ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2136
Варна, 28.07.2023 г.
Административният
съд - Варна - XVIII състав, в закрито
заседание в състав:
|
СЪДИЯ: |
МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА |
Като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА административно дело №
20237050701017 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.53 от ЗКИР.
Образувано е по жалба на И.А.Д., ЕГН **********,*** и Г.С.С., ЕГН **********,***,
против Мълчалив отказ на Началник СГКК-Варна по Заявление вх.№
01-170065-23.03.2023г. да бъдат вписани като собственици в кадастралните
регистри на действащата КК и да им се издаде скица за придобити от тях по
силата на Завещание рег.№ 1031, акт 88 при СВ-Провадия, поземлени имоти в
землището на с.С. и с.Г.
По делото са постъпили молби с.д. № 10328/06.07.2023г. и с.д. №
11196/26.07.2023г., в които от ответника е направено изявление, че исканите от
жалбоподателките услуги по Заявление вх.№ 01-170065-23.03.2023г., са изпълнени
в цялост.
Изложеното е потвърдено и от пълномощника на жалбоподателките – адв.Д.П., в
молба с.д. № 11173/26.07.2023г. В същата молба е направено и искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, предвид това, че ответникът с
поведението си е станал причина за завеждане на делото. Представен е списък по
чл.80 от ГПК и 2 бр. Договори за правна помощ.
Съдът намира, че гореизложеното обуславя недопустимост на оспорването,
поради отпаднал правен интерес, доколкото претенциите на жалбоподателките, по
подаденото от тях заявление са удовлетворени в цялост от ответника. Налице са
основанията по чл.159 т.4 от АПК, поради което жалбата следва да се остави без
разглеждане, а произовдството по делото да се прекрати.
По искането за присъждане на разноски, съдът съобрази следното:
Действително, както се сочи и в молбата на адв.П., ответникът с поведението
си /доколкото не се е произнесъл по заявлението в законоустановения срок/, е
дал повод за завеждане на делото, поради което и жалбоподателките имат право на
разноски и при тази хипотеза, по аргумент на чл.143 ал.3 пр.2 от АПК. Съобразно
представен списък по чл.80 от ГПК същите се претендират както следва:
-1 260 лв. за Г.С., от които 10 лв. държавна такса и 1 250 лв. адвокатски
хонорар по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата /ЗАдв/ и съобразно
чл.8 ал.2 т.1 от Наредба № 1/2004г.; и
-1 260 лв. за И.Д., от които 10 лв. държавна такса и 1 250 лв. адвокатски
хонорар по чл.38 ал.1 т.3 пр.3 от ЗАдв и съобразно чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №
1/2004г.
Съдът намира, че в случая не са налице основания за присъждане на
адвокатско възнаграждение в посочения размер. Съгласно чл.38 ал.1 от ЗАдв
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В чл.38 ал.2
от ЗАдв е предвидено, че в случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати.
В настоящия случай по делото е представено пълномощно /л.46/, съгласно
което И.Д. и Г.С. са упълномощили адв.Д.П. да ги представлява и защитава по
адм.д. № 1017/2023г.на ВАС, извършва всички съдопроизводствени действия, включително
получаване на депозирани разноски и преупълномощаване и др… Едва след
изявленето на ответника с молбата от 06.07.2023г., че исканите със заявлението
скици са издадени и след проведено съдебно заседание, с молбата от 26.07.2023г.
са представени договори за правна защита и съдействие, в които детайлно е
описано договореното процесуално представителство, като в договора на
жалбоподателката С. срещу т.ІІІ „Възнаграждение“ и
т.ІV „Договорена сума“, е вписано чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗАдв, а в
договора на жалбоподателката Д. е вписано чл.38 ал.1 т.3 пр.3 от ЗАдв.
Съгласно трайната практика договарянето на осъществяваната от адвоката
правна помощ като безплатна, не се презюмира. Същата е отклонение от общото
правило, поради което и следва ясно да е заявена от страната още с представяне
на пълномощното или първото действие, което се извършва от пълномощника.
Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна
помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв обвързват съда и той не дължи допълнителна
проверка за съществуването на конкретната хипотеза /освен при нарочно
възражение и представени доказателства от другата страна/, но само тогава, когато
това изявление е своевременно направено и е посочено в договора за процесуално
представителство, какъвто характер има и пълномощното. Както беше посочено и
по-горе изявление, че адвокатското представителство в случая се осъществява
безплатно, не се съдържа в представеното по делото пълномощно, нито е направено
в първото проведено заседание, на което е присъствала както жалбоподателката Д.,
така и пълномощникът адв.П.. Не е направено дори и в представените с молбата от
26.07.2023г. договори. В същите единствено са посочени законови разпоредби,
което не може да се приеме за надлежно изявление за безплатно осъществена
правна помощ и за причините за оказването й.
В горния смисъл Решение № 3644 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
9238/2022 г., V отд., Определение № 7223 от 29.06.2023 г. на ВАС по адм. д. №
2322/2022 г., VI отд., Решение № 5642 от 30.05.2023 г. на ВАС по адм. д. №
612/2023 г., V отд., Определение № 4385 от 25.04.2023 г. на ВАС по адм. д. №
3522/2023 г., V отд. и др.
Предвид горното и доколкото по делото липсват и доказателства за договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение, в полза на жалбоподателките следва да се
присъдят единствено сторените от тях разноски за заплатена държавна такса от по
10 лв.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на И.А.Д., ЕГН **********,*** и Г.С.С., ЕГН **********,***, против Мълчалив отказ на Началник СГКК-Варна по Заявление вх.№
01-170065-23.03.2023г.; и ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.
№ 1017/2023г. по описа на Административен съд-Варна, ХVІІІ състав.
ОСЪЖДА Служба по геодезия,
картография и кадастър гр. Варна да заплати в полза на И.А.Д., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер на 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Служба по геодезия,
картография и кадастър гр. Варна да заплати в полза на Г.С.С., ЕГН **********,***,
деловодни разноски в размер на 10 /десет/ лева.
Определението може да се
обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд, в
седмодневен срок от съобщаването му на страните.