МОТИВИ към Присъда №71 от 22.05.2020г.,постановена по ВНЧХД
№386/2020г.
по описа на Окръжен съд - Бургас
С Присъда №9 от 10.02.2020г.,постановена по НЧХД
№912/2019г. Районен съд Несебър е признал подсъдимият П.Д.П. – роден
на ***г***, с постоянен и настоящ адрес:*** *********/ № *, ******, *****
гражданин, женен, със средно образование, неосъждан, работи като управител на
търговско дружество, ЕГН **********, за виновен в това, че на 04.07.2018г.
около 19.00 часа, в обществена пералня към „********, находяща се в
к.к.“Слънчев бряг“, общежитие „**********, в качеството си на длъжностно лице –
управител на „******** с ЕИК*******, при и по повод изпълнение на службата и
функцията си нанесъл лека телесна повреда, изразяваща се в получени две охлузни
ранички по десен лакът, в резултат на които са причинени болка и страдание, без
разстройство на здравето на П.И.С. с ЕГН ********** – машинен оператор на
пералня към „*********, поради което и на основание чл.78а, ал.1 от НК, във
връзка с чл. 131, ал.1, т.2, вр.чл.130, ал.2 от НК и го освободил от
наказателна отговорност и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 лева /хиляда лева/ в полза на държавата.
Осъдил П.Д.П. – роден на ***г***, с
постоянен и настоящ адрес:*** ******** № *, ******, ******* гражданин, женен,
със средно образование, неосъждан, работи като управител на търговско
дружество, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на П.И.С.
с ЕГН ********** – машинен оператор на пералня към „*********, сумата в размер
на 300 лева /триста лева/, представляващи обезщетение за причинените от
престъплението му по чл.131, ал. 1, т.2,във връзка с чл.130, ал.2 от НК
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на деликта 04.07.2019г. до
окончателното й изплащане, като гражданският иск над уважения до пълния
претендиран размер от 500 лева, отхвърлил като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Признал подсъдимият П.Д.П. – роден на ***г***,
с постоянен и настоящ адрес:*** ********/ № *, ******, ******* гражданин,
женен, със средно образование, неосъждан, работи като управител на търговско
дружество, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на 04.07.2018г. в обществена
пералня към „***********, находяща се в к.к.“Слънчев бряг“, общежитие „********“,
ет.*, се е заканил на П.И.С. с ЕГН **********, че през нощта ще я намери и ще я
пребие, която закана за престъпление против нейната личност би могла да възбуди
основателен страх от осъществяването му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.1 от НК.
Отхвърлил предявения от тъжителката П.И.С.
с ЕГН **********, против подсъдимия П.Д.П., с постоянен и настоящ адрес:*** *******/
№ *, ЕГН ********** иск за заплащане на сумата в размер на 500 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от страна на тъжителката неимуществени
вреди, настъпили в резултат на извършено
от подсъдимия П.Д.П. престъпление по чл.144, ал.1 от НК на 04.07.2018г., ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта, до окончателното изплащане
на сумата, като неоснователен.
Осъдил П.Д.П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на П.И.С. с **********, сумата в размер на 206 лева /двеста и шест лева/,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част на
тъжбата в наказателната и гражданската й част и включваща платена държавна
такса в размер на 6 /шест/ лева и платен адвокатски хонорар в размер на 200
лева /двеста лева/.
Осъдил П.И.С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ
на П.Д.П. с ЕГН ********** сумата в размер на 300 лева /триста лева/,
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско
възнаграждение, съгласно отхвърлената част на тъжбата в наказателната и
гражданската й части.
Осъдил П.Д.П. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
в полза на държавата, по сметка на Районен съд - Несебър, сумата в размер на 50
лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса върху уважената част на
гражданският иск.
Недоволен от постановената присъда останал подсъдимият П.,който я обжалва в
законоустановеният срок в осъдителната й част като незаконосъобразна и
необоснована.Въззивната жалба е бланкетна,не се сочат доводи и възражения по
същество.Молят съда да отмени атакуваната присъда в осъдителната й
част,като оправдае подс.П. да е извършил
престъпление по чл. 131, ал.1, т.2, вр.чл.130 ал.2 от НК.
В съдебно заседание тъжителката
–жалбоподател С. се явява лично и с упълномощеният си защитник адв.В.Г. от БАК.
Молят съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
обоснована.Претендират съдебни разноски от въззивното производство.
В съдебно заседание подс.П. и защитникът му
адв.В.П. от БАК не се явяват и не вземат становище.
Въззивният съдебен състав след като се
запозна с въззивната жалба,становищата на страните и материалите по делото
установи,че въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
БОС отмени първоинстанционният съдебен акт
в осъдителната му част,като постанови нова присъда,с която призна П.П. за
невиновен и го оправда по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал.1, т.2,
вр.чл.130 ал.2 от НК.,като респективно отмени присъдата в гражданската част,
относно присъдените неимуществени вреди в размер на 300 лв на тъжителката С.,
като отхвърли изцяло предявеният
граждански иск, отмени определението за присъдени разноски и за заплащане на
държавна такса върху уважената част от гражданския иск,на които е бил
осъден подсъдимият П.П. с
първоинстанционният съдебен акт.
На първо място Бургаски окръжен съд ,при
проверка на съдебния акт съгласно правомощията си по чл.313 и чл.314 НПК
провери изцяло правилността на присъдата ,независимо от основанията посочени от
страните.
Съдът констатира на първо място ,че
първоинстанционният съд е разгледал и се е произнесъл с присъда по наказателно
производство,което се разглежда по общия ред ,като следва да се
отбележи,че обвинение за престъпление по
чл.131 ал.1 т.2 НК може да повдига само прокурора и делото да се разглежда по
съответния общ ред .Единствените изключения са посочени в особената разпоредба
на чл.161 от НК,където изрично се посочва,че за лека телесна повреда по чл.130
и чл.131 ал.1 т.3-5 и т.н. наказателното преследване се възбужда по
тъжба на пострадалия.След като изрично разпоредбата чл.131 ал.1 т.2 НК не е
включена в тази особена разпоредба ,това
предполага ,че наказателното преследване не може да се възбужда с тъжба от
пострадалото лице,а това е
единствено правомощие на прокуратурата.
В този смисъл първостепенният съд е разгледал производството при допуснато
съществено нарушение на материалния закон и се е произнесъл със съдебен акт в
тази насока.
Предвид обаче ограничителната законова
разпоредба на чл.335 ал.4 вр.ал.1 НПК,въззвиният съд не може да отмени
присъдата на основание чл.355 ал.1 НПК,за да се санира това нарушение и делото
да се изпрати на прокуратурата,тъй като липсва съответна жалба от частния
тъжител във въззивното производство, поради което съда има единствената
процесуална възможност да разгледа делото по същество и се произнесе по
законосъобразността на първоинстанционната присъда при изпълнение на
правомощията си по чл.314 от НПК.
Първоинстанционният съд на първо място е
признал подс.П. за виновен,че е извършил инкриминираното престъпление по чл.131
ал.1 т.2 НК при липса на категорични и убедителни доказателства за
съставомерност на деянието,респективно при противоречие с материалния закон.
Следва да се посочи,че в производствата от наказателно частен характер,
тъжителят е длъжен да изложи само фактите по обвинението,като правната
квалификация следва да се постави от съда след провеждане на съответното
съдебно следствие и изясняване на фактическата обстановка .В конкретният случай
НРС ,съблюдавайки изложената фактология в тъжбата е следвало да квалифицира
инкриминираното деяние по чл.130 ал.2 от НК,а именно обвинение за нанасяне на
лека телесна повреда, без да приема безрезервно правната квалификация дадена от
частния тъжител,която не обвързва и не е
задължителна за съда. В този смисъл първостепенният съд е направил неправилен и
необснован анализ на събрания по делото доказателствен материал,което е довело
до извеждането на неправилни фактически
и правни изводи. Изложените факти в
тъжбата и внимателния анализ на
доказателствата неизменно сочат на правна квалификация за обвинение по чл.130
ал.2 НК,което първостепенният съд не е съобразил.
В този смисъл въззивната инстанция ,като
взе предвид фактите изложени в тъжбата ,направи задълбочен анализ на
доказателствения материал по делото намери,че следва да оправдае подс.П. за
извършено престъпление .
Правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на св.К. Б.,св.Х. Р.
и св.Н. Х..Правилно и обосновано съдът е отчел,че техните показания са
непоследователни, противоречиви на останалите доказателства по делото.Показанията
и на тримата свидетели не установяват нито един от обективните съставомерни
факти,а именно подсъдимият нанесъл ли е телесни увреждания на
тъжителката,къде,кога и какъв е механизма на получаване на телесните
увреждания.
За да приеме,че е налице съставомерно
поведение съдът е кредитирал единствено твърденията ,изложени в съдебно
заседание от тъжителката С. и медицинското удостоверение, приложено по
делото,удостоверяващо получени болки и страдания от две охлузвания по лакъта на
тъжителката.Вярно е,че една осъдителна присъда може да почива изцяло и само на
косвени доказателства, когато всички те в своята последователност ,единност и
категоричност водят до единствен и несъмнен извод. В конкретния случай обаче липсват дори и
косвени доказателства,от които може да се направи обоснован и категоричен
извод, че П. е извършил престъпление по чл.130 ал.2 НК.
Твърденията на тъжителката С. в хода на
съдебното производство, които съдът е кредитирал безрезервно, подкрепени само
от едно медицинско удостоверение са напълно недостатъчни да обосноват единен и
категоричен извод за извършено от подсъдимия виновно деяние. В този тип
производства от наказателно-частен характер, доказателствената тежест е
изнесена изцяло върху тъжителя,той следва да докаже категорично тези негови
твърдения от тъжбата по несъмнен начин. По делото тъжителят и нейния защитник
не са успели да докажат обвинителната си теза по категоричен начин,липсват
доказателства обосноваващи извод за осъдителна присъда и за извършено престъпление
от страна на П..
Още повече,че и твърденията на тъжителката С.
са напълно противоречиви и от тях не може да се направи единствен и категоричен
извод,за осъществено съставомерно деяние от П..В съдебно заседание С. твърди,че
П. вътре в работната зала започнал да я души,блъснал я в стената и тогава
получила телесното увреждане по ръката си.
В тъжбата тъжителката е изложила друга фактология за мястото и начина на
получаване на уврежданията,а именно тя твърди,че П. я е догонил по стълбите,
като излизала от сградата и на стълбите я блъснал и там получила уврежданията
си.
В
приложената полицейска преписка по делото, която въпреки ,че не е годно
доказателство събрано по реда на НПК,но
е приобщена към доказателствения материал ,съда констатира,че в писмените
сведения на С. до полицията се посочва, че на инкриминираната дата П. вътре на
работното й място в пералнята започнал да я души,на улицата я дърпал,но никъде
не споменава,че я е блъснал някъде в стена или каса на врата,в резултат на
което е получила две охлузни ранички на ръката. Изведнъж тези телесни
увреждания се появяват за първи път в тъжбата до съда,подкрепени с медицинско
удостоверение ,издадено два дни по-късно на 06.07.2018г. При наличие на толкова
противоречия дори в самите твърдения и обяснения на тъжителката е недопустимо
съдът да постановява осъдителна присъда само върху тези доказателства ,още
повече,че твърденията на С. не са доказателство в наказателния процес при
частните наказателни дела, те следва да бъдат доказани с други доказателствени
средства и това е изцяло нейно задължение,да докаже
обвинителната си теза,което не е сторила.
Липсват доказателства изобщо за наличие
на противоправно поведение от страна на П. и такива установяващи
причинно-следствената връзка между виновно противоправно поведение на П. и
настъпил вредоносен резултат, а именно телесни увреждания по ръката на
тъжителката.
В този смисъл съдът е постановил присъдата
си при липса на убедителни и категорични доказателства ,поради което
подсъдимият П. следва да бъде оправдан.
Предвид оправдателната присъда,респективно
въззивният съд отмени присъдата в гражданската част,относно присъдените
неимуществени вреди в размер на 300 лв на тъжителката С..Отмени определението
за присъдени разноски и за заплащане на държавна такса върху уважената част от
гражданския иск,на които е бил осъден подсъдимият П.П..
Съдът осъди на основание
чл.190 от НПК П.И.С. да заплати
на П.Д.П. с ЕГН ********** сума в размер на 506 лева /петстотин и шест лева/,
представляваща направени по делото разноски от подсъдимият П. за платено
адвокатско възнаграждение и платена държавна такса за въззивно обжалване.
По обвинението по чл.144 ал.1 от НК.
Правилно
и обосновано първостепенният съд е оправдал подс.П. за извършено престъпление
по чл.144 ал.1 от НК поради липса на доказателства П. да е отправял някакви
закани към тъжителката .Не се доказва съдържанието на тези закани,дали касаят
лично тъжителката,нейната личност или имот ,или са против личността на нейни
ближни ,нито пък е установено по категоричен начин,че тъжителката е почувствала
основателен страх от отправени закани. Липсват доказателства и в тази
насока,поради което правилно П. П. е оправдан по това обвинение,респективно
отхвърлен предявеният и приет за разглеждане граждански иск за претърпяна
увреда от неимуществен характер. Поради което съдът потвърди присъдата в тази й
част.Още повече,че поради липса на жалба от тъжителката в оправдателната част
на атакуваната присъда,същата следва да се приеме,че е влязла в законна сила и
съда не може да постанови друг резултат по това обвинение.
Предвид гореизложеното Бургаски окръжен съд
потвърди присъдата в оправдателната й част.
Предвид горните съображения съдът постанови
мотивите си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: