№ 2258
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330205840 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление № 735 от
27.09.2022 г., издадено от заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в
Община Пловдив, с което на С. И. К. с ЕГН: ********** на основание чл. 43,
ал. 3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на община Пловдив (нататък Наредбата) е наложено
административно наказание – глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.
6, ал. 2 от Наредбата.
Жалбоподателят в жалба си моли НП да бъде отменено. Редовно призован
в съдебно заседание се явява лично. Не претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от процесуален
представител - юрисконсулт П. - Б., която намира жалбата за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение, а НП потвърдено. Не претендира
присъждането на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата е подадена в предвидения законов срок за обжалване, изхожда от
1
надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 06.06.22 г. в 20: 40 часа свидетелят Д. Н., заемащ длъжността „*****"
към ОП „Общинска охрана“ Пловдив, установил, че лек автомобил „Дачия“, с
рег. №*****, е паркиран върху тротоар в гр. Пловдив на ул. „З.С.“ срещу №
30, без издадено разрешение от собственика на пътя или администрацията,
без поставен знак „Д-19 Паркинг“. За констатираното свидетелят Н. съставил
фиш № **********/06.06.2022 г. за глоба в размер на 50 лв., който залепил
върху стъклото на паркирания автомобил.
Със заявление вх. № 225Р-905/09.06.2022 г. по описа на ОП „Общинска
охрана“ Пловдив, жалбоподателят К. оспорил вмененото му нарушение.
Поради тази причина същият бил призован да се яви в ОП „Общинска
охрана“ Пловдив, където в негово присъствие му бил съставен АУАН №
000256/01.07.2022 г.
С оглед оспорването на фиша с глоба и установяването на нарушението с
АУАН, административнонаказващия орган е издал и обжалваното НП № 735
от 27.09.2022 г., издадено от Й.С. заместник-кмет „Обществен ред и
сигурност“ в Община Пловдив. С последното на жалбоподателя К. е била
наложена на основание чл. 43, ал. 4 от Наредбата глоба в размер на 50 лв. за
нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от разпита на
свидетеля Д. Н., който описва начинът на установяване на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Показанията на свидетеля се явяват преки и
непосредствени, поради което следва да бъдат кредитирани. Фактическата
обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени
доказателства, а именно: АУАН № 000256/01.07.2022 г.; покана за съставяне
на АУАН, разписка, възражение вх. № 225Р-905/09.06.2022 г. по описа на ОП
„ОХ“ Пловдив, фиш № **********/06.06.2022 г.; Заповед № 220А-
231/01.02.2022 г. на кмета на Община Пловдив.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания актосъставител, в тях той
възпроизвежда обстоятелства, които непосредствено е възприел като
очевидец. Показанията му се подкрепят и от събраните и проверени по делото
писмени доказателства. Не се установяват и основания, по които да се
приеме, че свидетелят е бил предубеден или заинтересован.
2
Въпреки горното съдът намира обаче, че при правилно установена
фактическа обстановка, наказващия орган неправилно е приложил
материалния закон.
Прави впечатление, че нарушението, за което е санкциониран
жалбоподателят е квалифицирано като такова по чл.6, ал.2 от Наредбата,
според която разпоредба се забранява паркирането върху тротоарите извън
определените от собственика на пътя или администрацията места. Приложена
е санкционната норма на чл. 43, ал.3 от Наредбата.
В същото време се установява, че това правило за поведение и санкцията за
него са налични в чл. 94, ал.3 Закона за движение по пътищата ЗДвП/ и чл.
178е ЗДвП.
Налага се извод, че в Наредбата досежно процесното нарушение е налице
пълно дублиране на уредбата дадена със ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Закона за нормативните актове
(ЗНА), подзаконови нормативни актове се издават в случаите, когато е
необходимо уреждането на други обществени отношения, които не са били
първично регулирани със закон. Същевременно съгласно разпоредбата на чл.
7, ал. 2 ЗНА наредбата се издава за прилагане на отделни разпоредби или
подразделения на нормативен акт от по-висока степен. В настоящия случай с
посочените разпоредби на Наредбата /касаещи процесния случай/ не се
уреждат обществени отношения, които да не са уредени и първично
регулирани от закон, точно обратното уредбата им се дублира.
От друга страна според § 2 от ПЗР към Наредбата, същата се издава на
основание чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и
местната администрация), чл. 76, ал. 3 АПК, чл. 8 ЗНА (Закон за
нормативните актове) и чл. 23, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП) и чл. 99 от ЗДвП. Обществените отношения, които следва да
се доуредят в контекста на ЗДвП касаят определянето на зони за платено и
безплатно паркиране и часовете за това. Уреждането на различни от тези
обществени отношения е в противоречие и с чл. 12 от ЗНА, според която
разпоредба актът по прилагане на закон може да урежда само материята, за
която е предвидено той да бъде издаден. Тоест, нарушаването на пътните
знаци и маркировката, когато касае правилата за движение, а не зони за
платено и безплатно паркиране, е предмет на специалния закон – ЗДвП и няма
място в разпоредбите на Наредбата. Административнонаказващия орган е
3
следвало да квалифицира извършеното административно нарушение по чл.
94, ал. 3 ЗДвП, а не по идентичната по съдържание норма на подзаконовия
нормативен акт. Същото се отнася и до санкционната норма, като е следвало
да се приложи тази по ЗДвП,а не по Наредбата.
В този смисъл е и съществуващата практика на касационната инстанция
изразена в Решение № 447 от 17.02.2020 г. по к. адм. н. д. № 3844 / 2019 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 468 от
18.02.2020. по к. адм. н. д. № 3586 / 2019 г. на ХХVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2441 от 26.11.2019 г. по к. адм.
н. д. № 3052 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 1100 от 17.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 1091 / 2019 г. на XXIII
състав на Административен съд – Пловдив.
В случая допуснатото нарушение от наказващия орган с неправилната
квалификация на деянието е особено съществено доколкото от съпоставката
на съдържанието на приложената от наказващия орган санкционна норма на
чл. 43, ал. 3 от Наредбата и действително приложимата, чл. 178е ЗДвП се
установява, че предвижданите санкции за същото нарушение в Наредбата и в
закона са различни.
Допълнителен аргумент за особена същественост на нарушението на
наказващия орган, който неправилно е квалифицирал деянието е и редакцията
на самата Наредба, която се отличава с липса на достатъчна яснота и
конкретност. Така от текста на същата е видно, че към нормата на чл.6, ал.2
еднакво приложими са две самостоятелни санкционни норми от същата
наредба, тази на чл. 43, ал.3 от Наредбата (в която е направено изрично
цифрово препращане към чл. 6, ал. 2) и чл. 43, ал.1 от Наредбата, в която
словесно се препраща към приложното поле на чл. 6, ал.2, доколкото е
посочено, че се забранява паркирането върху тротоари, извън разрешените за
това места, тоест извън местата определени от собственика на пътя или
администрацията. Следва да се има предвид и че двете норми на чл. 43, ал.1 и
чл. 43, ал.3 от Наредбата предвиждат различни санкции. Тази неяснота
досежно приложимата санкция би била избегната, ако наказващия орган бе
приложил правилно материалния закон, квалифицирайки нарушението по
ЗДвП.
С оглед всичко гореизложено НП следва да се отмени.
При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, право на разноски би
4
имал жалбоподателят. Такива обаче, в конкретния случай не могат да се
присъдят доколкото липсва както нарочно искане за присъждане на разноски,
така и доказателства за реално понесени разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 735 от 27.09.2022 г., издадено от
заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на
С. И. К. с ЕГН: ********** на основание чл. 43, ал. 3 от Наредба за
организацията на движението и паркирането на територията на община
Пловдив е наложено административно наказание – глоба в размер на 50 лева
за нарушение на чл. 6, ал. 2 от Наредбата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5