гр. Бургас, 22 юни 2021
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на втори юни, през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА
РАДИКОВА
При секретар С.А., като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 173 по описа за 2021 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството e по реда
на чл. 284 и сл. ЗИНЗС
във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Х.А.Х.,
ЕГН **********, против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
към при Министерство на правосъдието, гр. София за заплащане на сумата в размер
на 5 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата 7, 88
лв. имуществени вреди за периода 07.05.2020г.- 25.08.2020г., ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда и ведно с
мораторната лихва за забава от датата на увреждането 07.05.2020 г. до датата на
постъпване на исковата молба в съда в размер на 5 000 лв. до окончателното
изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че за посочения период, в
резултат на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от
затворническата администрация, е бил
лишен от възможността да ползва негови лични вещи - радио- часовник и
електронна игра 511Р.
Твърди, че вещите отговарят на условията на заповедта на
Министъра на Правосъдието, издадена на основание чл.122,ал.1 отЗИНЗС и има
право да ги притежава.
Според него, лишаването от право да ползва
разрешените вещи- радио- часовник и електронна игра SUP представлява неизпълнение
на преките задължения от страна на
ответникът ГДИН да осигури условия за спазването на правата му, както и условия
за мирно ползване на собствеността му. Това неизпълнение е рефлектирало
негативно върху човешкото му достойнство, унижило го е, породило е у него
чувство на отритнатост, незащитеност, страх, липса на желание за живот, безпокойство,
стрес, яд, нерви, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес
- сълзене на очите/плач/.
По този начин претърпял неимуществени вреди за
репариране на които претендира присъждане на обезщетение в размер на 5 000лв.
Претърпял и имуществени вреди в размер на
7,88лв., която сума бил принуден да заплати за изпращане на вещите от Затвора
гр. Ловеч до Затвора гр. Бургас.
В съдебно заседание се явява лично. Моли
исковете да бъдат уважени така, както са предявени и да му бъде присъдено
обезщетение в поискания размер.
Ответникът по иска - Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието гр.
София, не изпраща представител. С отговора
на исковата молба застъпва тезата за неоснователност и недоказаност на
заявените претенции. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира
исковата претенция за неоснователна и недоказана. Счита, че следва да бъде
отхвърлена.
I.
ФАКТИТЕ:
На 07.05.2020 г. в Затвора гр, Ловеч ищецът получил
радио- часовник и електронна игра SUP.
Вещите били иззети за проверка от компетентно
длъжностно лице с протокол от 07.05.2020г. и продължително време не му били
върнати.
На 19.05.2020г. Х. подал заявление до началника
на Затвора гр. Ловеч, с което пискал да получи един брой радио часовник и един
брой електронна игра.
Със заявлението представил декларация, че е
запознат, че на осн. чл.73, ал.14 и 15 от ППЗИНЗС и Заповед № 333/13.03.2019г.
на началника на Затвора, разрешените му за получаване вещи- техника подлежат на
задължителна проверка, която нарушава тяхната гаранция. В декларацията зачертал
текста, че в случай на евентуално увреждане на вещите по време на проверката
няма да има претенции към администрацията.
На 22.05.2020г. върху заявлението била поставена
резолюция лишеният от свобода да бъде уведомен, че декларацията е попълнена
некоректно и че в този случай техниката няма да се проверява, а ако не се
провери ще остане на съхранение в склада.
С молби с рег.№ М-2552/16.06.2020 г., рег.№
2340/29.05.2020 г, на Затвора гр.Ловеч, Х. отново уведомил началника на Затвора
гр.Ловеч, че радио часовника и електронната игра не са му дадени, и поискал
връщането им.
На 21.07.2020г. ищецът подал до ГДИН молба, с
която поискал да бъде разпоредено връщане на отнетите му вещи и декларирал
съгласие същите да бъдат проверени.
В отговор началник на отдел „СДВРП“ към ГДИН, го
уведомил, че молбата му е неоснователна, защото самият лишен от свобода
препятства връщането на вещите, като подава некоректно попълнена декларация за
проверката им.
На 25.08.2020г. ищецът бил преместен от Затвора
гр. Ловеч в Затвора гр. Бургас.
На 28.10.2020г. подал до началника на Затвора
гр. Бургас молба, с която поискал задържаните в Затвора Ловеч вещи да му бъдат
изпратени за негова сметка. Към молбата приложил и друга такава, адресирана до
началника на Затвора гр. Ловеч.
На 2.12.2020г. радио часовника и електронната игра
били изпратени от Затвора Ловеч и на 14.12.2020г. предадени, след проверка, на Х.Х.
***.
По изложените факти спор между страните няма.
В хода на съдебното производство в качеството на
свидетел е разпитан К.И.Г..
Г. заявява, че познава ищеца от 2005г., от
Затвора гр. Ловеч. Обяснява, че през периода 07.05.2020 г. до 23.08.2020 г. бил
настанен в единадесета група на Затвора
гр. Ловеч, където били настанени осъдените на доживотен затвор.
Не си спомня датата, но през 2020г. бил извикан
да получава колети. В същото време ищецът също получавал такъв. Свидетелят
видял, че Х.Х. получил електронна игра и радио, които му били взети от служител
на Затвора.
На въпросът кога ще чу бъдат върнати му било
отговорено, че ще бъдат върнати след като техника ги провери.
По- късно многократно питал ищеца какво става с
вещите му и дори присъствал на разговори между него и инспектора по социални
дейности, при които връщането на вещите било отлагано без да бъдат съобщавани
причините за това, въпреки изрично заявеното желание от страна на Х. да бъдат
проверени.
Заявява, че след отнемане на вещите винаги
когато говорел с ищеца, той бил притеснен и напрегнат, защото не можел да гледа новини, не можел да чуе, да
разбере какво става с неговите хора. По това време телевизорът на Х. бил
развален и единствения начин да узнае ежедневните новини бил чрез радиото.
II. ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Твърдят се неимуществени и имуществени вреди,
настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на служители на ответника
да предоставят на ищеца собствените му разрешени вещи- радио часовник и
електронна игра за периода 07.05.2020г.- 25.08.2020г.
Разпоредбата на чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени
от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията, в резултат на нарушения на чл. 3.
Според чл.
285, ал. 1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи като ответници органите по чл.
284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите.
Последните, според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа (в случая от специализираните органи по изпълнение на
наказанията), от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени
вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София, съгласно чл. 12,
ал. 2 ЗИНЗС, е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12,
ал. 2 ЗИНЗС). За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази администрация,
следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговаря по предявеният иск.
Както вече бе посочено, в случая исковата защита
следва да се реализира по реда на глава 7
от ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде приета основателност на
иска за вреди, с правно основание чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл. 3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на
противното, по силата на въведената с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС, оборима презумпция и връзка между тях.
Т. е. отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение
(чл. 3, ал. 1), както при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други
подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Ищецът твърди, че лишаването от право да ползва разрешените
вещи- радио- часовник и електронна игра SUP представлява неизпълнение
на преките задължения от страна на
ответникът ГДИН да осигури условия за спазването на правата му, както и условия
за мирно ползване на собствеността му, което е рефлектирало негативно върху
човешкото му достойнство, унижило го е, породило е у него чувство на
отритнатост, незащитеност, страх, липса на желание за живот, безпокойство,
стрес, яд, нерви, обективирани в защитна реакция на организма при болка и стрес
- сълзене на очите/плач/.
Съдът намира, че в случая е доказано
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в
неоснователно задържане на лични вещи на ищеца, притежанието на които е
разрешено със Заповед № ЛС-04-642/28.11.2018г.
на Министъра на правосъдието.
Единственото ограничение което ППЗИНЗС въвежда
по отношение на разрешените вещи е те да могат да бъдат проверени- чл.73,
ал.15.
По делото са налице достатъчно доказателства, че
ищецът е заявил желание изпратените му вещи да бъдат проверени преди да му
бъдат предадени.
Изискването на затворническата администрация да
бъде деклариран предварителен отказ от претенция при повреждане на вещите в
процеса на проверката няма законова опора.
Според съда обаче, не всяко незаконосъобразно
бездействие може да предпостави ангажиране на отговорността на държавата.
Нормата на чл. 3
от ЗИНЗС,
въвежда законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода, като приема за нарушение на забраната осъдените и
задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко
или унизително отношение и поставянето им в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Конкретните действия, бездействия или
обстоятелства следва да бъдат преценявани според отражението на последиците от
тях върху лишения от свобода, при отчитане на основните му човешки права.
Тъй като констатираното бездействие не е
предпоставило някоя от изрично предвидените с чл.3, ал.1 и 2, хипотези, следва
да се прецени дали то е уронило човешкото достойнство на ищеца или е
породило чувство на страх, незащитеност
или малоценност.
Тази преценка не може да се базира само на
твърденията изложени в исковата молба. Тя следва да е обусловена от всички
доказателства по делото.
В случая бездействието не е от такова естество и
такъв интензитет, че да предизвика чувство на страх, незащитеност или
малоценност или да е унизително за достойнството.
Разпитаният по делото свидетел сочи, че поради
липсата на иззетите му вещи, ищецът се чувствал напрегнат и подтиснат, тъй като
не е имал възможност за получава ежедневни новини и да прави извод за
ситуацията, в която се намират близките му.
Притеснението за близките, без съмнение, е
чувство, което може да предизвика потиснатост.
Ищецът обаче, не е бил лишен от възможността да
провежда с тях телефонни разговори или да общува чрез писма. Т.е. наличието на
радио не е единствения източник за информация за състоянието, в което те се
намират.
Още по- малко липсата на електронна игра може да
бъде определена като причина за появата на чувство на страх, незащитеност или малоценност.
По изложените съображения съдът намира исковите
претенции за неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
Въпреки изхода на спора и направеното от
ответника искане за присъждане на разноски, такива не се дължат, тъй като с
определение № 186/25.01.2021г. ищецът е освободен от държавна такса и разноски.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.
Бургас, четвърти състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Х.А.Х., ЕГН **********, против Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" към при Министерство на правосъдието, гр.
София за заплащане на сумата в размер на 5 000 лв., като обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и сумата 7,88 лв. имуществени вреди за периода
07.05.2020г.- 25.08.2020г., ведно със законната лихва от датата на постъпване
на исковата молба в съда и ведно с мораторната лихва за забава от датата на
увреждането 07.05.2020 г. до датата на постъпване на исковата молба в съда в
размер на 5 000 лв. до окончателното изплащане на сумите.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Бургас, в 14 - дневен
срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: