№ 3100
гр. София, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110206615 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш (ЕФ) серия К, № 7771393, издаден от СДВР,
с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 5 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Ивайло А. А., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800 /осемстотин/
лева.
Недоволен от ЕФ е останал А., който го обжалва в срок. В жалбата
излага съображения, че ЕФ е незаконосъобразен. Твърди се
незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се сочи, че не били спазени
правилата за установяване на нарушението и последното не било установено
безспорно. Твърди се още, че нарушението било заснето с мобилно
устройство, което не било законосъобразно, навежда се вероятност за
възникнала техническа грешка, както и се сочи, че не жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил. Иска се отмяната на оспорения ЕФ.
За съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се
явява. Същият не се представлява.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание. В писмено становище се иска
потвърждаване на ЕФ и присъждане на разноски.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 06.03.2023 г. в 18:53 часа, жалбоподателят А. управлявал лек
автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № СВ 7171 ВХ, по околовръстния път на
гр. София, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе“ към бул.
„Ботевградско шосе“. В района на № 454 на околовръстния път автомобилът
се е движил със скорост от 138 км/ч при ограничение от 90 км/ч, въведена
като максимално допустима от закона за движение по пътищата за движение
извън населено място, която се зачита като 133 км/ч след като е приспаднат
3% толеранс в полза на водача. Нарушението било заснето с АТСС Cordon
M2, представляващо мобилна система за видеоконтрол, която към момента на
нарушението била преминала преглед за техническа изправност.
От доказателствата по делото се установява безспорно, че
жалбоподателят е наказан за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП с
ЕФ К6418941, влязъл в законна сила на 09.11.2022 г., а процесното нарушение
е извършено в едногодишния срок от наказването му с ЕФ К6418941.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: снимковия материал, справка за
собственост на МПС; заповед за утвърждаване на образец за електронен фиш;
протокол от техническа проверка, ежедневна форма на отчет, протокол за
използване на АТСС, протокол от обучение на служителя Атанасов, както и
от останалите писмени доказателства, приети и приложени по делото по реда
на чл. 283 от НПК.
Съдът намира, че доказателствената съвкупност е вътрешно
непротИ.речива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради
което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК,
подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за
техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта,
както и за вида му.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални
2
нарушения – издаден е от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.
Фишът е връчен надлежно на санкционираното лице, но и по правило
това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния
срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Освен това, нарушението е установено с техническо средство, проверено
за техническа изправност, тъй като от събраните доказателства по делото
ясно се вижда, че същото е годно за техническа експлоатация, с изряден
режим на работа.
На следващо място, съдът намира, че са налице доказателства аз това, че
процесното АТСС е било от одобрен тип и е било в технически изправно
състояние към момента на използването му, като за това по делото са налице
изрични писмени доказателства.
Съдът намира, че е бил отчетен трипроцентовият толеранс. Това ясно се
вижда от съдържанието на снимката, където е отчетена скорост от 138 км в
час, а водачът е наказан за скорост от 133 км в час.
Няма съмнение и досежно максимално допустимата скорост на движение
от 90 км/ч, защото тя е въведена от ЗДвП като максимално разрешена за
движение извън населено място.
Фишът е законосъобразен и от материалноправна гледна точка. В хода на
съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на 06.03.2023 г. в
18:53 часа, жалбоподателят А. управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с
рег. № СВ 7171 ВХ, по околовръстния път на гр. София, с посока на движение
от бул. „Цариградско шосе“ към бул. „Ботевградско шосе“. В района на №
454 на околовръстния път автомобилът се е движил със скорост от 138 км/ч
при ограничение от 90 км/ч, въведена като максимално допустима от закона
за движение по пътищата за движение извън населено място, която се зачита
като 133 км/ч, след приспадането на 3% толеранс в полза на водача.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП – да съобрази скоростта си на движение с максимално позволената и
въведена от закона за движение извън населено място.
3
По въпроса за авторството на деянието и по-точно по възражението в
жалбата, че не жалбоподателят е управлявал автомобила, съдът намира, че то
не може да бъде прието за основателно. Законът за движение по пътищата
дава възможност на собственика на МПС да заяви с нарочна декларация кой е
управлявал въпросното МПС в посочените в ЕФ ден, място и час. В случай,
че не е сторил това в хода на административното производство, това не може
да се въведе като възражение в хода на съдебния процес. Ето защо, съдът
намира, че авторството на деянието е безспорно установено.
Съставът на това нарушение урежда изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
протИ.правно действие.
Нарушението е извършено на 06.03.2023 г. С изменението на
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр.
19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г.) е
предвидено при констатиране на нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или
отнемане на контролни точки, да се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Т. е. законодателят е изменил към датата на
извършване на нарушението, чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вкл. и граматически, в
частта му, предвиждаща условието "отсъствието на контролен орган и
нарушител", като е променил заложеното в разпоредбата условие – в смисъл
издаването на електронен фиш да става в отсъствие на контролен орган и на
нарушител, а не установяването и заснемането да бъде в отсъствие на
контролен орган. С отпадането на изискването нарушението да се установява
в отсъствие на контролен орган, то и постановеното в тази насока ТР №
1/2014 г. на ВАС е загубило своето правно действие. Единственото изискване,
за да се издаде ЕФ, е нарушението да е установено и заснето с АТСС. Ето
защо, съдът намира, че правилата за установяване на нарушението са спазени
и проведеното административнонаказателно производство не страда от
пороци, а възраженията в този смисъл са изцяло неоснователни.
На следващо място, описанието на нарушението също е сторено по
законосъобразен начин, защото от него може да се установи кога, къде, по
4
какъв начин и от кого е сторено. Т.е. от описанието му жалбоподателят може
еднозначно да разбере в какво е обвинен.
Тук следва да се отбележи, че правилно АНО е ангажирал отговорността
на А. за повторно нарушение, тъй като е видно, че същият е бил наказан за
същото по вид нарушение с влязъл в сила ЕФ К6418941, влязъл в законна
сила на 09.11.2022 г., а процесното нарушение е извършено в едногодишния
срок от наказването му, поради което квалифицирането на настоящото
нарушение като повторно е напълно правилно по силата на пар. 6, т. 33 от
ЗДвП.
Колкото до доводите в жалбата, че била възможна грешка при
установяването на нарушението, съдът намира, че принципно е възможно да
се случи грешка при установяване на нарушение от този тип, но от
доказателствата по делото не може да се установи никаква индиция да е
налице такава в конкретния случай, тъй като номерът на превозното средство,
неговият вид и собственик, както и датата и мястото на нарушението се
установяват по безспорен начин, поради което за съда не съществува
основание да приеме това възражение за основателно.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че е налице ограничение на
скоростта по силата на закона /общественоопасния характер на деянието/;
съзнавал е общественоопасните последици, а именно, че застрашава
обществените отношения, свързани с безопасността на пътя, но е неглижирал
настъпването на общественоопасните последици, при пряката си цел да
управлява МПС, с избрана от него самия скорост независимо от наличието на
изрично ограничение.
Предвиденото административно наказание „глоба“ е наложено в
законоустановения размер, като за съда не съществува възможност да
ревизира същия, като го измени /намали/, тъй като същият е фиксиран ясно в
закона.
Предвид посочените аргументи, съдът намира, че обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в
5
полза на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 80 лева, тъй като
делото не се отличава с висока правна сложност и е решено в едно съдебно
заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш (ЕФ), серия К, № 7771393,
издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал.
2, т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на Ивайло А. А., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 800
/осемстотин/ лева, като ПРАВИЛЕН и ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Ивайло А. А., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6