ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
2767
гр.
Пловдив, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ,
І отделение, XXV
състав
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
като
разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 2786 по описа за 2023 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 297
от АПК.
Образувано е по жалба на С.А.Р. и А.И.Ш.
срещу действия по принудително изпълнение на Заповед № 355/21.09.2017
г. на заместник кмета на община Кричим, обективирани с възлагателно писмо изх.
№ АО-07-01-473#57/06.11.2023г. на кмета на община
Кричим.
С жалбата е формулирано
искане от жалбоподателите за спиране на изпълнението по реда на чл. 297, ал.
4 от АПК.
От данните по
административната преписка се установява, че с оспореното писмо е насрочено
принудително премахване на строеж "Масивна плътна ограда", находящ се
на уличната регулационна линия в УПИ Х-641 и УПИ ХI-641,
кв.108 по плана на гр.Кричим.
Искането за спиране е
допустимо,доколкото е направено в рамките на производство по оспорване на
действия по принудително изпълнение, което оспорване е предприето в рамките на
срока за обжалване.
Молителките-
жалбоподатели в производството по делото, твърдят да са трети лица, които
органът по изпълнението е възприел като страна в изпълнителното производство,
доколкото съобщенията за извършените действия са изпратени и до тях и самото
принудително изпълнение е насочено и срещу тях, като наследници на адресата на влязлата
в сила заповед, представляваща изпълнително основание в производството. Поради
това правото им на защита на този етап от производството не може да бъде
отречено - арг. от чл. 297, ал.
2 от АПК.
Всъщност, видно от
представения по преписката нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 93, том 65, дело 13297/22г. на Служба по вписванията гр.Пловдив,
жалбоподателката С.Р. е носител на ограничено вещно право на ползване в
поземления имот с идентификатор № 39921.501.457 по КККР на гр.Кричим, в който
се намира спорната ограда, поради което и с оглед разпоредбата на §3 от ДР на НАРЕДБА
№ 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на Дирекцията за национален
строителен контрол, същата не се явява трето лице по смисъла на чл.295 от АПК, а
задължено лице в производството по принудително изпълнение.
Разгледано по същество,
искането по чл. 297, ал.
4 от АПК
е неоснователно.
Съгласно чл. 297, ал.
4 от АПК
подаването на жалбата срещу действията по изпълнение не спира изпълнението, но
съдът може да го спре до разрешаването й. Доколкото правилото е установено като
обезпечителна мярка за правата на длъжника и на третите засегнати лица, то с временното
преустановяване на действията по изпълнение следва да постига именно тази цел -
защита от настъпването на значителни или трудно поправими вреди /арг. от чл. 166, ал.
4 вр. ал. 2
от АПК/.
В разглеждания случай в
жалбата не са изложени съображения, които да обосновават необходимост от
спиране на изпълнението на оспореното действие.
По отношение на
жалбоподателката Ш. единственият възможен неблагоприятен ефект от
принудителното изпълнение се обосновава с това, че тя неправилно е включена
като адресат на заповедта, а от тук и като страна в изпълнителното производство,
в рамките на което за нея евентуално ще възникне отговорност за извършените
разходи по премахването на строежа. Тоест, самото премахване на оградата няма
да засегне пряко нейни права, тъй като защитимия интерес да се установи дали
следва да отговаря за разходите по премахването на оградата или не може да
стане независимо от хода на изпълнителното производство. Следователно,
спирането като обезпечителна мярка, няма пряк ефект и не кореспондира с
търсената правна защита.
По отношение на жалбоподателката С.Р. искането
за спиране на принудителното изпълнение се обосновава с това,че оградата била
конструктивно свързана с жилищната сграда, в която все още живеела, като
оградата изпълнявала отчасти функциите на подпорна стена поради значителната
денивелация на прилежащата улица и евентуалното събаряне би довело до опасност
от срутване на земни маси от улицата. Видно от доказателствата по приложената
административна преписка е,че този въпрос е бил предмет на изследване в
производство по чл.272,ал.2 от АПК, по което има влязъл в сила съдебен акт,а
именно определение по ч.адм.д.№ 3134/2020г. на АС-Пловдив,с което, след като е изследван
въпросът относно ролята на оградата и значението й за съществуващата сграда, е
разрешено на органа по принудително изпълнение влизане и оставане в поземления
имот за извършване на необходимите СМР и дейности по премахване на незаконния
строеж. В този смисъл, налице е сила на присъдено нещо относно възможността да
се пристъпи към принудително изпълнение по начина, по който то е предприето,
като към настоящия момент не се въвеждат нови обстоятелства, настъпили след
приключване на производството по чл.272 от АПК, които да обосноват настъпването
на значителни или трудно поправими вреди.
Ето защо искането ще се
остави без уважение.
По
изложените съображения и на основание чл. 297, ал.
4 от АПК,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на С.А.Р. и А.И.Ш. за СПИРАНЕ на действия по принудително изпълнение на Заповед № 355/21.09.2017 г.
на заместник кмета на община Кричим, обективирани с възлагателно писмо изх. № АО-07-01-473#57/06.11.2023г.
на кмета на община Кричим до приключване на производството по настоящото дело.
Определението
е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: