№ 2803
гр. София, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И.нка И.
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от И.нка И. Въззивно гражданско дело №
20211100512438 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 20155906 от 12.07.2021 г., постановено по гр. д. №
57627/2020 г., по описа на СРС, ІІI ГО, 138 състав, е признато за установено
по реда на чл.422 ГПК, че В. Х. М. дължи на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл. 79,
ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, за топлоснабден имот, находящ
се в гр. София, ж .к. ****, с абонатен № 248894, сумата от 1 145, 88 лв.,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2016 г. – 30.04.2018 г., сумата от 258, 44 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. –
14.07.2020 г, както и сумата от 16, 04 лв., представляваща стойност на
извършената услуга за дялово разпределение за периода 01.03.2017 г. –
30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
30.07.2020 г. до окончателното плащане. Искът за заплащане на мораторна
лихва върху дължимата сума за услугата дялово разпределение за периода
01.05.2017 г. – 14.07.2020 г. в размер на 3, 93 лв. е отхвърлен. Ответникът е
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, сумата от
569, 93 лв., сторени разноски в исковото производството, както и сумата от
78, 27 лв. – разноски в заповедното производство. Решението е постановено
при участието на трето лице - помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени
предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника В. Х. М..
Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че в жилищния блок, в който се намира топлоснабдения имот, няма
1
топлозахранване от 2006 г., а в имота няма отоплителни тела. Потребявана е
единствено топла вода. Счита, че издадените от ищеца фактури, са в
прекомерни размери, надхвърлящи възможностите на отоплителните тела в
имота. При липса на представени документи за извършвано дялово
разпределение не може да се установи реално дължимата сума за топлинна
енергия. Счита, че изготвената съдебно - счетоводна експертиза е бланкетна,
неточна и неясна. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с който я оспорва. Излага съображения, че решението, в
обжалваната му част е правилно и законосъобразно. С молба от 28.09.2022 г.
моли съда да потвърди същото, като му присъди сторените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Третото лице – помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е депозирало в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени положителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с
чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153, ал.1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 81, находящ се в гр.
София, община Слатина, ж. к. ****, аб. № 248894, като му дължи сумата от
общо 1 669, 21 лв., от която: 1 424, 29 лв. - главница за доставена топлинна
енергия за периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г., сумата от 258, 44 лв. –
законната лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. –
14.07.2020 г., сумата от 16, 04 лв. – стойност на услугата дялово
разпределение за периода м.03.2017 г. – м.04.2018 г. и сумата от 3, 93 лв. -
законна лихва за забава върху нея за периода 01.05.2017 г. – 14.07.2020 г. Във
връзка с подадено на 30.07.2020 г. заявление, по ч. гр. д. № 34312/2020 г. на
СРС, 138 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответникът е депозирал
възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на
издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и
сторените по делото разноски.
С постъпилият в срока по чл.131 ГПК писмен отговор ответникът
оспорва предявените искове. Не оспорва обстоятелството, че между него и
ищеца са налице облигационни правоотношения, но твърди, че процесният
имот е със спряно топлоснабдяване. Оспорва воденото от ищеца
счетоводство, като счита, че претендираните суми за посочените периоди не
съответстват на действително доставяните количества топлинна енергия.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
2
На 30.07.2020 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Х. М., за сумата
от 1 145, 88 лв. – главница и 258,4 4 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2017 г. – 14.07.2020 г., както и за сумата от 16, 04 лв. – главница и 3, 93
лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2017 г. – 14.07.2020 г. В т.12 от
заявлението е пояснено, че длъжникът дължи сумите за доставена от ищеца
топлинна енергия през периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с абонатен № 248894.
Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за доставена незаплатена
топлинна енергия в периода м.05.2016 г. – м.04.2018 г. сумата от 1 145, 88 лв.
– главница и 258, 44 лв. –лихва за периода 15.09.2017 г. – 14.07.2020 г., а за
дялово разпределение – 16, 04 лв. – главница за периода м.03.2017 -
м.04.2018 г. и 3, 93 лв. - мораторна лихва за периода 01.05.2017 г. –
14.07.2020 г. Претендира сторените в производството разноски в размер на
28,49 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 18.08.2020 г. по ч. гр. д. № 34312/2020 г. по описа
на СРС, 138 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като
е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в
размер на 28, 49 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражения от длъжника,
с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.415, ал.1 ГПК, ищецът е предявил искове за
установяване на вземанията си по исков ред.
Видно от представения нотариален акт за покупко - продажба на
недвижим имот № 165, том IV, рег. № 3731, дело №689/2003 г., на 03.07.2003
г., Р.И.К. и В.Ц.К. са продали на Л.И.Л. – М.а апартамент 81, находящ се в
гр. София, ж. к. ****.
По делото е представен нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 96, том II, дело № 4644/2003 г., на 16.12.2003 г. Л.И.Л. – М.а, като
собственик на процесния имот и В. Х. М., са учредили договорна ипотека в
полза на „Българска пощенска банка” АД върху апартамент 81, находящ се в
гр. София, ж. к. ****.
От представено по делото удостоверение за наследници, издадено от
район „Младост”, гр. София, се установява, че Л.И.Л. – М.а е починала на
29.01.2006 г. и неин единствен наследник по закон е В. Х. М. – син.
По делото са ангажирани постановления за налагане на възбрана от
15.12.2008 г. по изп. дело № 20087910400157 по описа на ЧСИ Т.В.-Н. и от
08.06.2009 г. по изп. дело № 20097880400134 по описа на ЧСИ М.К. върху
процесния имот, собственост В. Х. М., на основание наследство по закон в
полза на трети за спора лица.
Видно протокол от проведеното на 03.09.2002 г. Общо събрание на
собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София ж. к. ****,
етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД,
което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък
на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното
решение.
На 11.09.2002 г. е сключен договор № 307 между „Т.С.“ ЕООД и
3
етажната собственост с адрес: в гр. София, ж.к. ****, по силата на който
дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за
регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да
изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални
изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни
след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера
за отчетния период.
Пред СРС е ангажиран договор № Д-О-67/03.06.2020 г., сключен
между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Т.С.“ ЕООД – изпълнител, при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил
на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на
топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в
сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията
на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г.,
срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното
възнаграждение.
От заключението на вещото лице инж. Д.С. по изслушаната съдебно
- техническа експертиза се установява, че през процесния период дяловото
разпределение е извършвано от фирмата за дялово разпределение „Т.С.“
ЕООД. Остойностяването на потребената топлинна енергия е извършено от
топлопреносното дружество на база прогнозни стойности с годишно
изравняване. Отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната
станция става по топломер. Отчетената енергия след приспадане на
технологичните разходи е разпределяна между потребителите в съответствие
с нормативните изисквания. Количеството топлинна енергия за отопление се
получава като разлика между общото количество топлинна енергия, след
приспадане на технологичните разходи, и количеството топлинна енергия за
горещо водоснабдяване. Количеството топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, се определя от фирмата за дялово разпределение
съобразно нормативната уредба. Общият топломер в абонатната станция се
отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т. нар.
„терминал“ се снема показанието на топломера в 0:00 часа на първо число на
месеца. Същият съгласно законовите изисквания е преминал през
необходимите метеорологични проверки на всеки две години в лицензирана
метеорологична лаборатория, съответно на 21.01.2015 г., 17.02.2017 г. и на
15.02.2019 г. Вещото лице е констатирало, че отоплителните тела в процесния
имот са били демонтирани, поради което топлинна енергия за отоплението му
не е начислявана. Такава е начислявана за щранг-лирата в банята, за битово
горещо водоснабдяване и за сградна инсталация. Топлата вода е начислявана
на база 1 брой потребител по 140 л/ден за един човек, тъй като липсвал
узаконен водомер за топла вода. Съгласно заключението общо фактурираната
по прогнозни данни сума за топлинна енергия за периода е 1 294, 14 лв., а
след изготвяне на изравнителните сметки от фирмата за дялово
разпределение е установена сума за получаване в размер на (–) 129, 29 лв.
Така размерът на дължимата сума за потребена топлинна енергия за периода
м.05.2016 г. – м. 04.2018 г. възлиза на сумата от 1 164, 90 лв.
Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводната експертиза,
4
изготвена от вещото лице Ю.Н.. От експертното заключение се установява, че
няма данни за извършени плащания за покрИ.не на начислените суми за
исковия период. С изравнителните сметки е установена сума за връщане в
размер на -129, 28 лв. Дължимата сума за топлинна енергия възлиза на
сумата от 1 145, 88 лв., а за дялово разпределение е в размер на 16, 04 лв.
Обезщетението за забавено плащане върху дължимите суми, изчислени от
първия ден след срока на плащане – 30.04.2017 г. до 14.07.2020 г. е в общ
размер на сумата от 271, 68 лв., от която: 267, 75 лв. - лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и 3, 93 лв. - лихва за дялово разпределение.
Така общият размер на дължимите суми за главница и лихви възлиза на общо
1 433, 60 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок, в
приложимата към момента на завеждане на делото редакция. Целта на ищеца
е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до
17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице
– собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в
сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на
топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по смисъл на понятието „потребител
на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
действаща след 17.02.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно
5
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл.153, ал.1 ЗЕ преди ДВ, бр.54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Страните не спорят относно обстоятелството, че ответникът е
собственик на процесния имот и в това си качество е клиент на топлинна
енергия, както и че са обвързани от облигационна връзка с предмет – доставка
на топлинна енергия. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл.269 ГПК този
въпрос е извън пределите на въззивния контрол, поради което не следва да се
обсъжда по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода
между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е
възложено от етажните собственици на „Т.С.“ ЕООД с договор, сключен от
упълномощен представител на етажните собственици. Третото лице –
помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за топлоснабдения
имот за исковия период. По делото няма данни процесният договор да е
прекратен и да е изгубил своето действие.
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената
на границата на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител
дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици
6
топлинна енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на
отоплителните тела в жилището и съответната част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация.
Жалбоподателят оспорва стойността на реално потребената
топлинна енергия през исковия период.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена въз основа на приложените по делото и допълнително
изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало заключение
относно реално потребената от ответника топлинна енергия през процесния
период, в съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото
лице е съобразило, че в периода м.05.2016 г. – м. 04.2018 г. в процесния имот
не е имало други отоплителни тела освен щранг – лира в банята. Поради това
на абоната е начислявана топлинна енергия за отопление на имота въз основа
на отдадената топлина именно от тази щранг – лира. Топлопреносното
дружество е начислявало и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване и сградна инсталация. Топлата вода е начислявана на база 1
брой потребител по 140 л/ден за един човек, тъй като в имота нямало
узаконен водомер за топла вода. За сметка на топлопреносното дружество са
приспаднати и технологичните разходи. След анализ на представените
документи, вещото лице е установило също така, че дяловото разпределение
на топлинната енергия за имота също е извършено правилно. Експертното
заключение не е оспорено от страните, като същото е обстойно и задълбочено
обосновано. Вещото лице е дало пълен и точен отговор на поставените му
задачи при съобразяване както на предоставените му от ищеца доказателства,
така и главния отчет и отчетът за индивидуално разпределение, установяващи
действителното количество потребена енергия в процесния имот. По делото
липсват доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на
експерта, поради което съдът ги възприема изцяло.
Съгласно заключението на съдебно – техническата експертиза,
стойността на реално потребената топлинна енергия за исковия период
възлиза на сумата от 1 164, 90 лв., а за дялово разпределение в размер на 16,
04 лв. С оглед на това предявеният иск относно претендираните главници се
явява изцяло основателен.
Във жалбата не са изложени оплаквания относно установения с
обжалваното решение размер на дължимата лихва за забава върху главницата
за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 14.07.2020 г., който възлиза на
258, 44 лв., поради което този въпрос е извън предмета на въззивна проверка
съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК и не следва да се обсъжда по същество.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Тъй като ответникът по жалбата е защитаван в настоящото
производство от юрисконсулт и на основание чл.78, ал.8 вр. с ал.3 ГПК в
тежест на жалбоподателя следва да се възложи сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство, без явяване в открито
съдебно заседание.
Воден от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20155906 от 12.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 57627/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 138 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е признато за установено, че В. Х. М., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж. к. ****, ап.81 и съдебен адрес гр. София,
бул. ****, партер – адв. И. И., дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. ****, на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ, сумата от 1 145,88 (хиляда сто
четиридесет и пет лева и осемдесет и осем стотинки) лв., представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. –
30.04.2018 г. и сумата от 16, 04 (шестнадесет лева и четири стотинки) лв.,
представляваща стойност на извършената услуга за дялово разпределение за
периода 01.03.2017 г. – 30.04.2018 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 30.07.2020 г. до окончателното плащане на вземането,
както и на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, дължи сумата от
258, 44 (двеста петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки) лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 14.07.2020 г.
ОСЪЖДА В. Х. М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****,
ап.81 и съдебен адрес гр. София, бул. ****, партер – адв. И. И., да заплати на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. ****, сумата от 50 (петдесет)
лв., на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. с ал.3 ГПК, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство във въззивното производство.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е
влязло в сила като необжалвано.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул. ****.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8