Решение по дело №460/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на АДФИ, чрез юрисконсулт Д., против решение № 23 от 07.01.2024 г., постановено по НАХД № 2519/2023 г. по описа на ПРС.

Сочи се касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.

Твърди се необоснованост на изложените от ПРС мотиви с доводи за неправилно тълкуване от страна на съда както на законовите разпоредби, така и на събраните по делото доказателства. Излагат се подобни съображения, че поставеното при възлагането на конкретната обществена поръчка изискване ограничава участието на лица, които отговарят на критериите за подбор и биха могли да изпълнят поръчката с необходимото качество, но не разполагат с база в посочения териториален обхват. Според касатора изискването участниците да разполагат с инструменти, съоражения и техническо оборудване, необходими за изпълнение на поръчката, а именно сервизна/и база/и в гр.Пловдив, разполагаща с определено оборудване, е дискриминационно и ограничително поради факта, че е поставено към всички участници към момента на подаване на оферти, а не само към избрания изпълнител, това изискване ограничава конкурентната среда и в крайна сметка представлява нарушение на чл.2, ал.2 от ЗОП.

Иска се и намаляване размера на присъдените разноски до минималния, предвиден по Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител.

Представени са подробни писмени бележки.

За ответната страна, в отговор по касационната жалба, се взема становище за нейната неоснователност. Представят се и писмени бележки в защита на заявената теза. В съдебно заседание, чрез адв.Д., отново се иска отхвърляне на жалбата като се прави и позоваване на решение на СЕС от 31.03.2022 г. по дело С-195 от 2021 г.

За Окръжна прокуратура Пловдив се заема становище за неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес, поради което същата се явява ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на касационната проверка е решение № 23 от 07.01.2024 г. по АНД № 2519 по описа на ПРС за 2023 г., с което е отменено НП № 11-01-766 2022 от 16.03.2023 г., издадено от С. А. Б. - директор на АДФИ, с което на Т. Л. Ч., [ЕГН], гр.Пловдив, [улица], на основание чл.247, ал.1 във връзка с чл.259 от ЗОП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 000 лева за нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП.

За да отмени обжалваното пред него НП, ПРС е приел, че действително поставеният критерий към участниците в обществената поръчка да ползват сервизна база на територията на гр.Пловдив съдържа ограничение, но за да бъде деянието съставомерно като нарушение по чл.2, ал.2 от ЗОП, трябва съответното условие или изискване да е необосновано и да не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на поръчката, какъвто не е настоящия случай. Напротив, в конкретния случай, териториалното ограничение е предпоставено и обосновано от предмета на поръчката.

Касационната инстанция изцяло споделя изложените от ПРС мотиви и препраща към тях – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОП, при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка. Анализът на посочения текст разкрива законодателен стремеж при възлагането на обществените поръчки и разходването на публичните средства да бъде гарантирано спазването на основния принцип по ал. 1, т. 2 от същата норма – свободна на конкуренция. Това правило търпи и нормативно предвидени изключения. Налице са случаи, при които законодателят допуска "пресяване" на участниците в съответна процедура чрез поставяне на условия и изисквания от възложителя – напр. чл. 47, ал. 1 от ЗОП, но винаги при съобразяване на спецификите на съответната поръчката при неизменно спазване на останалите принципи – пропорционалност, публичност и прозрачност, равнопоставеност и недопускане на дискриминация /чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 и 4 от ЗОП/. Тоест, когато предметът, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка налагат поставяне на условия и/или изисквания на възложителя, които ограничават кръга на потенциалните участници, те следва да са пропорционални на засегнатия обществен интерес и публично оповестени. Според чл.47, ал.1 от ЗОП, възложителите могат да включат в изискванията за изпълнение на поръчката специални условия, свързани с икономически или социални аспекти на изпълнението, иновациите, опазването на околната среда или със заетостта.

Законодателят изисква преценката за спазването на принципа по чл. 2, ал. 2 от ЗОП да се прави винаги ведно с отчитане на специфичните потребности на отделните възложители, които не могат да бъдат обхванати и ограничени в универсални за всички случаи правни рамки.

В случая процесната поръчка е с предмет „Доставка на резервни части и услуги по ремонт на МПС на нуждите на община Пловдив и звената на общинска бюджетна издръжка“ по три обособени позиции: обособена позиция № 1 – „Бензинови лекотоварни МПС“, обособена позиция № 2 – „Дизелови лекотоварни МПС“ и обособена позиция № 3 – „Тежкотоварни МПС“.

Очевидно с оглед териториалния обхват на работа на бенефициера е необходимо наличието на сервиз на територията на град Пловдив.

Следва да се отбележи, че характера и предназначението на МПС-тата които ще се ремонтират, а именно такива, които обслужват община Пловдив и звената на общинска бюджетна издръжка, изключва възможността за извършване на дейностите по сервизно обслужване в отдалечени сервизни бази, тъй като за това е необходимо първо извършване на разходи за винетни такси или такси за изминато разстояние (тол такса) по Закона за пътищата, или второ специална организация за транспортиране на превозното средство до сервиза. Придвижването или транспортирането до отдалечени сервизни бази води до икономически необосновани разходи, които в крайна сметка биха били за сметка на възложителя.

Именно поради изложеното възложителят е изискал наличие на сервизна база в гр.Пловдив, което е свързано с икономическите аспекти на изпълнението по арг. от чл.47, ал.1 от ЗОП и с оглед това, че в сервизната база ще се ремонтират МПС обслужващи община Пловдив и нейни звена, а не друга община. По преписката няма данни, че МПС обслужващи община Пловдив ще се използват извън територията на град Пловдив и ще обслужват други общини. Ето защо изискването участникът да има сервизна база в гр.Пловдив не е ограничително и възложителят не е допуснал нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП. С оглед лимитиране на териториалния обхват на използваните автомобили обслужващи община Пловдив и нейни звена е необходимо наличието на сервиз именно на територията на град Пловдив, който да обезпечава поддръжката им (по арг. от Решение № 4580 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2019 г., VII о, само по отношение на териториалния обхват).

Неоснователно е и направеното искане за намаляване на присъдените с обжалваното решение разноски – в конкретния случай, както правилно е посочил и ПРС, адвокатското възнаграждение е заплатено реално, не надвишава значително предвидения минимален размер и е обосновано с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 07.01.2024 г. по АНД № 2519 по описа на ПРС за 2023 г.

ОСЪЖДА АДФИ, Булстат *********, да заплати на Т. Л. Ч., [ЕГН], гр.Пловдив, [улица], сумата от 2 000 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.