РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Бургас, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20242000500380 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
въззивната жалба на Х. Д. П. от гр. С., чрез процесуалния му представител
адв. М. Х. от АК - С., против Решение № 219/05.07.2024 г. по гр.д.359/2023 г.
на ОС Сливен, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск против Д.
Х. Д. от с.гр. иск по чл.422, ал.1 ГПК за признаване на установено, че
съществува вземане на въззивника-ищец против ответницата Д., произтичащо
от запис на заповед, издаден на 15.06.2021 г., за сумата: 37 500 лв., за която
сума по ч.гр.д.№ 5301/2022 г. по описа на РС Сливен, е издадена заповед
изпълнение на парично задължение по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист,
и ищецът е осъден да заплати на ответницата Д. Х. Д. 2 700 лв,
представляваща разноски по делото.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на съда, че е налице
нищожен запис на заповед, тъй като няма валидно определен падеж. Твърди
се, че процесният запис на заповед притежава всички изискуеми от закона
реквизити, вкл.определен падежът, поради което е валиден. В съдебно
заседание се допълва, че практиката на ВКС, на която се е позовал
първоинстанционният съд, не е постановена по реда на чл.290 ГПК.
Претендира се отмяна на обжалваното решение, ведно с
произтичащите от това последици, и присъждане на деловодни разноски за
въззивната инстанция.
1
Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемата Д. Х. Д. оспорва подадената въззивна жалба с писмен
отговор в законовия срок както и в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител адв. Н. К. от АК - С. В писмения отговор се твърди, че поради
бланкетния характер на въззивната жалба, въззиваемата не може да изрази по-
конкретно становище по нея. Посочва се, че обжалваното решение е
правилно, обосновано, съобразено с материалния и процесуалния закон, както
и с практиката на съдилищата. В съдебно заседание се допълва, че освен на
посочените от съда основания, предявеният иск е неоснователен и на други
основания, изброени в писмените бележки на въззиваемата страна пред
първоинстанционния съд.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на съдебни разноски за въззивното производство.
Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия
срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я
намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на въззивника Х. Д. П. за приемане за установено на
основание чл.422 ГПК, че въззиваемата-ответник Д. Х. Д. дължи на ищеца
сумата от 37 500 лв, на основание подписан от ответницата запис на заповед.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответницата се задължила по
силата на процесния запис на заповед да заплати на ищеца в срок до
15.12.2021 г. сумата от 37 500 лв безусловно и без протест, която не е
заплатена и до момента на завеждане на иска. Изложено е, че записът на
заповед е подписан от ответницата, тъй като тя е получила сумата от 37 500 лв
като паричен заем. Посочено е, че по заявление от ищеца по ч.гр.д.5301/2022 г.
по описа на РС Сливен съдът е издал против ответницата заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, против която в срока по
чл.414 ал.2 ГПК, ответницата като длъжник в заповедното производство е
подала възражение, поради което ищец е предявил настоящия установителен
иск по чл. 422 ГПК.
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.535 и
сл.ТЗ.
С писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ал.1 ГПК,
ответницата е оспорила иска като неоснователен. Оспорени са истинността на
записа на заповед, автентичността на положените в записа на заповед подпис
на издател, както и на ръкописния текст в записа на заповед. Заявено е, че
положените подписи в графа „издател“ и над текста „платим на предявяване
без протест и без разноски“ не са положени от нея, а ръкописният текст в
2
записа на заповед не е изписан от нея. Оспорено е наличието на каузално
правоотношение, за обезпечаване на което да е издаден процесният запис на
заповед. Твърди се, че договор за паричен заем не е бил сключван и
ответницата не е получавала сумата 37 500 лв нито на основание договор за
заем, нито на друго основание.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска
и е осъдил ищеца да заплати на ответницата съдебни разноски. Съдът е приел,
че поради определянето на падежа в процесния запис на заповед по два
начина - на определен ден и на предявяване, записът на заповед няма валидно
определен падеж съгласно чл.486, ал.1 ТЗ и на основание чл.486, ал.2 ТЗ е
нищожен, съотв.не е годно изпълнително основание.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
По делото не е спорно, че по ч.гр.д.5301/2022 г. по описа на РС
Сливен, образувано по подаденото от ищеца Х. П. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на запис на заповед, съдът е
издал заповед по чл.417, т.10 ГПК и изпълнителен лист в полза на ищеца
срещу ответницата Д. Х. Д. за сумата от 37 500 лв, представляваща главница
по запис на заповед, издаден на 15.06.2021 г, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до заповедния съд - 29.11.2022г. до
окончателното изплащане, както и за сумата от 2 575 лв - разноски по
заповедното производство. Не е спорно, че въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп.дело № 788/2022 г. на ЧСИ Гергана
Грозева с рег.№ 915 и район на действие РС-Сливен, както и, че в срока по
чл.414 ГПК против издадената заповед за изпълнение е подадено от
ответницата – длъжник в заповедното производство, писмено възражение
срещу вземането по записа на заповед.
Не е спорно, че исковата молба по настоящото дело за установяване
на вземането на ищеца е подадена в законовия срок, поради което искът е
допустим.
С оглед становищата на страните спорно по делото е: валиден ли е
или е нищожен представеният запис на заповед, с оглед изчерпателно
изброените в императивната норма на чл.535 ТЗ изискуеми реквизити към
ценната книга; процесният запис на заповед е издаден ли е от ответницата
(доколкото тя е заявила, че не е полагала подписи върху този документ и не е
изписала ръкописния текст в него) и налице ли е каузално правоотношение
между страните (паричен заем според ищеца), което този запис на заповед да
обезпечава.
В представеният по делото запис на заповед е отразено, че е издаден
3
на 15.06.2021 г. от Д. Х. Д. за сумата от 37 500 лв., която сума издателят на
записа на заповед се задължава да заплати на поемателя Х. Д. П.. В записа на
заповед е посочен падеж - 15.12.2021 г., като изрично е вписано също, че е
„платим на предявяване, без протест и без разноски“.
Установено е от заключението на назначената по делото съдебно-
почеркова експертиза, че подписите на издател на двете места в оригинала на
записа на заповед, са положени от ответницата Д. Д., но ръкописният текст в
документа не е изписан от нея. Също от експертното заключение е
установено, че подписите на издателя са положени след отпечатване на текста
в документа, т.е.подписите не са положени на празен лист.
От показанията на св. В. П. /съпруга на ищеца/, се установява, че
самата тя, по указание на ищеца, написала ръкописния текст в записа на
заповед, вкл. сумата и датата на издаване.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен
състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд за
неоснователност на предявения иск.
В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
съществуването на вземането си, основано на менителничния ефект, в случая
– наличието на редовен от външна страна и действителен запис на заповед,
подлежащ на изпълнение.
Основното и единствено оплакване във въззивната жалба е за
неправилност на изводите на първоинстанционния съд за нищожност на
записа на заповед поради липсата на валидно определен падеж.
Съгласно чл.535 ТЗ задължителните реквизити на записа на заповед
са: наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на
който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари;
падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на
което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.
Съгласно чл.486 ТЗ, към която норма чл.537 ТЗ препраща, падежът
може да бъде определен по един от четирите начина: 1/ на предявяване; 2/ на
определен срок след предявяване; 3/ на определен срок след издаване и 4/ на
определен ден (ал.1), а съгласно ал.2 от същата норма, ценната книга,
издадена с падежи, определени по друг начин или с последователни падежи, е
нищожна.
Както се посочи по-горе, в процесния запис на заповед падежът е
определен по два начина: веднъж - на определен ден – „15.12.2021 г.“, т.е.по
чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ, и втори път – „на предявяване“ - по чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Поради наличието на посочени два различни падежа в процесния
запис на заповед, съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че на
основание чл.486, ал.2 ТЗ, записът на заповед е нищожен, тъй като липсва
валидно определен падеж.
4
Нормата на чл.486 ТЗ е императивна, а съдебната практика по
прилагането й е безпротиворечива.
Ето защо съдът споделя изводите на първоинстанционния съд, че
процесният запис на заповед като нищожен не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане, което прави предявения иск неоснователен и недоказан.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на
първоинстанционния съд, към които настоящият състав препраща на
основание чл.272 ГПК.
Независимо от постановения резултат, тъй като във въззивното
производство въззиваемата е представлявана от адв.К. по реда на чл.38 ЗА
(видно от представения в първоинстанционното производство договор за
правна защита и съдействие), и не е направила съдебни разноски, такива не й
се следват.
За осъществено безплатно представителство и защита във
въззивното производство, на основание чл.38 ЗА, на адв.К. следва да се
определи и присъди адв. възнаграждение в размер на 2 100 лв., в какъвто
размер е било поискано адв.възнаграждение и за първоинстанционното
производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 219 от 05.07.2024 г. по описа на
Окръжен съд Сливен.
ОСЪЖДА Х. Д. П. от гр. С., ул. “С. Г.“ № **, с ЕГН **********, да
заплати на адв. Н. К. от АК - С. за осъществено безплатно представителство
във въззивното производство на Д. Х. Д., адвокатско възнаграждение по реда
на чл. 38 ЗА в размер на 2 100 лв. (две хиляди и сто лева).
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5