№ 10902
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110123915 по описа за 2022 година
Ищeцът Х. Д. Д. предявява осъдителни искове против ответника „Т. С.” ЕАД. Сочи, че с
влязло в сила решение е установено, че не дължи чрез принудително изпълнение на
ответника сумата от 4477,37 лева главница за ТЕ по изпълнителен лист, издаден от СРС, 80-
ти състав, като съдът е приел, че погасителната давност е изтекла към 15.10.2015г. Твърди,
че от 15.10.2015г. до 30.11.2018г. в резултат от принудително изпълнение по изпълнително
дело, от него е събрана сума в общ размер 7600 лева, с която ЧСИ е погасил главницата от
4477,37 лева, част от законната лихва в размер 2466,74 лева и такса от 655,89 лева. Твърди ,
че общата сума 6944,11 лева е преведена на ответника. Предявява осъдителни искове за
връщане на сумата 6944,11 лева – събрани на отпаднало основание, и сумата 655,89 лева –
събрана от ЧСИ такса, с която ответникът се е обогатил неоснователно.
Ответникът, в срока за отговор, счита исковете за недопустими, защото ищецът е можел
да се снабди с обратен изпълнителен лист, и неоснователни, защото от представените от
ищеца доказателства е неясно каква сума е постъпила при него, а събраната такса е
възнаграждение на ЧСИ, поради което и тази такса не е от таксите, които се внасят
авансово от взискателя, следователно не следва да се върне. Прави се възражение, че
претенцията на ищеца е погасена по давност.
Предявени са, обективно съединени, осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, пр.3
ЗЗД, съединен с осъдителен иск с правно основание чл.59 ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното:
1
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад на делото без възражения на страните,
съдът е отделил за ненуждаещо се от доказване, тъй като страните не спорят изрично, че с
влязло в сила на 23.10.2018г. решение по гр.д.№ 10333/2015г. на СРС, 27- ми състав е
признато за установено, че ищецът не дължи чрез принудително изпълнение на ответника
сумата 4477,37 лева главница за ТЕ по изпълнителен лист, издаден на 15.10.2010г. по ч.гр.д.
№1950/2010г. на СРС, 80- ти състав, по образувано ИД№ 1335/2010г. , на ЧСИ Д..
Съдът е съобщил на страните, че на съда е служебно известно, че ч.гр.д.№1950/2010г. на
СРС, 80- ти състав е образувано по заявление по чл.410 ГПК на настоящия ответник против
ищеца, по което съдът е издал изпълнителен лист, като не е предявяван иск за установяване
на вземането по заповедта
Видно от удостоверение, издадено от съдебния изпълнител, изпълнителното
производство е приключило на основание чл.433,ал.2 ГПК, поради събиране на сумите към
18.3.2019г.
Ищецът е представил копия от преводни нареждания, заверени от ЧСИ, от които е
видно преведените суми от ЧСИ на ответното дружество. Същите възлизат на общата сума
8737,59 лева, като периодът на разпределение попада от 24.3.2015г. – 30.11.2018г.
След датата 15.10.2015г., видно от удостоверението на ЧСИ, са събирани и
разпределяни суми от „недоброволни плащания”. Към удостоверението е издадено
приложение от ЧСИ, в което са посочени принудително събрани суми от 27.2.2015г. до
20.12.2018г. Общо събраните суми възлизат на 9600 лева, като са разпределени, както
следва: сумата от 4477,37 лева – главница, 3617,56 лева лихва, сумата 836,38 лева – такса по
т.26 , 367,39 лева съдебни разноски,, 126 лева авансови такси.
От правна страна се налагат следните изводи:
По доводите за недопустимост на производството. Ответникът счита същото за
недопустимо, тъй като ищецът е могъл да се снабди с обратен изпълнителен лист.
Разпоредбата на чл.422,ал.3 ГПК, при проведено корективно тълкуване, съобразно
утвърдената съдебна практика, предвижда издаване на обратен изпълнителен лист, когато
искът по чл.422 ГПК за установяване на вземането по заповедта, е отхвърлен. Видно от
самата разпоредба, същата се отнася до издадена заповед по чл.417 ГПК, защото само при
нея се допуска незабавно изпълнение на уваженото вземане. Заповедта, послужила за
издаване на изпълнителен лист, е по чл.410 ГПК, поради което и разширителното тълкуване
на разпоредбата на чл.422,ал.3 ГПК, е недопустимо. Именно затова отводът на ответника за
недопустимост на производството е неоснователен, а съдебното решение между страните по
гр.д.№ 1033/2015г., не поражда право на придобиване на изпълнителен титул за признатата
за недължима сума – на принудително изпълнение подлежат само осъдителните съдебни
решения.
Предявен е иск за връщане на сума от ищеца, при липса основание за получаването
й. Ищецът сочи, че сумата е удържана принудително, към който момент ответникът не е
имал основанието да я получи. С влязло в сила решение между страните в производството е
2
било установено, че принудителното изпълнение на вземането на взискателя по
изпълнителния лист е погасено по давност, като СРС е приел по влязлото в сила съдебно
решение, че давността за вземанията на взискателя по изпълнителния лист е изтекла към
15.10.2015г. Това е датата, след която принудителното събиране на вземането от
длъжника изгубва основанието , според настоящия съдебен състав.
В случая по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение (данни
ищцата да е платила доброволно задължението към ответника няма) и с предявеният иск тя
се брани против материалноправната незаконосъобразност на проведеното принудително
изпълнение, като поддържа липса на изпълняемото право, към датата на събиране на сумата.
Следователно, основанието на иска е чл.55,ал.1,пр.1 ЗЗД, при условие, че се сочи изначална
липса на основание да се плати вземането.
Искът е предявен след приключване на принудителното изпълнение и цели да
поправи последиците от незаконното принудително изпълнение. Аргументът затова
разбиране е формираната сила на пресъдено нещо между страните, че считано от
15.10.2015г. взискателят няма право на принудително изпълнение, а паричните суми по
изпълнителния лист биха били получавани незаконосъобразно след тази дата / така е приел
СРС на страница 7 от решението/. По същите аргументи, СРС с влязло в сила съдебно
решение е приел, че с принудително събраните суми преди датата 15.10.2015г., взискателят
е имал правото да получи разноските по изпълнителния лист от 367,39 лева, както и 70,32
лева мораторна лихва по изпълнителния лист, за които вземания искът е отхвърлен.
Решението на СРС, с което се признава, че вземането по изпълнителния лист не
подлежи на принудително изпълнение, влиза в сила на 23.10.2018г. По правило, силата на
пресъдено нещо на съдебните решения се разпростира занапред, по аргумент от чл.298,ал.4
ГПК.
По делото не е формиран спор, че изпълнителният лист е издаден въз основа на
несъдебно изпълнително основание.Следователно, макар съдебното решение да влиза в сила
на 23.10.2018г., щом с решаващите му мотиви се установява, датата, на която давността е
изтекла и датата, на която изпълнителното производство е прекратено, то и по тези въпроси
се формира сила на пресъдено нещо. Следователно, макар решението да влиза в сила след
плащането, със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че към датата на
плащането,когато вземането е било в погасителна давност, ответникът не е имал право да
изпълнява вземането си принудително. Доколкото основанието за получаване вземането е
отпаднало с обратна сила, то и искът е основателен и следва да се уважи. Относно
доказаността му, доводите на ответното дружество, че липсват доказателства сумите да са
му преведени, са неоснователни- от представените преводни нареждания е видно
превеждането на сумите от ЧСИ на взискателя, а разпределението им се установява от
издадената от ЧСИ справка.
По иска за заплащане на законната лихва от 10.2.2010г. в размер 2466,74 лева – на
първо време, видно от влязлото в сила съдебно решение, в него е формиран извод , че
принудителното изпълнение и за тази претенция е в погасителна давност.
3
С Постановление № 1/1979г. на ВС по тълкувателн одело № 1/1979 г. на Пленума на
ВС, се приема, че при първия състав на чл.55,ал.1 ЗЗД, липсата на основание не съществува
още към момента на получаване на престацията, поради което и същата подлежи на връщане
още при получаването й и затова не е необходима покана, за изпадане на ответника в забава.
Доколкото обаче, от значение е получаването на сумата от самия ответник, а не плащането й
от страна на ищцата, защото с получаването на сумата е налице обогатяването на ответника,
то и обезщетение за забава следва да се присъди от момента, в който ответникът се е
обогатил неоснователно със сумата – от датата на получаването й.
Сумата е получена от ответника, видно от удостоверението, извършено от ЧСИ,
следователно и искът е основателен .
Относно иска за заплащане на сумата 655,89 лева. Съгласно разпоредбата на
чл.79,ал.1,т.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато /…/
производството е прекратено на основание чл.433 ГПК. От удостоверението на ЧСИ се
установява, че исковата сума е удържана за такси и разноски на ЧСИ. Поради изложеното,
съдът намира, че взискателят дължи на длъжника връщане на цялата внесена сума,
включваща и таксите и разноските по изпълнението (вкл. таксата по чл. 26 ТТРЗЧСИ) по
аргумент от чл. 79, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 433, ал. 1 ГПК (Решение № 640 от 04.10.2010 г.
на ВКС по гр.д. № 920/2009 г., IV г. о Решение № 266 от 19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1427/2012 г., IV г. о г., постановени по реда на чл. 290 ГПК) и същата следва да му се върне
от взискателя, на основание чл.59 ЗЗД..от удостоверението е видно, че въз основа
принудително събраните суми по преводи в полза на ЧСИ за период след датата 15.10.2015г.
, от събраната сума, ЧСИ е удържал 655,89 лева, поради което искът е основателен.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва разноски от 327,76 лева държавна такса и претендира сумата от 710
лева платен адвокатски хонорар, за който ответното дружество възразява за прекомерност.
Възражението е неоснователно, тъй като съобразно интереса по делото, на основание
чл.7,ал.2,т.3 НМРАВ, адвокатското възнаграждение е именно в минималния размер.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. С. ЕАД, ЕИК ... с адрес гр. С., ул. , № да заплати на Х. Д. Д. ЕГН ... с
адрес гр. С., ж.к., бл., вх., ет., ап. сумата 6944,11 лева събрана принудително за период
15.10.2015г.-30.11.2018г, на отпаднало основание, по изпълнително дело № 20108530401335,
разпределена сума на ответника: за 4477,37 лева главница и сумата от 2466,74 лева законна
лихва, въз основа изпълнителен лист, издаден от СРС по гр.д.№ 1950/2010г.; заедно със
законната лихва от предявяването на иска – 5.5.2022г- до плащането; сумата от 655,89 лева –
събрана принудително от ищеца и удържана от ЧСИ за такса по т.26 ТТРЗЧСИ за период
15.10.2015г.-30.11.2018г. , заедно със законната лихва от предявяването на иска – 5.5.2022г-
4
до плащането; както и сторените по делото разноски от 1037,76 лева разноски по делото.
Сумата е платима по банкова сметка ....
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му, пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5