Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, ……………2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII-ми въззивен състав, в публично
съдебно заседание
на двадесет и
пети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
АЛЕКСАНДРИНА
ДОНЧЕВА
при
секретаря Татяна Шуманова и
прокурора Русалина Михайлова, като разгледа докладваното от съдия
КОСТАДИНОВА
ВНОХД № 2992/2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 21.02.2019 г.,
постановена по НОХД № 18885/2014 г. по описа на СРС, НО, 93
състав, подсъдимият С.Г.П., ЕГН ********** е признат за невиновен в това, че за времето от
18.00ч. на 10.03.2013г. до 04.00ч. на 11.03.2013г., в гр.София, ул. “*********противозаконно
отнел чуждо моторно превозно средство - л.а. „Ауди”, модел “Кю 5” с ДК № *********,
на стойност 35 100 лв. /тридесет и пет хиляди и сто лева/, от владението на Е.В.С.,
без нейно съгласие, с намерение да го ползва, поради което и на основание чл.
304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по
чл. 346, ал. 1 от НК. На
основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е оставил направените по делото разноски за
сметка на държавата.
Срещу присъдата в
законоустановения срок е постъпил протест на СРП. В протеста се твърди, че
присъдата на районния съд е неправилна и
незаконосъобразна. Излагат се съображения, че показанията на разпитаните
свидетели и заключението на изготвената комплексна биологична и дактилоскопна
експертиза безспорно доказват авторството на деянието от подсъдимия. След
запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение към протеста, в
което се твърди, че присъдата е постановена при неправилно приложение на
материалния закон, а мотивите са вътрешно противоречиви и не кореспондират със
събрания по делото доказателствен материал. Моли се за отмяна на обжалваната
оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият С.П. да бъде
признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Не се правят искания по
доказателствата.
В закрито заседание на 29.08.2019
г. въззивният съдебен състав, по реда на чл. 327 НПК, прецени, че за правилното решаване на делото
не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на
нови доказателства.
В съдебно заседание пред
въззивния съд представителят на СГП не поддържа протеста, но и не
го оттегля. Счита, че мотивите на съда са обективни и изчерпателни, като изцяло
кореспондират със събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка. Намира, че категорично липсват доказателства подсъдимият управлявал
инкриминирания автомобил и да е извършил действия по фактическото му отнемане.
Не счита, че са допуснати процесуални нарушения по събиране и проверка на
доказателствата, което да налага отмяната на проверявания съдебен акт. Моли
съда да потвърди първоинстанционната присъда като правилна, законосъобразна и
обоснована.
Защитникът на подсъдимия – адв. Л., се присъединява към становището на СГП и
моли съда да потвърди протестираната присъда като правилна, законосъобразна и
мотивирана.
Подсъдимият П., в
предоставеното му право на последна дума, моли съда да потвърди
първоинстанционната присъда.
Софийски градски съд, VIII-ми въззивен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, изложените от страните доводи и възражения и след като въз
основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна
проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира
следното:
Първоинстанционната присъда
е постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните пред СРС доказателствени материали, обсъдени в мотивите
на присъдата. Чрез законосъобразно извършени процесуални действия са събрани
необходимите от гледна точка на разпоредбата на чл. 102 НПК доказателства.
Аналитично са изследвани фактите и обстоятелствата, установявани и изведени от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд,
след като подложи на внимателен анализ доказателствената съвкупност по делото,
не установи възможност въз основа на нея да бъдат направени съществено различни
изводи относно фактите по делото, поради което споделя фактическите констатации
на СРС. Предвид гореописаното, СГС приема за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
С.Г.П. е роден на *** ***, с ЕГН: **********, българин, с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, с пост. адрес: гр.
София, ж.к.”*********
На
09.03.2013 г. около 17.00 часа свидетелката Е.В.С. паркирала личния си лек
автомобил марка „Ауди”, модел “Кю 5” с ДК № *********, пред дома си в гр.
София, на ул. „*********На следващия ден - 10.03.2013 г. около 18.00 часа, тя
забелязала, че автомобилът е на мястото, на което го е паркирала по-рано.
На
10.03.2013 г. за времето от 19.00 ч. до 07.00 ч. свидетелите И.В.и И. Ш. -
полицаи при 06 РУП-СДВР, били назначени на работа като АП-29/1 Около 04,00 часа
на 11.03.2013 г. в гр. София, те се установили на пункт на ул.”Невестина скала”
и бул.”България” и забелязали лекия автомобил марка „Ауди”, модел “Кю 5” с ДК №
*********, че се движил с висока скорост в посока от бул. “Гоце Делчев” към бул.”Тодор
Каблешков”, като непосредствено след него се движил друг автомобил - лек
автомобил марка „БМВ” с ДК № ********. Св. И.В.подал сигнал със стоп-палка, за
да го спре, но водачът на лекия автомобил „Ауди” с ДК № ********* увеличил
скоростта като бил последван от лекия автомобил марка „БМВ”. Двата автомобила
се отправили в посока към кв.”Бояна”. Полицейските служители уведомили ОДЧ при
06 РУП-СДВР за номера и марката на автомобилите и посоката им на движение.
Сигналът бил приет от полицейските служители при 06 РУ-СДВР, назначени като
ППГ-Пума за времето от 19.00ч.до 07.00 ч.- Я.Д.и Б.Г., които пътували по
бул.”България” с посока към кв.“Бояна“. Те блокирали бул.”България” в близост
до Боянските гробища и скоро след това забелязали приближаването на лекия
автомобил „Ауди” с ДК № *********. Автомобилът преминал през отвора на
мантинелата и се отправил от бул.”България” към Околовръстен път в посока
жк.”Младост”,следван от л. а. „БМВ” с ДК № ********. Св. Я.Д.и св. Б.Г.
уведомили дежурната част при 06 РУ-СДВР за посоката им на движение. Те се
отправили по Околовръстен път и в кв.”Симеоново” забелязали, че срещу тях се
движи процесният автомобил. Последвал опит от страна на полицейските служители
със служебния автомобил да препречат пътя на колата като включили светлинен и
звуков сигнал, но не успели да го спрат и го последвали. При излизане от кв.“Симеоново“
в посока към кв.“Бистрица“ изгубили лекия автомобил.
Своевременно
били уведомени екипите на 04 РУ-СДВР и 07 РУ-СДВР. Назначените като АП-156 при
07 РУ-СДВР полицейски служители Б.В.и В. А. след като получили сигнала, се
насочили към ж.к. “Младост“ по Околовръстен път. На ул.“ Бистришко шосе” в
близост до спирката на автобусите те установили изоставен автомобила „Ауди” с
ДК № ********* с работещ двигател. Извършен бил оглед на автомобила в
присъствието на поемните лица Й.С.и Д.М.и съставен Протокол за оглед на
местопроизшествие от 11.03.2013г. При извършения оглед било установено, че
патронникът на шофьорската врата е изваден, а на пода зад шофьорската седалка
бил намерен мобилен телефон „SAMSUNG”
с IMEI №3549160532201421/01, който бил
иззет с протокола, наред с установен в стартера контактен ключ, също иззет от
автомобила, както и биологични следи.
Собственикът
на инкриминирания автомобил - св. Е.С., била уведомена от дежурната част и
посетила мястото, където колата била намерена, като присъствала на извършения
оглед и установяването на контактен ключ, който полицейските служители иззели.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-
оценителна експертиза се установява, че стойността на инкриминирания лек
автомобил „Ауди”, модел “Кю 5” с ДК № *********, собственост на Е.С., към
датата на инкриминираното деяние е 35 100 лв. /тридесет и пет хиляди и сто лева/.
От
заключението на изготвената комплексна биологична и дактилоскопна експертиза
биологичният материал по обект №3 /контактен ключ/ е определен ДНК профил на
лице от мъжки профил, който съвпада с профила на подс. С.Г.П., за изследваните
отривки на мобилен телефон и скоростен лост се визуализират м/у две и шест
алела, смес, която не може да се интерпретира; изследваният биологичен материал
- отривка от волан, се определя ДНК профил на лице от мъжки пол, като този
профил не съвпада с ДНК профил на лице или биологична следа.
По
воденото съдебно производство процесният контактен ключ не е предаден като
веществено доказателство. Съгласно отговор от 06 РУ-СДВР от 19.01.19 г.
процесният контактен ключ не може да бъде приложен, тъй като не е установен и
не е постъпил в 06 РУ-СДВР след изготвяне на експертизата от НИКК.
Изложената фактическа
обстановка съдът приема за безспорно установена въз основа на събрания от
първата инстанция доказателствен материал: показанията на свидетелите Е.В.С., Й. М.С., Д.К.М., Б.П.Г., Б.Г. В., И.А.В.,
Н.Н. З., И. М. Ш., М.В. М., Л. Л.А. и Я.К. Д., заявление; Платежно нареждане;
Протокол за оглед на местопроизшествие от 11.03.2013 г.; Протокол за оглед на
веществени доказателства; Протокол № 13/ДНК- 336, Заключение на изготвената
СОЕ; Заключение на изготвена комплексна биологична и дактилоскопна експертиза;
Справката за съдимост на подсъдимия П. и другите доказателства по делото.
Съпоставяйки посочените
доказателствени източници, настоящият състав констатира, че същите са
еднопосочни и непротиворечиви, и следва да бъдат кредитирани в тяхната цялост.
В този смисъл, правилно първоинстанционния съд не е обсъждал доказателствата
поотделно в мотивите към присъдата си по аргумент на противното от чл. 305, ал.
3 от НПК, тъй като в събраният по делото доказателствен материал липсват
противоречия, поради което и въззивния съд счита, че обсъждането им поотделно
не е необходимо.
Правилно съставът на СРС,
разгледал делото като първа инстанция, е кредитирал приложените гласни и
писмени доказателства, като е направил обоснован извод за наличие на данни за
противоправно деяние по отношение на инкриминирания автомобил.
Противно на застъпените в
протеста на СРП бланкетни твърдения за доказаност на авторството на деянието,
въззивният съд споделя изводите на първия за липса на категорични доказателства
подсъдимият П. да е отнел процесния автомобил на инкриминираната дата и да го е
управлявал без съгласие на собственика му – свидетелката Стоянова. В
показанията на нито един от разпитаните свидетели не се съдържат данни за
лицето, отнело автомобила, като всички са категорични, че не са възприели
лицето, което го е управлявало. Единственото доказателство, свързващо
подсъдимия П. с намерения автомобил, е изследваният от комплексната биологична
и дактилоскопна експертиза контактен ключ, който, въпреки положените от първата
инстанция усилия, не е установен в съдебната фаза на процеса. Поради това
законосъобразно районният съд не е основал изводите си за авторството на
престъплението на липсващо веществено доказателство и заключението на
експертиза, чийто предмет на изследване е било то. Противното би нарушило процесуалните
изисквания, които са гаранцията за обективно и безпристрастно разследване и би
накърнило правото на защита на подсъдимото лице.
Въззивният съд, подобно на
първия, намира заключенията на изготвените съдебно-оценителна и комплексна биологична
и дактилоскопна експертизи за обективни, компетентни и в пълнота отговарящи на
поставените въпроси. Не се оспорва от страните, а и се потвърждава от
приложения протокол за оглед на местопроизшествие, че от таблото на намерения
автомобил е бил иззет 1 бр. контактен ключ. От протокол за извършена експертиза
№ 13/ДНК-336 от 23.07.2013 г. е видно, че обект на изследване е бил 1 бр. черен
контактен ключ за автомобил със сребристи бутони. Фактическата липса на
изследваното от последната веществено доказателство обаче препятства
възможността да се провери идентичността на изследвания обект с иззетия от
местопроизшествието. За да бъде възприет научният извод, който се прави при
такова изследване, обаче, е необходимо изследваният обект да е представен в
процеса съобразно процесуалните изисквания, които са гаранцията за обективно и
безпристрастно разследване. Формалността на процеса е тази гаранция и тя не
може да бъде пренебрегвана в полза на обвинителната теза и в ущърб на защитата.
Предвид изложеното и доколкото изследваният от вещите лица обект не е установен,
така че да бъде приобщен към доказателствения материал по делото, настоящата
инстанция не го ползва при формиране на изводите си за обективната и
субективната страна на деянието.
Изводите си за съдебното
минало на подсъдимия настоящият състав направи от приложената по делото справка
за съдимост.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е направил верни
правни изводи, които изцяло се споделят от въззивната инстанция, като обосновано
е приел, че от събраните и надлежно приобщени по делото доказателства не може
да бъде направен несъмнен извод, че подсъдимият С.Г.П. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 346, ал. 1 от НК.
По делото беше установено от
показанията на разпитаните свидетели, че на инкриминираната дата е отнет л.а. „Ауди”, модел “Кю 5” с ДК № ********* от владението на Е.С., без нейно съгласие, с намерение
да бъде ползван, но при фактическата липса на
доказателства за лицето, установило своя фактическа власт върху автомобила, не
съществува възможност да бъде установен извършителят на инкриминираното деяние.
По същите съображения заключението на комплексна биологична и дактилоскопна
експертиза не може да доведе до извод за връзка на подсъдимия с инкриминираната
вещ. Както правилно е отбелязал районният съд, не се доказа именно подсъдимият П.
да е осъществил вмененото му деяние, доколкото единственото доказателство,
което свързва подсъдимия с инкриминираното МПС, не е установено и приложено по
делото, поради което не съществува възможност същото да бъде ценено като годно
доказателство, респ. заключението на изследвалата го експертиза да бъде обсъждано.
Разпоредбата на чл. 303, ал.
1 от НПК не позволява присъдата да почива на предположения, а от събрания
доказателствен материал съдът не може да направи обоснован извод относно това,
че подсъдимият е осъществил деянието, предмет на обвинителния акт. Макар да се установява категорично
извършването на деянието, липсват както преки, така и косвени доказателства,
които да уличават подс. П. като извършител. Предвид липсата на доказателства,
установяващи обективната страна на престъплението, въззивният състав не намира
за необходимо да обсъжда същото от субективна страна. С оглед гореизложеното
настоящият състав констатира, че правилно подсъдимият П. е оправдан на осн. чл.
304 от НПК от районния съд.
Предвид изхода на делото в
съответствие с разпоредбата на чл. 190 ал. 1 НПК, правилно съдът е постановил
направените разноски да останат за сметка на Държавата,
След обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за изменение или за
отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, поради което и прие, че
следва да бъде потвърден.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.02.2019 г.,
постановена по НОХД № 18885/2014 г. по описа на СРС, НО, 93
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.