РЕШЕНИЕ
№ 196
гр. *, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и седми април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20215440100986 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на * В. и М. Н. В. против * Г. и Д. К.
Г., в която се твърди, че ищците са съпрузи от 10.09.1978г. Ответниците също са съпрузи от
29.07.1978г.
Твърди се,че ищцата * и ответника В.Г. са брат и сестра, законни наследници на * *
Г., починала на 13.02.1993г. и * *, починал на 23.11.2014г.
Със Заповед №*/15.11.1977г. на Председателя на ОбНС *, на основание чл.13 и чл.15
от ЗС и чл.103 ИДИ на * * и * * * е отстъпено право на строеж върху държавен парцел *
ГНС, западна част с площ от 380 кв.м., кв.* по регулационния план на * и им е разрешено да
застроят жилищна сграда, съгласно одобрения застроителен план и архитектурни проекти.
На 28.11.1977г между Председателя на ИК на ГНС от една страна и * * и * * * е подписан и
Договор за ОПС върху държавна земя, с който ГНС *, отстъпва на строителя право на
строеж върху държавна земя съставляваща парцел *ГНС,кв.* по peг.план на гр. *, с площ от
380кв.м. с описани в договора граници в кв. Беклийца, западна част на парцела, като
строителите са се задължили в срок от 5 години, считано от датата на договора да застроят
върху отстъпеното им държавно място жилищна сграда по одобрен арх.план с размери
определени от ЗСГ. Издадено е и строително разрешение №8/27.01.1978г. за нова жилищна
сграда на 2+1 + 1/2 етажа, по одобрен архитектурен проект върху 128,50 кв.м, в парцел
*,кв.* по рег.план на *.
Строителството е реализирано по време на брака на * * Г. и * *.
През 1993г. с Договор от *г., с нотариална заверка на подписите, * Г. и * *, като
приобретатели на правото на строеж върху държавен парцел * -124 с площ от 426кв.м.,
1
кв.173 по ЗРП на *, и съсобственици на двуетажната масивна жилищна сграда , състояща се
от избен етаж, гаражи, сутерен, два жилищни етажи и таван, се подписал договор за делба на
същата сграда, при следните условия:
1.* * поучава в дял и става собственик на втория жилищен етаж, със застроена площ
от 132кв.м., състояща се от кухня, 4 стаи, салон и сервизни помещения, западната част от
сутерена със застроена площ от 41 кв.м, състояща се от четири помещения, западната
половина от тавана с полезна площ от 132кв.м. и западния гараж /с работилница/, със
застроена площ от 21 кв.м. от избения етаж , 1 / 2 ид.ч. от общите части на жилищната
сграда и съответните идеални части от правото на строеж върху парцела, върху който е
построена горепосочената сграда, при граници на парцела :улица, * *, * *, * *.
2. * * * получава в дял и става собственик на Първия жилищен етаж със застроена
площ от 132кв.м. състоящ се от кухня, 4 стаи, салон и сервизни помещения, източната част
от сутерена със застроена площ от 44кв.м., състоящата се от 4 помещения, източната
половина от тавана с полезна площ от 132кв.м. и източния гараж /с работилница/ със
застроена площ от 26кв.м. от избения етаж, ½ ид.ч. от общите части на жилищната сграда и
съответните идеални части от правото на строеж върху парцела, върху който е построена
горепосочената жилищна сграда при гореописаните граници на парцела.
Описаният в Договора за доброволна делба обект „западната част от сутерена със
застроена площ от 41 кв.м„ предоставен в собственост на * Г. представлява самостоятелно
жилище, самостоятелен обект на собственост, макар да не е заснет с отделен идентификатор
по КККР на *. Състои се коридор, дневна, кухня-трапезария стая , предверие с баня и
тоалетна и тераса. Към него е обособено и му принадлежи избено помещение с площ от
около 20 кв. м. находящо се на нивото под него.
Понастоящем обекта представлява самостоятелно обособен обект със Застроена
площ от 59.8 кв.м. , в т.ч. тераса от 5.10кв.м.
Твърди се от ищците, че през 2017-2018г., ответниците * Г. и Д. К. Г. са предявили
иск против първата ищца *, по който било образувано гр.д. №*/2016г. по описа на Районен
съд *, с който са искали да се установи, че единствено те са собственици по отношение на
вторият жилищен етаж, тавана и гаража. Още с исковата си молба те са признали, че
приживе през 1990г. родителите им са извършили неформално разпореждане с правото на
собственост на построеното от тях между децата им - * и В.Г., предоставяйки в собственост
вторият жилищен етаж с тавана на сегашните ответници, а жилището в сутерена, имащо
самостоятелно функционално предназначение и представляващо самостоятелен обект на нас
ищците.
Производството по описания горе иск е нямало за предмет сега обсъждания
самостоятелен обект, като с решението по делото В.Г. и Д.Г. били признати за собственици
по отношение на етажа с идентификатор №* по КККР на *, със застроена площ от 132 кв.м.
на едно ниво на административен адрес *,ул.“*"15,ет.З, на западната половина от тавана в
същата жилищна сграда целия с площ от 132 кв.м., ведно със съответните идеални части от
2
правото на собственост върху общите части на същата жилищна сграда. С оглед отхвърляне
на иска за изключително право на собственост по отношение на гаража с идентификатор №
*.1.1. /западен гараж/ с площ от 21кв.м. .същият продължават да притежават в обем от по 1/
2 идеална част -ищците и ответниците.
Поради необходимостта от документално уреждане на тези отношения и снабдяване
с нотариален акт, през 2020 и 2021 г. се свързали с архитекти, нотариус и др. технически
лица, които им обяснили, че процедурата по снабдяване с акта изисква подписа на В.Г. и на
съпругата му, като съсобственици в сградата. Настояли пред тях да подпишат
документацията, инвестиционен проект и пр., но те отказали да сторят това с обяснението,
че както те са им пречели да се снабдят с документ за собственост на етажа, така и те щели
да пречат на ищците да се снабдят с такъв. Отказът на ответниците да подпишат
документацията не е продиктуван от оспорването на собствеността им, но въпреки това
ответникът В.Г., често влиза в сутеренният ни етаж, нощува там, оставя свои вещи, с което
на практика препятства възможността ние да ползват собствеността си.
Твърди се от ищците,че правото на собственост спрямо сутеренният етаж притежават
на основание давностно владение, започнало още приживе на наследодателите - * и *, които
са разпределили собствеността между тях извършвайки неформална делба още през 1990г.
От този момента на сетне ответниците Г.и започнали да владеят жилищният етаж, а те-
ищците обособеният в западната половина на сутеренният етаж , самостоятелен обект на
собственост с площ от 59,8 кв.м., в който нанесли свой багаж и в който родителите на
първата от нас живеели след 1994г. до смъртта на всеки един от тях с тяхно съгласие.
Владението си осъществявали необозпокоявано.
Тъй като ответниците отлагали явяването си за подпис при документално оформяне
на собствеността им в т.ч. и при наетия от тях архитект , с изрична покана поискахме да се
явят на 17.08.2020г., за да оформят документите. И тогава те не се отзовали.
Молят съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответниците, че ищците са собственици на основание давностно владение, упражнявано
от 1990г. и до днес на Жилище с площ от 59,8 кв.м. , в т.ч. тераса от 5,10кв.м., обособено в
западната половина на сутеренен етаж на сградата, построена в имот с идентификатор №*
по КККР на *, одобрена със Заповед №18- *10.05.2005г. на ИД на АГКК *, което жилище
представлява самостоятелно обособен обект на собственост, състоящо се от коридор,
дневна, кухня-трапезария стая, предверие с баня и тоалетна и тераса, ведно с
принадлежащото му избено помещение , ведно и със съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото и съответните идеални части от общите части на сградата, както и
ответниците да бъдат осъдени да им предадат владението на същия. Претендират и за
разноски по водене на делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, с който
оспорват фактическите твърдения в исковата молба, че в сградата, построена въз основа на
ОПС от * и * Г.и има законно изградено/преустроено жилище с площ от 59.8 кв.м., в това
число тераса от 5,10 кв.м., обособено в западната половина на сутеренен етаж на сградата,
3
построена в имот с идентификатор № * по КККР на гр. *.Оспорват ищците да са владели
процесния имот и да са придобили собствеността върху него въз основа на давностно
владение. Абсурдни са и твърденията изложени в исковата молба за отлагане подписването
на документи, представляващи инвестиционен проект и пр.
Твърди се от ответниците, че ищците не са установявали никога самостоятелна
фактическа власт върху имота, като същите са нямали и намерение за придобиване на
собствеността върху същия. В годините назад това ясно е демонстрирано от тяхна страна,
като липсват каквито и да е фактически и правни действия, които да обективират спрямо
съсобственика по силата на наследяването на имота - В.Г. каквито и да е действия, с които
да се установява фактическа власт върху обекта, предмет на иска, нито пък да се отблъсква
неговото владение.
Действително устно е съществувала уговорка за делбата на наследствения недвижим
имот. Ищцата В.В. обаче оспорва категорично наличието на такава уговорка и сама не
зачита волята на родителите си. Горното категорично сочи, че същата е нямала никакво
намерение да счита обособения обект в избеното помещение за свой, като никога не е и
установявала фактическа власт върху него, а от друга страна оспори придобитото от тях-
ответниците право върху третия етаж от жилищната сграда по силата на тази неформална
делба.
Отделно от горното налице са множество нарочни изявления на ищцата В.В., с които
същата се счита за собственик на ½ идеална част от процесния обект по силата на
наследяването, което изключва наличието на намерение за своене на имота към 2016 година,
а следователно и дори хипотетичната възможност за изтекла придобивна давност от 10
години в нейна полза. Така самата ищца заявява недвусмислено в покана, адресирана до
В.Г., получена на 13.10.2016 година: Както ви е известно с вас сме наследници на * * и като
наследници сс вас сме и съсобственици при равни права - всеки на по * идеална част от
притежавания от баща ни самостоятелен обект * западната част от сутерена със застроена
площ от 41 кв.м., състоящ се от 4 помещения, западна половина от таван, обект с
идентификатор *.1.1 (гараж). След смъртта на баща ни на 23.11.2014година вие
ползвате изцяло описаните по-горе недвижими имоти, като живеете и се разпореждате в тях.
Уви. въпреки правата ми на собственик върху * идеална част от описаните по горе имоти
съм лишена от възможността да ги ползвам така, както намеля за добре.“
В последствие в констативен протокол акт №8, том II, * г. е отразено следното
изрично изявление на В.В.: ” отправям искане до брат ми, да ми заплати наем затова,
че съм лишена от ползване на помещенията, които включват: гараж, жилищен етаж. таван,
плюс избен етаж. Аз лично нямам достъп до третия етаж, който е етажа па брат ми. нито до
гаража, както и до етажа, където живееше баща ми-така наречен избен етаж, но реално в
този етаж живееше баща ми, т.е той е пригоден за живеене. Аз искам, ако този етаж бъде
преустроен в жилищен, с брат ми да направим делба на сградата, и аз да получа този етаж в
дял ” / доказателство №1 към отговора констативен протокол акт №8, том 11. , * г.,на
Нотариус * *- Нотариус №* при HK. От изложеното в констативния протокол става ясно, че
4
ищцата не само, че не е установила фактическа власт върху процесния имот, а и не се счита
за собственик.
Липсата на своене на имота като собствен се установява и от факта, че ищците нито
един път не са платили суми по ремонт на покрив, смяна на улуците, поддържане на общите
части и стълбището, ток, вода и пр,- всички разходи са заплащани от тях ответниците. В
края на 2015 година отново изцяло за тяхна сметка, както и на другия собственик в къщата *
* са извършили подмяна и основен ремонт на водопроводната система на жилищната
сграда.
* Г. е починала през 1994 г.. а * Г. - през 2014 г. Ищцата * се омъжила през 1978
година и оттогава живее в друго жилище със семейството си. През октомври 2016 година е
направен екзекутив /архитектурно заснемане/ на целия избен етаж, състоящ се от западната
и източната половини на избения етаж, както и ново изградените изби /мазета/ зад гаражите
изготвено от арх.** и съвместно с ищцата е депозирано заявление в Община * за одобряване
на разрешение за строеж за неговото преустройство в жилищен етаж.
Твърди се от ответниците също,че няколко дни по-късно са получили покана от В.В.,
в която същата претендира да е собственик по наследство на 1/2 идеална част, като са
поканени на среща при нотариус, която се е състояла на 02.11.2016 година, но страните не са
постигнали съгласие.
Ответниците твърдят,че силно са желаели да се извърши доброволна делба на
съсобствените недвижими имоти, оставени от родителите, в това число и на горите и
земеделските земи, но * е поставила невъзможни условия - тя е поискала процесния имот и
35 000 лв /тридесет и пет хиляди/ лева. Твърдят,че и до настоящия момент заплащат
ежемесечните консумативни разходи по ток, вода, както и изцяло данъците за процесния
обект, въпреки, че данъчното задължение възниква за всеки от съсобствениците.
В с.з. ищците р. пр. поддържат иска чрез пълномощниците си адв.* и адв.*.
Ответниците оспорват иска чрез пълномощниците си адв. * и адв.*.
Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становищата
на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Няма спор по делото,че ищцата * В. и ответника * Г. са брат и сестра и са законни
наследници на родителите си- * * Г., починала на 13.02.1993г. и * *, починал на
23.11.2014г., което е видно и от представените удостоверения за наследници.
Със Заповед №*/15.11.1977г. на Председателя на ОбНС *, на основание чл.13 и чл.15
от ЗС и чл.103 НДИ на * * и * * * е отстъпено възмездно право на строеж върху държавен
парцел * ГНС, западна част с площ от 380 кв.м., кв.* по регулационния план на * и им е
разрешено да застроят жилищна сграда, съгласно одобрения застроителен план и
архитектурни проекти.
На 28.11.1977г. между Председателя на ИК на ГНС от една страна и * * и * * * е
5
подписан и Договор за ОПС върху държавна земя, с който ГНС *, отстъпва на строителя
право на строеж върху държавна земя съставляваща парцел *ГНС,кв.* по peг.план на гр. *, с
площ от 380кв.м. с описани в договора граници в кв. **, западна част на парцела, като
строителите са се задължили в срок от 5 години, считано от датата на договора да застроят
върху отстъпеното им държавно място жилищна сграда по одобрен арх.план с размери
определени от ЗСГ.
Издадено е и строително разрешение №8/27.01.1978г. за нова жилищна сграда на 2+1
+ 1/2 етажа, по одобрен архитектурен проект върху 128,50 кв.м, в парцел *, кв.* по рег.план
на *.
Няма спор между страните, че строителството на жилищната сграда е реализирано по
време на брака на * * Г. и * *.
С Договор от *г. за доброволна делба, с нотариална заверка на подписите, * Г. и * *,
като приобретатели на правото на строеж върху държавен парцел * -124 с площ от 426кв.м.,
кв.173 по ЗРП на * и съсобственици на двуетажната масивна жилищна сграда , състояща се
от избен етаж, гаражи, сутерен, два жилищни етажи и таван са си поделили съсобствената
жилиищна сграда, при следните условия:
1.* * поучава в дял и става собственик на втория жилищен етаж, със застроена площ
от 132кв.м., състояща се от кухня, 4 стаи, салон и сервизни помещения, западната част от
сутерена със застроена площ от 41 кв.м, състояща се от четири помещения, западната
половина от тавана с полезна площ от 132кв.м. и западния гараж /с работилница/, със
застроена площ от 21 кв.м. от избения етаж , 1 / 2 ид.ч. от общите части на жилищната
сграда и съответните идеални части от правото на строеж върху парцела, върху който е
построена горепосочената сграда, при граници на парцела :улица, * *, * *, * *.
2. * * * получава в дял и става собственик на Първия жилищен етаж със застроена
площ от 132кв.м. състоящ се от кухня, 4 стаи, салон и сервизни помещения, източната част
от сутерена със застроена площ от 44кв.м., състоящата се от 4 помещения, източната
половина от тавана с полезна площ от 132кв.м. и източния гараж /с работилница/ със
застроена площ от 26кв.м. от избения етаж, ½ ид.ч. от общите части на жилищната сграда и
съответните идеални части от правото на строеж върху парцела, върху който е построена
горепосочената жилищна сграда при гореописаните граници на парцела.
Съгласно Удостоверение изх.№*/20.10.2021г.,издадено от СГКК-* жилище с площ от
59,8 кв.м. в т.ч. тераса с площ от 5,10 кв.м., обособено в западната част на сутеренния етаж
на сграда с идентификатор *.1 , адрес *, ул.“*“ №15 не е нанесен като отделен недвижим
имот- обект на кадастъра.
Във връзка с твърденията на ищците за водено между страните предходно съдебно
производство, съдът след извършена служебна справка установи, че с влязло в сила Решение
№ *09.07.2018г. по В. гр.д.№ */2018г. по описа на ОС-* е отменено Решение № * г.,
поправено с Решение № * г., по гр.дело */2016 г. на *ския районен съд в ЧАСТТА, с която
са отхвърлени исковете на * и В.Г.и за признаване спрямо В.В., че те са собственици при
6
условията на съпружеска имуществена общност, по давностно владение, считано от 1990 г.
до настоящия момент, на жилищен етаж с идентификатор * на западната половина от тавана
в същата жилищна сграда, ведно със съответните ид. части от правото на собственост върху
общите части на жилищната сграда; и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо * В., ЕГН **********, адрес *, ул.* № 24, че
* Г., ЕГН *, и Д. К. Г., ЕГН **********, са собственици при условията на съпружеска
имуществена общност, по давностно владение, считано от 1994 г. до настоящия момент, на
жилищен етаж с идентификатор *.1.2, със застроена площ от 132 кв.м., на едно ниво,
намиращ се на административен адрес: *, ул. * № 15, ет.3, на западната половина от тавана в
същата жилищна сграда, целия с площ от 132 кв.м., ведно със съответните идеални части от
правото на собственост върху общите части на жилищната сграда.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № * г., поправено с Решение № * г., по гр.дело № */2016
г. на *ския районен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на * и В.Г.и за
признаване за установено спрямо В.В., че те са собственици при условията на съпружеска
имуществена общност, по давностно владение, считано от 1990 г. до настоящия момент, на
гараж с идентификатор *.1.1 /западен гараж/, с площ от 21 кв.м.
Разпитана, свидетелката К.В.- дъщеря на ищците, сочи че е родена през 1979 г.,
живяла е в имота на баба си и дядо си- * и * Г.и от както е била в първи клас / 7-8 годишна/
докато замине с родителите си за *. Докато е живяла там лично е чувала от баба си и дядо
си, че втория жилищен етаж е на вуйчо й, а сутерена е на майка й. Това нещо го знае от
малка. Свидетелката сочи, че баба й и дядо й са живели в сутерена, като там е живяла и тя с
тях. Сочи, че баба й и дядо й са питали майка й да им разреши да живеят в нейното жилище-
сутерена. Свидетелката сочи също, че обзавеждането в сутерена е на майка й , имат там
посуда, столове, маса, телевизор, одеала , чаршафи. Тя също има свои вещи там. И сега
всички тези техни неща са си там. Сочи, че с майка й имат ключ от жилището в сутерена,
никой не й препятства достъпа до това жилище. Сочи, че вуйчо й В.Г. също има ключ от
етажа , той не живее там, просто влиза от време на време. Не знае, кой е дал ключ на вуйчо
й, както и защо той има ключ от това жилище. Сочи че, ответниците живеят на втория
етаж, вуйчо й не ползва етажа на майка й, освен че от време на време влиза в него. Вътре
няма негови дрехи и храна. Етажът се състои от стая, преходна кухня с маса, със столове и
кухненски шкаф, коридор, още една стая и тераса. Има баня и тоалетна в дъното на
коридора. Отдолу под етажа-сутерен в дясно от стълбите имат и изба, където са си държали
техни неща и си я ползват. Там са си държали кирка, лопата и кофи, с които са
стопанисвали градината. Зимнината са си държали също там. На втория етаж не знае къде са
избите. Свидетелката сочи, че е била във втори трети клас, когато са заминали с родителите
и брат й за * където родителите й работели. Върнали се от *, когато е била в девети клас.
Когато се връщали в България са живели при родителите на майка й., летните месеци също.
След завръщането им от * са живели на етажа, докато били живи баба й и дядо й и от там тя
е ходила на училище. Сочи, че в момента не живеят в това жилище, а на ул.“*“. От 1994г.
живее при родителите си, но през това време е посещавала и дядо си, докато почине 2014г.
7
През 1992 г. се прибрали от *, а баба й е починала 1994г. Родителите й имат жилището на
ул.“*“ откакто са семейни. Няма документ, с който да се потвърди, че жилището в
сутеренния етаж е на майка й, а е казано само устно. По документи етажа е на баба й и дядо
й. Има спомен, че те, докато са били живи са казвали, че ще живеят на етажа на майка й.
Грешно е това , което е казала първоначално- че баба й и дядо й са помолили майка й да
живеят в нейното жилище. Не знае дали майка й е предлагала на вуйчо й да й заплати
нейната част от имота.
Свидетелката *-първа братовчедка на страните сочи, че гарсониерата в сутеренния
етаж от къщата, построена от * и * Г.и е като отделно жилище, с отделен вход. Там има две
стаи, баня и тоалетна. От леля си и калеко си / * и * Г.и/ знае, че сутеренния етаж е за *. Те
приживе са казвали, че в строежа, който правят етажа е за *, а гарсониерата е за *.
Гарсониерата е с отделен вход. Отвън се влиза по външни стълби и вътре коридор и стаи,
има и баня и тоалетна. Леля й и калеко й в началото след построяването на къщата са
живели с * на етажа , а след около година-година и половина, като оправили и пригодили
за живеене гарсониерата в сутеренния етаж се преместили в нея. * и * са живели в
гарсониерата до тяхната смърт-съответно леля й до 1994г., а калеко й до 2014г. Сочи, че *
със семейството си също са живеели при тях. Сочи, че леля й и калеко й са казвали, че
живеят в гарсониерата с позволение на *. В момента е обзаведена гарсониерата, има и
мебели, багаж, покъщнина, която е на *. * си има ключ от този етаж. Ходила е в сутерена и
преди смъртта на калеко й и след това. С * са ходили няколко пъти да си оставя багаж в
сутерена, включително и наскоро. Етажът си го е отключила *, не знае друг да има ключ от
този етаж, не е виждала някой друг да отключва. Свидетелката сочи,че * и * живеят на
ул.“*“ от както са женени. Дъщеря им * оставала често при баба си. Имало период, в който
* е живяла там, тъй като * често е ходела по болници със сина си. Не знае някой да живее в
гарсониерата постоянно. Като съм ходила е нямало никой там. Няма представа да са правени
ремонти на жилището и на сградата. Леля й и калеко й са казвали, че жилището
/гарсониерата/ е на *, и че те ще живеят в него докато са живи. В разговори са съобщавали,
че това жилище е на *, построено е за нея и те живеят в него. На * са построили етаж, а на
* гарсониера. Сочи, че *, * и децата са били в *.Първо заминал *, а след около година и * и
децата. През този период, докато заминат и те, * и децата са живели при родителите й.
Малкото им дете е имало проблеми, били по болници и през този период живели при
родителите на *, за да й помагат. * оставала при баба си, а * била с момчето по болница. В *
ищците били около 3-4 г., но си идвали в отпуската и през ваканциите на децата , живеели
са на къщата на ул.“*“, като са ходили да виждат родителите на * в гарсониерата.
Свидетелката *а сочи, че живее в същата къща, в който се намира процесния обект.
Сочи,че * и * Г.и са ползвали жилището /гарсониерата/. Строежа на къщата е започнал от
1979г. Те /*и/ са влезнали да живеят на своя етаж през 1981г., а Г.и по-късно. Някъде от
1990г. са слезнали * и * в гарсониерата. До 1990г. гарсониерата представлявала стаи, които
по проекта на къщата са изби. По време на строителството не са ги изменили, били си изби.
Станали стаи 1990г.. * Г. си ги измаза, пуснал вътре инсталации. * била женена и е живяла
8
при мъжа си на ул.“*“. Не е имало период, в който * и семейството са живеели в
гарсониерата на приземния етаж. Идвали са при родителите на * като на гости. Около 20г.
има разлика от смъртта на * и на *. След смъртта на * * е останал сам на етажа. След
неговата смърт никой не живее в тази гарсониера. Сочи,че сина на бай * има ключ от
гарсониерата, знае, че влиза понякога, но не живее там. Мисли, че и * има ключ и влиза.
Свидетелката сочи, че * не се е противопоставяла, че и брат й има ключ от тази гарсониера.
Свидетелката сочи, че знае,че гарсониерата е на * и *, нямало е разпределение приживе от
родителите на * и *, кой етаж да е на * и кой на *. Не е чувала родителите им да са казвали,
че разпределят между децата си построените от тях етажи. Правен е покрива на къщата
преди около 5-6 години, както и водната инсталация е правена 2017г. , последно е правена
изолация на северната стена и двете западни тераси. От страна на Г.и за ремонтите на
къщата пари им дали * и * Г.и. Само за покрива един път попитала *, колко да дават, но
след това нито пита, нито дава. В началото * и * Г.и са живели на втория етаж, заедно с *.
След това оставили * да живее на втория етаж със семейството си и те слезнали в
гарсониерата. Казвали, че втория етаж ще бъде за *. Искали и за двете деца да има, но *
казвала, че не й трябва, че си има къща. Сочи, че познава внучката *. Не я е видяла да спи
при баба си и дядо си. Виждала да идва внучката при баба си и дядо си, но да спи и да стои,
не я е виждала. *, * и децата не са живеели в гарсониерата. От както се е оженила * си
живеят на ул.“*“. Старите докато са живели в гарсониерата са ползвали тавана наполовина и
избата отдолу, до гаража под гарсониерата. В сградата има две избени помещения. От Г.и се
ползват и двете помещения, а тяхната изба е от другата страна. Другата изба е част от
гаража, през който се влиза за нея. Под външното стълбище няма изба. Двете изби, които са
останали се ползват от В.Г..
Свидетелката * сочи, че познава страните от 1978 г., когато сестра й / Д.Г./ е
сключила брак с В.Г.. Още от тогава, когато започнал строежа ищците са живели в друга
къща, на друг адрес. Западната половина на избения етаж е преустроен в гарсониера. От
1990г., когато възрастните * и * са слезнали там да живеят до смъртта си са живели на този
етаж. В гарсониерата * и съпругът й не са живели. След смъртта на майка си * е идвала да
вижда баща си, да му донесе лекарства, да го заведе на лекар или да вземе пенсията. Идвала
е да го вижда за няколко часа, но не е оставала да пренощува при него. Може би на гости
при баба си и дядо си е ходила и внучката *. На практика всеки може да влезне в
гарсониерата, тъй като и * и * имат ключове. По западната половина на избения етаж не са
правени ремонти. На цялата сграда са правени ремонти- покрив, водопровод, стълбище,
изолация на северната и западната стена., които ремонти са правени от * * и Д.Г., като си
поделили разходите. * не е участвала в ремонтите. Отказала е да участва, тъй като не
живеела там. Знае, че * и * имат ключ от гарсониерата. * не се е противопоставяла, че * има
ключ от гарсониерата. * като прави нещо по градината влиза в гарсониерата да си почива.
Знае, че * е искала заплащане на идеалната й част, но на практика тя е поиска една голяма
сума за заплащане. От 2014г. до момента всички и данъци и консумативи, вода и ток са
плащани от Д.Г.. След смъртта на * Г. никой не живее в тази гарсониера. * си оставя багаж в
нея и влиза да си почива. * също е оставяла багаж в гарсониерата., ходи там инцидентно.
9
Не са спорили * и *, и двамата са оставяли багаж. До края на 1989г. * и * са живели на
етажа на * и след това са слезнали долу в гарсониерата. До смъртта си през 2014г. * е
живеел там. * не си спомня да е участвала в боядисването и чистенето на гарсониерата.
Между двете половини на избения етаж се изградила стена по време на строителството. Г.и
и *и са си правили своите части от сутерена като жилища без да ги узаконяват, защото
тогава е имало условие, че ако притежаваш повече от 120 кв.м., другото жилище трябва да
го прехвърлиш на някой друг. Не е присъствала на разговор за разпределение на имотите, а
е присъствала на такъв, в който възрастните държали жилищния етаж да бъде прехвърлен на
*. Казвали, че ще е на *, а за * не се казвали нищо. Пред нея не са казвали старите и сестра
й, че гарсониерата ще е на *. За неформална делба чула чак при завеждане на делото.
Вещото лице по назначената и изслушана СТЕ, дава заключение, че съгласно
одобрения на 27.01.1978г. архитектурен проект достъп до на етажа и мазетата се
осъществява от вътрешната стълбищна клетка, като етажът се състои от коридори, 7 броя
помещения на чертежа означени с надпис „мазе”, помещение - тоалетна и тераса.
От извършеният оглед и измерване на място на процесния имот вещото лице е
установило, че достъп до процесния имот - западната половина от етажа с мазетата на
жилищната сграда се осъществява от дворното място по външна масивна стълба на
западната фасада и се състои от коридор, дневна, кухня-трапезария преходна от дневната,
една стая, предверие на баня е тоалетна и тераса.
В процесния имот са изпълнени следните довършителни работи: подове - настилки
от дървено дюшеме в коридора и стаите и монолитна мозайка в сервизното помещение;
стени - гладка мазилка, варосана, фаянсова облицовка около мивка в кухнята, в предверието
и банята е тоалетна; тавани - гладка мазилка, варосана, дограма - таблени врати и прозорци
от дървена, еднокатна дограма; инсталации - ел. и ВиК стандартни;
Измерената височина на помещенията от готов под до готов таван е както следва:
2,35 м в дневна, кухня е трапезария и стая; 2,38м в коридора, предверие на баня е тоалетна;
2,48 на балкона;Застроена площ на самостоятелния обект, предмет на делото, изчислена
след измерване на място е 57,31 кв.м;
В процесния имот се намира апартаментно ел. табло с предпазители, без
електромер;Електромерите на жилищната сграда се намират, изнесени на западната фасада
на сградата в електромерни табла. В процесния имот не съществува самостоятелен
водомерен възел.
Според заключението на вещото лице има разлика между одобрения архитектурен
проект на сградата и процесното помещение,която се състои в следното: по одобрения
проект западната половина от етажа е предвидена с помещения - мазета, като две от тях
имат излаз към тераса, а фактически на място западната половина от етажа представлява
жилище със самостоятелен вход, състоящо се от коридор, дневна, кухня-трапезария
преходна от дневната, една стая, предверие на баня е тоалетна и тераса.
Процесният имот отговаря на нормативните изисквания за самостоятелен жилищен
10
обект по чл.40 ал.1 от ЗУТ, има изискващите се самостоятелен вход, жилищно помещение -
стая, кухня, баня с WC, като изискващото се складово помещение има възможност да се
изпълни в жилището (в дъното на коридора).
В процесния имот няма самостоятелен водомерен възел. От справката направена във
„ВиК” * се установи, че от януари 2014г. до август 2020г. има отчет за потребление на вода
от един водомер с клиент на „ВиК” * - * *, от септември 2020г. до момента има отчет за
потребление на вода от един водомер с клиент на „ВиК” * - Д. К. Г.. В процесния имот няма
монтиран електромер. Електромерът за процесния имот е изнесен на западната фасада на
жилищната сграда в електромерно табло. Отчетеното потребление на електроенергия за
процесния имот след 2014г. до момента, съгласно справка от „Електроразпределение Юг” -
* е описано в констативно-съобразителната част на заключението.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнява,че фактическото
положение към момента е без изпълнено складово помещение, поради което процесният
имот не отговаря на изискванията за жилище по чл.40 от ЗУТ. За да се обособи складово
помещение в коридора трябва да се изгради зид и да се сложи врата.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
За да бъде уважен иск по чл.108 от ЗС е необходимо ищците да докажат наличието на
следните три кумулативни предпоставки: Те следва да докажат, че са собственици на вещта
предмет на правния спор, въз основа на твърдения в исковата молба придобивен способ, че
вещта се владее или държи от ответниците, както и че ответниците я владеят или държат без
да имат основание за това.
Ищците в настоящото производство се позовават на придобиване на собствеността
върху процесния обект- жилище, обособено в западната половина на сутеренния етаж на
сградата, построена в ПИ с идентификатор * по силата на оргинерно придобивно основание
–давностно владение, считано от 1990г. до настоящия момент.
За да е налице изтекла в полза на ищците придобивна давност по отношение на
процесния имот, ищците следва да са упражнявала върху него явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение в продължение на предвидения в закона срок. Съгласно чл.79 ал.1 от
ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Твърденията на ищците в исковата молба са, че са
упражнявали владение върху процесния имот, считано от 1990г., на основание извършено
от родителите на ищцата В.В.- * и * Г.и неформално разпореждане кое от децата им кой
обект от построената от тях жилищна сграда ще ползва.
За да е осъществен фактическия състав на чл.70 ал. 1 от ЗС владението трябва да
бъде явно и несъмнено т.е. осъществявано по начин, който ясно и недвусмислено да
разкрива спрямо всички желанието на владелеца да държи вещта като своя. Посочените
признаци на владението, осъществявано от ищците, се установиха по делото.
11
Безспорно от писмените доказателства и свидетелските показания се установи, че
жилищната сграда, построена в ПИ с идентификатор * е построена от наследодателите на
В.В. и В.Г. – техните родители * и Е* Г.и/ по време на брака им/ и от * * въз основа на
ОПС от 28.11.1977г., както и че през 1993г. е извършена делба между * Г. и * * на
съсобствената им сграда, като всеки от тях е станал изключителен собственик на обектите,
посочени в договора доброволна делба, а именно:втори жилищен етаж със застроена площ
от 132 кв.м., западната половина от тавана с полезна площ от 132 кв.м., западната част от
сутерена със застроена площ от 41 кв.м., състояща се от четири помещения и западния гараж
с работилница със застроена площ от 21 кв.м. от избения етаж.
Безспорно се установи от всички разпитани по делото свидетели, че непосредствено
след построяване на сградата, което станало около 1980-81 г. * и * Г.и са заживели на втория
жилищен етаж, заедно със сина си В.Г., като през 1990г. родителите оставили втория етаж на
сина си и семейството му , като те се преместили в стаите, които пригодили за живеене в
западната половина от приземния етаж. Там те са живели до смъртта си- съответно * Г. до
13.02.1993г., а * Г. –до 23.11.2014г. От показанията на свидетелите В. и * се установи, че
още при построяването на сградата * и * Г.и са изразили волята си втория жилищен етаж да
бъде на сина им *, а западната половина от сутерена, обособен като жилище през 1990г.
да бъде за дъщеря им *. Че е имало изразена воля от родителите в този смисъл не се оспорва
и от ответниците в отговора, поради което съдът не кредитира показанията на свидетелите
*а и *, че приживе родителите не са разпределили етажите между децата си. Установява се
от свидетелските показания също, че ищцата В.В., след като се омъжила за втория ищец
М.В. е заживяла в къщата на съпруга си на адрес *, ул.“*“ *, като е имало периоди през
които е живяла заедно с децата си при родителите си в процесното жилище / свидетелите
В. и */ . Тези свидетели установяват също, че в гарсониерата се намират покъщнина и вещи
на *, които и сега са там. След смъртта на родителите никой не живее в гарсониерата, като
ключ жилището имат * и брат й *. * идва периодично да остави свой багаж, а брат й влиза в
нея да си почива след работа в градината / свидетелката */.
При така установените факти по делото съдът приема, че в случая е приложимо
застъпеното в практиката на ВКС становище, според което когато владението върху
недвижим имот е установено чрез предаване от предишния собственик или владелец и няма
данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл.69 и чл.68 ЗС и се
приема, че имотът се владее за себе си, като при извършването на преценка дали един от
наследниците е установил самостоятелна власт върху притежаван от общ наследодател
недвижим имот, съдът следва да вземе предвид и наличието на предварителна уговорка
приживе на наследодателя за предаване на владението. Ако наследодателят приживе е
изразил воля да предаде владението на своя родственик, който след смъртта му има
качеството негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване
на владението е установена самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на
собствеността /решение №32/08.02.2016г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№4591/2015г. и
решение №3/25.02.2016г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№3973/2015г./.
12
В настоящото производство се установи безспорно, че е била налице предварителна
уговорка за предаване на владението на процесния имот от родителите на ищцата, като това
съдът приема, че е станало през 1990г., когато помещенията в западната половина на
сутерена са били пригодени за живеене. От този момент ищцата,/ чрез своите родители,
които са ползвали имота със съзнанието, че е на дъщеря им/ е установила самостоятелна
фактическа власт върху него с намерение за своене. Тя е имала съзнанието, че процесния
имот е неин, а ответника В.Г., че владее като свой втория жилищен етаж. Владението на
ищцата е продължило повече от 10 години, считано от 1990 г. Съдът приема,че процесния
имот е придобит от нея по давност към 2001г. по време на брака й с втория ищец, като
владението е продължило и след това и до настоящия момент. Ищцата през цялото време е
разполагала с ключ от имота, в него се намират нейни вещи и покъщнина, посещавала е
имота периодично и никой не й е отнемал или препятствал достъпа до него.
Установи се от свидетелските показания, че ответникът В.Г. също разполага с ключ
от процесния имот и периодично влиза в него. По този начин съдът приема, че той
упражнява държане на процесния имот, което не се установи да е на някакво основание.
Предвид посоченото, съдът счита, че се доказаха всички елементи от фактическия
състав на чл.108 от ЗС, поради което искът е основателен и доказан и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото, ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл.78 ал.1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците направените разноски по
водене на делото в размер на 1036,00 лв., от които: ДТ в размер на 76,75 лв., такса вписване
на ИМ-10,00лв., удостовереения-10,00лв., разноски за вещо лице- 140,00лв.и
адв.възнаграждение -800,00лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на * Г., ЕГН ********** и Д. К. Г., ЕГН
********** и двамата с адрес *, ул. „*“ №1 , че В.Г. В. , ЕГН ********** и М. Н. В., ЕГН
********** и двамата с адрес *, ул.“*“ * са собственици по давностно владение на следния
недвижим имот: Жилище с площ от 59,8 кв. м. , в т.ч. тераса от 5,10кв.м., обособено в
западната половина на сутеренен етаж на сградата, построена в имот с идентификатор №*
по КККР на *, одобрена със Заповед №18- *10.05.2005г. на ИД на АГКК *, което жилище
представлява самостоятелно обособен обект на собственост, състоящо се от коридор,
дневна, кухня-трапезария стая, предверие с баня и тоалетна и тераса, ведно с
принадлежащото му избено помещение, ведно и със съответните идеални части от правото
на строеж върху мястото и съответните идеални части от общите части на сградата, както и
ОСЪЖДА * Г., ЕГН ********** и Д. К. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес *, ул. „*“
№15 да предадат на * В., ЕГН ********** и М. Н. В., ЕГН ********** и двамата с адрес *,
13
ул. „*“ №15 владението върху гореописания недвижим имот.
ОСЪЖДА * Г., ЕГН ********** и Д. К. Г., ЕГН ********** и двамата с адрес *, ул.
„*“ №15 да заплатят на В.Г. В., ЕГН ********** и М. Н. В., ЕГН ********** и двамата с
адрес *, ул.“*“ * разноски по водене на делото в размер на 1036,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред *ски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
14