Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………/…………2015 г.
гр.
София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТО, VІ-1 състав, в
заседание при закрити врати на дванадесети октомври две хиляди и
петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Д.Т., като разгледа
докладваното от съдията т. дело № 8423 по
описа за 2013 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и
сл. от Търговския закон.
Подадена е молба от „Р. (Б.)“ ЕАД, в
която се твърди, че банката е кредитор по пет договора за кредит, сключени с
ответното дружество „Б.С.“ ЕООД – 1)
договор за револвиращ банков кредит от 30.12.2005 г., заедно със сключени
анекси към него, по силата, на който е отпуснат кредит е размер на 500 000
евро; 2) договор за банков кредит от
06.02.2007 г., с подписани анекси към него, по силата на който банката е
отпуснала кредит в размер на 1 000 000 евро; 3) договор за банков кредит от 02.05.2007 г. г. и анекси към него ,
по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 1 277 000
евро; 4) договор револвиращ банков
кредит от 13.07.2007 г. и анекси към него, по силата на който банката е
отпусната кредит в размер на 500 000 евро; 5) договор за банков кредит от 31.07.2008 г. и анекси към него, по
силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 1 000 000 евро.
Твърди се, че, считано от 07.01.2013 г. ответникът като кредитополучател е в
просрочие по всички договори за кредит, като към 05.08.2013 г. е настъпил
падежа на задълженията по всички договори за кредит. Сочи се, че по договора за
кредит от 13.07.2007 г. банката като кредитор е получила заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист и е предприела принудително изпълнение срещу
ответника като длъжник. Твърди се, че към датата на подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ (16.12.2013 г.) ответникът като кредитополучател има следните
непогасени, изискуеми задължения по договорите за кредит: 1) по договор за
револвиращ банков кредит от 30.12.2005
г., заедно със сключени анекси към него – 305 656,86 евро и 380 лева; 2) по договор за банков кредит от
06.02.2007 г., с подписани анекси към него – 650 593,74 евро; 3) по договор за банков кредит от
02.05.2007 г. г. и анекси към него – 802 632,53 евро и 10 976,61
евро; 4) по договор револвиращ
банков кредит от 13.07.2007 г. и анекси към него – 568 496,93 евро и
85 951,12 лева; 5) по договор
за банков кредит от 31.07.2008 г. и анекси към него – 920 450,12 евро.
По изложените съображения се твърди, че
ответникът по молбата е изпаднал в състояние на неплатежоспособност и се моли
откриване на производство по несъстоятелност на това основание.
Ответникът по молбата по чл. 625 от ТЗ -
„Б.С.“ ЕООД, призован за производството по реда на чл.619, ал.1 от ТЗ, в
представен писмен отговор, оспорва искането по чл. 625 от ТЗ. Излагат се
твърдения за нищожност на подписаните анекси към договорите за банков кредит,
сочи, че вземането, за което в полза на банката е издадена заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист с оспорено от ответника като кредитополучател,
поради което и е налице висящо производство по чл. 422 от ГПК. В първото
съдебно заседание, проведено на 12.10.2014 г. ответникът „Б.С.“ ЕООД чрез
процесуалния си представител адв. И. изцяло признава иска. Изрично се сочи, че
се признават изложените в молбата на кредитора „Р. (Б.)“ обстоятелства, както и
посочената начална дата на неплатежоспособността. В хода на устните състезания,
се поддържа направеното признание на фактите и на иска. Прави се и искане по
чл. 630, ал.2 от ТЗ – за откриване на производство по несъстоятелност и за
обявяване на длъжника в несъстоятелност.
С протоколно определениe от 06.10.2014 г. като присъединен
кредитор по чл. 629, ал.4 от ТЗ е конституиранo дружеството “Е.Б.” ЕООД, ЕИК *********. Кредиторът
твърди, че с договор от 18.08.2008 г., сключен с ответника „Б.С.“ ЕООД,
ответникът се е задължил да достави на кредитора два броя автокран ФАУН РТП30,
със срок на доставка не по-късно от 31.03.2009 година. Цената е в размер на
330 000 евро, от които 80 % платени при подписване на договора. Поради неизпълнение на задължението на
продавача „Б.С.„ ЕООД, с покана, получена
на 30.04.2009 г., „Е.Б.“ ЕООД е дал срок на продавача да изпълни
задължението си за доставка на машините – 30 дни, като при неизпълнение е
посочено, че договорът се разваля. Твърди се, че в дадения срок - до 30.05.2009 г. „Б.с.“ ЕООД не е изпълнило
задълженията си по договора за покупко-продажба и считано от тази дата,
съгласно подписания договор, същия се счита развален. Дадената като авансово плащане сума била
изискуема, считано от дата на разваляне на договора – 31.05.2009 г., но и до
дата на депозиране на молбата по чл. 629, ал.4 от ТЗ „Боско С.“ ООД не е
изпълнил задължението си да върне сум,ата. Общият размер на задължението
възлизал на 500 000 лева – главница и 263 361,15 лева – лихва за
забава за периода 31.05.2009 г. – 23.06.2014 година. С оглед изложените се
твърди, че присъединеният кредитор има изискуемо вземане по търговска сделка и
моли да се открие производство по несъстоятелност срещу ответника.
В съдебно заседание от 16.10.2014 г.
ответникът „Б.С.“ ЕООД признава фактическите твърдения на „Е.Б.“ ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с
наведените в исковата молба доводи и становището на ответника, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За да бъде открито производство по
несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки от сложния фактически
състав, визирани в разпоредбите на чл. 608, чл. 625 ал.1 и чл. 631 от ТЗ, а
именно:
1) да е подадена до компетентния по
смисъла на чл.613 от ТЗ съд молба от някое от лицата посочени в чл.625 от ТЗ,
съответно от лицата по чл.742, ал.2 от ТЗ;
2) длъжникът да е търговец по смисъла на
чл.1 от ТЗ;
3) да е налице изискуемо задължение на
длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно
вземане;
4) да е налице неплатежоспособност на
длъжника по смисъла на чл.608, ал.1 от ТЗ;
5) затрудненията на длъжника да не са
временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ,
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност могат да
подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, НАП за публичноправни задължения към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на длъжника или задължение по частно вземане. В случая,
производството по делото е образувано по молба на „Р. (Б.)“ ЕАД, като
присъединен кредитор е конституирано и дружеството „Е.Б.“ ЕООД – двете
дружества твърдят да са кредитори по търговски сделки на длъжника. Ответникът
по молбата е капиталово търговско дружество -
дружеството с ограничена отговорност.
Относно
наличието на изискуемо вземане на „Р. (Б.)“ ЕООД спрямо „Б.С.“ ЕООД по пет
договора за банков кредит
По делото са представени: 1) договор за револвиращ банков кредит
от 30.12.2005 г., заедно със сключени анекси към него, по силата, на който е
отпуснат кредит е размер на 500 000 евро; 2) договор за банков кредит от 06.02.2007 г., с подписани анекси
към него, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на
1 000 000 евро; 3) договор
за банков кредит от 02.05.2007 г. г. и анекси към него , по силата на който
банката е отпуснала кредит в размер на 1 277 000 евро; 4) договор револвиращ банков кредит от
13.07.2007 г. и анекси към него, по силата на който банката е отпусната кредит
в размер на 500 000 евро; 5)
договор за банков кредит от 31.07.2008 г. и анекси към него, по силата на който
банката е отпуснала кредит в размер на 1 000 000 евро (стр. 5-89 от
том 1).
По всички договори „Р. (Б.)“ АД е
кредитор, а „Б.С.“ ЕООД – кредитополучател.
По делото е изслушано и прието
заключение на съдебно - счетоводна експертиза на вещото лице З.Д., със задача
да се установи датата на усвояване на кредитите (превеждане по сметката на
кредитополучателя), което в тази част е неоспорено от страните, и което се
кредитора от съда като компетентно и безпристрастно изготвено.
Според вещото лице кредитите са усвоени
на следните дати и в следните размери - 1) договор за револвиращ банков кредит
от 30.12.2005 г., заедно със сключени анекси към него – на 05.06.2006 г. в
размер на 500 000 евро, като дата на падежа по същия е 07.05.2013 година; 2) договор за банков кредит от 06.02.2007
г., с подписани анекси към него – усвоен на 7 транша в периода 09.02.2007 г. –
28.05.2007 г. общо в размер на 999 612,33 евро, като датата на падежа по
същия е 07.05.2013 година; 3)
договор за банков кредит от 02.05.2007 г. и анекси към него – усвоен еднократно
на 23.05.2007 г. в размер на 1 277 000 евро, като датата на падежа по
същия е 07.05.2013 година; 4)
договор за револвиращ банков кредит от 13.07.2007 г. и анекси към него, усвоен
на три транша в периода 16.07.2007 г. – 01.08.2007 г. в размер на 500 000
евро, като датата на падежа по същия е 07.05.2013 година; 5) договор за банков кредит от 31.07.2008 г. и анекси към него,
усвоен еднократно на 01.08.2008 г. в размер на 1 000 000 евро, с
краен падеж 05.08.2013 година.
Според вещото лице дължимите суми по
петте договора за кредит към 29.11.2013 г. възлизат, както следва:
1) по
договор за револвиращ банков кредит от 30.12.2005 г., заедно със сключени
анекси към него – 305 656,86 евро;
2) по
договор за банков кредит от 06.02.2007 г., с подписани анекси към него –
650 593,74 евро;
3) по
договор за банков кредит от 02.05.2007 г. и анекси към него – 802 632,53
евро;
4) по
договор за револвиращ банков кредит от 13.07.2007 г. и анекси към него –
568 496,93 евро;
5) по
договор за банков кредит от 31.07.2008 г. и анекси към него – 920 450,12
евро.
Ответникът не оспорва получаване на
посочените кредити, както и дължимостта на посочените суми.
Не се спори между страните, че длъжникът
е изпаднал в забава по изпълнение на задълженията си заплащане на дължимите
периодични вноски по всички договори на 07.01.2013 година. Това се установява и
от основното заключение на съдебно - счетоводната експертиза, съгласно което по
четири от договорите за банков кредит първите падежирани неплатени вноски са от
07.01.2013 г., като само по договора от 13.07.2007 г. има едно плащане на част
от просрочена главница от 09.01.2013 г. в размер на 33,86 евро.
Следователно, въз основа на събраните по
делото доказателства се установи, че и третата предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност - молителят „Р. (Б.)“ ЕАД е кредитор с
изискуеми вземания срещу ответника „Б.С.“ ЕООД въз основа на пет договора за
банков кредит, които съгласно чл. 1, т. 7 от ТЗ са абсолютни търговски сделки.
Поради това и вземанията по същите представляват вземания по търговска сделка
по смисъла на чл. 608, ал.1 от ТЗ.
Относно
наличието на изискуемо вземане на „Е.Б.“ ЕООД спрямо „Б.С.“ ЕООД за връщане на
даденото по развален договор за доставка от 18.08.2008 година
Кредиторът „Е.Б.“ ЕООД твърди, че има
вземане за връщане на дадения аванс по договор за доставка от 18.08.2008 г.,
развален поради неизпълнение на задължението на длъжника да достави описаните
два броя машини. Следователно, твърди се
вземане по развален договор за търговка покупко - продажба.
С измененията в чл. 608, ал.1 от ТЗ, обн. ДВ бр.20/2013 г. се предвиди,
че основание за неплатежоспособност може да е и изискуемо парично задължение,
отнасящо се до търговска сделка, включително….“унищожаване и разваляне, или
последиците от прекратяването й“. Т.е разшири се кръга на вземанията, които
могат да обосноват, при установяването и на другите предпоставки наличие на
състояние на неплатежоспособност на длъжника.
Кредиторът „Е.Б.“ ЕООД е представил
договор за доставка от 18.08.2008 г. (стр. 153-156 по делото). По силата на
този договор „Б.С.“ ЕООД се е задължил да достави на „Е.Б.“ ЕООД два броя нови
автокранове в срок до 31.03.2009 г., срещу задължението на „Е.Б. “ ЕООД да
заплати сумата от 330 000 евро без ДДС. Плащането следва да се извърши по
следния начин – 80 % при подписване на договора и10% - при готовност за
доставка и 10 % след подписване на приемо-предавателен протокол. Уговорена е и
неустойка за доставчика – 0.5 % за всеки ден забава, не повече от 15 % от
стойността на доставката. Според чл. 15 от договора в случай, че доставчикът се
забави с повече от 30 дни с предаването на предмета на доставката, купувачът
има право да развали договора. Развалянето има действие от дена на получаване
на писменото уведомление от доставчика.
За изпълнение задължението на купувача да
заплати 80 % от стойността при подписване на договора е представено преводно
нареждане от 18.08.2008 г. (стр. 157 по делото) с наредител „Е.Б.“ ЕООД и
получател „Б.С.“ ЕООД за сумата от 500 000 лева. В графа основание за
плащане е посочено „по договор“. Представена е и фактура, подписана от
управителите на двете дружества (стр. 159 по делото).
Представено е и писмо от „Е.Б.“ ЕООД до
„Б.С.“ ЕООД, изх. номер 5/30.04.2009 г., с което на доставчика е даден срок от
30 дни за изпълнение на задължението му да достави двата броя автокранове по
договора от 18.08.2008 г., като при неизпълнение в този срок е посочено, че
купувачът счита договора за развален и иска връщане на дадения аванс в размер
на 500 000 лева. Представен е и отговор, изх. номер 19/05.06.2009 г. на „Б.С.“
ЕООД.
В приетото и неоспорено в тази част
основно заключение на съдебно-счетоводната експертиза (стр. 8, 9 от
заключението – стр. 461462 от том 2) вещото лице е направило подробен опис на
задълженията на „Б.С.“ ЕООД по контрагенти и основание на възникнало
задължение. В този списък не е посочено задължение към „Е.Б.“ ЕООД. Т.е т.
задължение не е отразено в счетоводството на длъжника.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира, че по делото се доказа сключване на договора за
доставка от 18.08.2008 година. Доказа се и разваляне на същия от страна на
купувача поради неизпълнение на задължението на доставчика за предаване на
договорените два броя автокранове. Във връзка с твърденията на присъединения
кредитор, че има вземане въз основа на разваления договор за доставка за
връщане на дадения аванс – вземане по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, съдът намира тази
претенция за недоказана.
Не се установи от кредитора, чиято е
доказателствената тежест, при условията на пълно, главно доказване, че същият е
заплатил на продавача сумата от 500 000 лева, чието връщане претендира. От
представеното преводно нареждане от 18.08.2008 г. се установява нареждане на
плащане по договор, без да е посочено по какъв договор. Не се доказва и
получаване на тази сума от продавача чрез заверяване на сметката на продавача (съгласно
чл. 305 от ТЗ плащането се смята за извършено със заверяването сметката на
кредитора, като този факт следва да се установи със съответните допустими от
закона доказателствени средства - в този
смисъл е задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - решение № 185 от
30.10.2013 г. по т. д. № 150/2012 г., ТК, II TO на ВКС и др.). Напротив,
установява се от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че длъжника
не е отразил това задължение в счетоводството си. Поради това и съдът приеме,
че от доказателствата по делото не се установява „Е.Б.“ ЕООД да има изискуемо
ликвидно вземане спрямо длъжника „Б.С.“ ЕООД въз основа на развален договор по
от 18.08.2008 г., което е основна предпоставка
за основателност на претенцията по чл. 625 от ТЗ.
По изложените съображения искът на „Е.Б.“
ЕООД по чл. 625 от ТЗ следва да се отхвърли.
Относно четвъртата и петата предпоставка
за откриване на производство по несъстоятелност:
При преценката дали длъжникът е в
състояние на неплатежоспособност, съдът изхожда от следното:
Неплатежоспособността е правна
категория, като легално определение за нея е дадено в чл.608, ал.1 от ТЗ.
Съгласно него, неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
определен вид задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска
сделка (след 28.02.2013 г.) – и парично задължение, отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й,
публични задължения (към държавата или общината), свързани с търговската дейност,
а от 13.05.06г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ
служи за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието
на неплатежоспособност на търговеца, поради което под „спиране на
плащанията" по см. на чл.608, ал.2 ТЗ на база на легалното определение на
понятието неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са
изчерпателно изброените в ал.1 на чл.608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал.1 на чл.608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без
значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност.
В тежест на ответника е да обори
презумпцията на чл.608, ал.2 ТЗ, като това може да стане на базата на анализ на
имуществено - финансовото състояние на предприятието на длъжника, от който да
се изведе способността на ответника да погасява задълженията си.
При този анализ се използват различни
икономически и финансови показатели, като при трактовката на въпроса каква
информация ни дава всеки един от тях, съдът изхожда от следното:
Краткотрайните (текущите) активи на
предприятието, за разлика от дълготрайните активи, които се използват за повече
от един отчетен период (1 година), участват еднократно в производствения процес
и променят натурално - веществената си форма, при което за длъжника са налице
текущи постъпления, които именно са източника за погасяване (плащане) на
краткосрочните, съответно текущите, задължения на едно нормално развиващо се
предприятие. Следователно, водещи показатели при преценка състоянието на
неплатежоспособност, тъй като то е свързано с възможността на длъжника да поеме
плащанията си, са показателите за ликвидност, които се формират като
съотношение между краткотрайните активи (всички или определена част от тях) към
краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
Краткотрайните активи се класифицират в
4-ри групи: материални запаси (материали, стоки и готова продукция),
краткосрочни вземания (с падеж до 1 г.), краткосрочни финансови средства
(акции, облигации и др. подобни, закупени със спекулативна цел - т.е. за
препродажба) и налични парични средства, като групите освен по вида се
различават и по ликвидността на активите в тях. От икономическа гледна точка
ликвидността представлява възможността един актив да се продаде веднага и то на
справедлива пазарна цена или с малко отклонение от нея. Ето защо, най-ликвидни
в оборота са паричните средства, тъй като предприятието може незабавно да ги
трансформира в друг вид актив, закупувайки го. С оглед отчитане на различната
ликвидност на краткосрочните активи, при преценка на икономическото състояние
на предприятието се формират 4-ри коефициента на ликвидност: на обща, бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност. Чрез тези коефициенти се извършва съпоставяне
(съотнасяне) към краткосрочните задължение (текущи задължения) на определена
част или на всички краткосрочните активи, диференцирани според тяхната
ликвидност. Така при коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на
всички краткотрайни (текущи) активи към краткосрочните пасиви (задължения),
докато при другите коефициенти на ликвидност се включват само определена група
или сбор от няколко групи краткотрайни активи, очертани по-горе, но не
всичките. Разликата между коефициента за бърза ликвидност и коефициента за обща
ликвидност се изразява в това, че от краткотрайните активи (в числителя на
дробта) се изключват материалните запаси. При коефициента за незабавна
ликвидност се игнорират и краткосрочните вземания. Коефициентът на абсолютна
ликвидност се формира като съотношение само на наличните паричните средства към
текущите задължения и е най-динамичен.
Очертаните по-горе показатели за
ликвидност могат да бъдат критерий за способността предприятието да поеме
плащанията си само, ако краткотрайните активи, участващи при формирането им,
реално са ликвидни (в икономическия смисъл на понятието), т.е. те да могат да
бъдат реализирани като се получи техния справедлив пазарен еквивалент в пари.
За установяване на посочените показатели
по делото е прието основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира.
На вещото лице не е представен годишен
финансов отчет за 2014 г., както и баланс за 2014 г., независимо от изричните
указания на съда в тази насока, поради което и липсва експертиза за
финансово-икономическото състояние за 2014 година.
Според вещото лице, структурата на
баланса на ответника по молбата за периода 2006 – 2013 г., е както следва (в
хиляди лева):
Активи - 2006 г. – 6371; 2007 г. – 8525; 2008 г. - 8936; 2009 г. - 9142;
2010 г. -8263; 2011 г. – 7267; 2012 г. – 7208; 2013 г. – 6228;
Задължения /година, дългосрочни
задължения, краткосрочни задължения/:
–
2006 г. – 5088 - 345;
-2007
г. – 5536 - 1200;
-2008
г. – 6749 – 340;
-2009
г. – 6015 – 1194;
-
2010 г. – 5325 – 1309;
-2011
г. – 5325 – 1459;
-
2012 г. – 5727- 1395;
-
2013 г. – 401 – 7362;
Вещото лице е дало справка и за общите
задължения към 31.12.2013 г. – и по
разбивка – дългосрочни и краткосрочни. Общия размер на краткосрочните
задължения към 31.12.2013 г. възлиза на
7 362 хиляди лева, от които 5 326 хиляди лева – задължения към
финансови предприятия – задължения към „Р. (Б.)“ ЕАД по петте договора за
кредит, посочени по-горе (вещото лице е посочило, че неправилно в баланса тези
задължения са били отнесени като дългосрочни задължения, при условие, че същите
са с настъпил падеж през 2013 година за целия размер на кредитите, поради което
е и извършена корекция при анализа и същите са отнесени като краткосрочни
задължения за 2013 г.); задължения към доставчици – общо в размер на 945 хиляди
лева, от които най-голямото е задължението към С.К.Р.Е.В. Ем – 788 567,76 лева; осигурителни
задължения – 89 хиляди лева, данъчни задължения – 395 хиляди лева, други
задължения – към Х.А.А.Л. – 607 хиляди лева.
Във връзка с оспорване от страната на
кредитора „Р. (Б.) ЕАД на включените
задължения в графата „краткосрочни задължения“ по т. 8 от основното
заключение като задължения към доставчици, вещото лице е изготвило допълнително
заключение на съдебно-счетоводната експертиза, съгласно което, според вещото
лице коректно задълженията към доставчици в размер на 945 хиляди лева са
отразени като „краткосрочни задължения“. Задълженията към „С.К.Р.Е.В. Ем“
произтичат по договор от 01.01.2005 г. за доставка и фактури към същия. Вещото
лице, в съдебно заседание, проведено на 12.10.2015 г. е посочило, че не е
работило по първичните счетоводни документи – фактури по договора, тъй като
такива не са му били предоставени. Въпреки това е направен извод за правилно
отразяване на задължението към „С.К.Р.Е.В.
Ем“.
В изпълнение на задължението си по чл.
190 от ГПК, длъжникът „Б.С.“ ЕООД е представил договора за доставка от
01.01.2005 г., сключен между него като доставчик и третото лице „С.Р.Е.Б.Е.
С.А“. Съгласно този договор „продавачът се задължава да достави на купувача
строителна техника за срока на договора, така както същите са описани в
издадени фактури за доставка, срещу цена, посочена във всяка фактура, която
цена купувачът се задължава да заплати на продавача в сроковете и при условията
и сроковете на издадените фактури“.
В молба от 24.07.2015 г. длъжникът е
посочил, че не съхранява фактурите, въз основа на които са направени
съответните счетоводни записвания.
По делото не са представени и никакви
други документи, установяващи реално изпълнение на задължението на „Б.С.“ ЕООД
за доставка на машини по договора от 01.01.2005 година, т.е липсват
доказателства за реалност на доставките.
По изложените съображения съдът намира,
че следва да се приеме, че тези задължения не съществуват и същите следва да се
изключат при анализа на финансовото състояние на дружеството, съответно от
графата „краткосрочни задължения“ ( по принцип се прави и корекционно
преизчисление и на активите (в конкретния случай се касае за дълготрайните
материални активи, които обаче не се отразяват при определяне на коефициентите
за ликвидност)) и оттам на коефициентите за ликвидност. Задължение за съда е
при установяване на документална необоснованост на счетоводни записвания по баланса на дружеството – актив/пасив или
несъответствието им с реално съществуващи вземания и задължения или
отразяването им с погрешна квалификация на краткосрочни/дългосрочни, да
корекционно преизчислване на коефициентите за ликвидност, в качеството им на
средство за установяване на цялостното икономическо състояние на длъжника (в
този смисъл и задължителната практика на ВКС - решение № 32 от 17.06.2013 г. по
т. д. № 685/2012 г., ТК, II
ТО
на ВКС)
По изложените съображения, съдът намира,
че коефициентите за ликвидност следва да бъдат преизчислени, като стойността на краткосрочните задължения за
целия изследван период 2006 г. – 2013 г. бъде намалена със 788 х. лева, т.е
същите възлизат както следва:
-
2006 г. – 0; 2007 г. – 412; 2008 г. – 0;
2009 г. – 406; 2010 г. – 521; 2011 г. – 671; 2012 г. – 607; 2013 г. – 7284;
Съответно коефициентът на обща
ликвидност за периода 2009-2013 година е както следва:
-
2009 г. – 3,04; 2010 г. – 1,33; 2011 г. – 0,89; 2012 г. – 0,76; 2013 г. – 0,063;
Следователно, установява се по делото,
че от 2011 г. започва влошаването на финансовото
състояние на ответника, с влошаване на коефициента на обща ликвидност, като
2012 г. този коефициент спада още повече, за да достигне през 2013 г. нива
около 17 пъти под минимално изискуемата стойност от 1.
Коефициентът на финансова автономност
(като съотношение между собствен капитал и пасиви) за периода 2009-2013 е както
следва:
– 2009 – 0,30; 2010 г. – 0,15; 2011 г. – - 0,02439; 2012 г. –
- 0,0800; 2013 г. – - 0,3861;
При норматив 0,33, се установява, че за
целия период коефициентът е под минималното изискване, като за периода
2011-2013 г. същият е отрицателна величина, което говори за, което сочи на
декапитализиран собствен капитал. Коефициентът на задлъжнялост за периода
2011 - 2013 г. също е отрицателна
величина.
При анализа на паричните потоци вещото
лице по основната експертиза е посочило, че за
2008, 2009 г., 2010 г. паричните потоци от основната дейност са
формирали положителен паричен поток, съответно 2008 г. – 2081 х. лева, 2009 г.
– 609 х. лева, 2010 г. – 184 х. лева. През 2011 г. има отчетен отрицателен
паричен поток от основната дейност на дружеството в размер на 147 хил. лева, а
за 2012 г. и 2013 г. са отчетени „0“ парични потоци. Установява се, че през
2010 г. има плащания в размер на 499 х. лева , свързани с търговски контрагенти,
през 2011 г. – плащания в размер на 735 х. лева, през 2012 г. – 10 х. лева и
през 2013 г. – 21 х. лева, свързани с търговски контрагенти.
При така установената фактическа
обстановка и въз основа на събраната информация за финансово - икономическото
състояние на длъжника, съдът намира, че се установява, че ответното дружество е
в трайна невъзможност да погасява изискуемите си парични задължения. За
определяне на началната дата на неплатежоспобността съдът се съобразява със
задължителната практика на ВКС по този въпрос, съгласно която „началната дата
на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната
неспособност на длъжника да погасява изискуемите си парични задължения към
кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си краткотрайни активи, се
определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез
показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като
външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на
неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията
към всички кредитори, а не спирането на плащанията към отделен кредитор“ (в
този смисъл решение № 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г., II ТО на ВКС – постановена по реда на
чл. 290 от ГПК и цитираните там решения на ВКС).
В конкретния случай, по делото се
установява, че от 2011 г. започва влошаване на коефициентите на ликвидност на ответното дружество, като
коефициентът на обща ликвидност вече е под единица, като от 2011 г. и коефициентите на финансова
автономност и задлъжнялост са отрицателна величина.
Съдът отчита обстоятелството, че и през
2011 г. и през 2012 г. ответникът е извършвал плащания по търговски сделки на
свои кредитори (установява се от движението на паричните потоци за периода). Т.е
макар и дружеството вече да е било в значително влошено финансово състояние, то
е осъществявало плащания на отделни кредитори.
С оглед разпоредбата на чл.608, ал.3 от ТЗ съдът намира обаче, че предвид
установеното по делото действително финансово-икономическо състояние на
дружеството към този момент (2011 г. и 2012 г.), дружеството вече е било в
състояние на неплатежоспособност, доколкото се касае за трайно проявена
устойчива тенденция за влошаване на основните финансови показатели на
дружеството, отразено във влошаване на основния показател на състоянието на
неплатежоспособност - коефициента на
обща ликвидност (в този смисъл решение
71/30.04.2015 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, по т. дело 4254/2013 г.) и съответно другите
спомагателни коефициенти (включително отрицателни коефициенти на финансова
автономност и задлъжнялост), показващи пълна декапитализация на дружеството. От
изготвения от вещото лице списък на задълженията на доставчици се установява,
че към 2011 г. година длъжникът вече има
изискуеми задължения към доставчици по търговски сделки – за охрана,
задължения към „Х.А.А.Л.“, което
задължение има както дългосрочна, така и краткосрочна част, изискуема към 2011
година.
Поради това и съдът намира, че като
начална дата на неплатежоспосбността следва да се приеме датата 31.12.2011 г.,
като най-сигурна данни, от която е настъпила неплатежособността (по арг. от решение
№ 202 от 10.01.2014 г. по т. д. № 1453/2013 г., II ТО на ВКС).
Относно
искането по чл. 630, ал.2 от ГПК
Съгласно чл.630, ал.2 от ТЗ „когато е
очевидно, че продължаването на дейността би увредило масата на
несъстоятелността, съдът по искане на длъжника……., може да обяви длъжника в
несъстоятелност и да прекрати дейността му едновременно с решението за
откриване на производството по несъстоятелност………“.
В конкретния случай съдът е сезиран с
изрично искане от легитимирано лице да направи искането – длъжника „Б.С.“ ЕООД.
Преценката за наличието на основната
предпоставка за обявяване на длъжника в несъстоятелност - когато е очевидно, че продължаването на
дейността би увредило масата на несъстоятелността, е не само обективна, но и
субективна – въз основа на критерии, които не е необходимо да установят
действително увреждане, а е достатъчно да препоставят извод за възможност за
бъдеща увреда (в този смисъл решение 44/27.05.2014 г. по т. дело 3286/2013 г.
по описа на ВКС, ТК, II
ТО).
В конкретния случай, доколкото молбата,
изхожда от самия длъжник, установява се значително влошаване на коефициентите
на ликвидност след 2011 г., декапитализация на
дружеството, съдът намира, че искането по чл. 630, ал.2 от ГПК следва да
бъде уважено.
Относно
разноските по производството
На молителя „Р.
(Б.) ЕАД, ЕИК ********, се дължат разноски по делото. При присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът констатира, че юрисконсулта по делото
единствено е подписал и молбата по чл. 625 от ТЗ. Цялостното процесуално
представителство по делото е осъществено от надлежно упълномощени адвокати. За
същите не са представени обаче доказателства за направените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 630,
ал.1 и ал.2 от ТЗ, СГС, VI-1 състав
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК
********, адрес: *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА
ДАТА на НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА – 31.12.2011
година.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632
ал.1 от ТЗ, по отношение на „Б.С.“ ЕООД,
ЕИК ********, адрес: ***, Сграда на инженерингова дейност.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ********, адрес: ***.
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване
на дейността на предприятието на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
адрес: ***.
НАЛАГА
общ запор и възбрана върху имуществото на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ********, адрес: ***.
ПРЕКРАТЯВА
правомощията на органите на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ********, адрес: ***.
ЛИШАВА „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ********,
адрес: *** от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото, включено в масата на несъстоятелността.
ПОСТАНОВЯВА
да започне осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността,
и разпределение на осребреното имущество.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на „Б.С.“
ЕООД, ЕИК ********, адрес: *** Е.Г.Т., с адрес: *** и й определя месечно възнаграждение в размер на 1000 лева.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на временния синдик съобщение в едноседмичен срок от получаването му да
представи декларация, че отговаря на
изискванията по чл.655 от ТЗ и да даде
писмено съгласие.
СВИКВА ПЪРВО СЪБРАНИЕ
на кредиторите на 15.02.2016 г., от 13.00 ч. в залата на Съдебната палата,
бул.”В.” №*, СГС, определена за заседания на VI-1 състав с дневен ред по чл.672
от ТЗ.
ОСЪЖДА
„Б.С.“
ЕООД, ЕИК ********, адрес: *** да заплати на „Р. (Б.) ЕАД, ЕИК ********,
съдебен адрес:***.В.*******, на основание чл. 621 от ТЗ вр. чл. 78, ал.1 от ГПК
разноски по производството в размер на
250 лева – за внесена държавна такса, 1600 лева – за депозити за вещи лица и
сумата от 800 лева – за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на вписване в Търговския регистър.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от вписването му в Търговския регистър
пред Софийския апелативен съд.
Препис от решението да се изплати на
Агенцията по вписванията за вписване в Търговския регистър на основание чл.622
от ТЗ.
СЪДИЯ: