Р Е Ш Е Н И
Е
№……....………./……....……….2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
при секретаря
Галина Славова
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
въззивно гражданско дело
№ 511 по описа
за 2020 година на ОС-Варна,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба с вх. № 92478/11.12.2019 г. депозирана от И.И.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, действащ чрез адв. Д.К., против Решение № 5100 от
21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 13993 по описа за 2016 г. на РС-Варна,
20-ти съдебен състав, с което е постановено да бъдат изнесени на публична
продан, на основание чл. 348 от ГПК, допуснатите
до делба недвижими имоти, както следва: дворно място, находящо се в с. Казашко, община Варна, ул. „Б.
Папанчев” № 4, с площ по документ за собственост 573 кв. м., а по скица с площ
640 кв. м., представляващо поземлен имот с идентификатор 35211.501.117 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-10/30.01.2015 г. на ИД на АГКК, с номер по
предходен план 703, квартал 3, парцел: ІІІ-703, при съседи на имота:
35211.501.120, 35211.501.121, 35211.501.213, 35211.501.116, 35211.501.257,
35211.501.118 и 35211.501.119 /съставляващо съгласно издадената скица от
11.01.2017 г. от кметство с. Тополи УПИ ІІІ-703 по плана на с. Казашко, община
Варна, при граници: на запад – УПИ ІХ-706, на север – УПИ ІІ-704, на изток –
ул. „Б. Папанчев” и на юг – УПИ ІV-702 и УПИ Х-707/ с пазарна стойност 51 600.00 лева, ведно с построените в същото двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 35211.501.117.1 по КККР на с. Казашко, състояща се от два жилищни
етажа, със застроена площ съгласно документ за собственост 80 кв. м., а по
скица – със застроена площ 86 кв. м. с
пазарна стойност 59 300.00
лева; гараж със
застроена площ 8.70м/4.80м с пазарна
стойност 4 000.00
лева и лятна масивна постройка с размери
9.50м/2.20м с пазарна стойност 3 700.00 лева, заснети в КК с общ идентификатор
35211.501.117.2 по КККР на с. Казашко, при
начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата
сума се разпредели между съделителите, съобразно техните квоти, а именно:
- по отношение на дворното място –
9/12 ид. ч. за Н.И.Д., ЕГН **********; 2/12 ид. ч.
за А.А.Д.Х., ЕГН ********** и 1/12 ид. ч. за И.И.П.,
ЕГН **********;
- по отношение на двуетажната
жилищна сграда, гаража и масивната лятна постройка
с размери 9.50м/2.20м – 15/21 ид.ч. за Н.И.Д., ЕГН **********; 4/21 ид. ч.
за А.А.Д.Х., ЕГН ********** и 2/21 ид. ч.
за И.И.П., ЕГН **********.
Във
въззивната жалба се навеждат доводи за това, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния и процесуален закон. Сочи се, че приетите
за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по
делото доказателствен материал. Моли се обжалваното решение да бъде отменено и
вместо него въззивният съд да постанови нов акт, с който удовлетвори искането
на въззиника за реална подялба на гореописаната двуетажна
жилищна сграда
чрез обособяване на дялове в съответствие с квотите на съделителите. Поддържа
се, че процесния недвижим имот покрива законоустановените
изисквания за обособяването му на две
реални части. Счита се, че извършването на делбата чрез изнасяне на публична
продан е крайна мярка и към нея следва да се прибегне едва при невъзможност за
реална подялба, която не е налице в конкретния случай. Излага се, че съдът е
пренебрегнал волята на съделителите, като е постановил имотът да бъде осребрен
чрез публична продан.
В срока по
чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Н.И.Д. и
А.А.Д.Х., действащи чрез адв. Б.Ж.. В писмения
отговор се излагат съждения за неоснователността на същата, като въззиваемите
молят съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Навеждат твърдения, за това че липсва възможност за реална подялба на имота с
оглед на обстоятелството, че съделителите са трима, поради което е без значение
дали могат да бъдат обособени два самостоятелни дяла. Сочат, че никой от
съделителите не може да бъде задължен против неговата воля,
посредством реалната делба на имота, да получи своя дял в съсобственост с
другия съделител. Молят и за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски
за въззивното производство.
В проведеното открито съдебно заседание
въззивникът, редовно призован, чрез адв. Д.К. поддържа
въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. В хода на устните
състезания пледира, че процесният делбен имот – двуетажната жилищна сграда, е
реално поделяем на две части и уравнен с пари, като счита, че само едната част
– ½ от него – може да бъде изнесена на публична продан и по този начин да
бъде удовлетворен интересът на въззиваемите съобразно техните делбени квоти.
Въззиваемите, редовно
призовани за същото съдебно заседание, не се явяват и не се представляват. С молба с вх. № 12579, депозирана на 26.05.2020
г. чрез адв. Б.Ж. молят съда да отхвърли въззивната жалба като неоснователна и
да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и да присъди сторените
съдебно-деловодни разноски, съобразно представения по чл. 80 от ГПК списък.
Оспорват доводите за реална поделяемост на процесния имот.
За да се произнесе по
спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Настоящото производство е по реда на чл. 341 и следващите
от ГПК, като фазата, в която е породен спорът, поставен за разглеждане и
решаване пред въззивния съд, е по извършване на допуснатата съдебна делба /II-ра фаза/. Производството
по гр. д. № 13993 по описа за 2016 г. на
РС-Варна, ГО /I-ва фаза/, е
образувано по иск с правно основание чл. 34 от ЗС за съдебна делба на
процесните недвижими имоти, предявен от Н. И. Д. и А.А.Д. против И.И.П.. С
влязло в сила решение № 4407/01.11.2017 г., постановено по гр. д. № 13993 по
описа на РС-Варна за 2016 г., частично отменено с решение № 1210/02.07.2018 г.,
постановено по в. гр. д. № 852 по описа за 2018 г. на ОС-Варна, което не е
допуснато до касационно разглеждане с определение № 235/10.05.2019 г.,
постановено по к. гр. д. № 4839 по описа за 2018 г. на ВКС, II ГО, е допусната съдебна делба между Н.Д., А.Д. и И.П. за гореописаните
недвижими имоти, а именно 1.) дворно място с идентификатор 35211.501.117 с пазарна стойност 51 600.00 лева; 2.)
двуетажна жилищна
сграда
с идентификатор 35211.501.117.1 с пазарна стойност 59 300.00 лева; 3.) гараж със
застроена площ 8.70м/4.80м с пазарна стойност 4 000.00 лева и 4.) лятна масивна постройка с размери 9.50м/2.20м с пазарна стойност 3 700.00 лева, при общ идентификатор 35211.501.117.2 за
гаража и масивната постройка.
Делбата е допусната при следните квоти, а именно – по
отношение на 1.)
дворното място – 9/12 ид. ч. за Н.И.Д.; 2/12 ид. ч. за А.А.Д.Х. и
1/12 ид. ч.
за
И.И.П.; по отношение на 2.) двуетажната жилищна сграда,
3.) гаража и 4.) лятната масивна постройка –
15/21 ид.ч. за Н.И.Д., ЕГН **********;
4/21 ид.ч. за А.А.Д.Х., ЕГН **********
и 2/21
ид.ч. за И.И.П., ЕГН **********.*** открити съдебни
заседания във фазата по извършване на делба, въззиваемите изрично са
обективирали искане делбените имоти да бъдат изнесени на публична продан поради
тяхната неподеляемост, докато въззивникът е изразил становище, че двуетажната
жилищна сграда е реално поделяема на два самостоятелни обекта, като изрично е
отхвърлил извършването на делбата по реда на чл. 348 от ГПК.
С обжалваното решение РС-Варна е постановил делбените
имоти да бъдат изнесени на публична продан при начална цена, определена от
съдебния изпълнител, като получената при проданта сума се разпредели между
съделителите, съобразно техните квоти.
Настоящият съдебен
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело
доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността
на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което
същото е валидно.
Съдебният акт е постановен при
наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и
надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива,
поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.
В конкретния случай основният
спор между страните, с който е сезиран
въззивният съд, е концентриран изцяло върху способа, чрез който РС-Варна
е постановил извършването на допуснатата делба – в частност се оспорва правилността на изводите на РС-Варна за
невъзможността процесната двуетажна жилищна сграда да бъде реално поделена
между тримата съделители, доколкото се твърди, че същата е възможно да бъде
обособена на две реални части, от които само едната да бъде изнесена на
публична продан
или поставена в общ дял, а другата да бъде поставена в дела
на въззивника при съответното парично уравняване на дяловете на въззиваемите.
От
заключението на вещото лице по назначената повторна Съдебно-техническа
експертиза /идентична с първата/, която съдът
кредитира, като компетентно изготвена,
пълна, последователна, обективна
и неоспорена от страните, се установява, че първият етаж от къщата е с вход от двора и се състои от входно антре,
дневна с кухненски бокс, спалня, склад, баня – тоалет. Вторият етаж се състои
от входно антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня – тоалет, като
подходът към втория етаж се осъществява посредством външно стоманобетоново
стълбище. В подпокривното пространство са оформени частично стаи за обитаване,
както е и изградено санитарно помещение. В хода на откритото съдебно заседание,
вещото лице поддържа представеното заключение.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУТ, всяко
жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение,
кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което
може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат
пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни. От фактите, обективирани в заключението на вещото лице по СТЕ, следва, че
процесната двуетажна къща може да бъде обособена на два самостоятелни обекта,
каквито са и допълненията на вещото лице при изслушването му в хода на
откритото съдебно заседание. Подпокривното пространство не покрива
законоустановените императивни изисквания за самостоятелен жилищен обект,
доколкото липсват данни да има кухня или кухненски бокс, изградена тоалетна и
баня и самостоятелен вход към него. Досежно складовото помещение, може да се
приеме, че към него има такова, доколкото в стопанската масивна постройка са
оформени три отделни складови помещения, едно от които е предназначено за руска
баня.
При извършване на делбата съдът следва да се
съобрази с влязлото в сила решение по чл. 344 от ГПК, което има сила на
пресъдено нещо относно лицата, които
имат право на дял, имотите, които
следва да се делят и квотите на всеки един от съделителите, като водещият принцип е всеки съделител да получи своя дял в натура. В този смисъл доводите за нищожност на правопрехвърлителните сделки по
делото, наведени от въззивника, не са предмет на настоящото производство,
доколкото възраженията/исковете за нищожност се разглеждат и решават в хода на
фазата по допускане на делба. Настоящият съдебен състав счита, че във фазата по извършване на делба основен критерий за избора на способ е
дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на квотите
на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице
възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба
имоти, както и становището на съделителите досежно начина на нейното извършване
и по-специално обстоятелството дали са предявени претенции за възлагане на
жилищен имот, тъй като законът установява специален способ за извършване на
делба на такъв имот, който представлява изключение от общото правило на чл. 69,
ал. 2 от ЗН, като предвижда възможност за поставяне в дял на реално неподеляем
имот.
Въззивният съд намира, че независимо от това, че е
възможно процесната двуетажна сграда да бъде обособена на два отделни жилищни
обекта, то с оглед броя на съделителите и техните квоти е невъзможно да бъде
извършена реална подялба на процесния недвижим имот. В този смисъл са и
заключенията на вещите лица по повторната и първоначална експертиза. По
правило делбата следва да се извърши чрез
разпределение така, че всеки съделител да получи реален дял в натура – арг. от чл. 69, ал. 2 от ЗН. Следва да се спазва обаче и общия принцип в ГПК за
равнопоставеност между съделителите при разпределението по чл. 353 от ГПК. От съществено значение
освен горепосочените основни критерии са и големината на дела, сравнена със стойността на
самостоятелните обекти, извършените в обособените обекти подобрения, реалното
им ползване по аргумент от т. 5 от ППВС № 7 от 1973 г. на ВС. За да приложи съдът някой от тези критерии,
следва по делото да има доказателства за установен начин на трайно ползване на
някой от имотите и/или за извършени подобрения от някой от съделителите в
делбен имот. Смисълът на тези критерии е да не се предизвиква с начина на
извършване на делбата неудобства или поне те да са в най-малък обем и да не се
получава прекомерно разместване на икономически блага, т. е. да се облекчи
уреждането на сметките между съделителите, каквито в настоящия случай не са предявени, видно от протокола от първото
заседание след допускане на делбата.
Допустимо е разпределение на различни по вид
самостоятелни имоти и без прилагане на тези критерии само ако между страните
липсва спор относно обособяването им в самостоятелни дялове. Когато обаче до
делба са допуснати съществено различаващи се по вид и стойност имоти, както е в настоящия казус – жилищна сграда, гараж, масивна лятна постройка, дворно място – не е възможно оформянето на равностойни дялове между
съделителите, дори когато техните части в съсобствеността са равни. С по-голяма
сила важи това когато и дяловете на съделителите са различни, и по стойност не
се приближават до стойността на отделните обекти. В този случай делбата следва
да се извърши по способа, предвиден в чл. 348 от ГПК. В този случай съделителите имат призната и гарантирана от
закона възможност да участват в
наддаването при публичната продан по реда, предвиден в чл. 354, ал. 1 вр. чл. 505, ал. 2 от ГПК. В този смисъл е и каузалната практика на ВКС, обективирана в Решение № 7 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 4711/2015 г., I г. о., ГК и Решение № 131 от 4.12.2018 г. на ВКС по к. гр. д. № 4015/2017 г.
Неоснователно е
искането на въззивника, едната част от двуетажната къща да се разпредели на него, а другата
да се изнесе на публична продан. Подобно съчетание между
два самостоятелно уредени способа за извършване на делбата не може да се
извършва. Съчетание между два способа за извършване на делбата може да се
извърши само ако има достатъчно еднородни обекта, които да
се разпределят между съделителите с приблизително съответстващи на стойността
им дялове, а имота от различен вид може да се изнесе на публична продан. В
случая обаче, както вече се посочи дяловете на страните са много различни по
стойност и не могат да се съотнесът към
стойността на отделните обекти, а същевременно и обектите са различни по вид – дворно място, жилищна сграда, гараж и масивна лятна постройка.
По отношение на изложените доводи единият самостоятелен
обект от двуетажната жилищна сграда да бъде поставен в дела на въззивника, а
другият в общ дял на въззиваемите при съответното парично уравнение, настоящият
съдебен състав намира същите за несъстоятелни. Волята на съделителите касателно
начина на извършване на допуснатата делба безспорно е от значение за съда, но
видно от данните по делото въззиваемите-ищци по делбения иск изрично са
изразили желание за изнасяне на делбените имоти на публична продан, поради
невъзможността да бъдат реално поделени между всичките съделители. Правото за
делба се поражда от всяка дялова имуществена общност, без оглед основанието за
възникване на съсобствеността, като същото е потестативно, чието
упражняване води до принудителното ликвидиране на учредената съсобственост
между съсобствениците. Ако едната част от двуетажната къща бъде поставена в общ
дял на въззиваемите, то съсобствеността между тях няма да бъде ликвидирана, а
напротив, ще продължи да съществува въпреки тяхната изрична воля за
преустановяването ѝ чрез изнасяне на публична продан на делбения имот. В
този смисъл е недопустимо да бъде учредена принудителна съсобственост между
въззиваемите по силата на съдебния акт, постановен по воля на другия съделител.
По правило е допустимо да се предяви и такава претенция, но същата следва да
изхожда от самите съделители, които искат да им се постави в общ дял реално
обособения обект.
Към момента на приключване на спора пред настоящия съдебен състав, няма изразено съгласие за поставяне
на обекти в общ дял, както се посочи и по-горе, а за предложения от въззивника вариант на
разпределение не е изразено съгласие от останалите съделители. Съдът не може да
разпредели обектите по вариант, предложен от въззивника, по
изложените по горе съображения относно способите, по които по принцип може да
се извърши делба и критериите за разпределение.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че съдът споделя
изводите на РС-Варна по отношение невъзможността да бъдат реално поделени и
останалите делбени имоти – дворно място, гараж и стопанска постройка, като на
основание чл. 272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на
първоинстанционното решение. Видно от заключението на вещото лице по повторната
СТЕ, дворното
място, находящо се в с. Казашко, община Варна, област Варна, е с площ от 640
кв. м. по кадастрална карта, с трайно предназначение – урбанизирана територия и
с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/. Съгласно чл. 19, ал.
1, т. 4 от ЗУТ, в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен при
УПИ за ниско жилищно застрояване, свободно или свързано в два имота, се спазват
най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност, а при специфични теренни и стопански
условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност. В
конретния случай процесното дворно място с площ от 640 кв. м. не може да бъде
реално обособено според броя съделителите, доколкото при делба на поземлените
имоти реално обособените части не могат да бъдат с размери по-малки от горепосочените, намалени най-много с 1/5 – арг. от ал. 4 на чл. 19 от ЗУТ.
Поради съвпадане на крайните изводи
на двете съдебни инстанции обжалваното първоинстанционно решение следва да се
потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
Поради съвпадащ резултат от
разглеждането на делото по същество, въззивният съд не може да ревизира
произнасянето по отношение на разноските.
При този изход от делото,
претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските, направени за защита
във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде
уважена. Същият претендира разноски в размер на 600.00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения
списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие, имащ характер
на разписка – арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Обективираното от въззивника искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК е несъстоятелно,
доколкото уговореният размер е в съответсвтие с нормативно
установения минимум в чл. 7, ал. 4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение №
5100 от 21.11.2019 г., постановено по гр. д. № 13993 по описа за 2016 г. на
РС-Варна, 20-ти съдебен състав.
ОСЪЖДА И.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Н.И.Д., ЕГН **********, с адрес *** и А.А.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата в размер на 600.00 лева, представляваща сторени
пред въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при условие, че
са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: