Решение по дело №5150/2018 на Районен съд - Пазарджик

Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                        гр. П., 09.05.2019 г.                                     

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД гражданска колегия в открито заседание на девети април през две хиляди и деветнадесета година  в състав:

                                               

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ :АНИ ХАРИЗАНОВА   

        

при секретаря Наталия Димитрова  като разгледа докладваното от съдията Харизанова гр.д.№ 5150 по описа за  2018  година и за да се произнесе  взе  предвид следното :

 

            В исковата си молба срещу Т.С.П. *** ищецът Н. М. Л. с ЕГН ********** *** твърди, че с решение от 31.10.2011г , постановено по гр.д.№1147/2011г по описа на РС-П. е бил осъден  да заплати на ответника сумата от  8000лв., считано от 18.07.2010г. както и направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважения иск в размер на 400 лв.Съдебното решение е влязло в сила на 22.03.2012г. След влизане на решението в сила ответникът по настоящия иск се е снабдил с изпълнителен лист от 26.04.2012г. и по негова инициатива въз основа на молба вх.№1216/22.05.2012г. на 18.06.2012г с постановление на  ДСИ е било образувано изпълнително дело №1288/2012г по описа на СИС при РС-П.. Твърди, че след образуване на изпълнителното дело е получил единствено покана за доброволно изпълнение на 10.07.2012г.През годините на воденото изпълнително дело единствено през 2012г от  ДСИ Л. са искани справки за имотното му състояние. Не са предприемани абсолютно никакви изпълнителни действия. Взискателят по изпълнителното дело през годините от образуването на изпълнителното производство през 2012г до влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство на 24.01.2018г. не е проявил каквато и да било заинтересованост и активност за водене на изпълнителния процес . Това е била и причината ДСИ в изпълнение на законовите разпоредби да прекрати изпълнителното производство с постановление , влязло в сила на 24.01.2018г. Сред прекратяване на изпълнителното производство поради бездействие от страна на ответника същият е поискал обратно издадения му изпълнителен лист по гр.д.№1147/2011г. по описа на РС-П. от СИС при РС-П.  и изпълнителния му лист му е бил върнат. По негова инициатива е образувано ново изпълнително дело под №481/2018г. по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 по описа на КЧСИ с район на действие Окръжен съд – П. . Твърди се, че общия размер на дълга към 29.01.2018г е в размер на 16 483.07лв., представляваща главница, лихви и разноски. След образуване на изпълнителното дело пред ЧСИ до настоящия момент не е получил покана за доброволно изпълнение. От банката, в която работодателят му превежда трудовото възнаграждение, разбрал, че му е наложен запор на същото. С постановление за образуване на изпълнителното производство от 17.07.2018г на ЧСИ Г. С. с рег.№885 е посочено, че задължението му е в размер на 17 052.11лв. Към тази сума ЧСИ е присъединил и такси и разноски по изпълнителното производство в размер на 1542.13лв. Твърди, че претендираните от ответника суми  по новообразуваното изпълнително дело са погасени по давност , тъй като предвидените в закона срокове отдавна са изтекли , а давността не е прекъсната с образуването на изпълнително дело пред ДСИ, тъй като по това дело не са били  предприети никакви принудителни действия  спрямо ищеца. Само и единствено са правени справки , които действия не прекъсват давността. Моли се  съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сума в общ размер от 15 541.09лв., от които  8000 лв. главница, 6 563.27 лихва за периода  от 18.07.2010г. до 31.07.2018г., 400лв. присъдени разноски по граждансото дело, сумата от 577.82 лв. разноски по изпълнителното дело.Моли се съда да бъзе осъден ответника да върне на ищеца сумата от  1000лв., удържана от ЧСИ  по новообразуваното изпълнително дело в следствие запор на трудово му възнаграждение . Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен отговор,  с който прави признание на иска. Прави се искане на основание чл.78, ал.2 от ГПК сторените по делото разноски да се възложат на ищеца тъй като в срока за доброволно изпълнение не е направил възражение пред ЧСИ за изтекла погасителна давност. Алтернативно се моли да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК като се намали договореното адвокатско възнаграждение.

            В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си, поддържа предявения иск като прави искане да се прекрати съдебното дирене и да се постанови решение при признание на иска.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

            Пазарджишкият районен съд  след като се запозна с изложените в исковата молба твърдения, становищата на страните, пристъпи към произнасяне при хипотезата на чл.237, ал.1 от ГПК.

            Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за недължимост на суми по изпълнителен лист  поради наличие на новонастъпило обстоятелство / след влизане в сила на съдебното решение/ , а именно погасяване на  вземанията поради изтекла погасителна давност и  осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1пр.3  от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв. , представляваща част от задълженията по изпълнителния лист, издаден на 26.04.2012г.  по гр.д.№1147/2011г по описа на РС-П.,принудително събрана на отпаднало основание.

            Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иск. В този случай съдът постановява решението си като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иск.

            Съдът намира, че в настоящият случай е налице хипотезата на чл.237, ал.1 от ГПК. Представените с исковата молба писмени доказателства  обосновават извода, че предявените искове са основателни. Спазени са и  изискванията на чл.237, ал.2 от ГПК , тъй като признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страната може да се разпорежда.

            С оглед направено признание на иска, съдът намира,че предявеният иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен като следва да се приеме за установено по отношение на  ответника, че  ищецът не дължи сума в общ размер от   15 541.09 лв., от които 8 000 лв. главница, 6 563.27 лв. лихва за периода  от 18.07.2010г до 31.07.2018г,  400 лв. присъдени разноски по гр.д.№1147/2011г по описа на РС-П.,  577.82 разноски по изпълнителното дело,  за които суми по гр.д.№1147/2011г. по описа на РС-П.  е издаден изпълнителен лист  от 26.04.2012г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20188850400481 по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 с район на действие Окръжен съд-П., поради погасяване на вземането по давност. Предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 предл.3-то от ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен като следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от  1000лв., представляваща част от задълженията на издадения на 26.04.2012г изпълнителен лист, принудително събрана на отпаднало основание.

По изложените съображения съдът постановява настоящото решение при признание на иска , като на основание чл.237, ал.2 от ГПК не излага мотиви за това.

            По разноските:

             Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за приложимостта в настоящия случай на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, според която норма ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска , разноските се възлагат върху ищеца като двете  предпоставки на  визираната правна норма следва да  са налични кумулативно. Приложимостта на тази процесуална норма ответникът обосновава с довода, че ищецът е следвало да направи възражение за изтекла погасителна давност пред ЧСИ в рамките на срока за доброволно изпълнение. Тук е момента да се посочи, че възражение за изтекла погасителна давност  не може да се направи извън исковия процес.  В настоящия случай е налично единствено признанието на иска, поради което е неприложима процесуалната норма на чл.78, ал.2 от ГПК. Основателно е  направеното от ответника възражение за прекомерност на разноските, направени от ищеца за заплащане на адвокатско възнаграждение.Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в общ размер от 1300лв. за адвокатско възнаграждение. В договора за правна защита и съдействие не е отбелязано по всеки от исковете какъв е размера на адвокатското възнаграждение, поради което съдът приема, че то е по равно или по 650 лв. за всеки от исковете. Съобразно цената на иска по чл.439, ал.1 от ГПК, а именно 15 541.09лв.минималният размер на адвокатството възнаграждение, определен по реда на чл.7, ал.2,т.4 от Наредба№1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения  възлиза на 996.23 лв.  Съобразно цената на иска по чл.55, ал.1пр.3 то от ЗЗД , а именно 1000лв.  минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2,т.1 от Наредба№1/2004г за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 300лв.  Съдът намира ,с  оглед обема на извършената от процесуалния представител на ищеца работа по делото- изготвяне на искова молба, участие в едно съдебно заседание, в което е прекратено съдебното дирена  и не са събирани доказателства поради процесуалната позиция на  ответника, изразяваща се в признание на иска, водеща до максимално облекчаване на процесуалната дейност на адвоката на ищеца в хода на делото, както и обстоятелството, че делото не  е с по-висока от обичайната за подобен род дела фактическа и правна сложност, че възнаграждението следва да се редуцира до законовоустановения минимум по наредбата. При това положение по иска по чл.439 от ГПК  заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 650 лв. е под законовия минимум и не подлежи на редукция. Възнаграждението по втория иск, което е в размер на 650 лв. следва да се редуцира до минимума от 300 лв.  Ето защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сторени по делото разноски в общ размер от 1612.99лв./ от които 662.99лв. държавна такса и 950лв. адвокатско възнаграждение/.

            Воден от горното  и на основание чл.237, ал.1 от ГПК Пазарджишкият  районен съд   

 

 

                                         Р         Е          Ш         И    :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439, ал.1 от ГПК по отношение на Т.С.П. ***, че Н.М.Л. с ЕГН ********** *** не дължи сума в общ размер от   15 541.09 лв., от които 8 000 лв. главница, 6 563.27 лв. лихва за периода  от 18.07.2010г до 31.07.2018г,  400 лв. присъдени разноски по гр.д.№1147/2011г по описа на РС-П.,  577.82 разноски по изпълнителното дело,  за които суми по гр.д.№1147/2011г. по описа на РС-П.  е издаден изпълнителен лист  от 26.04.2012г., въз основа на който е образувано изпълнително дело №20188850400481 по описа на ЧСИ Г. С. с рег.№885 с район на действие Окръжен съд-П..

 ОСЪЖДА Т.С.П. ***  да заплати на Н.М.Л. с ЕГН ********** *** на основание чл.55, ал.1 пред.3-то от ЗЗД сумата от  1000лв., представляваща част от задълженията по издадения на 26.04.2012г изпълнителен лист, принудително събрана на отпаднало основание.

ОСЪЖДА Т.С.П. ***  да заплати на Н.М.Л. с ЕГН ********** *** сумата от 1612.99лв. сторени по делото съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН   СЪДИЯ :