Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 04.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на втори
май, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 8263
по описа за2017г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищцата Р.Г. К. твърди, че с
нотариален акт № 98, том IV, нот.дело № 1448/01.03.1996г. на нотариус при
РРС, дарила на ответника, който е ней син, собствения си недвижим имот в
гр.Русе, ж.к.“Родина 1“, ул.“Чипровци“, бл.“Сакар планина“, ет.3, ап.14,
представляващ: Апартамент с площ 60.72 кв.м., състоящ се от стая, дневна, кухня
и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
63427.5.431.6.8, вид собственост: частна, тип: жилище, апартамент, брой нива на
обекта: едно, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с
идентификатор 63427.5.431, при граници /съседни самостоятелни обекти в
сградата/: на същия етаж 63427.5.431.6.7, 63427.5.431.7.6, под обекта
63427.5.431.6.5, над обекта 63427.5.431.6.11, заедно с избено помещение № 8 с
площ от 3.49 кв.м., заедно с 1.149% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху терена. Вече била на 85 години, пенсионер
и не можела да работи, като й се налагало да приема значителни количества
лекарства. Получавала месечна пенсия около 220.00 лева, които не й стигали за
нормален живот. Много трудно се движела и без помощта на друг човек не можела
да излиза от жилището си, дори за да си купела хляб или лекарства и се налагало
да моли някой съсед от входа да й помага ежедневно. През последните месеци
ищцата на няколко пъти молила ответника да й помогне, като й купи хранителни
продукти и лекарства, дори и с нейни пари, но той категорично отказал. През
м.юни 2017г., когато за последно се видяла със сина си, му предложила със
съпругата си да отидат да живеят при нея, за да й помага, но той отново
отказал. С покана през м.10.2017г. поканила ответника да й дава издръжка, за да
може поне да си закупува хранителни продукти и лекарства или да си осигури
човек, който да я гледа, но ответникът не отговорил на поканата й. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено дарението направено с
нотариален акт № 98, том IV, нот.дело № 1448/01.03.1996г. на нотариус при
РРС, поради отказа на дарения да даде издръжка на дарителката, от която тя се
нуждае. Претендира и направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид наведените в
исковата молба от ищцата фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум квалифицира правно предявения иск по
чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД – отмяна на дарение, поради отказ на дарения да даде
издръжка, от която дарителят се нуждае.
Ответникът П.Й.Д. оспорва изцяло
предявения иск. Твърди, че въпреки липсата на запазено право на ползване на
ищцата върху дарения имот, от момента на извършване на дарението и до момента
тя живее в дарения апартамент безвъзмездно, без да е обезпокоявана или да й е
пречено да го ползва както намери за добре. Твърди и че при нея живее и друго
лице, което най-вероятно заплаща наем, което е допълнителен доход за
дарителката. Неговата майка отказвала контакти с него, поради приобщаването й
към Църква на адвентистите от седмия ден, които постоянно били в дарения
апартамент. След като ответникът сключил граждански брак и създал семейство,
той поискал от дарителката да освободи апартамента за да го ползва и да се
премести в друг притежаван от Р.Г. недвижим имот – гарсониера в гр.Русе,
бл.“Мура“, но тя отказала. През 2009г. ищцата е продала този нейн друг
апартамент на Съюза на Църквите на адвентистите от седмия ден. Налице е
отчуждаване на собствен имот и то възмездно, като ищцата сама се е лишила от
собствен имот, от който може да получава средства за допълнителна издръжка.
През 2003г. ищцата продала и 8.9 дка земеделски земи и също е получила доход от
тях. Притежава и други земеделски земи, които е отдала под наем или аренда, а
договорите й са дългосрочни с гарантиран доход от тях. Негови близки живеели
под наем в гарсониерата на ищцата през периода 2013г.-2014г. и са й заплащали
месечен наем, въпреки, че жилището от 2009г. е собственост на Църквата. Горните
обстоятелства водят до извода, че за ищцата не е налице трайна нужда и тя няма
нужда от допълнителна издръжка. Твърди и че за него е налице невъзможност да
осигурява поисканата от майка му издръжка. Бил пенсионер и получава месечна пенсия
в размер на 828.00 лева, а съпругата му работи с месечно нетно трудово
възнаграждение от 392.00 лева. Поради ниските доходи на семейството му
ответникът бил принуден да продължи да работи докато може, а към момента
получава месечно брутно трудово възнаграждение от 1 200.00 лева или нетно
такова от 750.00 лева. Със съпругата си изплащали и два кредита с месечни
погасителни вноски от 454.00 лева и 149.00 лева, а парите от кредити ползвали
за ремонт на жилището, в което живеят и издръжката на семейството си. Помагали
и за издръжката на сина си Християн, който заедно със съпругата си Анелия били
студенти, нямали свое жилище и не са се устроили на работа с постоянни доходи.
Поради това счита, че не е във възможностите му да заплаща месечна издръжка на
своята майка в размер на 200.00 лева.
От събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 98, том IV,
нот.дело № 1448/01.03.1996г. на нотариус при РРС, ищцата дарила на ответника
собствения си недвижим имот в гр.Русе, ж.к.“Родина 1“, ул.“Чипровци“, бл.“Сакар
планина“, ет.3, ап.14, представляващ: Апартамент с площ 60.72 кв.м., състоящ се
от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, представляващ самостоятелен обект
с идентификатор 63427.5.431.6.8, вид собственост: частна, тип: жилище,
апартамент, брой нива на обекта: едно, находящ се в сграда № 6, разположена в
поземлен имот с идентификатор 63427.5.431, при граници /съседни самостоятелни
обекти в сградата/: на същия етаж 63427.5.431.6.7, 63427.5.431.7.6, под обекта
63427.5.431.6.5, над обекта 63427.5.431.6.11, заедно с избено помещение № 8 с
площ от 3.49 кв.м., заедно с 1.149% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху терена.
С покана /телепоща/ от 05.10.2017г. ищцата
поискала от ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 200.00 лева.
Съгласно удостоверение №
7/15.01.2018г., издадено от „Порт Булмаркет“ ЕАД, ответникът работи в същото
търговско дружество, където получава средно-месечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 1 158.94 лева. Представена е и служебна бележка
за доходите на съпругата на П.Д., от която е видно, че тя също работи и
получава средно-месечно брутно трудово възнаграждение в размер на минималната
работна заплата за страната. Ответникът отделно от това получава и месечна
пенсия в размер н 828.43 лева, за което е представено разпореждането на НОИ за
определянето й. Със съпругата си изплащали и два
кредита с месечни погасителни вноски от 454.00 лева и 149.00 лева, видно от
представените договори за кредит. Синът на ответника – Х. Д. и съпругата му А. Д.
студенти, за което са представени и студентските им книжки.
От представената справка, от Агенция
по вписванията е видно, че ищцата през 2009г. е продала нейн друг апартамент на
Съюза на Църквите на адвентистите от седмия ден, а през 2003г. е продала и 8.9
дка земеделски земи. Притежава и други земеделски земи – около 28 дка, които
отдала под наем и аренда за срок от 10 години и получава по 20.00 лева на декар
годишно или от тях получава 560.00 лева годишно. За горните сделки са
представени нотариалните актове, както и договорите за наем на земеделските
земи.
Съгласно епикриза издадена 2017г.
ищцата страда от хипертонична болест и придружаващи заболявания. Представена е
и епикриза от 2018г., от която е видно, че след предявяване на иска – на 02.04.2018г.
ищцата при падане е получила травма в областта на дясна тазобедрена става,
наложила спешна оперативна интервенция. Изписана е от болницата на 16.04.2018г.
с ограничени движения на дясната тазобедрена става, като й е указано да не
натоварва десния си крак и да извърши два последващиконтролни прегледа. При
извършената операция й бил поставен имплант, за който тя заплатила сумата от
800.00 лева, съгласно представените фактура и касов бон за плащането му.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че месечният размер на
средствата необходими за издръжката на ищцата към датата на завеждане на иска
са в размер на 418.57 лева.
В показанията си свидетелите Р. А. М.,
Д. П. А. и Д. Г. Д. обясняват здравословното състояние на ищцата, условията и
начина по който тя живее и нуждите й от помощ. От същите е видно, че тя покрива
нуждите си за храна и консумативи за апартамента от получаваната пенсия и
спестяванията й, но с големи икономии. Трудно се придвижвала, имала нужда от
помощ за пазаруване, което съседи и приятели правели, както и от човек който да
се грижи за хигиената в жилището.Свид. Дичо Дичев, който за определени периоди
от време живеел при нея й помагал за домакинството и пазаруването на храна и
лекарства, като двамата си поделяли и разходите за сметките. След операцията на
десния й крак, ищцата е на легло и има нужда от човек при нея, който да се
грижи за домакинството й обслужването й. Били й предписани лекарства, които
свид.Дичев закупувал с дадени му от ищцата пари. След операцията идвала всеки
ден жена да я обслужва, на която К. плащала по 10.00 лева на ден, като плащала
и на сестра, която идвала да й бие предписани й инжекции. Тези разходи ищцата
заплащала от свои спестени пари, които твърдяла, че били спестени за
погребението й.
В показанията си свидетелите Л.Г.Д.
и Н. А. И. твърдят, че близки на сина на ответника, са живели под наем в
гарсониерата на ищцата през периода 2013г. – 2014г. и са й заплащали наем,
независимо, че от 2009г. апартаментът е собственост на Църквата на
адвентистите. Твърдят и че до скоро в имота е имало наемател и наемЪТ е бил
получаван от ищцата. Още от момента на извършване на дарението и до сега, Р.К.
живеела в дарения апартамент, въпреки, че няма учредено право на ползване върху
същия. Синът на ответника сключил граждански брак и П.Д. поискал майка му да
освободи дарения имот и да ползва нейната си гарсониера, за да може младото
семейство да живее самостоятелно, но тя отказала да се мести в другото си
тогава жилище.Ответникът подпомагал финансово сина си Християн, който заедно
със съпругата си били студенти, нямали свое жилище, не са се устроили на работа
и нямали постоянни доходи.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
По делото се доказва, че страните по делото са сключили договор за
дарение на недвижим имот. Договорът за дарение по своята правна същност се
характеризира като безвъзмездна, двустранна сделка, по силата на която се
отстъпва веднага и безвъзмездно предмета на дарението без да се очаква насрещна
престация. Дарението се характеризира като сделка, която се сключва с оглед
личността на страните и е мотивирана от личностните отношения между тях.
Предвид факта, че тази сделка е безвъзмездна, то за дареното лице не се
пораждат имуществени задължения към дарителя. Изисква се благодарност и
признателност за направеното дарение, което обаче поведение е въпрос на морал,
а не правно задължение. Тези морални категории придобиват правен характер и
санкция при настъпването на определени в закона обстоятелства – това са нови
факти, настъпили след сключване на сделката между страните и изискващи проява
на неблагодарност и непризнателност на дареното лице. Дарението може да бъде
отменено при изрично изброени в закона хипотези, при които надарения виновно се
е провинил пред дарителя, с което е допуснал да се изпразни от морална страна
създадената между страните връзка. Хипотезата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД,
като основание за отмяна на дарението изисква наличието на сложен юридически
факт, кумулативно изискващ дарителят да е изпаднал в обективна и трайна нужда
след извършването на сделката, да е поискал от дарения издръжка и последният да
е отказал даването на такава. При доказана невъзможност да се даде издръжка не
е налице основание съобразно чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД да отмени дарствения
акт.
Разгледан по същество, съдът намира,
че същият се явява и основателен. Ищцата, в чиято тежест е да докаже
благоприятните за нея факти по делото, доказва, че след извършване на дарението
е изпаднала в нужда, единствения начин да излезе от която е издръжката на
ответника. От доказателствата по делото е видно, че ищцата е на преклонна
възраст – вече на 86 години, трудно се придвижва, страда от заболявания, за
които са и необходими лекарства. Не може сама да си пазарува храна, лекарства и
други продукти, както и да се грижи за хигиената и домакинството в жилището си,
като помощ за това получава от съседи, приятели и живеещия при нея епизодично
свид.Диков. Последният, когато е при нея полага всички тези грижи за
домакинството, като с него и ищцата дели сметките за ползваните услуги в
апартамента. Т.е. от тези доказателства е видно, че ищцата има нужда от човек,
който постоянно да се грижи за нея. Това, че някои лица правят това към момента
безвъзмездно, не води до неоснователността на претенцията й, тъй като те нямат
нито законово, нито морално задължение да правят това за нея. По делото се
доказа и че след предявяването на иска тази обективна нужда на ищцата е станала
още по-трайна, тъй като след падането и оперативната интервенция на крака й тя
към момента е на легло и се нуждае от трайни и постоянни грижи, които трудно
към момента си осигурява, като заплаща за такива услуги на жена от съседен
блок. От икономическата експертиза, изготвена по делото е видно, че месечният
размер на средствата необходими за издръжката на ищцата към датата на завеждане
на иска са в размер на 418.57 лева. В тази сума обаче не са включени, както
вещото лице пояснява в съдебно заседание, стойността на конкретни грижи за
ищцата, които да се полагат от друго лице. Р.К. получава месечна пенсия в
размер на 220.00 лева, като има и допълнителен доход от наем на земеделски
земи, който обаче като се разбие на месеци, се получава сума от около 47.00
лева. Тези й доходи са крайно недостатъчни за покриване на месечните й нужди,
още повече, че те се увеличават с течение на времето. На първо място
неоснователно е възражението на ответника, че следвало трайната нужда да се
преценява само към момента на поискване на издръжката и към момента на
завеждане на иска. Това са новонастъпили факти в хода на съдебното
производство, които допълнително доказват нуждата от осигуряване на допълнителна
издръжка на ищцата и то в по-голям размер и също следва да се съобразят.
Неоснователни са и възраженията, че продажбата на другото жилище на ищцата и
част от притежаваните от нея земеделски земи, както и получавани наеми, били
обезпечили финансово ищцата. Продажбата на жилището е станала още през 2009г.,
а на земите през 2013г. и няма доказателства за получените средства от
сделките, както и че същите са в наличност. Действително показанията на
свидетели доказват и получавани наеми от 150.00 лева месечно, но те също са за
предходен период. Поискването на издръжка от страна на ищцата, от ответника е
станало през 2017г. и при наличие на парични средства, тя не би поискала
издръжка от сина си. От показанията на свид.Дичев е видно, че ищцата имала някакви
спестени пари, чийто точен размер не е уточнен, но към момента тя покрива с тях
нарасналите си нужди и допълнителни разходи по операцията и възстановяване на
здравословното си състояние след нея. Заплаща на жена по около 300.00 лева
месечно, като се нуждае от средства за лекарства и други за домакинството си,
като след свършване на спестените пари, не е ясно как тя ще осигурява средства
за покриването им. По изложените съображения съдът намира, че ищцата е
изпадналав обективна и трайна нужда и се нуждае от допълнителни парични
средства за издръжката си, единствения начин да набави същите е да поиска от
дарения си син издръжка.
Неоснователно е и възражението на
ответника, че ако дава издръжка на ищцата, той би поставил себе си и лицата,
които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя. От
доказателствата по делото е видно, че доходЪТ му от трудово възнаграждение и
получаваната пенсия възлиза месечно на около 1 500.00 лева, като съпругата
му работи и тя реализира месечен доход от около 500.00 лева, т.е доходЪТ на
семейството възлиза на около, а дори и над 2 000.00 лева. Действително
семейството му има кредити, но погасителните му месечни вноски са в размер на
около 600.00 лева. Действително синът му е студент, но същияТ е на 32 години и
е задочна форма на обучение, поради което той не е задължен по закон да го
издържа /не са налице предпоставките на чл.144 от СК, още повече, че синът му е
създал свое семейство, а и съпругата му също е задочна форма на обучение. Т.е.
доходите на семейството на ответника са достатъчно големи за покриване на
тяхната издръжка и при заплащане издръжка на ищцата няма да се постави в
по-лошо положение от това на дарителката. Следва да се отбележи и че ответникът
не е длъжен да заплаща поисканата издръжка от ищцата в точно поискания от нея
размер. Той е отказал да заплаща каквато и да било издръжка, което е достатъчно
основание за разваляне на дарението, а е можел да заплаща 50.00 - 100.00 –
150.00 лева, което той не е сторил. В случай не е предявен иск по чл.140, т.1
от СК за да определя съда размера й.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че е доказан състава на разпоредбата на чл.227, ал.1, б.”в” от ЗЗД,
поради което предявения иск следва да бъде уважен, като се отмени направеното
дарение с нотариален акт №
98, том IV, нот.дело № 1448/01.03.1996г. на нотариус при РРС, поради непризнателност на дареното лице.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на
иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по
делото разноски в размер на 1 805.00 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, възнаграждения на вещото лице и редовно упълномощения
адвокат.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ дарението направено от Р.Г.К., с ЕГН: ********** и
съдебен адрес: *** – адвокат Ф.М., на П.Й.Д., с ЕГН: **********,***, представляващ: Апартамент с площ 60.72 кв.м.,
състоящ се от стая, дневна, кухня и сервизни помещения, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 63427.5.431.6.8, вид собственост: частна,
тип: жилище, апартамент, брой нива на обекта: едно, находящ се в сграда № 6,
разположена в поземлен имот с идентификатор 63427.5.431, при граници /съседни
самостоятелни обекти в сградата/: на същия етаж 63427.5.431.6.7,
63427.5.431.7.6, под обекта 63427.5.431.6.5, над обекта 63427.5.431.6.11,
заедно с избено помещение № 8 с площ от 3.49 кв.м., заедно с 1.149% идеални
части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, извършено с нотариаленакт № 98, том IV, нот.дело № 1448/01.03.1996г.
на нотариус при РРС, поради неплащане издръжка след
поискване от страна на дарения на дарителката, от която тя се нуждае.
ОСЪЖДА П.Й.Д. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на Р.Г.К., с ЕГН: ********** и съдебен адрес: *** – адвокат Ф.М.,
сумата от 1 805.00 /хиляда осемстотин и пет/ лева – направени по делото
разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: