Решение по дело №329/2023 на Административен съд - Хасково

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 507

 

23.06.2023г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на тридесети първи май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Ива Байнова

                                                                                          Членове: Росица Чиркалева

                                                                                                          Петър Вунов

 

при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 329 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Началник група в сектор „ПП“ при ОДМВР Хасково против Решение № 33 от 02.02.2023г., постановено по АНД № 10 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

В касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на закона. Като напълно неверни се приемат изводите на Районен съд Хасково, че за наложените с процесното НП № 19-1253-002529/11.07.2019г. наказания е изтекла абсолютната изпълнителна давност, предвидена с нормата на чл. 82, ал.4 от НК. Сочи се, че съгласно нормата на чл. 82, ал.2 от НК, давността за изпълнение на наказанието започва да тече от деня, когато присъдата е влязла в сила, предвид което за конкретния случай се приема, че давността започнала да тече на 20.12.2022г., когато било връчено оспореното НП, а не от датата на неговото издаване, така като приела въззивната инстанция.   

Ответникът не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.

Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение № 33 от 02.02.2023г., постановено по АНД № 10 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г. е отменено НП № 19-1253-002529/11.07.2019г, издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, сектор ПП, с което на С.Ц.И., за нарушение по чл.140, ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

За да постанови решението си, районният съд е посочил, че при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е за безспорно установено описаното в АУАН и НП нарушение, като е мотивирал съображенията си. Преценил е, че административните наказания са правилно и законосъобразно определени както по вида си, така и по размер.

 Независимо от това, въззивния съд е изложил мотиви за изтичане на предвидената в чл. 82, ал. 4 абсолютна изпълнителна давност, предвид което е заключил, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Касационната инстанция намира проверяваното решение за правилно, като краен резултат, но по аргументи различни от изложените в него.

Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

По делото безспорно е установено, че на 15.11.2018г. С.Ц.И. е управлявал л.а. „Мерцедес“ Е220 Д, собственост на А. Д. Б., който автомобил е бил с прекратена на 28.06.2018г. регистрация. За това деяние, квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал.1, на основание чл.175, ал.3 , пр. 1 от ЗДвП на И. е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право за управление на МПС. Следва обаче да се посочи, че и двете наказания подлежат на изпълнение след влизане в сила на акта, с който същите са наложени. В случая НП е било оспорено и давностния срок предвиден в чл. 82, ал.1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН не е започнал да тече. В този смисъл изводите на Районен съд Хасково по отношение наличието на изтекла абсолютна изпълнителска давност са неправилни.

Към настоящият момент обаче на произнасяне от касационната инстанция, се установява наличието на изтекла в касационното производство абсолютна погасителна давност за наказателно преследване, по отношение на която съдът е длъжен да следи служебно, дори и при липса на направено възражение за това.  

Съобразно чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. В ЗАНН няма конкретна уредба, уреждаща абсолютната давност, поради което и на основание чл. 11 от ЗАНН е приложим режимът на НК, уреден в чл. 80 и 81, в какъвто смисъл е и ТР № 1/2015 г. на ВКС и ВАК по т. д. № 1/2014 г.

Правилото на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК предвижда, че наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. Съгласно  чл. 81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Следователно в случаите, в които законът предвижда наказание "глоба" и „лишаване от права“, възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и половина от извършване на деянието.

В случая към момента на произнасянето на настоящата съдебна инстанция срокът по  чл. 81, ал. 3 от НК е изтекъл с оглед на датата на извършване на нарушението (15.11.20.2018г.), поради което административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект е погасена по давност към този момент. Т. е. от жалбоподателя не може вече да се търси административнонаказателна отговорност и не може да му се наложи административно наказание, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление.

Ето защо оспорваното решение се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 33 от 02.02.2023г., постановено по АНД № 10 по описа на Районен съд – Хасково за 2023г.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                                  Членове: 1.

 

 

                                                                                            2.