№ 37
гр. София, 06.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 36 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Л. Н. Георгиева
СъдебниБойко Ив. Славчев
заседатели:Й. К. Тодоров
при участието на секретаря К. Г. Драганова
и прокурора Л. Вл. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Л. Н. Георгиева Наказателно дело от
общ характер № 20221100204487 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се
явяват прокурор Д..
ПОДСЪДИМИЯТ Р. С. Р. – редовно уведомен, се явява лично.
За него се явяват адв. К. Ш. и адв. И. Т., редовно уведомени.
За ощетеното юридическо лице Република България,
представлявана от М.НА Ф., се явява Е.М. – ст. юрисконсулт в ТД на НАП
София, с Пълномощно № П-318 от 15.09.2022г. от М.НА Ф. – Р.В.Ж..
СТАНОВИЩЕ на страните по хода на разпоредителното заседание:
Страните (общо становище): Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като изслуша становището на страните и след като намери, че
не са налице процесуални пречки по хода на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ
Р. С. Р. - роден на ******* в гр. Гоце Делчев, българин, българско
гражданство, неженен, неосъждан, с висше образование, управител и
собственик на „А.Т.Б.“ ЕООД, гр. София, с постянен адрес: с.Гърмен, Област
Благоевград, ул. *******, с ЕГН: **********.
1
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимия в настоящето производство
по НПК, включително и правото му на отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ Р. Р.: Разбирам правата си. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на представителя на ощетеното юридически лице
правата по НПК по настоящето дело, както и правото да бъде предявен
граждански иск за обезщетение на вредите и да се конституира като
граждански ищец (ГИ) по делото.
СТ. ЮРИСКОНСУЛТ Е.М.: Ясни са ми правата. Представям и моля да
приемете за съвместно разглеждане граждански иск в настоящото
производство по НОХД 4487/22г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме с така предявения граждански
иск.
СТАНОВИЩЕ на страните по приемане на така предявения
Граждански иск от ощетеното юридическо лице.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че гражданският иск е своевременно предявен,
допустим е, няма пречка за съвместното му разглеждане в накзателния
процес.
АДВ. Ш.: Считам, че не следва да се приема за съвместно разглеждане
предявения гражданският иск, тъй като делото е с фактическа и правна
сложност и това ще усложни процеса. Няма пречка след това, като приключи
делото, да бъде предявен граждански иск.
АДВ. Т.: Поддържам казаното от колежката. Считам, че съвместното
разглеждане на гражданския иск в наказателното производство ще затрудни
установяването на фактите и обстоятелствата в наказателното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Р.: Поддържма казаното от защитниците ми. Нямам
какво да допълня.
СЪДЪТ, след съвещание и като изслуша становищата на страните,
намира следното:
По делото в днешното съдебно заседание е депозиран граждански иск
от М.НА Ф. Р.Ж. чрез пълномощника Е.М. – ст. юрисконсулт в ТД на НАП
София срещу подсъдимия Р. С. Р. за престъплението, за което е внесен
обвинителен акт по настоящото производство, а именно по чл. 255, ал. 3 вр.
ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Гражданският иск е предявен за
причинени имуществени вреди, които се сочат, че са пряка и непосредствена
последица от деянията на подсъдимия в размер на 1 585 362, 73 лева, като се
иска да се заплати обезщетение за настъпилите имуществени вреди за
държавата в посочения размер ведно със законната лихва, считано от момента
на настъпването на увреждането, а именно от 15.12.2012г. до окончателното
2
плащане.
В днешното заседание представителят на М.НА Ф. поддържа така
внесеният граждански иск и моли същият да бъде приет за съвместно
разглеждане в настоящото производство. Същото становище взема и
представителя на Софийска градска прокуратура, като приема, че същят е
подаден своевременно и отговаря на изискванията на закона.
Представителите на защитата и подсъдимият намират, че разглеждането
на гражданския иск би затруднило настоящото производство, поради което и
М.НА Ф. не следва да бъде конституиран като граждански ищец, а искането
за приемането на предявения граждански иск да бъде оставено без уважение.
Докладваният граждански иск е подаден за причинени имуществени
вреди, които се сочат, че са настъпили от подсъдимия в резултат на
инкриминираното от Окръжна прокуратура Пазарджик деяние. В този смисъл
същият отговаря формално на изискванията, които са визирани в чл.85 от
НПК. Налице е юридическо лице (т.е. правен субект в лицето на държавата),
за което се твърди в обвинителния акт, че е претърпяло имуществени вреди
от престъплението по чл. 255 от НК. Съдът намира, че граждансксият иск в
наказателното производство и процес може да бъде приет за съвместно
разглеждане само тогава, когато той няма да затрудни разглеждането на
делото и не е налице хипотезата визирана в чл.88, ал.2 от НПК. Съгласно
посочената разпоредба, която е императивна, разглежданият граждански иск
не може да стане причина за отлагането на делото и ако е налице такава
възможност, то същият не следва да бъде приеман. Точно по тези
съображения настоящият състав намира, че предявеният граждански иск не
следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в настоящото производство
по НОХД 4487/2022г. и съответно следва да бъде отказано конституирането
на М.НА Ф. като граждански ищец в производството. Гражданският иск има
аксесорен характер и е налице превес на наказателния интерес пред
гражданскоправната претенция. В този смисъл са и спецификите, които са
свързани с гражданския иск и недопустимостта му да стане причина за
отлагане на наказателното производство. Ощетеното лице има предвидена в
закона възможност да потърси своята гражданскоправна претенция по реда
предвиден в ГПК. Приемането на предявения днес граждански иск в
наказателното производство, при всички случаи би станал причина за
отлагане на делото и би затруднил наказателното производство, тъй като за
изясняването на гражданско – правната претенция ще доведе до извършване
на допълнителни процесуално-следствени действия (напр. назначаване на
допълнителни счетоводни експертизи, разпит на свидетели), които действия
във всички случаи биха затруднили разследването на делото в неговия
наказателноправен аспект във връзка с повдигнатото обвинение и би станал
причина за приключване на делото в разумен срок.
Ето защо настоящият състав е на мнение, че неприемането на
предявения граждански иск в настоящото производство в никакъв случай не
3
накърнява правата на М.НА Ф. като представител на държавата, тъй като
може да бъде потърсена обезвреда пред гражданския съд за претендираните
имуществени вреди.
Воден от горното и на основание чл. 88, ал. 2 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКАЗВА да приеме за съвместно разглеждане по НОХД 4487/2022г.
по описа на СГС предявения граждански иск от Р.Ж. - М.НА Ф., като
представляващ държавата чрез пълномощника си Е.М. - ст. юрисконсулт при
ТД на НАП София, срещу подсъдимя Р. С. Р. за посоченото по-горе
престъпление – имуществени вреди претендирани в същия.
ОТКАЗВА да КОНСТИТУИРА М.НА Ф. представляващ
държавата като граждански ищец в настоящото производството по НОХД №
4487/2022 г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване отделно от присъдата.
ОСВОБОЖДАВА Е.М. - ст. юрисконсулт при ТД на НАП София, от
участие в производството.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме искания.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на страните въпросите, които следва да се
разгледат и обсъдят в РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ по реда на
чл.248, ал.1, т.1 – т.8 НПК, както и обстоятелството, че всяка една от тях
следва да вземе отношение, а именно:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
4
призоват за него.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Получили сме преди повече от седем дни
преписи от обвинителния акт по делото и разпореждането на съда за
насрочване на разпоредително заседание.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК:
ПРОКУРОР Д.: Уважаема госпожо Председател и съдебни заседатели,
считам че:
По т. 1 - Делото е подсъдно на СГС, с оглед повдигнатото обвинение с
обвинителния акт на Окръжна прокуратура Пазарджик.
По т. 2 - Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т. 3 - На ДП не са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуални правила довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемия или ощетеното юридическо лице.
По т. 4 - Няма основание за разглеждане на делото по реда на особените
правила, тъй като не е изразено такова желание от страна на подсъдимия и
неговите защитници.
Не са налице основанията и предпоставките визирани в разпоредбата на
чл. 248, ал. 1, т. 5 от НПК.
По т. 6 - Няма основания за изменение на мярката за процесуална
принуда и следва същата да бъде потвърдена.
По т. 7 - Нямам доказателствени искания.
По т. 8 - Моля да насрочите делото за разглеждане в съдебно заседание
по общия ред, като бъдат призовани свидетели от посечените в обвинителния
акт с призоваване на лицата в обвинителния акт.
АДВ. Ш.: Уважаема госпожо Председател и съдебни заседатели,
считам че:
По т. 1, делото е подсъдно на СГС.
По т. 2, няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т.3 считам, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила. С Постановление за спиране на наказателното производство
Окръжна прокуратура Пазарджик на 15.02.2022г. е постановила спиране с
указание до разследващия орган и по-конкретно, да бъде разпитана
свидетелка Н.-Н. от гр. София.
По т.4, към настоящият момент няма данни по делото за възобновяване
5
на това производство.
По т.5 считам, че не се налага делото да бъде разгледано при закрити
врати.
По т. 6, по мерките, не се противопоставяме. Нека остане така
наложената мярка, тя е „парична гаранция“ и сумата е внесена.
По т. 7 ще имаме искания за нови доказателства, които колегата ще
цитира.
АДВ. Т.: Преди да взема отношение по останалите точки, първо имам
допълнение към казаното от адв. Ш.. Това, на което и двамата държим, е
назначаването на Съдебносчетоводна експертиза с въпроси към вещото лице,
а именно:
1. Налице ли са оригинали на подписани фактури през инкриминирания
период от обвиняемия;
2. Инкриминираните фактури, които се твърди в обвинителния акт, че е
подписал, имат ли придружаващи ги документи – договори, протоколи
за приемане на стоки, стокови разписки, товарителници и всички други
документи - ако има такива, относими към тези фактури;
3. Да се посочи към кои фактури какви придружаващи документи има,
свързани ли са с нея, от коя дата са и дали са подписани.
Моля да бъде допусната такава съдебносчетоводна експертиза.
По т. 1 считам, че делото е подсъдно на СГС.
По т.2 намирам, че няма основание за прекратяване и спиране на
наказателното производство.
По отношение на т.3 е допуснато на досъдебното производство
отстанимо процесуално нарушение. От съдържанието на обвинителния акт не
става ясно как подзащитния ми по електронен път чрез КЕП е подал справки
декларации по ЗДДС ведно с отчетните регистри – дневник покупки, дневник
продажби пред ТД на НАП София; как в тези вторични счетоводни документи
е отразил неосъществени от действително облагаеми сделки по данъчни
фактури; как е ползвал през инкриминирания период приспадане на данъчен
кредит по тези фактури. Цялата обвинителна теза е изградена върху факта, че
подсъдимия Р. е имал нотариално заверено пълномощно и би трябвало с това
пълномощно той да ги подава. Това води до невъзможност да бъде
оранизирана адекватна защита на подсъдимия. Изискванията, на които следва
да отговаря всеки обвинителен акт, са заложени в чл.246 от НПК, като
съгласно ал.2 в обстоятелствената част трябва да бъде описан начина на
извършването. Не става ясен начина на извършване на престъплението –
притежавал ли е електронен подпис, имал ли е достъп до имейлите на
дружеството с пароли, подписвал ли е някакви лични документи. Считам, че
по този начин се затруднява нашата работа като защитници. В този смисъл
6
считам, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което е
отстранимо.
По т. 4 считам, не са налице основания за разглеждане на делото по
особените правила.
По т. 5 считам, че не разглеждането на делото при закрити врата не
попада в тази хипотеза.
По т. 6 намирам, че следва да остане взетата мярка за процесуална
принуда.
По т. 7 вече посочихме искането за събиране на нови доказателства, а
именно назначаване на съдебносчетоводна експертиза. Допълнително, освен
лицата посочени като свидетели в обвинителния акт, искаме да бъде призован
и Д.Х. като ЕТ Д.Х., който също е подписвал документи и извършвал
транспорт на инкриминираните доставки.
ПОДСЪДИМИЯТ Р. : Поддържам казаното от моите защитници. Моля
да ми бъде изменена мярката за неотклонение. Пълномощник съм на фирмата
от м. 11.2012г.
ПРОКУРОР Д. – РЕПЛИКА:
Първо считам, че не са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения в хода на досъдебното производство, които да ограничават и
възпрепятстват правото на защита на подсъдимия. Доколкото разбирам от
защитата, липсва постановление за възобновяване в материалите по
досъдебното производство, но това по никакъв начин не нарушава правото на
подсъдимия, а просто изключва доказателствата, които са събрани след
спиране на наказателното производство. Най-вероятно се касае за технически
пропуск самото постановление да присъства към материалите по досъдебното
производство. Това следва да бъде изяснено, като бъде изискано това
постановление от Окръжна прокуратура Пазарджик.
По отношение на възражението, че не е ясен от обвинителния акт
начина на извършване на инкриминираното деяние, считам, че това не е така,
тъй като обвинителният акт отговаря на условията, с оглед обстоятелствената
част и диспозитивната такава. В него ясно е посочено, че деянията са
извършени от подсъдимия опосредени чрез Б.С. – наказателно неотговорно
лице.
Относно всички други възражения, които защитата посочи, счтам, че
същите са по съществото на делото и следва да бъдат изяснявани в хода на
едно съдебно следствие.
По отношение на исканята за събиране на доказателства, считам че към
настоящия момент не следва да бъдат допускани, с оглед ранния етап на
съдебното следствие. В случай, че делото бъде насрочено по общия ред и
съдът прецени, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода
7
на досъдебното производство, а такива следва да бъдат допуснати евентуално
след извършване на процесуално-следствените действия, които има тепърва
да бъдат извършвани – разпити на свидетели, изслушване на изготвени
експертизи в хода на съдебното следствие и едва тогава съдът да прецени
дали да бъдат допуснати тези искания. Същите към настоящият момент са
преждевременно направени според настоящия представител на СГП.
Благорадя Ви !
АДВ. Ш. – РЕПЛИКА: Във връзка с постановлението за спиране на
наказателното производство считам, че след като липсва в кориците на делото
постановление за възобновяване, всички действия извършени след
постановлението за спиране са недействителни. В случая сме изправени пред
постановление за привличане в качеството на обвиняем, което е с дата
22.07.2022г. Какво се случва с привличането ? Също така в постановлението
за спиране са дадени указания от Окръжна прокуратура Пазарджик да се
разпита свидетел – Н., която е ключов свидетел, тъй като друга
счетоводителка твърди, че Р. Р. заедно с Н. са отишли, за да получат
документацията и няма съставен протокол за приемане и предаване. В тази
връзка моля да въренете делото на Окръжна прокуратуа Пазарджик, същото
да бъде възобновено и да се извършат действията, които са дадени към
разследващия орган.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След проведенот тайно съвещание съдебното заседание продължава
в същия съдебен състав, секретар и страни в процеса.
Съдът обяви определението си в разпоредително заседание, публично
в присъствието на страните.
СЪДЪТ след съвещание и след като изслуша становището на страните,
намира следното:
В проведеното разпоредително заседание страните взеха отношение
по въпросите визирани в чл. 248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като основно се
констатираха възражения от страна на защитата по въпросите касаещи т. 3 от
посочената разпоредба и се направиха искания за събиране на нови
доказателства.
Съдът, след проведеното тайно съвещание и като взе предвид
становищата на страните, намира следното от фактическа и правна страна
досежно въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 1 – т. 8 НПК, които бяха разгледани в
днешното разпоредително заседание, а именно относно:
1. подсъдно ли е делото на Съда:
Съдът намира, че делото е подсъдно на Софийски градски съд, като
това следва от разпоредбите на чл. 35, ал.2 и чл.37, ал.1, т.2 и т.3 от НПК.
8
Фактът, че на подсъдимия Р. С. Р. е повдигнато и предявено обвинение за
престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.6 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което
в диспозитива на обвинителния акт се сочи, че е извършено на територията на
гр.София, определя подсъдността на делото.
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
спиране на наказателно производство. Това е така предвид текста на чл. 251,
ал. 1 от НПК, който императивно посочва кога може да бъде спряно
наказателното производство, а именно в случаите на чл.25,ал.1, т.1-3, ал.2 и
чл.26 от НПК. Към момента нито една от визираните хипотези не е налице и
съответно не са налице основания за спиране на наказателно производство.
Липсват основания и за прекратяване на наказателно производство
предвид текста на нормата на чл. 250, ал. 1 и ал.2 от НПК, в която
императивно са изброени случаите, при които това може да бъде сторено и с
оглед разпоредбата на чл.24, ал.1, т.2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а, 9 и 10 и ал.5 от НПК.
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите
наследници:
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 и т. 2 от НПК съществено
процесуално нарушение е налице тогава, когато същото е отстранимо и са
нарушени правата на обвиняемия, пострадалия или неговите наследници, а
именно: по отношение на обвиняемия да научи в какво престъпление е
привлечен в това му качество, да дава или да откаже да дава обяснения по
обвинението, да участва в производството, да има защитник, да получи
писмен или устен превод на разбираем за него език, когато не владее
български език; по отношение на пострадалия или неговите наследници – да
бъде уведомен за образуването на ДП, за правата и участието си в
производството, да получи писмен превод на постановлението за
прекратяване и спиране на наказателното производство, ако не владее
български език.
Основно възраженията на защитата са свързани с липсата на описание
на фактите касаещи обвиненията по чл. 255 от НК (липса на описание
относно време и място, липса на конкретика в действията на подсъдимия,
които са довели до направата на изводите от страна на прокурора относно
авторството) и досежно липсата на възобновяване на наказателното
производство след спирането му с Постановление на наблюдаващия прокурор
от 15.02.2022 год., в т.ч. и на извършени действия по привличане на Р. в
качеството му на обвиняем.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото са да били допуснати
съществени процесуални нарушения в хода на воденото досъдебно
производство, което е довело и до ограничаване на правата на подсъдимото
лице Р..
От материалите по воденото досъдебното производство се установява,
9
че наказателното производство по делото е било спряно с Постановление на
налбюдаващия прокурор от 15.02.2022 год. на основание чл.244, ал.1 ,т.3 от
НПК (л.159-169, т.19 от ДП). За същото липсват данни да е било връчено на
обвиняемото лице с оглед изпълнение на задълженията на ОП – Пазарджик
по чл.244, ал.3 от НПК. В нарушение на процесуалните правила и без да
извърши възобновяване на наказателното производство (в изпъленние на
чл.245, ал.3 от НПК), набл.прокурор е изготвил Постановление от 04.07.2022
год. (л.160-162, т.19 от ДП), като е дал конкретни указания на разследващия
орган. Отново без да се възобнови с нарочен акт наказателното производство,
са били извършени процесуални действия, в т.ч. привличане и разпит на
обвиняемия на 08.07.2022 год. и предявяване на разследването.
Като самостоятелно процесуално внарушение се отчита и съставеното
Постановление за привличане на обвиняем от 08.07.2022 год., за което
липсват данни да е било съгласувано и докладвано на наблюдаващия
прокурор съгласно текста на чл.219, ал.1 от НПК, и което не е подписано от
разследващия полицай (подписи липсват и на двата екземпляра приложени по
делото в т.19). Същото е подписано единствено от обвиняемото лице и
неговия защитник, в нарушение на разпоредбите на НПК. В този смисъл
следва да се отбележи, че предходното привличане на Р., извършено преди
спирането на наказателното производство – на 03.02.2022 год., е изготвено
при допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като е в
противоречие с изготвения обвинителен акт и диспозитив. В Постановлението
за привличане на обвиняем от 03.02.2022 год. се сочи че деянието е
извършено в гр.Пазарджик (в обвинителния акт се сочи, че е гр.София) и
инкриминираните документи с невярно съдържание (отчетен регистър, СД) се
твърди, че са били представени в ТД на НАП – Пловдив, офис Пазарджик (в
обвинителния акт се сочи ТД на НАП – гр.София), а размерът на избегнатото
за плащане данъчното задължение в големи размери е с различна стойност.
Имайки предвид горното, Съдът намира че посочените процесуални
пропуски са пречка за провеждането на съдебното производство, тъй като
същите ограничават и нарушават правата на подсъдимия, което от своя
страна е самостоятелно основание за връщането на делото на ОП-Пазарджик.
На следващо място, СЪДЪТ след като се запозна с обвинителен акт по
делото, намира че са допуснати нарушения при изготвянето му. Те
представляват отстраними съществени нарушения на процесуални правила от
групата на абсолютните такива, тъй като са довели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия във връзка с правото му на защита.
Констатираните нарушения също представляват самостоятелно основание за
прекратяването на съдебното производство и връщането на делото на
прокуратурата за изправянето им.
От приложените по делото материали и досъдебното производство е
видно, че с внесения обвинителен акт е повдигнато и предявено обвинение по
отношение на Р. С. Р. за престъпление по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.6 вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Съгласно т. 4.2. от ТР № 2 от 07.10.2002г. на ВКС, само в случай, че в
10
обвинителния акт е налице пълно изложение на фактите, осъществяващи
съставомерни признаци на конкретно престъпление по НК и съответствие
между тях и словесната му и цифрова правна квалификация в диспозитива на
обвинителния акт, подсъдимият може да осъществи свое основно право в
наказателния процес, а именно да научи в извършването на какво точно
престъпление е обвинен, а прокурора от своя страна да осъществи
процесуалната си функция по повдигане и поддържане пред съда на
обвинение за престъпление от общ характер.
Според разпоредбата на чл.246, ал.2 от НПК, в обстоятелствената част
на обвинителния акт се поставят рамките на процеса и съгласно така
очертаните фактически положения, съдът разглежда делото, а подсъдимия
респ. организира защитата си съобразно тези посочени в обстоятелствената
част факти и обстоятелства, въз основа на които се твърди, че е извършил
съответните престъпления от общ характер.
В обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да
се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективни
признаци на престъплението. Доколкото главното предназначение на
обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета
на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на
подсъдимия в него и по този начин да се поставят основните рамки на
процеса на доказване и осъществяване правото на защита, то този акт следва
да съдържа всички признаци от състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинение. Липсата на изложени факти или тяхното фрагментно
маркиране, съгласно цитираното по-горе решение, съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до
ограничаване на правата на страните в съдебното производство.
В обстоятелствената част на ОА липсва разбираемо изложение
относно съставомерните признаци от обективна и субективна страна и
относно предявеното обвинение на Р. С. Р. по чл. 255, ал.3 вр. ал.1, т.2 и т.6
вр. чл.26, ал.1 от НК. Налице е пълна липса на факти по отношение на
визираната престъпна деятелност.
От съдържанието на обстоятелствената част, единствено е възможно да
се придобие ясна представа какви действия са били извършени от органите на
разследването, какви доказателства – гласни и писмени, са били събрани и
какво е било установено в хода на воденото досъдебното производство.
Налице е преразказ на свидетелски показания и на съдържание на приложени
документи и експертизи, което по същество представлява доказателствен
анализ на делото.
В изготвения обвинителен акт не се съдържат ясни и недвусмислени
твърдения относно механизма на осъществяване на всяко едно от деянията,
включени в продължаваната престъпна дейност, и в частност - относно
твърдения от представителя на държавното обвинение престъпен резултат от
всяко едно от деянията. Не са описани фактическите действия, които са
осъществени от страна на Р. С. Р. и които са обусловили направените изводи
от прокурора във връзка с изготвения от него диспозитив. Не е ясна ролята на
11
подсъдимия в инкриминираната престъпна деятелност, в т.ч. и във връзка с
твърдяното опосредено извършителство от страна на лицето Б.С..
От друга страна е налице и противоречие между обстоятелствената
част на обвинителния акт и неговия диспозитив. В диспозитива, прокурорът е
посочил, че на съответните дати подсъдимият е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения за ДДС за съответните данъчни периоди в
определен размер, като е използвал документи с невярно съдържание –
данъчни фактури, използвал е документ с невярно съдържание – отчетен
регистър – дневник по чл.124, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.113, ал.1, т.3 от
ППЗДДС, като е отразил несъществуващи доставки с право на пълен данъчен
кредит и е потвърдил неистина в СД за ДДС, подадена по ел. път пред ТД на
НАП – гр.София за съответните данъчните периоди. В същото време в
обвинителния акт, вместо да се посочат конкретни факти и действия от
страна на подсъдимия Р., прокурорът е описал действия на трети лица
досежно изготвянето на справки – декларации, дневници и др. счетоводни
документи. На първо място на л. 12 гръб, в последния абзац, който завършва
на л.13 се сочи, че само в десет от инкриминираните данъчни фактури и пет
броя протоколи (с неясно съдържание), срещу „приел“, съответно „получил“
подписът е положен от подсъдимия Р.. За останалите данъчни фактури,
предмет на обвинението се твърди, че „не може да се отговори дали
подписите са положени от Р. Р. или от И. З.“. За съда не става ясно, как и с
какви действия Р. е сключвал сделки като физическо лице, в качеството му на
управляващ и представляващ процесното дружество „К.Х.Т.“, а от 17.11.2012
год. – като пълномощник на същото дружество. В тази насока липсва каквото
и да е описание досежно конкретните инкриминирани в диспозитива сделки
по данъчните фактури.
На следващо място, в обстоятелствената част на обвинителния акт на
л.13, в третия абзац, прокурорът сочи че СД са били изготвяни от свидетеля
Св.Н., като фактурите които е следвало да се опишат (в месечните СД) са
били изпращани по куриер от свидетеля М. Г.. Не се сочат конкретни
действия от страна на подсъдимия Р., в т.ч. и по какъв начин е извършено
опосредяването чрез свидетеля Б.С. - липсват факти. Единствено се съдържа
твърдение, че подсъдимия Р. се е представил сам на свидетеля Н., че е
пълномощник на дружеството, което е било потвърдено от трето лице. Не е
ясно, обаче как прокурорът е достигнал до извода, че подсъдимия е сключил
сделките, които са били инкриминирани и не са описани никакви фактически
действия от страна на последния. Не е ясно и как е стигнал до изводите (напр.
на л.25 и в диспозитива), че именно подсъдимия е подал СД по ЗДДС пред ТД
на НАП – гр.София за съответните данъчни периоди, като в същото време се
твърди, че същите са били сътавяни от свидетеля Н.. В същия смисъл е и
изложението, според което свидетеля И.ка В. - консултант по данъчно
законодателство и назначена от свидетеля Б.С., е изпълнявала разпореждания
на Р., докато работела във фирмата. В тази насока отново липсва каквато и да
е конкретика (л.13, последен абзац, завършващ на гърба на същия лист). По
аналогичен начин стои и изложеното от представителя на държавното
обвинение, че свидетеля Б.С. е подавал с негов КЕП СД по ЗДДС от името на
12
„К.Х.Т.“ ЕООД за периода от м.09.2012 год. до м.11.2012 год. Не е ясно защо
държавното обвинение приема, че деянието за което е повдигнато обвинение
на Р. е осъществено от него и то е било опосредено от посочения свидетел и
от какви факти прави горния извод. Досежно тези твърдения, в
обстоятелствената част на обвинителния акт липсва каквато и да е
конкретика.
От друга страна, прокурорът е описал ( л.14 и следв.) подробно
инкриминираните данъчни фактури и СД по ЗДДС за съответните данъчни
периоди, включително е посоченил подробно и за резултатите от извършената
на процесното дружество данъчна ревизия, като отново липсват факти за
конкретните действия от страна на подсъдимия Р. досежно обективната и
субективната страна на деянието.
С така установените недостатъци на обстоятелствената част на
обвинителния акт, са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Те водят до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия в
съдебното производство – да научи в какво конкретно престъпление е
привлечен в това качество и да сочи и представя доказателства в своя защита.
Нарушенията са отстраними, поради което са налице основания
образуваното по обвинителния акт на ОП - Пазарджик съдебно производство
да бъде прекратено, а делото – да бъде върнато на вносителя му за
отстраняване на допуснатите и описани по-горе процесуални нарушения.
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила:
Съдът намира, че към настоящия момент не са налице основания за
разглеждането на делото по особените правила и делото следва да бъде
разгледано по общия ред.
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на
резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация:
Съдът намира, че не са налице основания за разглеждане на делото при
закрити врати. Не са налице основания за привличането на резервен съдия,
назначаване на защитник-резервен или служебен защитник на подсъдимия.
Не са налице основания за привличане на вещо лице, преводач или
тълковник и извършване на съдебни следствени действия по делегация
дотолкова.
6. взетите мерки за процесуална принуда:
Предвид липсата на нови обстоятелства, не са налице основания за
изменение на взетата мярка за неотклонение по отношение на подсъдимото
лице. Същият има постоянна адресна установеност и липсват доказателства,
че ще се укрие или има намерение да осуети провеждането на наказателното
производство. В този смисъл, настоящият състав намира, че изпълняваната
мярка за неотклонение по отношение на Р. С. Р., "Гаранция в пари" в размер
на 7000 лева (внесена) изпълва целите визирани в чл.57 от НПК и се явява
13
най – адекватна с оглед обществената опасност на инкриминираното деяние и
дееца.
7. Досежно искането за събиране на нови доказателства от защитата,
настоящият съдебен състав намира същото за преждевременно, поради което
и не следва да се допуска събирането им към момента по реда на
чл.248,ал.1,т.7 от НПК.
С оглед горните произнасяния и становище на Съда от т. 1 до т. 7 на
чл. 248, ал. 1 от НПК, намира че делото не следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетели.
Воден от горното и на основание чл.248, ал.1, т.1 - 7 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДЕЛОТО е подсъдно на Софийски градски съд.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство по НОХД № 4487/2022 г. по описа на Софийски
градски съд, 36 състав.
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД №
4487/2022 г. по описа на Софийски градски съд, 36 състав на основание
чл.249, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 вр. ал.5, т.1 от НПК и ВРЪЩА
делото на Окръжна прокуратура гр.Пазарджик за отстраняване на
допуснати отстраними съществени нарушения на процесуални правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
НЕ СА НАЛИЦЕ основания за разглеждане на делото при закрити
врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на
защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение "Гаранция в пари" в
размер на 7000 лева (внесена), взета по отношение на подсъдимия Р. С. Р..
НЕ ДОПУСКА събиране на нови доказателства.
Определението, в частта относно чл. 248, ал. 1, т.3 (допуснатите
съществени отстраними нарушения на процесуалните правила) и т.6 от
НПК (относно мярката за неотклонение), може да бъде обжалвано и
протестирано по реда на Глава 22 НПК пред САС.
В останалата част определението е окончателно.
Съдебното заседание приключи в 11:20 часа.
Председател: _______________________
14
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
15