Решение по дело №721/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 309

град Горна Оряховица, 29.07.2019 година

 

В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                  Членове : ……………………………  

                                                                                                   ……………………………

при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 721 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Трудов спор – предявен е иск за отмяна на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” с правно основание чл.357,ал.1 от КТ.

Ищецът М.Д.С. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат М.С. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответното поделение са страни по трудов договор, по силата на който С. изпълнява длъжността „началник-влак, пътническо движение”. Сочи, че със Заповед № 16 от 04.04.2019г. на директора на ППП - Горна Оряховица, на М.С. е наложено дисциплинарно наказание ,,предупреждение за уволнение”, за това, че по време на обслужването на влак № 2612 на дата 19.02.2019г., при заминаването на влака от гара Плевен, не е следил за евентуално подадени сигнали от гарови работници до излизането на влака от изходните стрелки на гара Плевен, вследствие на което не е видял, че след потегляне на влака се отворила врата на вагон и от там скочил пътник. Оспорва твърденията на работодателя, че ищецът е нарушил чл.21,ал.1 от Инструкцията за началника на пътнически влак. Счита, че твърдението на работодателя, че ищецът не е изпълнил трудовите си задължения да следи за подаване на сигнали от гаровите работници, е изградено от верига умозаключения, която не може да издържи нито критично логично разсъждение, нито пък е синхронизирано с изискванията за безопасност по Наредба № 13 от 30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт. Твърди, че ищецът е следил за евентуално подавани сигнали от гарови работници, като наблюдението за евентуални сигнали става съгласно чл.512 от цитираната Наредба № 13 - при затворени прозорци и врати на вагоните. Сочи, че в случая не се твърди, че е имало сигнал от гаров работник, който началникът на влака не е видял, а се твърди, че след потеглянето на влака със затворени врати, една врата на втори вагон се е отворила и от там е бил изхвърлен багаж, а след това е скочил и пътник. Заявява, че това не може да бъде установено от началника на влака, предвид местоположението му в този момент - в коридора на първия вагон, гледащ през стъклото на прозореца към гарата. Оспорва твърдението, че с поведението си началникът на влака е позволил скачането на пътник през вратата, защото е можело да види изхвърлянето на багажа и да подаде сигнал ,,стоп” до локомотивната бригада. Твърди, че задължението на началника на влака е да гледа встрани през прозореца към гарата за сигнали от влакови работници, а не да гадае коя блокировка на коя врата не работи, за да нарушава евентуално изискванията на чл.512 от Наредба № 13, и да наднича през прозорец или през врата в очакване някой да си изхвърли багажа и да скочи през врата с неработеща блокировка.

Счита, че в заповедта липсват каквито и да е мотиви относно това защо работодателят е приел, че на въпросното деяние, дори и да се приеме то за нарушение, каквото очевидно не е, съответства по тежест именно наказанието ,,предупреждение за уволнение”. Твърди, че ищецът няма налагани до момента дисциплинарни наказания, няма негативни последици в резултат от скачането на пътника от влака, нито в резултат от изхвърлянето на багажа му през вратата, нито пък има подавани сигнали от гаровите работници, които началникът на влака да не е възприел. Твърди, че е изпълнил изискванията на чл.512 от Наредба № 13 и на чл.21,т.1 от Инструкцията за началника на пътническия влак. Твърди, че на 19.02.2019г. е изпълнил точно задълженията си по чл.21,ал.1 от Инструкцията за началника на пътнически влак при потеглянето на влак 2612 от гара Плевен.

Моли съда да отмени заповедта за налагане на дисциплинарно наказание като незаконосъобразна. Счита, че незаконосъобразно е и постановеното от работодателя неначисляване на премия приход в размер на 100% за месец април 2019г. и в размер на 75% за месец май 2019г., тъй като по този начин ищецът е наказан за твърдяно дисциплинарно нарушение с наказание, което не е установено в КТ. Моли съда да му присъди и направените по делото разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез пълномощника си – адв. М.С. от ВТАК, ищецът поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Излага съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - Горна Оряховица към „БДЖ – ПП” ЕООД с Булстат 1754056470213, със седалище и адрес на управление : град Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 112а, представлявано от директора С. С- Г., чрез пълномощник – адвокат Д.Х. ***, депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Счита предявения иск за допустим. Оспорва иска. Твърди, че процесната Заповед № 16/04.04.2019г. е законосъобразна. Моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че между страните съществува трудово правно отношение. Твърди, че при избора на дисциплинарното показание работодателят не е действал произволно, а при спазване разпоредбата на чл.189,ал.1 КТ, преди налагане на наказанието е взел предвид както дисциплинарното минало на ищцата, така нейните обясненията, взети по реда на чл.193,ал.1 КТ. Заявява, че това не е първото нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата, която не проявява критичност към поведението си. Твърди, че процесната заповед за наказание е издадена от работодателя в срока по чл.194 от КТ, при спазване изискванията на чл.195 от КТ. Заявява, че на основание Телеграма № 1070/20.02.2019г. от РИПБ Г. Оряховица, писмо с рег. № 5101-88/25.02.2019г. на началник ЗЖУ Г.Оряховица към Дирекция „Жандармерия”, в което е приложен видеозапис от камера в ж.п гара Плевен от 19.02.2019г., във връзка с инцидент с пътник, скочил по време на заминаване на влак № 2612, уведомление за образувано дисциплинарно производство срещу М.С., връчено му на 01.03.2019г., писмено обяснение от М.С., доклад на ръководител ПЦ Горна Оряховица № 22-12-100/12.03.2019г., работодателят е установил, че на 19.02.2019г., М.Д.С., във влак № 2612, по време на работа, в качеството си на „Началник влак, ПД” на влак № 2612, по време на заминаването на влака от гара Плевен, не е следил за евентуално подадени сигнали от гарови работници до излизането на влака от изходните стрелки на гара Плевен, следствие на което не е установил и видял, че непосредствено след потеглянето на влака от гара Плевен се отваря една от вратите на втория вагон от състава на влак № 2612 и от него скача пътник. Счита, че описаното представлява нарушение на чл.21,т.1 от Инструкция за началника на пътнически влак. Твърди, че описаното представлява и неизпълнение на задълженията на М.С., съгласно вменените в длъжностната му характеристика задължения, описани в раздел „Основни трудови задължения”, както и в раздел „Основни нормативни документи, които трябва да познава лицето, заемащо длъжността – „Инструкция за началника на пътнически влак”. Заявява, че от обективна страна е допуснато нарушение на трудовите задължения. Счита, че описаните по-горе бездействия от страна на служителя С. представляват виновно неизпълнение на трудовите задължения, които работодателят приема за извършени неумишлено, но по своята същност представляват небрежно отношение към вменените му трудови задължения. Счита, че описаното по-горе нарушение е свързано с безопасността на превозите и е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 КТ, за да обоснове налагането на дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”. Твърди, че е спазил процедурата по чл.193,ал.1 от КТ, като ищецът е получил писмо с искане за обяснения и е депозирал обяснения пред работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание. Посочва, че работодателят не кредитира с доверие дадените от служителя писмени обяснения. Твърди, че наказанието съответства по тежест на допуснатото от ищеца нарушение и при издаване на процесната заповед работодателят е спазил правилата на чл.189 КТ, а нарушенията са ясно описани и формулирани.

Моли съда да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като неоснователни и да потвърди атакуваната заповед за наказание като законосъобразна. Моли съда да му присъдени направените разноски, вкл. адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Моли съда да има предвид разпоредбата на чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК при евентуалното присъждане на разноски на ищеца.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адвокат Д.Х. ***, поддържа депозирания отговор на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Безспорни по настоящото дело са фактите, че страните се намират в трудово правоотношение, възникнало на основание сключен между тях трудов договор, по силата на който М.Д.С. заема длъжността ,,Началник влак, ПД” в Превозна служба Горна Оряховица, Поделение за пътнически превози - Горна Оряховица към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр. София. Тези факти се потвърждават и от приетите многобройни писмени доказателства, приложени към ЛТД на ищеца, Заповед № 16 от 04.04.2019г. и др.

Съдът е приел за безспорни по делото и фактите, че на 19.02.2019г. ищецът реално е изпълнявал длъжността ,,Началник влак, ПД” в Превозна служба Горна Оряховица, Поделение за пътнически превози - Горна Оряховица към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр. София, като „Началник влак, ПД” на влак № 2612.

Видно от приложения препис от придружителен лист на влак № 2612 от 19.02.2019г., по разписание влакът, съдържащ композиция от 4 вагона, пристига в гара Плевен в 15.23 часа, има престой 2 минути, след което потегля в 15.25 часа.

Видно от телеграма рег. № 22-12-100/20.02.2019г. /л.21 от делото/, същата е подадена от РИПБ ГО в 8.00 ч. до директор УДВГД Горна Оряховица и др., със сигнал за контузен гражданин, скочил по време на движение от влак № 2612 на 19.02.2019г. в 15.24 ч. в гара Плевен.

По делото е приложен препис от писмо от началник главен инспектор при МВР, ГД „НП”, Д”Ж” – зонално жандармерийско управление – Горна Оряховица, до директора на ППП – Г.Оряховица, с което е изпратен диск CD-R, съдържащ запис от камера на ж.п.гара Плевен от 19.02.2019г. във връзка с инцидент с пътник, скочил по време на заминаването на влак № 2612.

С писмо, връчено на ищеца на 01.03.2019г., директорът на ППП – Горна Оряховица при „БДЖ-ПП” ЕООД е изискал от М.С. да депозира писмени обяснения в 3-дневен срок, в които да отговори на поставените в писмото въпроси, свързани с престоя и потеглянето на влак № 2612 на 19.02.2019г. в и от гара Плевен, като е уведомил ищеца, че дадените обяснения ще се преценяват във връзка с търсенето на дисциплинарна отговорност.

По делото е приложено писмено обяснение от ищеца С. до директор ППП-Г.Оряховица от нечетлива на приложения препис дата, в които е посочено, че по време на престоя на влак 2612 в гара Плевен всички пътници се качили, всички врати били затворени, кондукторката му дала знак „готово” от последния вагон на влака, той дал знак готово на р-л движение и влакът потеглил нормално, като той не е видял някой да скача от влака по време на движение.

По настоящото дело е прието като писмено доказателство и писмено обяснение от М.С. до директора на ППП – Г.Оряховица от 01.03.2019г. /л.23 от делото/.

С писмо рег. № 22-12-100/12.03.2019г., ръководител ПЦ – Г.Оряховица е предложил на директора на ППП – Г.Оряховица, за допуснато нарушение на чл.21,т.1 от „Инструкцията за началника на пътническия влак” и чл.22,т.1 и чл.24 от ,,Инструкция за кондуктора”, на М.С. и на Н.А. да бъде наложено дисциплинарно наказание ,,Предупреждение за уволнение”.

Безспорен по делото е фактът, че със Заповед № 16/04.04.2019г., издадена от директора на ППП - Горна Оряховица, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” за нарушения на чл.186 от КТ и чл.187,т.3 от КТ във вр. чл.21,т.1 от Инструкция за началника на пътническия влак. Заповедта е връчена на С. на 05.04.2019г.

Видно от показанията на свидетеля Р.М. /колега на ищеца и служител – „началник влак”, при ответното поделение/, наблюдаването на гаровите работници става от прозореца на влака, без да се подават части от тялото, при което няма как да се вижда цялата влакова композиция. Свидетелката установява, че преди тръгването от гара Плевен влакът е на прав коловоз, а когато излиза от гарата, влиза в крива и това ограничава видимостта към влаковите работници. Видно от показанията на св. М., двамата членове на влаковата бригада /началник влак и кондуктор/ следят за сигурността на пътниците; вратите се затварят преди потеглянето на влака - това е задължение на превозната бригада. Свидетелката сочи, че когато се установи влакът на гарата, превозната бригада слиза и следи качване и слизане, а когато се качат всички пътници, гледат да са затворени всички врати. Това става лично от бригадата.

Видно от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, вторият вагон, участващ в композицията на влак 2612 на 19.02.2019г., посочен в приложения придружителен лист на влака от 19.02.2019г., технически е бил снабден с блокировки на вратите към посочената дата; На 19.02.2019г. вагон № 5152 2150 027-2 е прегледан и приет от превозна бригада, след извършен технически преглед, без забележки по отстраняване на повреди по блокировките на страничните врати, и вагона е включен в състава на бърз влак 2612, който заминава по разписание от гара Варна. От приетата СТЕ се установява, че по време на път се е получила повреда на блокировките на страничните врати на пътнически вагон с № 51522150027-2 - втори след локомотива в състава на бърз влак № 2612 на 19.02.2019г. Видно от приетата СТЕ, ако блокировката на страничната врата на втория вагон, участващ в композицията на влак № 2612 на 19.02.2019г., работи, то тя трябва да се задейства и да блокира отварянето на плътно затворената преди тръгване на влака врата, след потегляне на влака и достигане на скорост от 5 км/ч. СТЕ дава заключение, че не е възможно да бъде задействан блокиращият механизъм при недобре затворена врата и тя може да бъде отворена във време на движение на влака; в случай, че вратата не е добре затворена, няма сигнализация за това. Видно от заключението на СТЕ, възможно е блокирана странична врата да бъде отворена по време на движение на влака, от пътник само, когато ръчно се задейства ръкохватката, намираща се встрани над вратата, обозначена с надпис: ,,Деблокиране на вратата, използвай само в случай на опасност!” - предвидено е конструктивно, когато това се наложи при аварийна ситуация. Съдът възприема изцяло заключението на СТЕ като обосновано, кореспондиращо на приетите писмени доказателства и неоспорено от страните.

Предвид установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че искът с правно основание чл.357,ал.1 от КТ се явява допустим, тъй като е предявен в законоустановения едномесечен срок, визиран в чл.358,ал.1,т.1 от КТ, от връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение” на ищеца, а заедно с това за него е налице правен интерес от предявяването му.

           Съдът приема, че разгледан по същество, искът се явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен със законните последици от това.

           Тежестта на доказване по този иск се носи от работодателя. Той следва да докаже фактическия състав, от който възниква правото му да наложи дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". Видно от заповед № 16 от 04.04.2019г., както и от приложените по делото писмени доказателства, при налагане на дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение” в настоящия случай работодателят формално е спазил част от изискванията на чл.193,ал.1 от КТ - изискал е от работника писмени обяснения с писмо, връчено на С. на 01.03.2019г. /л.6 от делото/, и постановената от работодателя заповед е издадена в писмена форма.

Въз основа на писмените материали, съдържащи се в ЛТД на ищеца, както и приетите писмени доказателства - обяснение от М.С. от 01.03.2019г. и обяснение от М.С. от нечетлива на преписа дата, се установява, че в случая не са изпълнени всички изисквания на чл.193,ал.1 от КТ, тъй като на първо място с писмото, връчено на ищеца на 01.03.2019г., не са изискани писмени обяснения във връзка с нарушението, описано в атакуваната от него заповед. На второ място, видно от цитираните 2 бр. писмени обяснения, върху същите липсва каквото и да е отбелязване, че същите са приети от работодателя и са обсъдени от него при налагане на дисциплинарното наказание. В подкрепа на този извод на съда е и приложеното ЛТД на ищеца, в което липсва документация във връзка с проведеното срещу него дисциплинарно производство – не е приложено писмо № 22-04.16/26.02.2019г. за изискване на писмени обяснения, не е прието и не е приложено нито едно от дадените от С. писмени обяснения, липсва и становище от работодателя относно преценката на тези писмени обяснения, а е приложен само препис от Заповед № 16/04.04.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание. Поради това, в случая не става ясно кои писмени обяснения са цитирани от работодателя в Заповед № 16/04.04.2019г. и „не са кредитирани” от него при налагане на дисциплинарното наказание, за да бъде преценено дали същите са били изискани и приети именно във връзка с провеждането на това дисциплинарно производство. Задължението за изслушване или приемане на писмени обяснения от нарушителя е съществен елемент от дисциплинарната процедура. Значението му е работодателят да събере доказателства, относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към извършеното, да му даде възможност да се защити. С оглед на това, наказанието, наложено без изслушване на нарушителя, респективно без поискване на писмени обяснения от него, е незаконно. Съдът счита, че в процесния случай работодателят не е спазил изискването, установено в чл.193,ал.1 от КТ. Поради това и с оглед правилото на чл.193,ал.2 от КТ, само на това основание, съдът следва да отмени дисциплинарното наказание, наложено на ищеца, без да разглежда спора по същество. 

Съдът намира, обаче, за основателни и твърденията на ищцовата страна, че процесната заповед, макар и издадена в предвидената от закона писмена форма, не отговаря на изискванията, установени чл.195,ал.1 от КТ относно нейното съдържание. В разпоредбата на чл.195,ал.1 от КТ законодателят е визирал изискванията към съдържанието на заповедта, като са посочени задължителните реквизити, които заповедта за налагане на дисциплинарно наказание следва да съдържа : сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението, вида на наказанието и правното му основание.

           Видно от заповед № 16/04.04.2019г. на директора на ППП – Горна Оряховица, същата не съдържа задължителни реквизити съгласно изискванията на чл.195,ал.1 от КТ, а именно : в заповедта не са посочени точното място /участъка от гара Плевен/ и време /конкретен час и минута/ на извършване на нарушението на трудовата дисциплина от ищеца. Вместо това работодателят е посочил, че „На 19.02.2019г., М.Д.С., във влак № 2612, по време на работа, в качеството си на ,,Началник влак, ПД” на влак № 2612, по време на заминаването на влака от гара Плевен…”.

Съдът счита, че посочването на конкретния час и конкретен участък от гара Плевен, в които е извършено твърдяното от работодателя дисциплинарно нарушение, е от съществено значение за установяване на факта дали действително е осъществено нарушение на трудовата дисциплина от ищеца.  

В тази връзка, съдът счита за необходимо да отбележи, че в обжалваната заповед липсва и друг задължителен реквизит - описание на нарушението по смисъла на чл.195,ал.1 от КТ. Видно от процесната заповед, в същата не е конкретизирано, по неговите обективни и субективни признаци, нарушението, за което ищецът е санкциониран с дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение”. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не съдържа описание на никакви конкретни факти за осъществено изпълнително деяние – действие или бездействие от страна на работника, с което ищецът да е реализирал фактическия състав на дисциплинарното нарушение, а са посочени различни противоречиви констатации : „…в качеството си на ,,началник влак, ПД” на влак 2612, по време на заминаването на влака от гара Плевен не е следил за евентуално подадени сигнали от гарови работници до излизането на влака от изходните стрелки на гара Плевен, следствие на което не е установил и видял, че непосредствено след потеглянето на влака от гара Плевен се отваря една от вратите на втория вагон от състава на влак № 2612 и от него скача пътник. Описаното по-горе представлява нарушение на чл. 21, т.1 от Инструкция за началника на пътнически влак.”.

При така описаното в обжалваната заповед, съдът счита, че в случая не се установява извършването на нарушение на трудовата дисциплина от ищеца, което да е съставомерно по чл.21,т.1 от Инструкция за началника на пътническия влак. Съгласно установеното в чл.21,т.1 от Инструкция за началника на пътническия влак, „По време на пътуване на влака началникът на пътническия влак е длъжен : при тръгване на влака от гарата да следи за евентуално подадени сигнали от гарови работници до излизането на влака от изходните стрелки”. Същевременно, разпоредбата на чл.512 от Наредба № 13/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в жп транспорт, повелява, че не се разрешава на членовете на превозната бригада при движение на влака да подават главата си, ръцете си и части от тялото извън вагона, през прозореца или вратата на фургона. Видно от Заповед № 16/04.04.2019г., в същата не е изложено никакво описание на конкретни факти, които са мотивирали работодателя да приеме, че С. е допуснал нарушение на цитираната разпоредба, а именно : работодателят не описва и не твърди че при заминаването на влак № 2612 от гара Плевен на 19.02.2019г. /в непосочен и неустановен час в заповедта/ конкретен гаров работник /посочен с трите му имена и изпълняваната към същия момент длъжност/ да е подал към ищеца С. конкретен сигнал /вид и предназначение на този сигнал/, съответно – ищецът, при и по време на изпълнение на задълженията си по чл.21,т.1 от Инструкцията за началника на пътническия влак, да е реализирал конкретно поведение, свързано с невъзприемането на подаден към него реален и конкретен сигнал. Съгласно правилото на чл.186 от КТ, нарушението на трудовата дисциплина, за което нарушителят следва да бъде наказан с дисциплинарно наказание, е виновно неизпълнение на трудовите задължения, което винаги следва да бъде установено по безспорен и несъмнен начин с всички негови конкретно проявени признаци от обективна и от субективна страна. В тази връзка, въз основа на описанието на нарушението, дадено в Заповед № 16/04.04.2019г., и от приетите по делото писмени доказателства не може да се обоснове извод, че на 19.02.2019г., при потеглянето на влак № 2612 от гара Плевен, изпълнявайки длъжността „Началник влак, ПД”, М.С. е осъществил деяние, което да се квалифицира като нарушение на чл.21,т.1 от Инструкцията за началника на пътническия влак, както от обективна, така и от субективна страна. При тези факти, съдът споделя доводите на ищцовата страна, че твърдението на работодателя за осъществяване на горепосоченото дисциплинарно нарушение от ищеца, както и санкционирането му за осъществяването на такова нарушение с атакуваната заповед, почиват само и единствено на предположения и разсъждения, което е недопустимо за дисциплинарното производство и обуславя грубо нарушаване на правото на защита на работника, поставен в ситуация да не може да разбере защо е санкциониран с второто по тежест дисциплинарно наказание, и да организира надлежно защитата си в дисциплинарното производство.

 Наред с това, съдът счита, че в процесната заповед липсва описание и на останалите нарушения, цитирани от работодателя : „Описаното представлява и неизпълнение на задълженията на М.Д.С., съгласно вменените в длъжностната му характеристика задължения, описани в раздел - основни трудови задължения - “Осигурява и носи лично отговорност за качеството и културата на обслужване на клиентите на ,,БДЖ-ПП”ЕООД, както и удобно и безопасно пътуване във влаковете по време на движението им по железопътната мрежа на страната, създава необходимата организация за пълна безопасност при извършване на превоз на пътници....” и раздел - основни нормативни документи, които трябва да познава лицето, заемащо длъжността - ,,Инструкция за началника на пътнически влак. От атакуваната от ищеца Заповед № 16/04.04.2019г. не става ясно кога, къде и какви конкретни действия или бездействия са осъществени от С. във връзка с осигуряване и лична отговорност за качеството и културата на обслужване на клиентите на „БДЖ-ПП” ЕАД, във връзка с удобното и безопасно пътуване на пътниците във влаковете по време на движението им и по повод създаване на необходимата организация за пълна безопасност при извършване на превоз на пътници. Нещо повече, освен че в атакуваната заповед липсва каквото и да е описание на подобни действия или бездействия от страна на ищеца, то въпреки възложената й доказателствена тежест, ответната страна не ангажира и никакви годни доказателства за установяване по безспорен и несъмнен начин нарушаване на трудовата дисциплина от страна на М.С., изразено в неизпълнение или неточно или неправилно изпълнение на гореописаните задължения, произтичащи от дл.характеристика за длъжността „Началник влак, ПД”.

Предвид изложените дотук съображения относно нарушаване изискванията на чл.195,ал.1 от КТ от страна на работодателя, и въз основа на приетите по делото писмени доказателства и СТЕ, съдът счита, че описаните в Заповед № 16/04.04.2019г. множество фактически обстоятелства, свързани с извършени нарушения, и мотиви за налагане на дисциплинарно наказание, не съответстват на действителното фактическо положение, нито на посочената от работодателя правна квалификация, и не могат да бъдат подведени към същата, тъй като в случая не се установява наличието на елементите от съставите на нарушенията на чл.21,т.1 от Инструкцията за началника на пътническия влак, на чл.186 във вр. чл.187,т.3,предл.1 от КТ във вр. с Инструкцията за началника на пътническия влак, с техните признаци от обективна и от субективна страна (субект на нарушението, конкретното деяние /действие или бездействие/, осъществено от него, мястото и времето на осъществяването му, вината на дееца). В тази насока, в случая не може да се приеме извършване от ищеца на нарушение и на задълженията на началник влак, ПД, установени в чл.20 от Инструкцията за началника на пътническия влак, тъй като приетите писмени доказателства удостоверяват, а и в изложените от работодателя разсъждения в обжалваната заповед се сочат факти, че при потеглянето на влак № 2612 от гара Плевен на 19.02.2019г. всички врати на вагоните са били затворени, съгласно изискванията на посочената разпоредба.

Наред с това, съдът споделя доводите на ищцовата страна, че твърденията на работодателя, при описание на нарушението в Заповед № 16/04.04.2019г., са взаимно противоречиви и са в разрез както с изискванията за безопасност по Наредба № 13/30.12.2005г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в жп транспорт, така и по отношение претенцията на ответното поделение ищецът С., в качеството си началник влак, ПД, да следи за евентуално подадени сигнали от гарови работници в съответствие с изискванията на чл.21,т.1 от Инструкцията за началника на пътническия влак, т.е. да остане неподвижен и да наблюдава през прозореца на влака гаровите служители на гара Плевен, след като сам е установил затварянето на всички врати на влак № 2612, а същевременно и заедно с това да следи вратите на вагоните, включени във влаковата композиция, както и за отварянето и затварянето на същите, което би могло да бъде реализирано с изключително бърз обход на влака и/или наблюдаване на влаковия състав от ищеца през отворен прозорец на същия, - действия, които обективно не могат да бъдат вменени за изпълнение от началник-влак, ПД.

Нещо повече, от заключението на приетата по делото СТЕ и поясненията към нея, дадени от вещото лице в съдебно заседание, че вагоните на процесния влак са били снабдени с блокировка към дата 19.02.2019, в т.ч. и вторият вагон, участващ в композицията на влак № 2612 на 19.02.2019г., тази блокировка работи, но нейното пневматичното автоматично затваряне на вратите не се поддържа от ответното дружество, а блокировката се задейства и блокира отварянето на плътно затворената врата едва след потегляне на влака и достигане на скорост от 5 км./ч. При тези факти и с оглед липсата на описание на конкретното време и място на осъществяване на твърдените от работодателя нарушения, при липсата на данни за скоростта на влак № 2612 в момента, за който се сочи, че пътник /с неустановена и непосочена самоличност/ е отворил врата на втория вагон, изхвърлил е багаж и сам е скочил от влака, съдът приема за основателни и подкрепящи се от доказателствата по делото, доводите на ищцовата страна, че поведението на пътник от влак № 2612, /ако такъв действително съществува, предвид липсата на конкретни данни и доказателства относно неговата самоличност и относно факта, че е пътувал във влак № 2612/, свързано със самоволно отваряне на врата на вагон № 2, след като тази врата е била затворена от началник-влака, и преди блокировката на страничната врата на втория вагон да се е задействала и да е блокирала отварянето на затворената врата, не може да бъде вменено като нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца, намиращ се в обективна невъзможност да охранява и да следи за безопасността на всички пътници, намиращи се в близост на всички врати на четирите вагона, включени във влак № 2612. Съгласно чл.124 от КТ, по трудовото правоотношение работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя условия за изпълнението на работата, а съобразно чл.127,ал.1,т.2,т.3 и т.5,предл.1 от КТ - работодателят е длъжен да осигури на работника или служителя нормални условия за изпълнението на работата по трудовото правоотношение, за която се е уговорил, като му осигури работно място и условия в съответствие с характера на работата, здравословни и безопасни условия на труд, указания за реда и начина на изпълнение на трудовите задължения. В този смисъл, съдът намира за недоказано твърдението на ответника, че ищецът е действал виновно при неизпълнение на задълженията си, установени в чл.21,т.1 от Инструкцията за началника на пътническия влак и на длъжностната харлактеристика за тази длъжност, тъй като работодателят от своя страна не е изпълнил задълженията си, установени в чл.124 и  чл.127,ал.1,т.2,т.3 и т.5,предл.1 от КТ, да осигури на работника – началник, влак, ПД, нормални условия за изпълнение на работата му, за създаване на организация и безопасност на труда, съответстващи на многобройните задължения, вменени за изпълнението на тази работа. По този начин, ответникът – работодател е поставил работника - началник, влак, ПД,  в невъзможност да изпълни множеството му вмененени задължения, разнородни по своя характер и изискващи различна организация и непрекъсната промяна на местонахождението му, осъществявани чрез многобройни действия от него за кратко време. Тези факти се потвърждават и от показанията на св. Р. Миновска, изпълняваща длъжността „началник влак, ПД” при ответното поделение, която установява по делото, че наблюдаването на гаровите работници става от прозореца на влака, без да се подават части от тялото, началникът влак няма право да си показва главата, ръцете и друга част от прозореца, при което няма как да се вижда цялата влакова композиция.

Предвид изложеното дотук, съдът приема, че ответникът-работодател незаконосъобразно, без проведе изискуемото от закона дисциплинарно производство за установяване извършването на дисциплинарно нарушение, немотивирано е вменил на ищеца С. осъществяването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение; необосновано и незаконосъобразно е приел, че работникът е извършил нарушение на трудовата дисциплина и незаконосъобразно е санкционирал същия с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” на основание чл.188,т.2 от КТ.

Поради това, необосновани и неоснователни се явяват възраженията на процесуалния представител на ответника, че работодателят законосъобразно е наложил на ищеца дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение”, за извършването на дисциплинарни нарушения на чл.21,т.1 от Инструкцията за началника на пътническия влак и чл.186 във вр. чл.187,т.3,предл.1 от КТ във вр. с Инструкцията за началника на пътническия влак.

         По изложените по-горе съображения, съдът приема, че Заповед № 16 от 04.04.2019г. на директора на ППП – Горна Оряховица при „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр. София, с която на ищеца е наложено дисциплинарното наказание “предупреждение за уволнение”, и е постановено на основание Заповед № 318/29.12.2011г. и Заповед № 141/12.03.2015г. да не се начислява премия приход на лицето за месец април 2019г. и да се начисли и изплати 25% от полагащия му се премия приход за месец май 2019г., се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

            При този изход на делото, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателно се явява искането ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в настоящото съдебно производство за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.

Наред с това, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ГОРС държавна такса върху предявения и уважен неоценяем иск в размер на 80 лв., сумата от 268.80 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице, изплатени от бюджетните суми на съда, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

            Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш       И       :

 

         ОТМЕНЯВА ЗАПОВЕД № 16 от 04.04.2019г. на директора на ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ - Горна Оряховица при „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ”, с която на М.Д.С. с ЕГН **********, с адрес: ***, – „Началник влак, ПД” в Превозна служба Горна Оряховица към ППП – Горна Оряховица при „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД гр. София, е наложено дисциплинарно наказание “ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА УВОЛНЕНИЕ”, и е постановено на основание Заповед № 318/29.12.2011г. и Заповед № 141/12.03.2015г. да не се начислява премия приход на лицето за месец април 2019г. и да се начисли и изплати 25% от полагащия му се премия приход за месец май 2019г., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

         ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, БУЛСТАТ 1754056470213, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 112-А, представлявано от директора С. С. Г., към „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД град София, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.С. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.

         ОСЪЖДА Поделение за пътнически превози – Горна Оряховица, БУЛСТАТ 1754056470213, със седалище и адрес на управление гр. Горна Оряховица, ул. „Цар Освободител” № 112-А, представлявано от директора С. С. Г., към „БДЖ – ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД град София, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ГОРНООРЯХОВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в полза на бюджета на Съдебната власт, СУМАТА от 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща държавна такса върху предявения и уважен неоценяем иск, СУМАТА от 268.80 лв. /двеста шестдесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице от бюджетните суми на съда, както и СУМАТА от 5 лв. /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

         Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………..