Р Е Ш Е Н И
Е № 2521
гр. Пловдив, 20.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XV граждански състав, в
публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 2020
по описа за 2020 г. на Районен съд
Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от
А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: *** против ОД на МВР – Пловдив, ЕИК *********,
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявана от ***** Й.Д.Р.,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3, чл. 179, ал. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че работи като *****
по служебно правоотношение при ОД на МВР – Пловдив от 2008 г. Заявява, че за
процесния период, а именно от 07.02.2017 г. до 30.11.2018 г. е полагал труд при
сумирано изчисляване на работното време на 12-часови дневни и нощни смени.
Заявява, че не е получил в пълнота дължимото се възнаграждение за положен
извънреден труд. Положените часове извънреден труд се получават след превръщането
на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, което не е извършено от
ответника в процесния период. Твърди, че е положил 114,4 часа извънреден труд,
като не му е било заплатено допълнително възнаграждение за неговото полагане в
размер на 848,848 лв. Твърди, че падежът на задължението за заплащане на
допълнителното възнаграждение е краят на месеца, следващ месеца на полагането
на труда съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г.
Допуснато е изменение на размера
на предявения иск за мораторно обезщетение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК.
С оглед изложеното, от съда се
иска да постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 848,848 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за 114,4 часа положен извънреден труд, както и сумата от 181,87
лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата в периода от 26-то число на
месеца, следващ тримесечието до датата на депозиране на исковата молба, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане. Претендират се и направените разноски.
В срок по чл. 131 ГПК е депозиран
отговор на исковата молба, с който претенциите се оспорват. Признава се
обстоятелството, че за процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл.
142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно ал. 2 на същия текст статутът на тези
служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не
са приложими разпоредбите на Закона за държавния служител и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Ищецът заемал последователно
длъжността „*****“ в група „***“ на сектор „*****“ в *****. Не е спорно и
обстоятелството, че осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при
режим на труд – дневни и нощни смени, при сумарно изчисляване на работното
време съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Ответникът счита, че в уредбата не е
налице празнота, поради което и не следва да се прилагат разпоредбите на Закона
за държавния служител и НСОРЗ. В чл. 178, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са
изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на *****. В чл. 179,
ал. 1 от ЗМВР е посочено, че на ***** се изплащат допълнителни възнаграждения
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., а в ал. 2 е посочено
изрично, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по
ал. 1 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният
размер – с негова заповед. Действаща за процесния период е Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г. за реда, за организацията, за разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на ***** в МВР. В чл.
179, ал. 4 от ЗМВР е посочено, че извън допълнителните възнаграждения по ал. 1
и по чл. 178, ал. 1 на ***** се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон или акт на Министерския съвет за ***** от МВР. Заявява, че
поради спецификата на работата не се прилагат ЗДСл или КТ, както и НСОРЗ по
отношение на тези служители – полицейски органи. Липсва уредба, която да
допуска преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143. Необосновано
е препращането към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в
нормативната уредба, която да обоснове препращане по аналогия. Следва да се има
предвид и писмо изх. № ***** г. на МТСП относно увеличеното заплащане на нощния
труд при сумарно изчисляване на работното време, което се извършва ежемесечно.
В същото не е прието превръщане на нощни часове в дневни и заплащане на
извънреден труд. Нощният труд е заплатен с увеличение на ищеца. Моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски. Моли разноските на ищеца
за заплатено адвокатско възнаграждение да бъдат редуцирани до минимума,
предвиден в Наредба № 1/ 2004 г.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Не
се спори между страните, че за процесния период ищецът е бил служител в МВР, че
е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд –
дневни и нощни смени, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно чл.
187, ал. 3 от ЗМВР.
Ищецът твърди, че положеният от
него нощен труд /между 22.00 и 06.00 часа/ в периода 07.02.2017 г. – 30.11.2018
г. следва да се преобразува в часове дневен труд, с коефициент 1.143.
От приетото по делото заключение
на съдебно-счетоводната експертиза, се установява, че ищецът е давал 12-часови
дежурства в процесния период, като е полагал нощен труд, който се заплаща по 0,25
лв. на час. В процесния период ищецът е отработил 880 часа нощен труд. През
този период ответникът не е прилагал Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата по отношение на преизчисляване на нощния труд в дневен с
коефициент 1.143. При извършване на изчисленията с коефициент 1.143, размерът
на положения от ищеца извънреден труд е 126 часа, като главницата е изчислена
от вещото лице на сумата от 814,68 лева, а мораторната лихва е в размер на
181,87 лева.
Спорно между страните се явява обстоятелството
дали на ищеца се полага допълнително възнаграждение за положения нощен труд
след преизчисляване и приравняване към дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност
на работното време на ***** в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица. Нормата на ал. 3 на същия текст пък предвижда, че
работното време на ***** се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Сочената
разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015 г. /ДВ бр.14/20.02.2015 г./
до 14.10.2016 г. /ДВ бр.81/ 2016 г./ периодът на отчитане е бил едномесечен.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 и 06.00
ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период.
Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187
от ЗМВР /в редакцията, действала през
процесния период/, работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният труд по
ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на ***** извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките за ***** се определят с наредба на министъра на вътрешните
работи.
За процесния период, по силата на
изрична законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. /преди процесния период/, Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г., всички на министъра на вътрешните работи. Всяка
една от тези наредби урежда реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на *****.
В Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била
отменена с Наредба № 8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на
ВАС по адм. дело № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и
обнародването му. В последващите две наредби /№ 8121з-592 и № 8121з-776/ няма
норма, аналогична на посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете
положен нощен труд с коефициент 1.143.
Установи се, че през процесния
период ищецът е полагал нощен труд, като предвид спецификата на полагания през
нощта труд /в интервала между 22.00 ч. и 06.00 ч./, а именно, че същият е
особено натоварващ и действащ неблагоприятно върху здравето и
работоспособността на лицата, полагащи нощен труд, в сравнение с лицата,
работещи по трудово правоотношение, полагащи труд през деня, законодателят в
Кодекса на труда е уредил по-малка продължителност на този нощен труд. В
разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗМВР е предвидена специална закрила на
служителите, които полагат труд в посочения по-горе интервал от време. В ЗМВР
не се говори за нормална продължителност на нощния труд, който съгласно чл. 140 КТ е регламентиран на 7 часа, а в чл. 187, ал. 3 КТ е посочено, че е възможно
при работа на смени да се полага труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.
Определянето на нормална
продължителност на нощния труд от 7 часа в денонощие отчита спецификата на този
труд и неблагоприятното му въздействие върху организма на човека и протичащите
в него физиологични процеси. Тази нормална продължителност е въведена за
лицата, полагащи труд по трудово правоотношение, съгласно т. 23 на ТР №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение ***** по отношение на останалите държавни служители, както и на тези
работещи по трудови правоотношения. Действащият ЗМВР не препраща към общия
ЗДСл, но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно
приложение. Съгласно член 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за *****, размерите на допълнителните
възнаграждения по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят
с Наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В наредбите на министъра на вътрешните работи липсва правило
за превръщането на отработените нощни часове в дневни, но понеже тези размери
на допълнителни възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба, следва да бъдат
прилагани правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съдът възприема заключението на
ССЕ в частта относно главните вземания като изготвено обективно, с необходимите
знания и опит в съответната област, както и съобразено с нормативната уредба –
Закона за Министерство на вътрешните работи, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г., Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, действали в процесния период, както и с представените от
ответника писмени доказателства.
Съдът намира, че ищецът установи
полагането на труд над нормативно установената продължителност, като при
условията на пълно и главно доказване доказа, че при носене на дежурства е
полагал труд над отчетеното работно време. В този смисъл, полаганият труд е
извънреден, като на ищеца следва да се присъди сумата от 814,68 лв. –
незаплатено брутно възнаграждение за извънреден труд, като за разликата от този
до пълния предявен размер от 848,848 лева, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен. Вещото лице е посочило, в заключението си, че размерът на
обезщетението за забава възлиза на сумата то 181,87 лева, като с оглед
допуснатото в о.с.з. от 30.06.2020 г., изменение на иска по реда на чл. 214,
ал. 1 ГПК, то искът в увеличения му размер, следва да бъде уважен изцяло.
Ответникът не доказа,
а и не твърди, да е заплатил процесните суми на ищеца.
С оглед уважаване на
главните искове следва да се уважи и претенцията за присъждане на обезщетение
за забавено плащане на главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното им изплащане.
По
отговорността за разноски:
На основание чл. 78 ал. 1 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските за настоящото
производство, които са направени – заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лева /по 300 лева за всеки от предявените искове/. Ответникът е направил
възражение за прекомерност на разноските в тази част. Съгласно разпоредбата на
чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в редакцията към датата
на сключване на договора за правна защита и съдействие – 07.02.2020 г.,
адвокатското възнаграждение е 600 лв. /по 300 лева за всеки от предявените
искове/, като съразмерно на уважената част от исковете на ищеца ще се присъди
сумата от общо 587,92 лв. /по иска за заплащане на извънреден труд – съразмерно
с уважената част от иска се присъжда сумата от 287,92 лева и по иска по чл. 86 ЗЗД – 300 лева/. Не се възприема възражението на ответника за прекомерност на
разноските в тази част, тъй като предвид обективното съединяване на два иска, а
и предвид фактическата и правна сложност на делото, а и заплащане на адвокатско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/ 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в посочената редакция/, заплатеното
адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Ответникът претендира разноски,
като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на същия следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска за
заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, а именно в размер на 12,08
лв.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна
такса в размер на 100 лв., както и разноски за ССЕ в размер на 100 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявана от ***** Й.Д.Р., ДА ЗАПЛАТИ на
А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, чл.
179, ал. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, СУМАТА от 814,68 лева (осемстотин и четиринадесет лева и шестдесет и осем
стотинки), представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 07.02.2017
г. – 30.11.2018 г., както и СУМАТА от 181,87
лева (сто осемдесет и един лева и осемдесет и седем стотинки),
представляваща обезщетение за забавено плащане на възнаграждението за извънреден
труд за периода от 26-то число на месеца, следващ последващия полагането на
труда последен месец на тримесечния период на отчитане до 07.02.2020 г., ведно
със законната лихва върху
главницата, считано от 07.02.2020 г. до окончателното изплащане, както и СУМАТА от 587,92 лева (петстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и две стотинки) – разноски
за настоящото производство, КАТО за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 848,848 лв.
– възнаграждение за положен извънреден труд, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Н.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78, ал.3 ГПК на ОД на МВР – Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Княз Богориди“ № 7, представлявана от ***** Й.Д.Р., СУМАТА от 12,08 лева (дванадесет лева и осем
стотинки) – разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Княз
Богориди“ № 7, представлявана от ***** Й.Д.Р., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.78,
ал.6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Пловдив СУМАТА от 100 лева (сто лева) - държавна такса,
както и СУМАТА от 100 лева (сто лева)
- разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Весела Кърпачева
Вярно с оригинала!
КЯ