РЕШЕНИЕ
гр. София,14.11. 2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ – 9 състав,
в
закрито заседание на осемнадесети
октомври
две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА
при секретаря
Донка Шулева, като изслуша докладваното от съдия
Комитова т.д. № 242 по описа за 2014
г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
ПРЕДЯВЕНИ СА ОБЕКТИВНО КУМУЛАТИВНО И ПАСИВНО
СУБЕКТИВНО СЪЕДИНЕН ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 ОТ ЗЗД И ЧЛ. 29 АЛ.1 ОТ
ЗТР.
Ищецът Л.А.К., с ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на попечителя й А.Б.Б., с
ЕГН **********, и двете с адрес: ***, представлявана от адв. Чечев, с искова молба от 09.12.2013 г. и с молби-уточнения от 12.02.2014 г., от
14.03.2014 г., от 17.04.2014 г. и от 02.06.2014 г. твърди, през целия си съзнателен живот е преживявала
душевни страдания на майка, породени от психични заболявания, които резултатно
са довели до огромни материални загуби, безброй неудачни решения, физически и
душевни страдания за цялото им семейство. Именно душевните й болести и
невъзможността да се грижи за своите работи са довели до патологични промени в
характера й, които не й дават възможност сама да ръководи постъпките си. Ищцата
лесно се поддава на чуждото влияние и недоброжелателство. Много е наивна,
неукрепнала, внушаема, манипулируема, безкритична, без твърда воля, без
способности за борба, без трезва преценка за много неща - заплахи, опасности,
измами, лъжи, нечисти намерения, използвачество и нещо много важно - страх пред
всеки и всичко. Ищцата е много емоционална, но емоциите й твърде често не са
адекватни, правилни и уместни, вечно се нуждае се от защита от някой друг, от
решенията на някой друг, няма сила и воля за свои решения, не осъзнава дори
тяхната важност, било то от страх, било то от прекомерна доброта, мекушавост и
наивност - подчинява се вечно на някой друг, няма глас и воля за почти нищо,
допуска всеки един във всеки момент изведнъж да се намеси в живота й и да го
управлява, и да я направи функция от своя, от своите егоистични интереси, планове,
користни цели. В същото време е много словоохотлива, приказлива, откровена,
искрена, честна, наивна. Разказва на когото се случи непознат много факти за
живота им, с което попада в полезрението на недоброжелатели, които се
възползват от това, и става обект на посегателства и различни злоупотреби с
личните й данни и подпис. Ищцата не разбира разликата между „въображаемо,
желано” и „реално“. Не разбира, че действителността често пъти се разминава с
това, което тя си мисли. Именно тези й душевни страдания и невъзможността й да
се грижи за своите работи я правят жертва на различни измамници, които, възползвайки
се от незнанието й, както и крайната нищета, в която живеят, я използват за
прикриване на различни противоправни сделки. През 2001 г. чрез фалшифициране на
документи и кражба на подписа на майка й, която е измамена да се подпише върху
празни, чисто бели листове, е отнето единственото жилище и ищцата и дъщеря й били
изгонени на улицата.
През 2011 г. Л.К., тъй като след тази имотна измама няма
постоянен адрес и често мени местоживеенето си, се запознава със „съсед”, временно
живеещ до бараката, която е обитавала във в.з. „Камбаните”. Познанството е било
продиктувано от необходимостта да си нА.ва вода или да се топли, защото
бараката, която е обитавала, не е имала ток, вода, дори и прозорци. Въпросното
лице - някой си „Свилен”, родом от гр. Русе, на около 55 г., е използвало
постоянната й крайна нужда от средства за живот за прехвърляне върху нейно име
(вероятно с цел прикриване на някакви злоупотреби) на дружество с наименование
„Т.К.” ЕООД, ЕИК********. След като се е
запознал с тежкото й материално положение, през м. юни 2011 г. й е казал под
предлог, че искал да й помогне заради нейната нищета, че ще й бъде прехвърлена
фирма на познати нему лица от арабски произход срещу сумата от 150 лв. като й казал, че му прави услуга, защото той самият бил имал
проблеми с личната си карта. Така той я е уговорил да подпише „договор” за
прехвърляне на дружествени дялове от „Т. К.”ООД. Същото лице я е завело в
заведение около „Женски пазар” и ул. „Пиротска”, където я е запознало с
ответниците К.Р. и Ф.Р., които й предА.обещаните 150 лв. и всички заедно отишли
в кантората на адвокат Л.Д.на адрес гр. София, ул. „********, където са
изготвени документи за вписване в Търговския регистър на така уговореното
прехвърляне. След като изготвили документите всички те отишли в кантората на
нотариус Ц.Д., регистрирана в Нотариалната камара с № 350, на адрес гр. София,
ул. „**********. В тази кантора са подписани от ищцата и лицата К. Р., Ф. Р., лично и
като пълномощник на М.А.А., договори за продажба на всички дружествени дялове. При
справка в сканираните документи към партидата на дружеството в Търговския
регистър се установява, че ищцата Л.К. е подписала и следните документи: 1. Декларация
по чл. 142 от ТЗ; 2. Нотариално заверено съгласие и образец от саморъчния
подпис на управител; 3. Декларация относно истинността на заявените за вписване
обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове; 4. Договори за
продажба на дружествени дялове, З бр., с които са прехвърлени всички 100 дяла
от дружеството; 5.Актуален дружествен договор/учредителен акт/устав; 6.Пълномощно
към адвокат Виолета Дикова, с което последната е упълномощена да регистрира и
представлява дружеството; 7. Протоколи между ответниците и ищцата.
Обстоятелствата по „сделката”
обаче са коренно различни. Л.К.
не е платила никаква цена като „купувач” на дяловете на „Т. К.“ ООД, противно
на написаното в т.2 на всички „договори”, която цена няма и откъде да плати,
защото е социално слаба, безработна и болна жена с множество здравословни
проблеми, без всякакви доходи, а и защото никога по никакъв начин не е целяла
да придобива каквато и да е фирма и да се занимава с подобна дейност, нито пък
е годна за това, а е направила това само, защото й е била обещана сумата от 150
лв. от крайна нужда за живот и лечение на здравословните си заболявания, която
сума е получила преди нотариалното оформяне на „сделката”. Въпросните „сделки” са обичайна
практика, когато недобросъвестни „бизнесмени” решават да се освободят от
уличаващи ги обстоятелства, свързани с въпросното дружество, възползвайки се от
психичните и здравословни проблеми и крайната нищета на ищцата. Доказателство за
това е и фактът, че след прехвърлянето на въпросната фирма на името на майка й
-Л.К., тя няма никаква дейност, никакви приходи и каквото и да било
функциониране и от тогава никакви дейности не са извършвани. След тази „сделка”
въпросният „посредник” Свилен също е получил възнаграждение за услугата и
повече тя не го е видяла. Очевидно за всички е, че тази неориентирана и болна
жена няма никакво намерение да стане собственик и управител на дружеството,
защото от тази сделка тя е изпълнила единствено задачата да се подпише ”където
трябва” и да си получи възнаграждението за това – 150 лв. Липсва
каквото и да е разбиране за същността на тази сделка, макар че тя е привидно вА.дно
извършена. Това е привиден договор, които прикрива истинския подпис пред нотариус на някакви
книжа срещу 150 лв. Ищцата никога не е плащала нужната нотариална такса за
извършените от нотариуса услуги, също така и такса за регистрация в Търговския
регистър, както и адвокатско възнаграждение. Не е извършено никакво предаване на
документи между Ф.Р., действащ като пълномощник на М.А.А., К.Р. и Ф.Р., всички
те граждани на Сирия, постоянно пребиваващи в Р.България, от една страна, като
бивши съдружници и собственици на капитала на "Т. К.” и Л.А.К., от друга,
въпреки подписан „протокол” между тези лица за извършено предаване на
дружествени документи и книжа на "Т. К." ООД, ЕИК******** на Л.А.К.. Напълно
несъстоятелно е изявеното от ищцата в същия „протокол", че е получила
всички дружествени документи, както и че й е известно състоянието на
дружеството, като поема всички досегашни задължения на дружеството за своя
сметка и няма никакви претенции към предишните съдружници. Напълно
несъстоятелно е изявеното от ищцата в същия „протокол”, че същата действа с
пълно съзнание за последиците от извършените сделки и декларира, че не действа
при условията на принуда, заплаха или крайна нужда, защото тя е в пълно
незнание какво извършва и е водена единствено от крайната си нужда от парични
средства за оцеляване и лечение на множеството си здравословни заболявания.
Очевидно е, че цялата сделка е привидна и не може да произведе никакво правно
действие. Твърди, че за нея разбрА.едва когато колекторски фирми започнА.да си
предявяват вземанията. При горната фактическа обстановка и нотариусът е
трябвало да се усъмни в действителната воля на ищцата и е трябвало да откаже
нотариално удостоверяване на заявените документи.
С оглед на горното и депозираните молби-уточнения, моли съда да приеме за установено по
отношение на страните, че:
·
Договор
peг. номер 2172 за продажба на
25 (двадесет и пет) дружествени дяла от ООД „Т. К.” с ЕИК*******, подписан на 24.06.2011 г. в гр. София в кантората на
нотариус Ц.Д., регистрирана в Нотариалната камара с № 350, между М.А.А. - ЕГН **********, с лична карта № ********. издадена на ********.
от МВР-София, с постоянен адрес-***, съгласно пълномощно, заверено с изх. №
183/18.05.2011г. от Стоил Златарски - завеждащ консулска служба при посолството
на Р.България в Дамаск, като
ПРОДАВАЧ и Л.К. като КУПУВАЧ, заявен
за вписване и вписан в Търговския регистър към АВ по партидата на същото дружество,
е НИЩОЖЕН, тъй като е привиден и е сключен при липса на съгласие,
както и в нарушение на закона, както и
да постанови зА.чаване на вписаните в Търговския регистър към Агенция по
вписванията обстоятелства.
·
Договор
с peг. номер 2173 за продажба на
50 (петдесет) дружествени дяла от ООД „Т. К.”с
ЕИК*******, подписан на 24.06.2011г. в гр.
София в кантората на нотариус Ц.Д., регистрирана в Нотариалната камара с № 350.
между К.Р., гражданин на Сирия, роден в Сирия на *** г. с разрешение за
постоянно пребиваване в Р.България № ********, издадено на 13.07.2010 г от МВР,
ЕГН **********. с постоянен адрес-***, наричан ПРОДАВАЧ и Л.К. като КУПУВАЧ, заявен за вписване заявен за вписване и вписан в Търговския
регистър към АВ по партидата на същото дружество, е НИЩОЖЕН, тъй като е привиден и е
сключен при липса на съгласие, както и
в нарушение на закона, както и да се постанови зА.чаване на вписаните в Търговския
регистър към Агенция по вписванията обстоятелства;
·
Договор
peг. номер 2174 за
покупко-продажба на 25 (двадесет и пет) дружествени дяла от ООД „Т. К.” с ЕИК*******, подписан на 24.06.2011г. в гр. София в кантората на
нотариус Ц.Д., регистрирана в Нотариалната камара с № 350, между Ф.Р. гражданин на Сирия, роден в Сирия на ***г., с разрешение за
постоянно пребиваване в Р.България № ********, издадено на 13.07.2010 г от МВР,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, наричан ПРОДАВАЧ и Л.К. като
КУПУВАЧ, заявен за вписване и вписан в
Търговския регистър към АВ по партидата на същото дружество, е НИЩОЖЕН, тъй като е
привиден и е сключен при липса на съгласие, както и в нарушение на закона, както и да постановите зА.чаване на вписаните в Търговския
регистър към Агенция по вписванията обстоятелства.
·
В случай на уважаване на исковете за нищожност
на договорите, сключени между страните, моли съда на осн. чл. 29, ал. 1, предл. 3
ЗТР да бъде прието за установено по отношение на дружеството и всички
ответници, че вписаните в търговския регистър обстоятелства относно прехвърляне
на 100 (сто) дружествени дяла не съществуват.
С молба с вх.№ 126737 от 20.10.2015 г.. ищцата
е уточнила, че:
·
ответник по иска за прогласяване нищожността
на договор с рег.№ 2172 за
продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.” ООД е М.А.А.;
·
ответник по иска за прогласяване нищожността
на договор с рег.№ 2173 за
продажба на 50 дружествени дяла на „ТА.н К.” ООД е Оценител на права на
интелектуална и индустриална собственост;
·
ответник по иска за прогласяване нищожността
на договор с рег.№ 2174 за
продажба на 25 дружествени дяла на „ТА.н К.” ООД е Ф.Р.;
·
ответник по иска с правно основание по чл.29
ЗТР е „Т. К.” ООД и е представена уточнена
искова молба с приложенията към нея.
Ответникът Ф.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си
адв. С.И.Ч.
от САК, с адрес: ***, с отговор на
искова молба от 05.08.2014 г. счита, че предявените искове са недопустими. Към
исковата молба са добавени три молби-уточнения, като последната е от 02.06.2014г.,
от които е видно, че ищцата иска обективно и субективно съединяване на своите
искове, което счита за недопустимо, тъй като в случая не са нА.це необходимите
предпоставки. Недопустимо е исковете
срещу тримата ответници да бъдат заявени с една искова молба, защото в
случая са нА.це три отделни правоотношения, които са с отделни предмети. Между ответниците не са нА.це общи права
и задължения, нито общи основания на тяхното възникване, поради което не могат
да бъдат другари в това дело, от което следва, че съдът трябва да раздели
съединените искове срещу тримата ответници в отделни дела. Счита за недопустимо
искането за произнасяне на съда по предявените искове и по отношение на
дружеството, след като не е конституирано като ответник по делото. Недопустимо
е и обективното кумулативно съединяване на исковете за нищожност по чл.26, ал.2
от ЗЗД, тъй като те са с различни основания, които взаимно се изключват и
правят невъзможно едновременното произнасяне на съда по така заявените искове.
Ако съдът допусне
субективното и обективно съединяване на исковете, въпреки горното становище,
тогава моли да вземе предвид становищете му по основателността на иска. Оспорва
изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани, тъй като не са
подкрепени с никакви доказателства, а нямат основания, поради следните
съображения: Исковете за нищожност на договорите по чл.26, ал.2 от ЗЗД са неоснователни.
Договорите за покупко-продажба на дружествените дялове не са привидни, защото
за привидността трябва да е нА.це съзнателно несъответствие между желано и
изразено. За да е привиден договорът, трябва да има съгласие между страните, с
което те заявяват желание за сключването му, от една страна, но само за пред
трети лица, защото от друга страна тайно от третите лица страните заявяват
изрично, че не желаят правното действие на сключения от тях договор. След като
в исковата молба се твърди, че ищцата не разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, тогава не би могла да сключи и
привиден договор, тъй като интелектуалната и волева дейност на страните не
трябва да има порок. Освен гореизложеното, привидността /абсолютна симулация,
както е наричана още в доктрината/ трябва да е доказана по предвидения за това
ред. За да е привиден договорът е нужно изрично съгласие на страните по него.
Неплащането на цената по договора може да бъде основание за развалянето му, но
не го прави нищожен. Даже да се приеме хипотетично, че страните по договора са
се съгласили купувачът да не плаща цената на дяловете и това се докаже /но само
при условие, че страните са действА.със здрав разум и воля/, това не означава,
че няма вА.дно прехвърляне на дялове, защото ще се приложат правилата за
дарение, което ще бъде скритата /десимулативна/ сделка между страните. Договорите
за покупко-продажба на дяловете не са нищожни поради липса на съгласие, защото
липсата на съгласие по чл.26 ал.2 от ЗЗД трябва да бъде съзнателна, защото ако
не бъде съзнателна, тогава ще се приложат съответно правилата на
унищожаемостта. Процесният случай не попада в хипотезиса на правната норма,
защото в исковата молба се твърди, че при сключването на договорите ищцата не е
била в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. Договорите за покупко-продажба на дялове не са нищожни
поради нарушение на закона, защото в исковата молба не е посочен конкретния
нормативния акт, който е нарушен. Исковете по чл.29, ал.1, предл. 3 от ЗТР и по
чл.30, ал.2, от ЗТР са акцесорни, поради което ще бъдат неоснователни, ако в
делото се установи неоснователността на другите искове. Предявените искове се
основават предимно на твърденията на ищеца, като за част от тях са представени
доказателства, като договорите за продажбата на дяловете, протоколи от общото
събрание на дружеството, декларации и дружествен договор, но те не доказват
основанията на исковете по чл.26, ал.2 от ЗЗД. Ищцата е разбирала свойството и
значението на извършеното и е можела да ръководи постъпките си. Явила се е в
адвокатска кантора, съгласила се е и подписала поредица документи; явила се е
пред нотариус и е подписала документи, които са били нотариално заверени,
включително три договора за покупко-продажба на дялове, протоколи, декларации,
нотариално заверено пълномощно, с което е упълномощила адвокат, за да предприеме
от нейно име необходимите действия пред търговския регистър за вписване на
промените в дружеството и други. Даже и по настоящото дело е написала и
подписала няколко молби и становища, т.е. и към настоящия момент тя очевидно е
в състояние сама да ръководи действията и постъпките си.
Ответниците М.А.А. и К.Р., действащи чрез особен представител адв. Г.С.Г., с адрес: ***, с отговор на искова молба от 15.07.2015 г. оспорват
изцяло предявените искове. Считат същите за процесуално недопустими, а
разгледани по същество са неоснователни. При предявяването на исковете са
допуснати съществени процесуални нарушения. Ищцата е предявила
искове срещу няколко ответника в нарушение на чл. 215 от ГПК. Иск срещу няколко ответника може да бъде предявен само,
ако ответниците имат общи права или права и задължения, които почиват на едно и
също основание. В конкретния случай ответниците нямат общи права. Всеки един от
тях е в самостоятелно членствено правоотношение с дружеството. Ответниците не
черпят права, респ. не поемат задължения, почиващи на едно и също основание.
Всеки един от тях е продал собствените си дялове, притежавани в дружеството на
самостоятелно основание - съответен договор, с нотариално заверени подписи.
Дори протоколът на общото събрание на дружеството не представлява такова „общо
основание“, тъй като този протокол не поражда права и задължения нито за
ищцата, нито за ответниците, ако не се сключат съответни договори, които прехвърлят
собствеността върху дяловете, т.е. правопораждащият факт е договорът, а той е
различен за всеки съдружник. Ищцата, освен че е предявила искове
срещу различни ответници в нарушение на чл. 215 от ГПК, е
предявила и няколко обективно съединени искове срещу ответниците в
нарушение на чл. 210 от ГПК. Искът по чл. 29 от ЗТР подлежи
на разглеждане от съда по реда, предвиден от ГПК за търговските спорове. С
оглед на изложеното правят възражение, че спорът по отношение нищожността на
сделките, не подлежи на разглеждане по реда на търговските спорове. Твърди, че
по отношение на иска по чл. 29 от ЗТР ответниците не са пасивно
легитимирани по него. Освен това,
посоченият петитум на исковата молба е процесуално недопустим по отношение на
иска по чл. 29 от ЗТР. Абсолютно недопустимо е да се иска установяване на
каквото и да е по отношение на дружеството „Т.К.“ ЕООД. Това дружество не е
страна в процеса и по отношение на него нищо не може
да се установява. Още по-малко може да се иска от съда да се
отразят в Търговския регистър каквито и да е обстоятелства по отношение на това
дружество. Освен всичко казано, то ищцата, въпреки дадените указания, въобще не
е посочила кое е обстоятелството на иска по чл. 29 от ЗТР, което не съществува.
Не са нА.це основанията по чл. 26 от ЗЗД, които водят до нищожност на процесните
договори за продажба на дружествени дялове. Същите са сключени в предвидената
от закона форма и не противоречат на закона. Не е нА.це липса на съгласие или
на опорочено съгласие на ищцата при тяхното сключване. Следва да се има
предвид, че когато се преценява вА.дността на една сделка, това следва да се
прави само и единствено към момента на нейното сключване - нито преди това,
нито след това. Това означава, че ако едно лице не разбира свойството и значението
на извършваното от него, то това се преценява само е единствено към момента на
сключване на съответната сделка. С други думи това лице може и да не разбира
свойството и значението на извършваното от него в предишен момент, но в момента
на сключване на сделката може да разбира нейното значение. В конкретния случай
ищцата е сключила сделката пред нотариус, който е заверил нейния подпис. След
това същата е упълномощила и адвокат, който да впише в Търговския регистър
съответните обстоятелства и всичко това категорично изключва хипотезата на
липса на съгласие. Нещо повече, видно от уточняваща молба вх. №
31907/14.03.2014 г., която е подписана лично от ищцата и не е подадена чрез
нейния адвокат, както и от уточняваща молба вх. № 48765/17.04.2014 г., която
саморъчно е написана от ищцата, то същата е напълно наясно с обстоятелствата по
делото, с неговата правна страна и т.н., което прави твърденията в
обстоятелствената част на исковата молба напълно неверни и неотговарящи на
истината. С оглед на всичко изложено, моли съда да прекрати производството по
делото, респ. моли да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани, като присъди направените по делото разноски.
Ответникът „Т.К.“
ЕООД, с ЕИК********, със седА.ще и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Л.А.К., чрез особен представител адв. М.Т.,***,
кантора № 413, с отговор на искова молба
от 26.06.2017 г. твърди, че исковете с правно основание чл. 29 от Закона за търговския
регистър са
предоставена на страната възможност, която твърди порок на самото вписване или
несъществуване на вписаното обстоятелство, да защити правата си. Правна последица
е прилагането на чл. 30, ал. 1 от ЗТР, който предвижда при уважаване на иска по
чл. 29 от ЗТР оспореното вписване да бъде зА.чено от АВ на основание влезлия в
сила съдебен акт. Предявеният иск е от лице с правен интерес и е допустим.
Искът по чл. 29 от ЗТР съдържа три различни хипотези. Счита исковете по всяка
една от трите хипотези за неоснователни, а именно: По иска с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 1 от ЗТР за
установяване нищожност на вписването. В ТРОСГТК № 1/2002 г. са разгледани две
хипотези на нищожно вписване - такова е вписването на неподлежащо на вписване
обстоятелство и допускане на вписване със съдебно решение, което не отговаря на
изискванията за вА.дност. Такива са случаите, когато решението не е постановено
от надлежен съдебен състав, или е постановено извън пределите на
правораздавателната власт на съда. В исковата молба не се съдържат никакви
твърдения относно обстоятелства, относими към някоя от хипотезите на нищожно
вписване по смисъла на чл. 29, ал. 1, предл. 1 от ЗТР. Затова в тази си част
искът следва да бъде отхвърлен. По иска
с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 2 от ЗТР за установяване
недопустимост на вписването. Според ТРОСГК № 1/2002 г.
недопустимо е вписването, което е постановено по искане на нелегитимирано в
регистърното производство лице или вписване, по което съдът се е произнесъл без
да е бил сезиран. Такива твърдения в исковата и уточнителните молби няма. Ето
защо искът по това основание следва да бъде отхвърлен. По иска с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 от ЗТР за
установяване несъществуване на вписано обстоятелство. Счита, че не е нА.це нито
една от двете хипотези на несъществуване на вписано обстоятелство, разгледани в
ТРОСГК № 1/2002 г., а именно вписване в
търговския регистър на липсващо (невзето) решение на орган на дружеството и
вписване на обстоятелство, което е съществувало, но впоследствие по исков ред е
установена нищожността на решението на орган на дружеството (общо събрание,
надзорен или управителен съвет), от което то произтича, с последица зА.чаване
на вписаното обстоятелство ех nunc. Съгласно ТРОСГТК № 1/2002
г., вписване на несъществуващо обстоятелство е нА.це, когато е вписано
обстоятелство, което не е възникнало вА.дно. Ищецът следва да докаже, че са нА.це
или двете примерно посочени хипотези на вписване на обстоятелство въз основа на
невзето (липсващо) решение или на такова, чиято нищожност е a
posteriori установена по исков ред или че е нА.це случай, в
който не е осъществено вА.дно и в предписания от закона интегритет всички
кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на подлежащото на вписване
обстоятелство. Едва при доказването на тези твърдения ще е нА.це хипотеза на
вписано несъществуващо обстоятелство, независимо от нА.чието на решение на
компетентния дружествен орган, което не е от естество да санира липсата на
императивно изискуема материалноправна предпоставка, обуславяща надлежното му
възникване. Моли съда да присъди разноски в полза на Националното бюро за
правна помощ.
Съдът,
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
По делото е представен Протокол от 24.06.2011г. на ОС на съдруженици на „Т.
К.” с ЕИК********, като съгласно отразеното, Събранието е проведено при следния
дневен ред
– 1. Вземане на решение за освобождаване на управител; Вземане на решение за
продажба на дялове; 3. Упълномощаване на лице, при 100% от представения капитал
на Дружеството и в присъствието на лицето желаещо да изкупи всички дружествени
дялове - Л.К. .
Видно от
Договор peг.
номер 2172 за продажба на 25 (двадесет и пет) дружествени дяла от ООД „Т. К.” с
ЕИК*******,
подписан на 24.06.2011 г. в гр. София в кантората на нотариус Ц.Д.,
регистрирана в Нотариалната камара с № 350, Ф.Р. - ЕГН **********, роден на *** г в Сирия, с
карта на постоянно пребиваващ в Р.България чужденец № *********. издадена на
04.10.2007г. от МВР, с постоянен адрес-***, действащ като
пълномощник на М.А.А. - ЕГН **********, с лична карта № ********. издадена
на ********. от МВР-София, с постоянен адрес-***, съгласно пълномощно, заверено
с изх. № 183/18.05.2011г. от Стоил Златарски - завеждащ консулска служба при
посолството на Р.България в Дамаск, като ПРОДАВАЧ е продал описаните по-горе
дружествени дяла на Л.К. като КУПУВАЧ за сумата 1 250 лв., която сума
продавачът е заплатил изцяло и в брой.
Представен е Договор
с peг.
номер 2173 за продажба на 50 (петдесет) дружествени дяла от ООД „Т. К.”с
ЕИК*******, подписан
на 24.06.2011г. в гр. София в кантората на нотариус Ц.Д., регистрирана в
Нотариалната камара с № 350. между К.Р., гражданин на Сирия, роден в
Сирия на *** г. с разрешение за постоянно пребиваване в Р.България № ********,
издадено на 13.07.2010 г от МВР, ЕГН **********. с постоянен адрес-***, наричан
ПРОДАВАЧ и Л.К. като КУПУВАЧ, по силата на който купувачът е заплатил на
продавача сумата 2 500 лв.
Видно от
Договор peг.
номер 2174 за покупко-продажба на 25 (двадесет и пет) дружествени дяла от ООД „Т.
К.” с ЕИК*******,
подписан на 24.06.2011г. в гр. София в кантората на нотариус Ц.Д., регистрирана
в Нотариалната камара с № 350, между Ф.Р. гражданин на Сирия, роден в
Сирия на ***г., с разрешение за постоянно пребиваване в Р.България № ********,
издадено на 13.07.2010 г от МВР, ЕГН **********, с постоянен адрес ***, наричан
ПРОДАВАЧ и Л.К. като КУПУВАЧ, продавачът е продел притежаваните от него
дружествени дялове на купувача срещу заплащането на сумата 1 250 лв.
По делото е приложен Протокол
от 24.06.2011г.,
между подписаните.Ф.Р., ЕГН **********, действащ като пълномощник на М.А.А.,
ЕГН ********** съгласно пълномощно, заверено с изх. № 183/18.05.2011 г. от
Стоил Златарски - завеждащ консулска служба при посолството на Р.България в
Дамаск; К.Р. ЕГН **********; Ф.Р., ЕГН **********, всички те граждани на Сирия,
постоянно пребиваващи в Р.България, от една страна, като бивши съдружници и
собственици на капитала на "Т. К." ООД, ЕИК******** и Л.А.К. ЕГН **********, приобретател на
дяловете от капитала на "Т. К." ООД, ЕИК******** и по смисъла на
който, във връзка с реА.зираната на 26.06.2011 г. продажба на дружествени
дялове, първите трима предават всички дружествени документи и
книжа на купувачаЛ.К., а последната е
заявила, че е получила същите, както и че й е известно състоянието на Дружеството,
като поема всички досегашни задължения на Дружеството за своя сметка и няма
никакви претенции към предишните съдружници. В протокола се съдържа се
изявление на К., че действа с пълно съзнание за последиците от извръшените
сделки и декларира, че не действа при условията на принуда, заплаха или крайна
нужда.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени още: 1). Изготвена от Л.К.
Декларация по реда на чл.142 от ТЗ, с дата 24.06.2011 г.; 2). Изготвена от Л.К.
Декларация по по реда на чл.13,ал.4 от ЗТР, с дата 24.06.2011 г.; 3.) Протокол
– Решение от 24.06.2011 г. на едноличния собственик на капитала на едноличния
собственик на капитала на Т.К. ЕООД- Л.К.; 4). АктуА.зиран към 24.06.2011 г. от
едноличния собственик на капитала - Л.К., учредителен акт на „Т.К.“ ЕООД ; 5).
Образец от подпис и съгласие за управление по чл. 141 от ТЗ, изходящи от Л.К.,
с нотариална заверка рег. № 2176/24.06.2011 г. на нотариус Ц.Д., р-н на действие
СРС, рег.№ НК 350; 6). Нотариално заверено пълномощно рег. № 2175/24.06.2011 г.
на нотариус Ц.Д., р-н на дейстиве СРС, рег.№ НК 350, с упълномищетел - Л.К. за
представителство й пред Търговски регисътр към Агенция по Вписванията; 7.)
Удостоверение за раждане 7-239/26.05.1993 г., издадено от ДЛГС, район Триадица
на основание акт за раждене №2328/27.11.1990 г.;
Представени
са също така – Съдебно удостоверение от 09.03.2015 г., издадено от
СГС, ГО, ІІІ бр. състав по гр.д. № 15686/2013 г.; Издадени на основание чл.
164, ал.1 и ал.3 от СК удостоверения рег. № 0817-398/2/ с дата 12.05.2015 г. на
СО-район Витоша, съответно – ах № към РВТ 16-ГР94-2315-{1}
от 12.05.2016 г. на СО-район Витоша, от които се установява, че към настоящия момент
ищцата Л.К. е поставена под ограничено запрещение и нейн попечител е дъщеря й
Анжелина Б..
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласноразпоредбите на
чл.2 и чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересуваното
лице, като съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат подадената до тях молба
за защита и съдействие на лични и имуществени права. Предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от търсещия защита.
Предметът на делото е спорното материално право, така както е индивидуА.зирано
от ищеца в исковата молба чрез страни, основание /юридическите факти/ и
петитум. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, единствено ищецът може
да въведе изменение в заявеното искане. Това изменение обаче, се подчинява на
предвидените в ГПК ред и преклузивни срокове при съобразяване на особените
правила за производството по търговски дела, които правила по арг. от чл.377 ГПК
са с приоритет пред общите правила за производството пред първа инстанция.
Последните се прилагат по този вид дела, само тогава и доколкото липсват
особени правила.
В конкретния
случай, с исковата и всички последвА.уточнителните молби, приети за разглеждане в хода на настоящия процес
са заявените при условията на обективно кумулативно
и пасивно субективно съединяване
искове с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на: договор с
рег.№ 2172 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.” ООД,
предявен от Л.А.К. срещу М.А. А.; на
договор с рег.№ 2173 за продажба на 50 дружествени дяла на „Т. К.” ООД,
предявен от Л.А.К. срещу К.Р.; на
договор с рег.№ 2174 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.” ООД,
предявен от Л.А.К. срещу Ф.Р. и иск с
правно основание по чл.29 ЗТР на Л.А.К. срещу „Т. К.” ООД.
Според разпоредбите на чл. 26 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат
на закона или го заобикалят,
както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите
върху неоткрити наследства. Нищожни
са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона
форма, основание, както и привидните
договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Претендираната в случая нищожност на
процесните договори е заявена на отделни основания, а именно – привидност (чл. 26 ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД) и липса на съгласие (чл. 26 ал.2 изр. първо, предл. трето от ЗЗД). НА.це са два самостоятелни фактически състава,
уредени като отделни основания.
Предвид
заявеното от ищцовата страна и с оглед правоизключващите възражения на
ответниците, след анА.з на доказателствения материал в неговота съвкупност,
решаващият състав, намира следното:
ПО
ИСКОВЕТЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 АЛ.2 ИЗР. ПЪРВО, ПРЕДЛ. ТРЕТО ОТ ЗЗД;
Под
липса на съгласие в хипотезата на чл.26 ал.2 ЗЗД се разбират хипотези, при които
то е дадено от една от страните при нА.чие на мислена уговорка, изключваща
обвързването – несериозно / като шега/ или като учебен пример, или в случаите
когато е изтръгнато чрез насилие. Във всички тези случаи липсата на формирана
воля за обвързване е съзнавана. Това
схващане за нищожността поради липса на съгласие е отразено в константната
съдебна практика на ВКС - Решение № 3 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр.
д. № 3231/2008 г., III г. о., ГК, Решение № 6 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 470/2012 г., III г. о., Решение № 309 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1890/2010 г., IV г. о., Решение № 249 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №
92/2009 г., IV г. о. и др. Само
в тези случаи е нА.це съществуващ към момента на сключването на договора факт,
който обуславя неговата изначална нищожност.
За
конкретния случая, видно, както от съдържанието на исковата и уточнителните към
молби, така и при пледоарията на страната в хода по същество, заявените
обстоятелства не се отнасят към нито една от горните хипотези. Поддържаният
порок е опорочаване на волята на ищцата, свързано с липса на
волеизявление въобще
при твърдение, че към момента на подписване на договорите същата не е могла да
разбира свойството и значението на действията си. По отношение на така
заявеното, за процесния период, следва да бъда отбелязано, че освен недоказано,
същото не се явява и предоставка, обусляваща основателността на исковете. Това
е така, тъй като липса на воля по смисъла на чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД е нА.це,
когато субектът не може да има правно вА.дна воля, защото е малолетен, поставен
под пълно запрещение или не е бил способен да волеобразува по причини вън от
слабоумието и душевната болест (в този
см. В Решение
№ 1117/28.12.1999 г. на ВКС по гр. д. № 425/99 г., II г. о). Неспособността да се
разбират и ръководят постъпките е състояние на формално дееспособно лице, при
което липсва разумно волеизявление, като
сделките, сключени в такова състояние са унищожаеми, съгласно чл.31 от ЗЗД, а
не нищожни по смисъла на чл. 26, ал.2, предл.2 от ЗЗД.
Следва да се посочи също така, че ищцата не е изпълнила
дадените й от съда указания - че е нА.це опорочаване на волята й, свързано с
липса на волеизявление въобще или нА.чие на такова, но с
ясното предварително намерение, изразено от всички страни, до които е насочено,
че изявлението на волята няма да породи предвидените правни последици. Доказването на тези
обстоятелства е изцяло в нейна тежест, като не са ангажирани доказателства в
този смисъл.
Предвид
изложеното по - горе, исковете с правно основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор с рег.№ 2172 за продажба на 25
дружествени дяла на „Т. К.” ООД, предявен от Л.А.К. срещу М.А. А.; на договор с
рег.№ 2173 за продажба на 50 дружествени дяла на „Т. К.” ООД, предявен от Л.А.К.
срещу К.Р.; на договор с рег.№ 2174 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.”
ООД, предявен от Л.А.К. срещу Ф.Р., се
явяват неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
ПО ИСКОВЕТЕ С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 26 АЛ.2 ИЗР. ПЪРВО,
ПРЕДЛ. ПЕТО ОТ ЗЗД.
Привидни са сделките, при
които е нА.це волеизявление за сключването й, но едновременно с това е нА.це и
съгласие между страните по същата, че не се желае тя да породи правни
последици. При тях е нА.це съзнателно
несъответствие между желаното и изразеното. Сключването на привидните
сделки е свързано обикновено с желание за създаване на една погрешна представа
у трети лица досежно придобитите от страните права и задължения. Много
често обаче волята на страните не е свързана само с желание за създаване на
една погрешна представа у трето лице относно притежанието на правата,
респективно задълженията предмет на едно привидно правоотношение, но и с
желание за прикриване на действителните правоотношения между страните. В тези
случаи е нА.це съчетаване на привидна и прикрита сделка т.е. относителна
симулация, при която има външно съществуване на едни отношения, които реално не
пораждат действие между страните и вътрешно съществуване на друг тип отношения,
които са действителни. При
относителна симулация в отношенията между страните са нА.це винаги две сделки -
първата е привидна, а втората прикрита. Съгласно чл. 17 от ЗЗД отношенията между
страните се определят съобразно правата и задълженията по прикритата сделка.
Привидните сделки винаги са нищожни, т.е. те не пораждат
никакво действие между страните и по отношение на трети лица. От гледна точка
на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД типът на симулацията е без значение за това да е или да
не е нА.це нищожност по отношение на официА.зираната сделка. Тя обаче, с оглед
разпоредбата на чл. 17 от ЗЗД, е от значение за защита интересите на третите
лица и сигурността на гражданския оборот и при преценка е или не е нА.це
нищожност, съдът независимо от волята на страните дължи отговор и на този
въпрос, като изследването му е обусловено от изясняване на причините дА. се
цели между страните въобще да не възникват никакви правоотношения или се търси
прикриване на действителните такива.
Съобразно
изложеното и с
оглед дължимото в процеса разпределение на доказателствената тежест, на ищцата
е възложено да докаже, че
действителната воля на страните по продажбената сделка към момента й не е
такава, каквато е отразена тя в договорите, както и да установи твърдяната симулативност на придобивната сделка, а именно: че сделката е сключена при абсолютна симулация от всички участващи страни, или че е нА.це
относителна симулация, като в последната хипотеза тя следва да установи и коя е
прикритата сделка и връзката й с привидната
сделка
(процесните договори за продажба на дялове), като правилата
относно прикритото
се прилагат, ако са нА.це условията за неговата действителност.
Установяването
на привидността с оглед разпоредбите на чл.164 и 165 от ГПК по принцип следва
да става с писмени доказателства. Събирането на гласни такива и по точно разпит
на свидетели е възможно единствено в случаите, когато са нА.це писмени
доказателства, изходящи от другата страна или удостоверяващи нейни
волеизявления пред държавен орган, които да правят вероятно основателно
твърдението за привидност. Безспорното съществуване на симулацията ще е нА.це,
когато страните са подписА. т.н. обратен документ, съдържащ изричното им
волеизявление за нА.чие на съгласие официА.зирания договор да не породи
действие, а и евентуално и за нА.чието на съгласие с него да се прикрие друг
тип правоотношения, които са вА.дни между страните. В случая такъв документ не
е съставен. Няма и документи, от който да се наложи съдът да даде отговор на
въпроса дА. в тях се съдържа информация, която позволява да се направи извод,
че между страните е постигнато съгласие процесният договор да не породи
действие и дА. това съгласие за привидност е постигнато с цел да се прикрият
действителните правоотношения между страните и какви конкретно са те. НА.це са
само декларативни изявления, че съществува прикрита сделка, без обаче реално да
се релевират доказателства, за това че изразеното в писмените договори и
нотариално удостовереното съгласие от страните е привидно, респ. че
действителната им воля да е била друга.
Дори напротив, в обратен смисъл сочат неоспорените
актове, изходящи от ищцата и обективиращи действията й, предприетите във връзка
с промените и с надежното им оповестяване/ обявявяне по водената в ТР към
Агенция по вписванията партида на търговското дружество.
Поради това съдът приема исковете с правно основание чл.
26 ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД за прогласяване
нищожността на: договор с рег.№ 2172 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.”
ООД, предявен от Л.А.К. срещу М.А. А.; на договор с рег.№ 2173 за продажба на
50 дружествени дяла на „Т. К.” ООД, предявен от Л.А.К. срещу К.Р.; на договор с
рег.№ 2174 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.” ООД, предявен от Л.А.К.
срещу Ф.Р., за недоказани и неоснователни,
и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 29 ОТ ЗТР.
Вписване на
несъществуващо обстоятелство е нА.це, когато е вписано обстоятелство, което
въобще не е възникнало или не е възникнало вА.дно. В зависимост от възникването
на обстоятелството, са възможни две хипотези на такъв вид порочно вписване. Едната
хипотеза касае вписване на обстоятелство, което е съществувало, но по-късно по
исков ред е установена недействителността му. Във втората хипотеза е нА.це
вписване на поначало липсващо обстоятелство – невзето решение на орган на
дружеството или на неосъществен факт, за което е допуснато вписване в
търговския регистър. Вписването в търговския регистър е положително
охранително регистърно вписване, което
не подлежи на обжалване. Заинтересованият от установяването на тази
недопустимост би могъл да го атакува единствено по реда на чл. 29 от ЗТР.
Успешно проведеният иск води не до отмяна на решението, а до зА.чаване на
съответните обстоятелства от ТР, което има действие занапред в правната сфера
на дружеството. В конкретния случай, и с
оглед изложеното в исковата молба и направените към нея уточнения, в тежест на
ищцата е възложено при условията на пълно и главно доказване, да установи, че
макар и основанието да е съществувало към момента на вписването, по-късно по исков ред е била установена
нищожността му. Т.е за основателността на конкретния иск е нА.це зависимост от успешния изход на
производствата за прогласяване нищожността на прехвърлителните сделки. Тази именно обвързаност, съотнесена към
възприетото с мотивите на съда относно разгледаните по-горе претенциите по реда
на чл 26 от ЗЗД, правят иска по чл. 29 от ЗТР неоснователен, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
ПО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:
Предвид изхода на делото и с оглед разпоредбата на
чл.78, ал.3 от ГПК, ответниците имат право на разноски. Доколкото искане в тази
насока е направено само досежно възнаграждението и единствено от назначените по
делото особени представители, при определяне на същото съдът съобрази следното:
В настоящото производство ищцата е
освободена от заплащането на държавна такса на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК. С
последващи Определения от 30.05.2015 г., съответно - от 08.06.2016 г., Съдът е освободил страната и
от заплащането на възнаграждение за назначените по делото особени представители
въз основа на направеното от нея искане в тази насока, подкрепено от надлежните
доказателства в тази връзка.
Във
връзка с горното, но с оглед неоснователността на исковете по чл. 26 от
ЗЗДи чл. 29 от ЗТР държавната такса по
тях не може да бъде възложена на никоя от страните, а при условията на чл.
83, ал.3 от ГПК възнаграждението в полза на особентие представите, се явява
платимо от бюджета на съда, в следните размери, а именно:
ü 600,00 лева на адвокат Г.С. ***, назначен за особен
представител на пасивно легитимираната(ответната) по делото страна – М.А. Ахмат
по заявените исковете с правно основание чл. 26 ал.2
изр. първо, предл. трето от ЗЗД и чл. 26 ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД.
ü на 600,00 лева на адвокат Г.С. ***, назначен за особен
представител на пасивно легитимираната(ответната) по делото страна – К.Р. по
заявените исковете с правно основание чл. 26 ал.2
изр. първо, предл. трето от ЗЗД и чл. 26 ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД;
ü на 360,00 лева с ДДС
на адвокат М.Т., с адрес: ***, кантора №
413, назначена за особен представител на пасивно легитимираната(ответната) по
делото страна Т. К. ЕООД по заявения иск
с правно основание чл. 29, ал.1 от ЗТР, което следва да се изплати по сметка на
НБПП.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.А.К., с ЕГН **********, двете с
адрес: ***, действаща лично и със съдействието на попечителя си А.Б.Б., с ЕГН **********, против М.А. А., ЕГН **********, с лична карта № ********.
издадена на ********. от МВР-София, с постоянен адрес-***, чрез особен представител адв. Г.С.Г., с адрес: ***, иск с
правно основание. чл. 26 ал.2 изр. първо, предл. трето от ЗЗД
за прогласяване нищожност на договор
с рег.№ 2172 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т.К.” ООД като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.А.К., с ЕГН **********, двете с
адрес: ***, действаща лично и със съдействието на попечителя си А.Б.Б., с ЕГН **********, против К.Р., гражданин на Сирия, роден в Сирия
на *** г. с разрешение за постоянно пребиваване в Р.България № ********,
издадено на 13.07.2010 г от МВР, ЕГН **********. с постоянен адрес-***, чрез особен представител адв. Г.С.Г., с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 26
ал.2 изр. първо, предл. трето от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор
с рег.№ 2173 за продажба на 50 дружествени дяла на „Т. К.” ООД като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.А.К., с ЕГН **********, двете с
адрес: ***, действаща лично и със съдействието на попечителя си А.Б.Б., с ЕГН **********, против Ф.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си
адв. С.И.Ч.
от САК, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 26
ал.2 изр. първо, предл. трето от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор
с рег.№ 2174 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.” ООД като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.А.К., с ЕГН **********, двете с
адрес: ***, действаща лично и със съдействието на попечителя си А.Б.Б., с ЕГН **********, против М.А. А., ЕГН **********, с лична карта № ********.
издадена на ********. от МВР-София, с постоянен адрес-***, чрез особен представител адв. Г.С.Г., с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 26
ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор
с рег.№ 2172 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.” ООД като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.А.К., с ЕГН **********, двете с
адрес: ***, действаща лично и със съдействието на попечителя си А.Б.Б., с ЕГН **********, против К.Р., гражданин на Сирия, роден в Сирия
на *** г. с разрешение за постоянно пребиваване в Р.България № ********,
издадено на 13.07.2010 г от МВР, ЕГН **********. с постоянен адрес-***, чрез особен представител адв. Г.С.Г., с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 26
ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор
с рег.№ 2173 за продажба на 50 дружествени дяла на „Т. К.” ООД като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.А.К., с ЕГН **********, двете с
адрес: ***, действаща лично и със съдействието на попечителя си А.Б.Б., с ЕГН ********** против Ф.Р., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника си
адв. С.И.Ч.
от САК, с адрес: ***,
иск с правно основание чл. 26
ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД за прогласяване
нищожност на договор
с рег.№ 2174 за продажба на 25 дружествени дяла на „Т. К.” ООД като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Л.А.К., с ЕГН **********, двете с
адрес: ***, действаща лично и със съдействието на попечителя си А.Б.Б., с ЕГН ********** против „Т. К.“ ЕООД, с ЕИК********, със седА.ще и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Л.А.К., чрез особен
представител адв. М.Т.,***, кантора № 413, иск с правно основание чл. иск с правно основание по чл.29 ЗТР като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
НА ОСНОВАНИЕ чл. 83, ал.3 от ГПК ПРИСЪЖДА на адвокат Г.С. ***, назначен
за особен представител на пасивно легитимираната(ответната) по делото страна – М.А.
Ахмат по заявените исковете с правно основание чл. 26 ал.2
изр. първо, предл. трето от ЗЗД и чл. 26 ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД, възнаграждение
в размер на 600,00 (шестстотин) лева, което да се изплати от бюджета на съда, по
реда на чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК:.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 83, ал.3 от ГПК ПРИСЪЖДА на адвокат Г.С. ***, назначен
за особен представител на пасивно легитимираната(ответната) по делото страна – К.Р.
по заявените исковете с правно основание чл. 26 ал.2
изр. първо, предл. трето от ЗЗД и чл. 26 ал.2 изр. първо, предл. пето от ЗЗД, възнаграждение
в размер на 600,00 (шестстотин) лева което да се изплати от бюджета на съда, по
реда на чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК:.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 83, ал.3 от ГПК ПРИСЪЖДА за оказаната правна помощ от
страна на адвокат М.Т., с адрес: ***, кантора № 413, назначена за особен
представител на пасивно легитимираната (ответната) по делото страна „Т.К.“ ЕООД
по заявения иск с правно основание чл.
29 ал.1 от ЗТР, възнаграждение в размер на 360,00 (триста и
шестдесет) лева с ДДС, което да се изплати от бюджета на съда, по
реда на чл. 83, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от ГПК на Националното бюро за правна помощ;
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: