РЕШЕНИЕ
№ 93
гр. Търговище, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело
№ 20233500100112 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба за сумата от 30 000 лв. неимуществени
вреди и 2500 лв. имуществени, предявена от Е. Ф. О. от гр.
Търговище, против Прокуратурата на Република България, в която
твърди, че след проведено наказателно производство и повдигнати
обвинения спрямо него за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т.
2, във връзка с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, четири пъти в
периода от 21.08. 2019 г., до 22.10. 2021 г. срещу него бил изготвян
обвинителен акт и делото внасяно в съда, като и четирите пъти
наказателното производство било прекратявано от съда и връщано на
РП – Сливен за отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила.
С постановление от 21.01.2022 г. е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство № 1140/2018 г. по описа на
1
РУ Сливен, вх. № 2219/2018г. на РП – Сливен срещу Е. Ф. О. и Б. И.
А. на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на
обвинението.
Отменена е взетата им мярка за неотклонение „подписка“. След
години разследване прокуратурата стига до извода, че в хода му не са
събрани доказателства, с които да се установи по безспорен и
категоричен начин, че е извършено престъпление по чл. 235 НК.
От момента на първото привличане на Е. О. Ф. като обвиняем, до
окончателното прекратяване на наказателното производство на
21.01.2022 г., четири пъти ищецът бил обвинен за престъпление, което
той не е извършил. Общият период, в който е привлечен като
обвиняем за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7
от НК и всеки път му е била вземана мярка за неотклонение
„подписка“, както и му е налагана забрана да напуска пределите на
държавата без разрешение на прокурор, е около две години и
половина.
В случая описваната в обвинителните актове фактическа
обстановка по никакъв начин не описва извършването на каквото и да
е престъпление от страна на ищеца, а изключително дълъг период от
време е бил както обвиняем, така и подсъдим.
За престъплението, за което ищецът е бил привлечен като
обвиняем се предвижда наказание лишаване от свобода от една до
осем години, както и глоба от 5000 лева до 15 000 лева. В този период
е живял в страх, притеснение и несигурност за себе си и семейството
си. Притеснявал се е от изхода на производството, от това да не бъде
лишен от свобода, да не остане без доходи и без препитание.
Колегите, съседите и приятелите му, които са научили за
образуваното наказателно производство са започнали да го избягват,
да странят от него. Чувствал се е злепоставен, станал е по-затворен и
сприхав.
Освен в личните му отношения, образуваното наказателно
2
производство е повлияло и на работата му. Преди да бъде привлечен
като обвиняем е работил като шофьор в дружеството, което е
собственост и на собственика на гората. След привличането му за
обвиняем е освободен от работодателя си и остава дълго време без
работа. Желаел е да работи като шофьор в чужбина, но заради
воденото срещу него наказателно производство не започва тази
работа. След приключване на делото започва да работи в Румъния,
където работи и към този момент.
Преди да бъде започнато наказателното производство срещу него
често е излизал с приятели, но след като в село разбират, че е
подсъдим, всички започват да странят от него и не го канят никъде.
Предвид на изложеното, ищецът следвало да бъде репариран със
сумата в размер на 30 000 лв. като паричен еквивалент на
претърпените от него неимуществените вреди.
Във връзка с воденето на делото ищецът е заплащал адвокатски
възнаграждения за процесуално представителство по досъдебното и
съдебните производства, както следва:
По ДП №1140/2018г. на РУ – Сливен, с договор за правна защита
и съдействие от 24.06.2019 г. – 300 лева. Сумата от 50 лв. е изплатена
при сключване на договора, а остатъкът от 250 на дата 01.07.2019 г.,
видно от представена по делото разписка.
По НОХД №1226/2019 г. по описа на РС – Сливен, с договор за
правна защита и съдействие от 14.11.2019 г. – 800 лева.
По ДП 1140/2018 г. на РУ– Сливен с договор за правна защита и
съдействие от 30.01.2020 г. – 300 лева.
По ДП 1140/2018 г. на РУ– Сливен с договор за правна защита и
съдействие от 30.10.2020 г. – 350 лева
По ДП №1140/2018 г. по описа на РУ – Сливен с договор за
правна защита и съдействие от 20.08.2021 г. – 400 лв.
По НОХД №1285/2021 г. на PC – Сливен с договор за правна
3
защита и съдействие от 09.12.2021 г. – 350лв.
Заплатените адвокатски възнаграждения са в общ размер на 2500
лева.
Предвид на изложеното, за ищеца се поражда правен интерес от
предявяване на настоящите искове срещу Прокуратурата на
Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, ведно
със законната лихва от датата на увреждането и всички направени
разноски. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да заплати на Е. Ф.
О. сумата в размер на 30 000 лева за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на първото
привличане за обвиняем – 24.06.2019 г., до окончателното изплащане
и сумата в размер на 2500 лв. за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва считано от датата на прекратяване на
наказателното производство - 21.01.2022 г. до окончателното
изплащане. Претендират се и разноските по делото.
В съд.зас. искът се поддържа изцяло, така както е предявен.
Прокуратурата, представляван от прокурор при ОП – Търговище
– Др. С., в отговора на исковата молба оспорва основателността на
иска изцяло. Искът не бил подкрепен с доказателства по отношение на
вида и интензитета на неимуществените вреди. Спрямо ищеца била
приложена най-ниската степен на процесуална принуда, предвид
взетата най-лека мярка за неотклонение. Освен това наказателното
производство е протекло в сравнително разумен срок. От друга страна
размерът на вредите, за които се търси обезщетение бил силно
завишен и не отговоря на критериите за справедливост.
По отношение на лихвите съдът следва да съобрази
задължителната съдебна практика по ТР № 3 от 22.04. 2005 г. на
ОСГК – лихвите се присъждат от момента на влизане в сила на акта за
прекратяване на производството, за което няма представени
доказателства.
4
В съд.зас. прокурор С. поддържа отговора. Счита, че голяма част
от посочените в исковата молба неимуществени вреди не се
установяват от доказателствата по делото. Искът бил установен в
своето основание, но обезщетението следва да бъде в по-малък
размер. По отношение на имуществените вреди не възразява. По
отношение на лихвите, счита, че те следва да се присъдят от 08.02.
2022 г., а разноските по делото – с оглед уважения размер на иска.
Съдът, като провери и анализира събраните по делото
доказателства, установи следното: не се оспорват от ответника
изложените факти във връзка с повдигане на обвинението спрямо
ищеца и прекратяването на наказателното производство, както и това,
че в съдебно фаза делото е било прекратявано и връщано на
прокуратурата общо четири пъти, преди да се стигне до цялостно
прекратяване на наказателното производство. Видно от приложените
писмени доказателства, с постановление от 18.04. 2019 г., на
разследващ полицай от РУ на МВР – Сливен, ответникът Е. О. е бил
привлечен като обвиняем и му е взета мярка за неотклонение
„Подписка“, за извършено престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2, във вр.
с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Обвинението е свързано със
съхранение на дърва за огрев, без редовно писмено позволително.
В съда е внесен обвинителен акт от 21.08.2019 г. по ДП №
1140/2018г. на РУ МВР – Сливен, срещу ответника, за посоченото по-
горе престъпление. За него се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ от една до осем години и глоба от пет до петнадесет хиляди
лева. Съдебното производство по делото е прекратено и е върнато на
прокуратурата за отстраняване на допуснатото нарушение.
На 28.01.2020 г., с постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение, Е. Ф. О. отново е привлечен като
обвиняем в извършване на същото престъпление. Постановлението му
е предявено на 30.01. 2020 г.
Внесен е в съда обвинителен акт от 19.02. 2020 г. Образувано е
5
НОХД №269/2020г. по описа на РС – Сливен, чието протоколно
определение от 05.06.2020г. е отменено по ВЧНД №273/2020 г. на
Окръжен съд – Сливен и делото е върнато на РП – Сливен за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – правото на обвиняемия да научи в какво е обвинен.
На 28.10.2020 г., с ново постановление за привличане на
обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, ищецът О. отново е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 2, вр. с
ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. По отношение на него отново
е взета и мярка за неотклонение „Подписка“. С нов обвинителен акт от
09.11. 2020 г. е образувано ново НОХД № 1492/ 2020 г. по описа на PC
Сливен. С определение от 07.01.2021 г. е прекратено съдебното
производство по НОХД 1492/2020 г. и делото отново е върнато на РП
– Сливен за отстраняване на допуснати съществени нарушения на
процесуалните права.
На 02.08. 2021 г. ищецът за четвърти път е привлечен като
обвиняем. Сега вече за престъпление по чл. 235, ал. 3,т. 2, вр. с ал. 1,
вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и отново му е взета мярка за неотклонение
„Подписка“.
С обвинителен акт от 22.10. 2021 г. за четвърти път Е. О. е
обвинен и е образувано четвърто НОХД №1285/2021 г. в PC – Сливен.
С протоколно определение по него за четвърти път е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на РП – Сливен за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.
С постановление за прекратяване на наказателно производство
от 21.01.2022 г. е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 1140/2018 г. по описа на РУ Сливен, вх. №
2219/2018 г. на РП – Сливен, срещу Е. Ф. О. и Б. И. А., на основание
чл. 24, ал. 1, т. 2 от НПК – поради недоказаност на обвинението.
Отменена е взетата им мярка за неотклонение „Подписка“. Това
постановление е връчено на ищеца на 31.01. 2022 г. Същото не е било
6
обжалвано от никой от засегнатите лица. Спрямо ищеца влиза в сила
считано от 08.02. 2022 г.
Видно от приложеното свидетелство за съдимост от досъдебното
производство, ищецът не е бил осъждан и към момента също не е.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се
установява, че ищецът е бил изключително притеснен от воденото
срещу него производство. Той не е бил осъждан, но въпреки това се
притеснявал, че може да влезе в затвора, да бъде задържан и да му
бъде наложена глоба. Известно му било наказанието, което се
предвиждало за това деяние, ако бъде признат за виновен. Той считал,
че няма каквато и да било вина, още повече той бил шофьор и не може
да отговаря за незаконна сеч. През цялото време се чудел защо го
обвиняват. В същото време се запознал с бъдещата си жена – свид.
О.а. Тя много искала връзката им да се задълбочи, но Е. се
притеснявал какво ще се случи с него, споделил й за делото и
първоначално не искал отношенията им да стават много сериозни. Тя
обаче го подкрепяла и много искала двамата да са заедно. Той в
крайна сметка се съгласил. През 2020 г. двамата сключили граждански
брак, а през 2021 г. се родило и детето им. Докато бил обвиняем и
подсъдим, ищецът не смеел да кандидатства за работа в чужбина, а
много искал. Още след като започнали проблемите заради процесния
случай, той напуснал сам работното си място, защото не искал да
работи при този работодател и считал, че няма никаква вина. Докато
траело наказателното производство ищецът бил изключително
притеснен, че неговите съселяни ще разберат за делото. Той не искал
това да се разчува, но населеното място било с много малко жители и
призовките се връчвали чрез кмета. Докато траело делото ищецът
получил и алопеция, но с помощта на съпругата му и това било
преодоляно. След прекратяване на делото поведението на ищеца вече
се променило и той станал по-спокоен, започнал и мечтаната от него
работа като международен шофьор, с фирма от Румъния.
7
По време на наказателното производство бил защитаван от
различни адвокати, като смяната се наложила предвид служебни
ангажименти. Видно от представените адвокатски пълномощни и
договори за правна защита и съдействие, разписки, за осъществената
защита по делата, свързани с наказателното производство, ищецът е
заплатил общо през годините сумата от 2500 лв.
При така описаните факти, съдът прави следните правни изводи:
искът е установен в своето основание. Налице са предпоставките на
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за реализиране на имуществената
отговорност на държавата спрямо ищеца. В случая отговорният
държавен орган е именно прокуратурата, с оглед на това, че
повдигането и поддържането на обвинение за извършено
престъпление е от нейна изключителна компетентност. С оглед на
това именно ПРБ е органът, който отговаря за вреди, причинени на
физическо лице, спрямо което наказателното производство е било
прекратено, поради това, че извършеното от него не съставлява
престъпление. Основанието, на което е прекратено наказателното
производство покрива именно този критерий и в случая това не се
оспорва от прокуратурата.
Искът в частта за имуществените вреди е доказан и по размер.
Налице са безспорни писмени доказателства, че заради
неоснователните обвинения ищецът е заплатил сумата от 2500 лв. на
адвокати, за да бъде защитаван. Това са преки вреди и те следва да
бъдат обезщетени.
По отношение на неимуществените вреди съдът следва да
съобрази множество обстоятелства. На първо място тежестта на
обвинението, предвидените наказания и продължителността на
делото. Безспорно предвиденото наказание за процесното обвинение е
тежко – както „Лишаване от свобода“, така и „Глоба“. Паричната
равностойност на вредата, която евентуално би била нанесена обаче
не е била голяма, а ищецът не е бил осъждан. Въпреки това обаче,
8
притесненията в тези случаи винаги са налице и се установяват
безспорно. А тези притеснения са продължили за период от почти три
години / от 18.04. 2019 г., до 07.02. 2022 г. В този период общо четири
пъти е било повдигано обвинение и делото е влизало в съда.
На следващо място съдът следва да съобрази и това каква е била
мярката за неотклонение и създадените неудобства. В случая това е
била най-леката мярка за неотклонение и не се установи това да е
създавало някакви битови или други неудобства. Ищецът не е бил
лишаван от възможността да напуска пределите на страната. Той сам е
напуснал работа и няма доказателства повдигането на обвинението да
е станало причина той да не работи и да се притеснява за това. От
друга страна се е наложило многократно да пътува от мястото, където
живее, до гр. *******, както за повдигане на обвинението, така и за
съдебните заседания. А това всеки път е било съпроводено с
обичайните притеснения какво ще се случи, с губене на време и
пътувания по маршрут, който не е лек.
На следващо място съдът съобразява и конкретните факти,
свързани с промяна на начина на живот и как като цяло обвинението
се е отразило на контактите, авторитета на ищеца, самочувствието му
и увереността. Като цяло не се установиха някакви необичайни
отклонения в тази насока, защото ищецът не е бил лишен нито от
подкрепата на близките си, нито пък се установи приятелският му
кръг да е бил повлиян от това обвинение. Установи се обаче, че това
до известна степен се е отразило на личния му живот. Очевидно е
обаче, че ищецът е имал подкрепата на близките си хора, създал и
връзка с жена, оженил се е, родило му се е дете. Доколко полученото
заболяване „алопеция“ е свързано точно с притесненията по
повдигнатото обвинение, не е абсолютно доказано, защото съдът не
разполага със специални знания, от които да може безспорно да
направи извод, че двете неща са свързани пряко. Причините за
появата на алопецията могат да бъдат различни и доколко стресът
9
може да бъде причина, следва да се установи с вещо лице. Но дори и
това да е така, то очевидно е, че и този проблем е бил преодолян.
С оглед на така изложените съображения, съдът намира, че
справедливият размер на обезщетението в случая следва да бъде в
размер на 9000 лв. В останалата част, до пълния размер от 30 000 лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на лихвата. Тя следва да се присъди от момента, в
който ответникът изпада в забава. А това в случая е моментът, в който
възниква основанието за изплащане на обезщетение – датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване. Т.е. от този
момент следва да се присъди законната лихва върху присъдените
обезщетения – считано от 08.02. 2022 г. до окончателното изплащане.
В този смисъл е задължителната съдебна практика по ТР № 3 от 22.04.
2005 г. на ОСГК на ВКС – т. 4, ал. 2.
По разноските. В случая те се дължат според уважения размер на
иска, в полза на ищеца. Прокуратурата няма направени разноски.
Договорът за правна защита и съдействие е сключен при условията на
чл. 38 от ЗА. На адвокат М. следва да се присъди възнаграждение
съобразно НМРАВ, в редакцията към датата на сключване на договора
– 30.03. 2022 г. В този смисъл е актуалната съдебна практика –
определение № 50161 от 15.06. 2023 г., по гр.д. № 1537/ 2022 г. на
трето ГО и определение 1506 от 06.06. 2023 г. по к.гр.д. 4518/ 2022 г.
на трето ГО. С оглед уважения размер на иска от 11 500 лв. и според
действащата нормативна уредба към м. март 2022 г., минималният
размер е 875 лв. Съдът не следва да пада под този минимум, като
определя възнаграждение за адвоката в размер на 1000 лв. На ищеца
се дължи и сумата от 6 лв. – разноски за държавна такса, според
уважения размер.
В заключение: ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 2500 лв. имуществени вреди, 9000 лв. неимуществени
вреди, а на адвокат М. сумата от 1000 лв. До пълния размер на иска от
10
30 000 лв. за неимуществените вреди, същият следва да се отхвърли.
Законната лихва върху главницата – считано от 08.02. 2022 г., до
окончателното изплащане.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
седалище гр. София, бул.“Витоша“ № 2, представлявана от и.ф.
Главен прокурор – Б. Сарафов, а по делото от зам.-окръжния
прокурор в ОП – Търговище – Др. С., да заплати на Е. Ф. О. от с.
*******, община *******, област *******, ул. „******* *******“ №
37, EГН **********, представляван от адвокат Ц. М. от гр. *******,
ул. „******* *******“ № 7, моб.т. *******, *******@gmail.com
следните суми:
9000 лв. (девет хиляди лв.), като обезщетение за неимуществени
вреди;
2500 лв. – имуществени вреди,. за адвокатски хонорар,
претърпени вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 1140/ 2018
г. на РУ на МВР – Сливен, което е било прекратено поради
недоказаност, ведно със законната лихва, считано от 08.02. 2022 г. до
окончателното изплащане,
Сумата от 6 лв. – разноски по делото според уважения размер на
иска, като до пълния му размер, в частта за неимуществените вреди за
30 000 лв., ОТХВЪРЛЯ същия като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ц. М. М. от гр. *******, сумата от 1000 лв.,
на основание чл. 38 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва, в двуседмичен срок, от
съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.
11
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
12