О П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№……………………..
2019
година, гр. ВАРНА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна,
тридесет и втори състав,
в закрито съдебно
заседание в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
Разгледа постъпила по адм. дело № 1593/2019 г. молба с.д.№ 15448/16.10.2019 г., депозирана от
процесуалния представител на ответника, установи следното.
Производството по делото е инициирано по
жалба на Я.В.Я., в качеството му на председател на ППЗК „Срацимир“ – с.Чернево,
насочена според изричното и съдържание срещу Заповед № РД-20-125/25.03.2019г. на Министъра на
земеделието, храните и горите. С уточнение по реда на чл. 171, ал.4 от АПК
жалбата е насочена и срещу отказ на ОД“ДФ“ Варна по заявление за подпомагане №
03/14/-00158.
С протоколно определение от 09.10.2019 г.
на основание чл. 159, т.5 от АПК производството по делото беше прекратено като
недопустимо, поради настъпила за
оспорващата страна преклузия.
С докладваната молба е ревелирано искане за допълване на протоколното определение, като на ответника –МЗХГ се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер от 500 лв.
Оспорващият не изразява становище по
искането.
Съдът, като съобрази доводите на молителя
с характера на производството намира искането за неоснователно предвид
следното:
С протоколно определение от 09.10.2019 г.
производството по делото е прекратено на основание чл.
159, т. 5 от АПК – поради просрочие на жалбата,
депозираната от ППЗК „Срацимир“ – с. Чернево срещу Заповед
№ РД-20-125/25.03.2019г. на Министъра на земеделието, храните и горите.
Това основание за прекратяване не е
регламентирано в специалната норма на чл.
143 от АПК, уреждаща отговорността за разноски. Законодателят е
предвидил изчерпателно в чл.
143, ал. 2 и ал.
3 от АПК случаите, в които при прекратяване на делото поради
недопустимост на жалбата, страна в производството има право на съдебни разноски
а именно: при оттегляне на оспорения от жалбоподателя в първоинстанционното
производство административен акт и при оттегляне на жалбата срещу
административния акт. Разпоредбите на чл.
143, ал. 2 и ал.
3 от АПК не предвиждат дължимост на разноски за ответника по
жалба в случаите, в които съдебното производство се прекратява поради
недопустимост на жалбата, с която то е било инциирано.
Разпоредбата на чл.
143, ал. 2 и ал.
3 от АПК ясно и изчерпателно урежда случаите, в които при прекратяване на делото
страна в производството има право на разноски, поради което и не следва да се
прибягва до препращащата норма на чл.
144 от АПК, съответно - не се прилагат разпоредбите на чл.
78 от ГПК. Тезата на ответника за законова непълнота и нейното
преодоляване със субсидиарното прилагане на чл. 78 от ГПК изложена в молбата не
може да бъде споделена. Интерпретацията, че след като законодателят в чл. 143, алинеи 3-та и 4-та от АПК „нито е
посочил нито е изключил изрично“
хипотезите на прекратяване по чл. 159 от
същия кодекс, при които не е налице отговорност за разноски, това обосновава претендиране и предполага
присъждане на разноски , без да се държи сметка за причината на прекратяване на
производството, е неправилна. Волята на законодателя е пределно ясна, не следва да се тълкува разширително.
Мотивиран от изложеното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Министъра на земеделието, храните и горите за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело, обективирано в молба с.д.№
15448/16.10.2019 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от
датата на връчването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА СТОЯНОВА