гр. Сливен, 11.06.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН в открито съдебно заседание на втори юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на
секретаря Николинка Йорданова и прокурора Христо Куков като разгледа
докладваното от съдия Динчева КАНД № 81 по описа за 2021 год. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 208 от АПК.
С Решение № 260067/15.02.2021
год. по АНД № 1229/2020 год. на Районен съд гр. Сливен е изменено Наказателно
постановление № 38-62/25.08.2020 год. издадено от Председателя на ДА
„Национална сигурност“ /ДАНС/, с което на "ДЗИ - Животозастраховане"
ЕАД гр.София на основание чл.116, ал.3, т.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари /ЗМИП/ е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000 лева, за това че в качеството си на задължено
лице по чл.4, т.5 от ЗМИП не е идентифицирало законния представител на клиента
си преди сключване на застрахователен договор, съгласно изискванията на чл.54,
ал.7, изр. първо от ЗМИП. С процесното решение НП е
изменено като наложената „имуществена санкция“ е намалена от 20 000 лева
на 5 000 лева и е осъдено дружеството да заплати на ДАНС направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева.
В касационната
жалба на ДАНС се твърди, че решението на районен съд Сливен е неправилно поради
нарушение на закона. Счита, че са необосновани изводите на съда във връзка с
квалификацията на извършеното нарушение. Заявява, че същото е правилно
квалифицирано в НП. Моли съдът да отмени решението на районния съд и да
потвърди НП.
В съдебно
заседание касаторът редовно призован не се
представлява. Постъпило е писмено становище от пълномощника на касатора, в което същият заявява, че поддържа изцяло
касационната жалба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание ответникът по касация редовно призован се представлява от адв.В., която прави искане съдът да потвърди решението на
районния съд. Претендира разноски по делото.
Представителят
на Окръжна прокуратура Сливен дава мотивирано заключение за неоснователност на
касационната жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението на РС Сливен.
Настоящата съдебна инстанция след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК
намира за установено следното:Разгледана по същество
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
За да постанови
решението си районният съд приема, че на 02.05.2019 год. „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД чрез свой служител в гр.Сливен
и търговско дружество „Евротекстилс" ЕООД
представлявано от Д. А. сключили застрахователен договор рамково споразумение №
Т301912019002/2019 год. полица за корпоративна спестовна програма - „Тарифа
30", групова застраховка „Живот" за доживяване на определен срок. При
проверка на съпътстващите документи проверяващите установили, че „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД е идентифицирало з. п. на своя
клиент само чрез представено удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС,
но не и чрез предвидения в чл.54, ал.7 вр. чл.53,
ал.1 от ЗМИП официален документ за самоличност. Проверяващите служители на ДАНС
приели, че е налице нарушение на чл.54, ал.7 вр.
чл.53, ал.1 от ЗМИП, за което съставили АУАН № ФР-10-1571/19.05.2020 год. В
последствие Председателят на Държавна агенция „Национална сигурност" издал
обжалваното наказателно постановление №38-62/25.08.2020 год. като наложил на
търговското дружество „Имуществена санкция" в размер на 20 000 лева на
основание чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП.
Това НП
е обжалвано пред Районен съд Сливен и с процесното
решение същото е изменено като имуществената санкция е намалена на 5 000
лева. За да постанови този правен резултат първоинстанционният
съд приема, че извършването на нарушението е безспорно установено. Съгласно
чл.54, ал.7, изр.1 от ЗМИП по отношение на законните представители на клиент-ЮЛ
или друго правно образувание се прилага чл.53 от с.з., а съгласно този текст
идентифицирането на ФЛ се извърша чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него. В случая това не било извършено. Съдът
е приел обаче, че неправилно е приложена санкционната норма на чл.116, ал.3,
т.3 от ЗМИП. Съгласно §1, т.15 от ДР на ЗМИП "Системно нарушение" е налице,
когато са извършени 5 или повече административни нарушения на този
закон или на правилника за
прилагането му от същия вид
в рамките на една година, т.е. за да е
налице системност следва да са извършени пет или повече административни
нарушения, за които да има издадени и влезли в сила НП. В процесния
случай към датата на издаване на АУАН не са били издадени НП, още по-малко да
са влезли в сила. Извършеното от дружеството нарушение няма признаците на системно,
поради което е приложима нормата на чл.116, ал.1 от ЗМИП и на дружеството
следва да се определи размер на имуществената санкция от 5 000 лева. При
тези мотиви районният съд е изменил НП като е намалил размера на имуществена
санкция на 5 000 лева.
Решението на РС Сливен е валидно, допустимо и правилно,
но като краен резултат. Не се споделя извода на първоинстанционния
съд, че за да се квалифицира нарушението като системно следва да бъдат
извършени пет или повече нарушения установени с влезли в сила НП. Съгласно § 1,
т.15 от ДР на ЗМИП системно нарушение е налице, когато са извършени пет или
повече административни нарушения на този закон или на Правилника за прилагането
му от същия вид в рамките на една година. Граматическото тълкуване на нормата
на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП налага извод, че за да се определи едно нарушение
за системно е необходимо преди извършването му да са извършени поне още четири
нарушения от същия вид в рамките на същата година, без да е необходимо те да са
установени с влезли в сила наказателни постановления. В конкретния случай по
делото е установено, че са извършени общо шест нарушения, но нарушението
предмет на настоящото дело е четвърто по ред /като извършено на 02.05.2019 год./.
Следователно АНО неправилно е приел, че в случая е налице квалифициращото
обстоятелство за системно нарушение. За да се приеме, че е налице системност
АНО е следвало да състави един АУАН, в който да опише всички шест нарушения,
които са открити в хода на проверката извършена въз основа на заповед № ФР-9-75/13.11.2019
год. на Директора на САД „ФР“ към ДАНС като издаде едно НП и с него наложи едно
общо наказание – за системност прилагайки именно санкционната норма на чл.116,
ал.3, т.3 от ЗМИП.
Като
е наложил наказание прилагайки санкционната норма за системност в конкретния
случай АНО е допуснал процесуално нарушение, което правилно е било определено
като такова от РС Сливен. Правилно в конкретния случай на „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД като лице по чл.4 от ЗМИП
следва да бъде наложено наказание по чл.116, ал.1, т.3 от ЗМИП – имуществена
санкция в размер на 5 000 лева. В тази връзка решението на районния съд се
преценя като правилно като краен резултат и същото следва да се остави в сила.
Във
връзка с гореизложените мотиви съдът преценя касационната жалба като
неоснователна.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, във вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
Административен съд Сливен
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № № 260067/15.02.2021 год.
постановено по АНД № 1229/2020 год. по описа на Районен съд Сливен
ОСЪЖДА Държавна Агенция
„Национална сигурност“ ДА ЗАПЛАТИ на „ДЗИ - Животозастраховане" ЕАД ЕИК *** разноски по делото в
размер на 980 /деветстотин и осемдесет/ лева представляващи адвокатски хонорар.