Решение по дело №540/2021 на Административен съд - Варна

                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

            №                                    2021 г., гр.Варна

 

                В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД                               

 VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на  15. 04. 2021 г.,в състав :

                               Председател :  Красимир Кипров                                                    Членове    :      Евелина Попова

                                                       Марияна Бахчеван

при секретаря   Галина Владимирова

с  участието на прокурора  Силвиян Иванов

като разгледа докладваното от съдия   Кипров

        касационно дело №  540  по описа на съда за 2021  г.,

        за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

          Производството е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .

          Образувано е  по жалба на  „Дедал- 1995“ ООД ,  представлявано от управителя В.К., против решение № 260020/ 11.01.2021 г.  по НАХД № 3778 /2020 г. по описа на ВРС, с което е  изменено  издаденото от директора на дирекция „Инспекция по труда“- Варна    НП № 03-012952 / 8.07.2020 год., като наложената на   дружеството имуществена санкция е намалена от 5000 лв.  на 1500 лв. и същото е осъдено да заплати на ДИТ-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в  размер на 80 лв.  

          С развити в жалбата доводи за  материална незаконосъобразност на обжалваното решение, предвид погрешно изведените от въззивния съд правни изводи за наличие на  трудово вместо гражданско правоотношение, се иска от касатора    отмяна на въззивното решение и постановяване на друго такова по съществото на делото за отмяна на НП с присъждане на съдебни разноски за касационното производство. В съдебно заседание  касационната жалба се поддържа  с подадената от упълномощения адвокат С. молба с.д. 5590/14.04.2021 год.     

        Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна ,чрез упълномощения юрисконсулт Н.   изразява становище  за  оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.  

          След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт , а разгледана по същество тя  е  неоснователна.

          С обжалваното НП , на основание чл.414,ал.3 от КТ е наложена на касатора имуществена санкция в  размер на 5000 лв. за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, а именно : затова, че на  26.05.2020 г. , в 14.00 ч. в обект „Делта Планет Мол“, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Трошево“ , бул. „С.“ № 185 , в  качеството си на работодател е допуснал до работа лицето К.Л. на длъжност „общ работник“   в същият обект, където дружеството извършва строителни и монтажни работи, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

          За да измени   НП , районният съд е приел, че събраните доказателства  изключват отношенията между Л. и дружеството да са имали за предмет престиране на определен резултат по гражданско правоотношение, поради което представеният в тази връзка договор не отговаря на критериите за граждански договор. Приемайки наличието на трудово правоотношение със следващата от това правилна квалификация на деянието като осъществен състав на адм. нарушение по чл.414, ал.3 от КТ, въззивният съд е изменил НП налагайки имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. с мотиви, че органът не е индивидуализирал правилно наказанието – липсват каквито и да било конкретни съображения и мотиви за налагане на санкция над минималния предвиден в закона размер.

          Касационният съд намира , че не е налице изложеното  в касационната жалба основание по чл.348 , ал.1, т.1  от НПК за отмяна на въззивното решение – нарушение на материалния закон.  

          По делото не е налице спор относно извършването на посочената в НП дата от работника Л. на строителни и монтажни работи в обект на касатора при наличието на сключен между тях трудов договор и преди да му е предоставено заверено от ТД на НАП-Варна копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ. Спорът е за това дали преди посочената в трудовия договор дата 27.05.2020 г., въпросната работа е била извършвана от Л. в изпълнение на представеният по делото граждански договор. Фактите относно характера на извършваната от Л. работа са правилно установени от ВРС, а към тях правилно е приложена разпоредбата на чл.1, ал.2 от КТ, съгласно която : „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения“. В тази връзка и при липсата на установеност за престация на определен резултат, правилно въззивният съд е отхвърли съществуването на гражданско правоотношение между Л. и „Дедал-1995“ ООД. Изложената от настоящият касатор, въпреки наличието на сключения  трудов договор № 194/24.05.2002 г. обратна теза граничи с правния абсурд, поради което липсва в случая необходимост от излагането  от страна на касационния съд на други аргументи за нейната неоснователност -  в тази насока и на основание чл. 221, ,ал.2, изр.2 от АПК, препращайки към мотивите на ВРС, касационният съд изцяло възприема същите.

          От основателността на така изведеният от районния съд правен извод за наличието на трудово правоотношение и  от безспорността на останалите релевантни за разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ факти,  следва правилният извод на въззивния съд за наличието на осъществен от настоящият касатор състав на адм. нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Възприемайки за правилна по тези съображения дадената с НП правна квалификация на деянието, ВРС при правилно приложение на материалния закон е изменил НП налагайки имуществена санкция в абсолютния минимален предвиден в нормата на чл.414, ал.3 от КТ размер от 1500 лв.

          Освен материално законосъобразно, при извършената от касационния съд служебна проверка се установиха допустимост и валидност на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

           При този изход от делото, претенцията на касатора  за разноски е неоснователна, съответно основателна съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН е претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение – осъществено е по делото процесуално представителство от упълномощения за целта юрисконсулт Б. Н. , за което касаторът следва да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв.,  съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

          Предвид изложеното , съдът

                                                                                                                                                                   Р Е Ш И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260020/11.01.2021 г.  по НАХД № 3778/2020 г.  по описа на ВРС.

ОСЪЖДА “ДЕДАЛ-1995“  ООД ,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София , ул.“Л.К.“ № 9, представлявано от управителя В.К. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна за разноски по делото сумата от 80,00 лв.

 Решението не подлежи на обжалване.

                                                                                                                                                                           

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ  :

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    

                                                           ЧЛЕНОВЕ  :