урегулирания поземлен имот масивна двуетажна жилищна сграда с номер 501.7143.1 и за
полумасивна сграда за търговия на един етаж с площ от 18.00 м2 с
№501.7143.4 – по ½ идеални части за Ц.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез пълномощника адвокат Л. Б. Г., и за И.К.Р.
ЕГН**********,***.
Отхвърлено
е искането за сметки на съделителката Ц.Д. за присъждане на обезщетение за ползата,
от която е била лишена от другите двама съделители, които ползвали допуснатите
до делба вещи лично за времето от писменото поискване на 11. VІІІ. 2012 година
до представянето на искането за сметки на 10. Х. 2013 година в размер на 1 400.00 лева за съделителя К.Р. и 350.00 лева за съделителя И.Р. за урегулиран
поземлен имот Х-7143 в квартал 137 по плана на В., 1 400.00 лева за
съделителя К.Р. и 350.00 лева за
съделителя И.Р. за І жилищен етаж на построената в имота жилищна сграда и 1 500.00
лева за съделителя И.Р. за ІІ жилищен
етаж на същата сграда.
Отхвърлена е претенция по сметки на съделителя И.Р. против съделителката Ц.Д.
за заплащане на обезщетение за времето, през което съделителката е ползвала
лично магазина с площ от 18.00 м2, за 200.00 лева месечно, считано
пет години назад от представяне на молбата (т. е. от 10. Х. 2008 година) – общо
12 000.00 лева.
Осъдена
е Ц.К.Д. ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез
пълномощника адвокат Л. Б. Г., да заплати съобразно припадащата се част
на съсобственост на И.К.Р. ЕГН**********,***,
подобР.ята, извършени в урегулиран поземлен имот Х-7143 в квартал 137 по
кадастрален план на В. с площ 408.00 м2, с административен адрес във
В. на ул. „С.С.К.И.М.” №5, при граници – 1.501.9503 – булевард на В.ска община,
2.501.9529 – улица на В.ска община, 3.501.3120 – двор на Р. И. Б. и 4.501.3121
– двор на В.Х.В., и в построена в имота масивна двуетажна жилищна сграда с
номер 501.7143.1, състояща се от първи жилищен етаж на застроена площ от 105.00
м2 и включващ: кухня-трапезария, две самостоятелни стаи, баня с
тоалетна и преходен салон и втори жилищен етаж на застроена площ от 105.00 м2,
включващ кухня-трапезария, две самостоятелни стаи, баня с тоалетна и преходен
салон, на обща стойност 5 808.41 лева, като е отхвърлено
искането за сметки за подобР.я в същия имот и построената в него жилищна
сграда за горницата до 10 300.00 лева, както и искането за присъждане на
подобР.я, извършени самостоятелен обект в сграда – магазин на застроена площ от
33.60 м2, съставляващ самостоятелен обособен обект от бившата
магазинна площ на „ХПС” ЕООД – В., находящ се в партерния етаж на жилищно
строителна кооперация „Г.”, застроена с жилища и магазини на 1 018.00 м2
върху урегулиран поземлен имот с пълен №5016452, планоснимачен №6452 от
кадастрален район 501 и площ 2 250.00 м2, означен по плана на В.
като парцел ХVІІ-6452 в квартал 1041, при граници на урегулирания поземлен
имот: от север – бул. „Х.А.”, от изток – ул. „В.Г.”, от запад – ул. „С.С.К.И.М.”
и от юг – общинска улица- тупик с пълен номер 501.9589 и при граници за обекта:
от север – бул. „Х.А.”, от запад и юг – кафене „С.”, от изток – вход за жилищно
строителна кооперация „Г.”, при условията на чл. 38 от Закона за собствеността
относно общите части на сградата.
В
срок така постановеното решение е обжалвано от
И.Р. и К.Р..
Излагат оплаквания за
незаконосъобразност, неправилност и противоречие с процесуалните правила.
Молят решението да
бъде отменено и постановено ново, с което да се извърши разпределение на
допуснатите до делба имоти между страните по делото, като се съобрази, че броят
на допуснатите до делба самостоятелни обекти е по-голям от броя на съделителите
и върху част от имотите е установено,че са извършени от единия съделител значителни подобР.я.
Сочат,че до делба са
допуснати имоти – незастроено дворно място ,магазин от 33,60 кв.м., етаж на
жилищна сграда и търговски обект на 18 кв.м. ,права върху които /равни/ имат
съделителите И.Р. и Ц.Д..По отношение на застроения недвижим имот и и първия етаж от жилищната сграда права и то
в размер на 4/6 идеални части има К.Р..
Изнасянето на тези
имоти , в частност на обособените обекти ,представляващи жилища,считат за
постановено в разрез с утвърдената съдебна практика по чл.290 от ГПК /примерно:
Решение 74/25.03.201 Зг. на ВКС по гр.д. 744/2012г, II го., Решение
265/09.11.2012г на ВКС, II г.о. по гр.д.501/2012г. и др.
Поради това намират
,че решението ,с което е прието, че
делбата следва да се извърши чрез изнасяне на сънаследствените имоти на публична
продан е неправилно, постановено в нарушение на съществени процесуални правила и материалния закон.
Първоинстанционният
съд допуснал нарушение на закона като смесил понятията неподеляемост на имот и
неподеляемост на наследствени имоти.
От данните по делото следвал изводът, че
са налице предпоставките за обособяване на
три дяла, като се анализират данните за различието на имотите от гледна точка на стойността им,
ползването им, извършените в тях подобР.я,
различните квоти на страните и т.н., все обстоятелства, водещи до извода, че изготвянето на разделителен протокол и
тегленето на жребий е неудобно, поради което делбата следва да се
извърши чрез разпределение на дяловете по
реда на чл.353 от ГПК.
Молят да бъде извършено разпределение.
Предложили са начин на разпределение на
имотите,който всъщност е и предложение за спогодба.
В срок решението е обжалвано и от Ц.Д..
Излагат се оплаквания за
процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон.Изложени са
оплаквания и относно разноските ,който въпрос следва да бъде разрешен по реда
на чл.248 от ГПК и не може да бъде отделен предмет на въззивното производство.
Твърди,че се касае за отделни имоти ,които могат да
бъдат разпределени между съделителите.
Излагат се доводи относно направени от
жалбоподателката претенции по сметки,касаещи извършени подобР.я в магазина от 18 кв.м.Подробно
се описва развитието на производство ,като се коментира и отразеното в
съдебните протоколи. Твърдят,че са направили искане за възлагане точно на
този имот и съответно претенция по сметки ,която не била разгледана от съда
,неясно защо.
Жалбоподателката счита,че ответниците и
дължат обезщетение по чл.31 ал.2 ЗС, защото са поканени с изрична писмена молба,но
дори и съда да не приемел това,то начална дата за изплащане на обезщетение се
считала датата на предявяване на иска за делба,а евентуално
трябвало да се вземе предвид датата на изричните искания по време на
самото дело 10.10.13 г. и уточняваща молба от 15.04.14
г.,което не е направено от съда.
Обжалва се решението и
в частта , с която е уважена претенцията срещу жалбоподателката за извършени
подобР.я в имота с жилищната сграда,.Твърди,че подобР.ята
не са необходими а полезни ,правени самоцелно ,без съгласието и. Външното
барбекю се ползвало от останалите двама съделители.
Излагат се доводи и за направени подобР.я в магазина
от 33 кв.м. , но съдът не ги обсъжда , тъй като те нямат отношение към
въззивното производство.
Искането е
решението да бъде отменено ,изрично е посочено кои имоти следва да и бъдат
възложени.Изложени са доводи и относно държавната такса.
С определение от
23.12.2015 година ,съдът е оставил без уважение
искането на Ц.Д. за изменение и допълнение на решението в частта му ,
относно разноските и така постановеното определение не е обжалвано.
С решение от 8.06.2016 година по реда на
чл.250 от ГПК В.ският районен съд е допълнил постановеното от него решение по
делото на 14.12.2015 година ,като е
отхвърлил искането по сметки ,направено от Ц.Д. против И.Р. за направени подобР.я
в за полумасивна сграда за търговия на
един етаж с площ от 18.00 м2 с №501.7143.4.
Това
решение е обжалвано с въззивна жалба в срок от Ц.Д.,като излагат доводи ,че
своевременно е направена претенция за подобР.я и съдът дължи произнасяне по
нея.
Молят
решението да бъде отменено и присъдени подобР.я в този имот в размер на
15 000 лева.
В
жалбата се излагат и доводи,че своевременно било направено искане за възлагане
на имота – магазин , на което искане съдът не отговорил.На този довод съдът
няма да отговаря ,тъй като е извън предмета на спора.
В
срок е постъпил писмен отговор.Излагат се доводи ,че претенцията по сметки
относно този имот не е своевременно заявена.
Съдът
, като прецени валидността и допустимостта на постановените решения,за да се
произнесе , взе предвид следното:
Постановеното
решение по реда на чл.250 от ГПК е недопустимо.
За
да постанови това решение първоинстанционният съд е изложил само и единствено
„процесуални доводи „ , като е обосновал
тезата си ,че това искане не е направено
своевременно и и не е прието надлежно от съда.
Принципно
въззивната инстанция споделя тези доводи.
След
влизане в сила на решението по допускане на делбата , ищцата Д. ,
представлявана от адв.Г. е заявила писмено претенция по сметки ,основаваща се
на разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС против двамата ответници.
В
първото по делото заседание ,проведено на 10.10.2013 година адв.Г. е заявил ,че
прави искане за възлагане на един от имотите – магазин на 18 кв.м. и е поискал
да му бъде даден срок ,за да конкретизира претенция за подобР.я върху този
имот.
Представителят
на ответниците изрично е възразил по последното искане , позовавайки се на
преклузивния характер на срока за претенция по сметки в това особено делбено
производство.Това първо заседание е редовно проведено – страните са били
редовно призовани ,изразили са становищата си ,но съдът няма произнасяне по
приемането и поставяне на разглеждане на претенциите по сметки.Производството
по делото е спряно по общата воля на страните.
След
възобновяване на производството е постъпила писмена молба от адв.Г. – за
съдебното заседание на 15.04.2015 година ,в която е отново е заявена претенция
за възлагане на същия имот – магазин от 18 кв.м. и претенция по сметки – за
подобР.я ,извършени в този имот,като са изложени обстоятелства за извършено преустройство
,посочена е общата стойност и
конкретните извършени работи ,като се претендира сумата 7500
лева/стр.159/
По
повод тази молба е направено възражение от представителят на ответниците в
съдебно заседание за допустимостта на претенцията по т.3 – за подобР.ята в
магазина от 18 кв.м.
Съдът
е „допуснал исканията“ на страните по чл.31 ал.2 от ЗС,“исканията за подобР.я
на ответниците и за възлагане на ответниците“.
Представителят
на ищцата не е възразил по това произнасяне на съда.
С
молба от 25.04.2014 година е поискано произнасяне на съда по претенцията за
възлагане и тази по сметки ,макар и последното доста неясно формулирано/
стр.197/.Молба със същото искане е постъпила и на 4.08.2014 година.
С
разпореждане по повод тази молба съдът е дал указания за уточнения ,които
въззивната инстанция няма да коментира.
В
изпълнение на тези указания с
нарочна молба от 1.09.2014 година е извършена отново конкретизация от ищцата
,която сочи ,че заявява претенция за възлагане на имота и претенция по
сметки.Отново са дадени указания и уточнено,че се цели произнасяне на съда по
въпроса приема ли за разглеждане направените претенции.
В
съдебното заседание на 28.10.2014 година съдът отново не е отговорил на това
искане.Допълнил е доклада си ,разпределяйки доказателствената тежест по
претенцията на Д. с основание чл.31 ал.2 от ЗС ,като и е дал указания да докаже
извършването на подобР.я в имота ,във връзка с претенцията и за възлагане.
След
тези действия , предприемани от страните и съда е престъпено към постановяване
на решение ,в което решение няма произнасяне по
така направените искания от Д..В мотивите на решението ,съдът изрично е
посочил,че счита това искане по сметки за несвоевременно и не дължи произнасяне
по него.
По повод оплакванията , изложени във въззивната
жалба и по искане на адв.Г. делото е върнато
на първоинстанционния съд за произнасяне след извършване на преценка по реда на чл.247 или 250 от ГПК.
Първоинстанционният съд е постановил
обжалваното решение.
Така
постановеното решение по реда на чл.250 от ГПК е недопустимо.
На
първо място следва да се посочи,че съдът е дължал произнасяне дали приема или
не заявената претенция по сметки.Липсата на изрично произнасяне по този въпрос
е оставила неизяснено за ищцата ще се занимае ли съдът с тази претенция по
същество или не,въпреки,че в произнасянето си в съдебното заседание съдът е
изразил становището си – ищцата да докаже твърденията си за извършени подобР.я
с оглед искането и имота да и бъде възложен / което би имало значение при
разпределяне на имотите по реда на чл.353 от ГПК/. По отношение претенцията за
възлагане на имота нещата стоят по по-различен начин ,с оглед разпоредбата на
чл.349 от ГПК.
В
решението си /първоначалното такова / ,съдът е изложил мотиви ,че претенцията е
недопустима, поради което би следвало да я остави без разглеждане.Тези мотиви
се споделят от въззивната инстанция,тъй като е утвърдена съдебната практика
относно срока и начина на заявяване на претенцията.Безспорно до първото по
делото редовно заседание след допускане на делата тази претенция не е редовно
заявена ,като следва да се отбележи ,че искане за тридневен срок за
конкретизирането и не кореспондира с установения от закона преклузивен срок по
смисъла на чл.346 от ГПК.
Постановявайки
решение по реда на чл.250 от ГПК ,с което претенцията е отхвърлена ,съдът е постановил
едно недопустимо решение ,което следва да бъде обезсилено ,а претенцията на
съделителката Д. по отношение на И.Р. по сметки относно подобР.я
, извършени в делбения имот – магазин от 18 кв.м. – следва да бъде оставена без
разглеждане.
По
останалите доводи в жалбите с оглед разпоредбата на чл.269 от ГПК , съдът дължи
произнасяне по същество,тъй като решението в обжалваните части е валидно и
допустимо.
С решение на РС В. от 16.07.2013 година
,постановено по първоинстанционното дело е допусната съдебна делба на поземлен имот с площ от 991.00 м2,
означен по плана на В. като урегулиран поземлен имот ІІІ-96 „За жилищно
строителство” в квартал 147, незастроен, без одобрена кадастрална карта и
регистри, находящ се във В. в местността Голямо блато, без улица и номер, при
граници: имот №147095 – на А.Ш., имот №147051 – на наследници на П.Б., имот
№147097 – на Ц.Д. и път при равни квоти от по ½ идеални части за Ц.К.Д. ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез
пълномощника адвокат Л. Б. Г., и за И.К.Р. ЕГН**********,***.; на
самостоятелен обект в сграда – магазин на застроена площ от 33.60 м2,
съставляващ самостоятелен обособен обект от бившата магазинна площ на „ХПС”
ЕООД – В., находящ се в партерния етаж на жилищно строителна кооперация „Г.”,
застроена с жилища и магазини на 1 018.00 м2 върху урегулиран
поземлен имот с пълен №5016452, планоснимачен №6452 от кадастрален район 501 и
площ 2 250.00 м2, означен по плана на В. като парцел ХVІІ-6452
в квартал 1041, при граници на урегулирания поземлен имот: от север – бул. „Х.А.”,
от изток – ул. „В.Г.”, от запад – ул. „С.С.К.И.М.” и от юг – общинска улица-
тупик с пълен номер 501.9589 и при граници за обекта: от север – бул. „Х.А.”,
от запад и юг – кафене „С.”, от изток – вход за жилищно строителна кооперация „Г.”,
при условията на чл. 38 от Закона за собствеността относно общите части на
сградата, при равни квоти от по ½ идеални части за Ц.Д. ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез
пълномощника адвокат Л. Б. Г., и за И.К.Р. ЕГН**********,***.;на
урегулиран поземлен имот Х-7143 в квартал 137 по кадастрален план на В. с площ
408.00 м2, с административен адрес във В. на ул. „С.С.К.И.М.” №5,
при граници – 1.501.9503 – булевард на В.ска община, 2.501.9529 – улица на В.ска
община, 3.501.3120 – двор на Р. И. Б. и 4.501.3121 – двор на В.Х.В., ведно с
масивна двуетажна жилищна сграда с номер 501.7143.1, състояща се от първи
жилищен етаж на застроена площ от 105.00 м2 и включващ:
кухня-трапезария, две самостоятелни стаи, баня с тоалетна и преходен салон и
втори жилищен етаж на застроена площ от 105.00 м2, включващ
кухня-трапезария, две самостоятелни стаи, баня с тоалетна и преходен салон,
както и полумасивна сграда за търговия на един етаж с площ от 18.00 м2
с №501.7143.4, при права за урегулирания поземлен имот и за първия жилищен етаж
от построената в него масивна двуетажна жилищна сграда с номер 501.7143.1 -
⅔ (4/6) идеални части за К.И.Р.
ЕГН**********,***, и по ⅙ идеални части за Ц.Д. ЕГН**********,***, с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез
пълномощника адвокат Л. Б. Г., и за И.К.Р. ЕГН**********,*** построената в
урегулирания поземлен имот масивна
двуетажна жилищна сграда с номер 501.7143.1
при права по ½ идеални части за Ц.Д. ЕГН**********,***, с адрес за призоваване и връчване на съобщения и
книжа в гр. С. на ул. „Ф.Д.П.” №27 чрез пълномощника адвокат Л. Б. Г., и за И.К.Р.
ЕГН**********,***; както и на полумасивна сграда за търговия на един
етаж с площ от 18.00 м2 с №501.7143.4 в същия имот също при равни
права между Ц.Д. и И.Р..
Валидни
претенции за присъждане по сметки в първото заседание след влизане в сила на решението по допускане на
делбата е заявила ищцата Д. с молба / на стр.170/.Тези и претенции намират
правното си основание в нормата на чл.31 ал.2 от ЗС.Направено е искане за
присъждане на обезщетение за лишаването от ползване на недвижимия имот ,
представляващ УПИ Х-7143 в кв.137 ,застроен с двуетажна жилищна сграда , като
по отношение на дворното място се претендира сумата от 1400 лева от К.Р. и 350
от И.Р..Относно ползването на първия етаж претенцията е по отношение на двамата
в същия размер,а по отношение на втория етаж от жилищната сграда претенцията е
само против И.Р. в размер на 1500 лева.В тази молба е конкретизиран и периода
,за който се претендира обезщетение и той е 11.08.2012 година – 10.10.2013
година .Твърди се,че е отправена писмена показана за заплащане на обезщетение
,както и ,че тези имоти се ползват лично от ответниците.
След
възобновяване на производството е постъпила писмена молба ,с която по пътя на
уточняването ищцата всъщност е променила периода на претенцията си –
претендирайки обезщетение до 15.04.2014 година ,като е заявила и по-висок
размер на претенциите си.Направено е и искане по чл.344 ал.2 от ГПК ,по което
съдът не се е произнесъл.
Постановявайки
решението си ,съдът се е произнесъл за период и размер , заявени с
първоначалната молба ,поради което и съдът не излага доводи относно характера
на тези претенции и възможността да се извършва по този начин изменение ,както
на периода ,така и на размера.
Ответниците
са оспорили тези искания по сметки,като подробно и ясно оспорване в хода на
производството не е направено,включително и в рамките на устните състезания.В
съдебно заседание след възобновяване на делото – на 15.04.2014 година
процесуалния представител на ответниците
е заявил,че до тях не е отправяна покана за заплащане на обезщетение за
имотите,за които е тази претенция,а за уважаване на такава претенция било
необходимо отправянето на такава покана , тъй като те ползвали имотите
лично.Съдът приема,че ответниците не са оспорили твърдението ,че ползват имота
лично ,това обстоятелство се установява и от показанията на св.Ш. и У..
За
да докаже тези си претенции по основание ищцата по делото е представила
нотариална покана ,отправена и до двамата ответници.Представени са обратни
разписки , удостоверяващи връчването и.В тази нотариална покана е изразено
желание за прекратяване на съсобствеността , като е предложен вариант за
разпределение на имотите.В нея е посочено още,че И.Р. не предоставя достъп до дворното
място и къщата ,но не се съдържа каквото и да е искане за заплащане на
обезщетение.Именно това е отчел първоинстанционният съд ,за да приеме,че тази
претенция е неоснователна.Отчел е също и обстоятелството ,че и в исковата молба
не се съдържа такова изявление ,позволяващо тази молба да бъде приета като
покана.
В
жалбата против тази част на решението се
подържа ,че съдът следвало да приеме като писмена покана исковата молба или пък
да отчете като начална дата – датата на постъпване на молбите ,с които са
заявени претенциите по сметки.
Тези
доводи въззивната инстанция намира за несъстоятелни.
Прието
е в съдебната практика,че претенцията по
чл.31 ал.2 от ЗС следва да е изискуема към момента на предявяването
и.Обезщетението е за лишаване от ползване е за пропуснати ползи и е дължимо от
момента на писменото поискване до момента на предявяване на
претенцията.Възможността по чл.344 ал.2 от ГПК е съвсем различна.
Последователно още в съдебната практика е прието ,че
за покана за плащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да се счита и исковата молба за делба, когато
обаче съдържа волеизявление за плащане на обезщетение за ползването на
съсобствения имот от ответника. В този случай ответникът дължи обезщетение за периода
от датата на получаване на тази искова молба
за делба, т.е. от деня на писменото поискване, до датата на предявяване на иска
по чл.
31, ал. 2 ЗС в делбеното производство
по реда на чл.346 ГПК .
В
конкретния случай обаче в исковата молба такова волеизявление не е направено ,
поради което нито исковата молба ,нито молбата ,с която е заявена претенцията
по сметки ,нито отправената нотариална покана представляват покана по смисъла
на чл.31 ал.2 от ЗС ,позволяваща да се стигне до извод за основателност на така
заявените претенции.
Като е
отхвърлил тази претенция по сметки първоинстанционният съд е постановил
правилно решение в тази част ,което следва да бъде потвърдено.
Решението
на РС е обжалвано от Д. и в частта , с която е уважена претенцията на И.Р. за
извършени подобР.яв дворното място и двата етажа на жилищната сграда.
Прието е
в атакуваното съдебно решение,че е установено извършването на „многобройни
подобР.я“ в жилищната сграда и дворното
място и е присъдена обща сума за първия и втория етаж и дворното място.Изложени
са и едни разсъждения по отношение на покрива и избения етаж,касаещи правата на съделителката Д. върху общите части на
сградата,които са меко казано странни.
Претенциите за подобР.я са уважени общо до размер на
5808,41 лева ,като е постановен отхвърлителен диспозитив до общо претендирания
размер 10 300 лева.
Претенцията
на И.Р. срещу Ц.Д. за извършени подобР.я в имота е своевременно заявена с
писмена молба преди първото по делото заседание след влизане в сила на
решението по допускане на делбата и е следната:
-
Относно дворното място: За изградена външна камина, ведно с декоративен
плочник и декоративен зид
върху дворното място на улица „Св.Св.К. л М." № 5 през 1976г. и реконструирана през
1998г.- на стойност 600 лева за труд и материали -
претенция към ищцата за 1/6 част
- 100 лева
-
За жилищната сграда:
а/ ремонт в
избения етаж: поставяне циментова настилка на пода, измазване на антрето, поставяне декоративна преградна
ламперия през 1976 г. на стойност около 600 лева- претенция към ищцата - 200 лева;
б/ на първия
етаж от сградата: основен ремонт на трапезария, кухненски бокс, тераса: шпакловане на стени и измазване с
латекс, шлайфане на дюшаме и лакиране през 2010г. на стойност 1200 лева-претенция към ищцата за 200
лева.
в/ на втория
етаж на къщата: цялостна подмяна на остаряла дограма с ПВЦ-дограма,
поставяне вътрешна изолация със стереодур , шпакловка на целия етаж и измазване
с латекс, подмяна
входната врата на етажа, полагане на ламиниран паркет в кухнята, антрето и трапезарията,
премахване на преградна стена и свързване на трапезарията с кухненския бокс, изграждане на
нова стена с итонг, отделяща антрето от кухненския бокс; подмяна на ел.
инсталацията, на етажа и частична подмяна, на ВиК инсталацията и мръсната канализация в
санитарния възел; цялостна подмяна, на стария санитарен възел. Всички подобР.я извършени през 2010г. - на обща
стойност 18000 лева –претенция към ищцата за
9000 лева .
г/ ремонт на покрива на къщата полагане на подкеремидно фолио,подкеремидна
решетка, частична
подмяна на керемиди,
направени през 2013г. на стойност 2400 лева, претенция кьм ишцата – 800 лева.
Въззивната инстанция намира в известна степен за
некоректно ,както заявяването на претенцията ,така и произнасянето на
съда.Основание за това дава утвърдената съдебна практика , според която предявяването на претенцията по сметките се извършва
винаги конкретно. По своята същност претенциите по сметките са едни обикновени
осъдителни искове, предявяването на които трябва да отговаря на изискванията за
редовност на искова молба за всяка претенция поотделно. Касае се обаче за некоректност
, която не обосновава нередовност ,която налага действие на въззивната
инстанция,като инстанция по същество за отстраняването и или пък евентуално
недопустимост на решението.
Оспорването от страна на ищцата по иска - ответница по така заявената претенция,
се е ограничило до общото оспорване на стойността и количеството на направените
подобР.я,като се твърди,че от 1983 година тя няма достъп до имота и ,че
ремонтните дейности са предприети без нейното знание и съгласие.Ремонта на
избения етаж през 1976 година бил извършен от родителите им.Претендираните
подобР.я нямали характер на необходими ,а на полезни дейности.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на св.Ш. и У.,които
са установили какви действия по отношение на имота е предприел И.Р.,като
ответницата по тази претенция не е заявила твърдения,че самата тя е извършвала
подобР.я.Чрез гласните доказателства и заключението на експерта , който е
извършил и оглед на место е установено ,че работите,които И.Р. твърди че е извършил по имота са действително
извършени.Оспорването на първоначалното заключение на експерта Б. се е
позовавало единствено и само на обстоятелството че Д. няма достъп до имота и не
знае какво точно е извършено.Заключението на експертизата от три вещи лица не е
оспорено.
Другия довод на Д. е бил,че подобР.ята са извършени от родителите им/част
от подобР.ята ,извършвани според твърденията през 1976 година/.Този довод е
опроверган от събраните гласни доказателства.Анализа на показанията на
свидетелите Ш. и У. не позволяват извод ,че подобР.я са направени приживе на
родителите им и то от самите тях.Още повече ,че по делото има данни само за
смъртта на майката на страните ,не и за техния баща,а както е видно от
доказателствата по делото съсоствеността върху обекти в сградата е в резултат
на смесен фактически състав.
Тук следва да се има предвид,че сънаследниците,
които са спомогнали да се увеличи наследството по време, когато наследодателите
са били живи и не са били възнаградени по никакъв начин за този свой принос,
имат право да получат срещу това имот или пари по чл. 12, ал. 2 ЗН като претенцията се заявява по реда на чл. 346 от сега действащия ГПК.Претенцията не е заявена като такава и не са събрани
доказателства позволяващи безспорно квалифицирането и като такава.
По повод така направеното оспорване
е необходимо да се разграничи кои
от претенциите представляват необходими разноски и кои подобР.я. Първите са
свързани с необходимостта за запазване съществуването на самия имот и без
тяхното извършване имотът би погинал или състоянието му би се влошило съществено.
Чрез извършването им се предотвратява разрушаването или погиването на имота.
Основанието на иска за необходимите разноски не е в правилата на чл. 72 - 74 ЗС, а в правилата на неоснователното обогатяване или на чл. 30, ал. 2 ЗС. При това с извършването им изобщо не е необходимо да
се увеличава стойността на имота. Разбира се, в необходимите разноски не се
включват обикновените разноски, свързани с текущото поддържане на имота.
ПодобР.ята в имота са такива
нововъведения, които изменят общата вещ - имота, и които не са били необходими
за запазването и съхраняването им. При тях необходима предпоставка е именно
увеличаването на стойността на имота. Ако обективно не е настъпило такова
увеличение, не е налице подобР.е.
При необходимите разноски могат да се
търсят само действителните разноски, докато за подобР.ята, ако са извършени при
условията на чл. 72 – 74 ЗС или увеличената стойност на имота при
добросъвестното владение или по-малката стойност между увеличената стойност на
имота и разходите за извършването им. По силата на чл. 74, ал.
2 ЗС добросъвестният подобрител, ако е извършил подобР.ята, със знанието и
непротивопоставянето на собственика, има право да търси увеличената стойност на
имота.
Възможни са няколко фактически и правни
положения, при които един съсобственик извършва подобР.я в общата вещ. Така
например, той може да не се съобразява с правата на останалите съсобственици,
да владее имота само за себе си. Но затова той трябва да промени титула на
владението си от владение за себе си и за сметка на останалите съсобственици
във владение само за себе си. Това свое намеР.е обаче той следва да манифестира
спрямо другите съсобственици, да отблъсне тяхното владение и това да стане
известно. Всяко скрито неопределено поведение, което може да се тълкува и по
други начини, не сочи на такава промяна. Ако е налице промяна, налице е
превръщането в обикновено (недобросъвестно) владение и това той в това си
качество има право да иска ликвидация на облигационните отношения, породени от
извършените подобР.я по реда на чл. 74, ал. 1 ЗС. Доколкото може да се
установи, че той е установил владение върху целия имот за себе си,
отстранявайки другите, това е обикновено недобросъвестно владение. В останалите
случаи, а това е разяснено в раздел I, ал. 6 на ППВС 6/74 г., когато извършва
подобР.я в качеството си на владелец на своята част и държател на частите на
останалите съсобственици, ликвидацията ще се извърши при условията на чл. 30, ал.
2 ЗС, ако подобР.ето е извършено със съгласието на останалите съсобственици, а
ако липсва съгласието на останалите по правилата на водене на чужда работа без
пълномощно чл. 60 и сл. ЗЗД, както и ако останалите съсобственици не
са се противопоставяли по правилата на чл. 59 ЗЗД, с което те са се
обогатили до размера на обедняването.
Като се има предвид това и се извърши
преценка на направените претенции за подобР.я по вид,то следва да се приеме,че
извършения ремонт на покрива и на избения етаж по-скоро имат характер на
необходими разноски ,като относно избения етаж се съобразят и гласните
доказателства / чрез които се установява ,че този ремонт се е наложил поради
наличието на влага/,а в останалата част безспорно се касае за претенции за
подобР.я.
Ответницата по претенциите не е направила
подробно оспорване,а не е изложила и конкретни доводи в жалбата ,нещо повече всъщност в жалбата се
сочи,че претендираните суми са за извършени полезни разноски/подобР.я/,а не
необходими,което не би освободило Д. като съсобственик от отговорността да
възмезди направилия подобР.ята или извършил необходимите разноски
съсобственик.Това разграничение ,както вече беше посочено се отразява само на
размера ,в който следва да бъдат уважавани претенциите.Очевидно не се прави
довод,че претендираните разноски имат характер на луксозни такива/ луксозните разноски обикновено са израз на
разточителство-те не подобряват
функционалността на имота, а се свързват с добавяне на някакви екстри –преценката
е въпрос на конкретни обстоятелства и конкретна икономическа и социална
обстановка/,а и сред претендираните няма такива.
Както
вече беше посочено подържането на общите части на сградата – покрив и избени
помещения,според вида на извършените в тях работа следва да се квалифицират
като необходими разноски.От събраните гласни доказателства се установява ,че
дейностите в тези части на сградата са се наложили имено с цел запазването
и,наложило се в избените помещения ,за да се изолира влага.
Като се
съобрази заключението на експерта ,то ответницата Д. дължи стойността на
вложените средства ,при условията на чл.30 ал.3 от ЗС,съобразно правата си
.Разсъжденията на РС относно размера на тези права са неясни ,но като краен
извод верни- правата и в общите части възлизат на 1/3 и те се определят от
правата и по отношение на всеки от самостоятелните обекти и с оглед обстоятелството
,че принадлежащите на всеки от тези обекти в етажната собственост общи части са
в размер на ½.
За
избения етаж претенцията е в размер на 200
лева , а според експерта стойността
разноските възлизат общо на 605,76 лева,тоест претенцията следва да бъде
уважена изцяло.
За
извършените ремонтни работи на покрива се претендират 800 лева ,а според заключението на експерта разноските за тези дейности са 2598,38 или
претенцията следва да бъде уважена изцяло.
В
останалата част се касае за подобР.я.Тези
подобР.я обаче са вършени от
съсобственика в качеството му на такъв и няма доказателства по делото това да е
ставало с изричното съгласие на Д.,както и няма данни да е било налице
изричното и противопоставяне,поради това въпроса следва да бъде разрешен по
правилата на неоснователното обогатяване,тоест дължи се това ,с което Д. се е
обогатила ,но до размера на обедняването на направилия подобР.ята.Тоест –
следва да се съпостави вложеното и увеличената стойност на имота.
По
отношение на първия етаж претенцията е в размер на 200 лева.В него правата на ищцата са 1/6 ид.част.Според експерта
увеличената стойност на имота в резултат на тези подобР.я/в която са включени и
прилежащите общи части/ е в размер на 2160 лева.Стойността на извършените
работи е 1308,43 лева .Следователно дължи се 218 лева или претенцията следва да
бъде изцяло уважена.
По
отношение на подобР.ята , извършени на втория етаж е установено ,че са вложени
средства в размер на 13 955,51 лева,а увеличената стойност на имота в
резултат на направата им е 14 340 лева или дължи се ½ от по-малката
стойност или 7170 лева.
По
отношение на дворното място при този подход при претенция 100 лева – тя следва
да бъде уважена изцяло.
При
така изложеното , видно е ,че според въззивната инстанция се касае за
основателност на претенцията дори в по-висок размер от присъдения от
първоинстанционния съд , но жалба от другата страна няма ,поради което съдът
намира ,че в тази част съдебното решение следва да бъде потвърдено.
Тези
изводи са на база заключенията на експерта ,изготвил първоначалното
заключение.Заключението на експертите от тройната експертиза се различава от
него в частта относно подобР.ята на втория етаж и увеличената стойност на
имота.Въззивната инстанция не възприема това заключение ,тъй като счита,че
заключението на експерта Б. е обосновано,а следва да се има предвид,че с
второто заключение не е отговорено на въпросите ,така че да се позволи извода с
подобР.ята в двора и отделните обекти в сградата , как се е увеличила
стойността на имота/ по отношение на отделните обекти ,като се има предвид ,че
правата на Д. в тях са различни/.
Но дори
и да се приеме това заключение и да се приложи същия подход ,то крайния
резултат не би бил различен.
Още
повече ,че първоинстанционният съд се е позовал именно на това заключение ,а
конкретни доводи във въззивната жалба в тази насока няма.
По
отношение на извършването на делбата има жалби и от двете страни,доводите в
които се свеждат общо до наличие на възможност за възлагане на имоти на всеки
от съделителите ,при условията на чл.353 от ГПК – тоест за извършване на
делбата ,чрез разпределяне на имотите.
Съделителите
са заявявали претенции за възлагане на определени имоти ,които обаче ,като се
има предвид разпоредбата на чл.349 от ГПК,не са същински претенции за възлагане
и съдът не им дължи отговор като такива.По-скоро става дума за изявление
,представляващо избор относно начина на извършване на делбата – по реда на
чл.353 от ГПК.
Особеното
в настоящата хипотеза е ,че делба е
допусната между „два кръга съсобственици“.Допусната е делба на дворно място и
първи етаж от жилищна сграда ,в който имот права имат И.Р.,К.Р. и Д..Правата на
И. и Ц. са в размер по на 1/6 идеална част , а тези на К. – 4/6 ид. части.
Другите
недвижими имоти са допуснати до делба само между И.Р. и Ц.Д..
Именно
поради това е недопустимо и извършването на делбата да бъде извършено по начина
, по който претендират И. и К. Разсолкови.
Единствения
начин за ликвидиране на съсобствеността върху дворното място и първия жилищен
етаж между тримата съделители е именно изнасяне на имота на публична продан,тъй
като другите способи са неприложими.
Като е
постановил решение в този смисъл по отношение на този имот ,
първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение ,което в тази част
следва да бъде потвърдено.
Останалите
имоти се притежават при равни права от И.Р. и Ц.Д..Касае се за два – жилищни по
естеството си имоти ,но едно жилище – втори етаж от жилищна сграда и един
незастроен имот,който е с предназначение за жилищно строителство ,видно от
данните за разположението и статутта му.До делба между тези двама съделители са
опуснати и два магазина.Единия от тях – намиращ се в имота с жилищната сграда –
по-малък по площ и един самостоятелен – с площ от 33,60 кв.м.
Установено
е от доказателства по делото , не е възникнал спор между страните относно
обстоятелството ,че само съделителят Ив.Р. живее в имота ,именно той е извършил
подобР.я на значителна стойност именно в този втори етаж.Ц.Д. е напуснала имота
и повече от 30 години не живее в него ,посещавала го е като гост и не е влагала
никакви средства или предприемала действия по поддръжката и подобряването му.
Безспорно
е установено още по делото ,че магазина от 33,60 кв.м. е подобряван общо от
двамата съсобственици.По отношение на него е била заявена претенция по сметки
от Р. , която съдът е отхвърлил и няма жалба против тази част на
решението,поради което и доводите във въззивната жалба на Д. по отношение на
този имот няма причини да бъдат обсъждани .
Магазина
от 18 кв.м. пък е подобряван и реално използван от Д..В този смисъл са показанията
на св.Маркова , както и представените по делото писмени доказателства –
технически документи и договор за наем.
За да
се произнесе по извършване на делбата между тези съделители и по отношение на
тези имоти ,съдът съобрази следното:
Основен принцип в делбеното производство
е, че всеки съсобственик може да иска своя дял в натура, доколкото това е
възможно и само ако имотите не могат да се поделят удобно, се изнасят на
публична продан /чл. 69, ал. 2 ЗН/, т. е. всеки
съсобственик има правото на реален дял от съсобственото имущество, ако
обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това
право съществува по отношение на всеки един имот /при наличие на възможност за
реалното му поделяне/, както и по отношение на всяка съвкупност от имущества от
съответен вид. Преценката дали подобно обособяване на реални дялове е възможно
и удобно зависи както от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти,
т. е. от обективни фактори, така и от волята на съделителите, т. е. от
субективното им отношение към предвидената в закона възможност да поискат,
респ. да получат дял в натура, ако допуснатите до делба имоти съществено се
различават един от друг по предназначението си или по други основни
характеристики. И ако субективната преценка на всички съделители за наличието
на възможност от делбената маса да бъдат обособени самостоятелни дялове за
всеки един от тях съвпада, следва да се приеме, че имотите могат да се поделят
удобно по смисъла на чл. 69, ал. 2 ЗН, като това
обстоятелство се приеме за безспорно. При наличие на възможност всеки съделител
да получи дял в натура /т. е. ако броят на допуснатите до делба имоти е равен
или по-голям от броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна на
всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, т. е. ако
всички съделители са заявили, че желаят да се ползват от правото си, предвидено
в чл. 69, ал. 2 ЗН, независимо, че
допуснатите до делба недвижими имоти се различават по някои от своите
характеристики, съдът следва да извърши разпределението по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на
жребий.
Това е прието в Решение № 74 от
25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 744/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Светлана Калинова,както и в редица други решения ,постановени по реда на чл.290
от ГПК/напр. решение №
165/08.05.2012 г. по гр. д. № 900/2011 г. на II
ГО на ВКС и решение №
258/25.10.2011 г. по гр. д. № 144/2011 г. на II
ГО на ВКС /.
В конкретния случай и двамата съделители са заявили, че считат реалното поделяне на имотите
за удобно. Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН само имотите, които не
могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан. В случая между
страните не съществува спор, че обособяването на реални дялове за всеки
съделител от допуснатите до делба имоти е възможно и удобно, като обстоятелството,
че само единият имот е застроен не следва да се счита за пречка делбата да бъде извършена по
реда на чл. 353 ГПК. И доколкото законът не
установява с императивна правна норма забрана за обособяване на реални дялове
от имоти, различаващи се помежду си с оглед осъщественото в тях застрояване, а
по отношение на обстоятелството дали подобно поделяне е удобно, преценката следва
да се извърши от съда с оглед конкретните данни по делото.
Във всички случаи при наличие на възможност следва да се предпочете реалното
разпределяне на имотите пред изнасянето им на публична продан.
Поради изложеното ,съдът намира ,че
жилищния имот , представляващ втори
жилищен етаж на застроена площ от 105.00 м2, включващ
кухня-трапезария, две самостоятелни стаи, баня с тоалетна и преходен салон от
жилищната сграда , застроена в УПИ Х-7143 в квартал 137 по кадастрален
план на В. с площ 408.00 м2, с административен адрес във В. на ул. „С.С.К.И.М.”
№5, при граници – 1.501.9503 – булевард на В.ска община, 2.501.9529 – улица на В.ска
община, 3.501.3120 – двор на Р. И. Б. и 4.501.3121 – двор на В.Х.В. на стойност
,според заключението на експерта -38 400
лева следва да бъде възложен при условията на чл.353 от ГПК на И.Р..
В
дял на Ц.Д. следва да бъде поставен съответно жилищен имот,но незастроен –
представляващ ІІІ-96 „За жилищно
строителство” в квартал 147, незастроен, без одобрена кадастрална карта и
регистри, находящ се във В. в местността Голямо блато, без улица и номер, при
граници: имот №147095 – на А.Ш., имот №147051 – на наследници на П.Б., имот
№147097 – на Ц.Д. и път.Статута и конкретното положение на имот е е установено
от заключението на експерта,според който и цената му е 50 700 лева.
Съсобствени
при равни права между съделителите са други два еднородни имота – с търговско
предназначение.
Единия
от магазините от 18 кв.м. , представлява
едноетажна постройка от лек тип,подробно описан от експерта Вълкова и
разположен в УПИ Х-7143 в кв.137 по плана на гр.В. се ползва реално от Д. и е
подобряван от нея.Стойността му е 17 700
лева и следва да и бъде възложен по тези съображения.Единственото неудобство,
касаещо този магазин е ,че той се намира в рамките на жилищния имот ,въпреки
,че е самостоятелен обект.Именно ,за да се избегне това неудобство на страните
бе предоставена възможността чрез спиране на производството да предприемат
действия по провеждане на административна процедура за обособяването му,като по
този начин уредят и доброволно отношенията си.
В
шестмесечния срок е поискано възобновяването на производството.
Другия
търговски обект –магазин ,
съставляващ самостоятелен обособен обект от бившата магазинна площ на „ХПС”
ЕООД – В., находящ се в партерния етаж на жилищно строителна кооперация „Г.”,
застроена с жилища и магазини на 1 018.00 м2 върху урегулиран
поземлен имот с пълен №5016452, планоснимачен №6452 от кадастрален район 501 и
площ 2 250.00 м2, означен по плана на В. като парцел ХVІІ-6452
в квартал 1041, при граници на урегулирания поземлен имот: от север – бул. „Х.А.”,
от изток – ул. „В.Г.”, от запад – ул. „С.С.К.И.М.” и от юг – общинска улица-
тупик с пълен номер 501.9589 и при граници за обекта: от север – бул. „Х.А.”,
от запад и юг – кафене „С.”, от изток – вход за жилищно строителна кооперация „Г.”
на стойност 46 100 лева следва да се получи от И.Р..
Така
всеки от тях получава имущество на следната стойност – И.Р. общо 84 500,а Ц.Д. – общо имущество на
стойност – 78 400 лева.
Цената
на дела на всеки от съделителите възлиза на 81 450 лева.Следователно Р.
получава имущество на стойност 3050 лева повече от размера на дела си ,която
сума следва да заплати на Д. за уравнение на дяловете.
По
въпроса относно разноските пред първата инстанция , съдът се е произнесъл
,включително и по реда на чл.248 от ГПК и определението му не е отделно
обжалвано,а изхода на спора пред въззивната инстанция не налага корекции на
присъдените разноски.
С
оглед изхода на спора по въззивните жалби
и като се има предвид характера на производството ,съдът намира ,че
разноски не се дължат и не присъжда такива.
По
изложените съображения Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ
решение на Районен съд В. от
14.07.2015 година,постановено по гр.д.№ 1467 по описа на съда за 2012 година,в
частта ,с която е извършена съдебна делба между съделителите И.Р. и Ц.Д. чрез изнасяне на публична продан на следните
недвижими имоти: урегулиран поземлен имот ІІІ-96 „За жилищно строителство” в квартал
147, незастроен, без одобрена кадастрална карта и регистри, находящ се във В.
в местността Голямо блато, без улица и номер, при граници: имот №147095 – на А.Ш.,
имот №147051 – на наследници на П.Б., имот №147097 – на Ц.Д. и път; имот,представляващ
втори жилищен етаж на застроена площ от 105.00 м2, включващ
кухня-трапезария, две самостоятелни стаи, баня с тоалетна и преходен салон от
жилищната сграда , застроена в УПИ Х-7143 в квартал 137 по кадастрален
план на В. с площ 408.00 м2, с административен адрес във В. на ул. „С.С.К.И.М.”
№5, при граници – 1.501.9503 – булевард на В.ска община, 2.501.9529 – улица на В.ска
община, 3.501.3120 – двор на Р. И. Б. и 4.501.3121 – двор на В.Х.В.; полумасивна
сграда за търговия на един етаж с площ от 18.00 м2 с №501.7143.4, разположена
в УПИ Х-7143 в кв.137 по плана на гр.В. и магазин
на застроена площ от 33.60 м2, съставляващ самостоятелен
обособен обект от бившата магазинна площ на „ХПС” ЕООД – В., находящ се в
партерния етаж на жилищно строителна кооперация „Г.”, застроена с жилища и
магазини на 1 018.00 м2 върху урегулиран поземлен имот с пълен
№5016452, планоснимачен №6452 от кадастрален район 501 и площ 2 250.00 м2,
означен по плана на В. като парцел ХVІІ-6452 в квартал 1041, при граници на
урегулирания поземлен имот: от север – бул. „Х.А.”, от изток – ул. „В.Г.”, от
запад – ул. „С.С.К.И.М.” и от юг – общинска улица- тупик с пълен номер 501.9589
и при граници за обекта: от север – бул. „Х.А.”, от запад и юг – кафене „С.”,
от изток – вход за жилищно строителна кооперация „Г.”.
РАЗПРЕДЕЛЯ
допуснатите до делба при равни права между съделителите И.Р. и Ц.Д. недвижими
имоти при условията на чл.353 от ГПК ,както следва:
И.К.Р. ЕГН**********,*** получава в свой дял
следните недвижими имоти:
-
имот,представляващ втори жилищен
етаж на застроена площ от 105.00 м2, включващ кухня-трапезария, две
самостоятелни стаи, баня с тоалетна и преходен салон от жилищната сграда ,
застроена в УПИ Х-7143 в квартал 137 по кадастрален план на В. с площ 408.00 м2,
с административен адрес във В. на ул. „С.С.К.И.М.” №5, при граници – 1.501.9503
– булевард на В.ска община, 2.501.9529 – улица на В.ска община, 3.501.3120 –
двор на Р. И. Б. и 4.501.3121 – двор на В.Х.В. на стоъност 38 400 лева;
-
магазин на застроена площ от 33.60 м2, съставляващ самостоятелен обособен обект от бившата
магазинна площ на „ХПС” ЕООД – В., находящ се в партерния етаж на жилищно
строителна кооперация „Г.”, застроена с жилища и магазини на 1 018.00 м2
върху урегулиран поземлен имот с пълен №5016452, планоснимачен №6452 от
кадастрален район 501 и площ 2 250.00 м2, означен по плана на В.
като парцел ХVІІ-6452 в квартал 1041, при граници на урегулирания поземлен
имот: от север – бул. „Х.А.”, от изток – ул. „В.Г.”, от запад – ул. „С.С.К.И.М.”
и от юг – общинска улица- тупик с пълен номер 501.9589 и при граници за обекта:
от север – бул. „Х.А.”, от запад и юг – кафене „С.”, от изток – вход за жилищно
строителна кооперация „Г.” на стойност 46 100 лева.
Общата стойност на поставените му в дял имоти – 84 500
лева.
Ц.К.Д. ЕГН**********,***,получава в совой дял
следните недвижими имоти:
-
УПИ ІІІ-96
„За жилищно строителство” в квартал 147, незастроен, без одобрена
кадастрална карта и регистри, находящ се във В. в местността Голямо блато, без
улица и номер, при граници: имот №147095 – на А.Ш., имот №147051 – на
наследници на П.Б., имот №147097 – на Ц.Д. и път с цена 50 700
лева.
-
полумасивна сграда за търговия на
един етаж с площ от 18.00 м2 с №501.7143.4, разположена в УПИ Х-7143
в кв.137 по плана на гр.В. на стойност 17 700 лева
Или обща стойност на имотите – 78
400 лева.
Осъжда И.К.Р. ЕГН**********,*** да заплати на Ц.К.Д. ЕГН**********,*** за уравнение на дела и
сумата 3050 лева .
ОБЕЗСИЛВА решение № 169 от 8.06.2016 година
,постановено по гр.д.№ 1467 по описа за 2012 година ,като оставя без
разглеждане претенцията на Ц.Д. по сметки относно извършени подобР.я в имот
,представляващ полумасивна сграда за търговия на
един етаж с площ от 18.00 м2 с №501.7143.4, разположена в УПИ Х-7143
в кв.137 по плана на гр.В..
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите обжалвани части.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен
касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.