Р Е Ш Е Н И Е
№ 2908/27.6.2019 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично
заседание на 30.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2807 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422
ал.1 от ГПК, чл.79 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по
повод предявени от ищеца „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766 срещу ответника В.С.Н. ЕГН **********, с адрес: *** искове ,
както следва:
- положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА сумата в общ размер от 347,22
лв. /триста четиридесет и седем лева и двадесет и две ст./ ,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, по Договор за
мобилни услуги от дата 06.10.2015г. за мобилен номер 0893/847621 за периода от
15.11.2015 г. до 14.04.2016 г. и по Договор
за мобилни услуги от дата 06.10.2015г. за мобилен номер 0890/201262 за периода
от 15.11.2015 г. до 14.04.2016г., предоставени за абонатен номер № *********,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за
която сума е издадена Заповед № 9056/31.10.2017г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16486/2017 г. на ВРС-18 състав.
- осъдителен
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 143.94 лева /след допуснато изменение на този иск , на основание
чл.214 от ГПК/, представляваща начислена договорна неустойка
по договор с абонатен номер № ********* за периода
на неизпълнение 28.3.2016г.- 11.12.2017г.
- осъдителен
иск с правно основание чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер на 531,80 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор с абонатен номер №*********,
дължими за периода от месец 05.2016г. до
месец 11.2017г.
Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът обосновава съществуващия за него
правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните
фактически твърдения в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага се,че по повод договори за мобилни
услуги от дата 06.10.2015г., сключени с мобилния оператор „Космо България
Мобайл" ЕАД /по настоящем „Т.Б." ЕАД/, ответникът В.С.Н. е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни ( услуги с абонатен номер №********* и титуляр
по мобилни номера,както следва:
- Мобилен
номер 0890/201262 по програма Резерв Стандарт 39,99лв., и
- Мобилен
номер 0893/847621 по програма Интернет 7000.
Отношенията по повод сключения договор за
мобилен номер 0890/201262 са новирани на дата 11.12.2015г. посредством
Допълнително споразумение между страните, като при възползване от
преференциални условия на Оператора, абонатът е взел мобилно устройства марка
Samsung модел Galaxy S5 Neo Black на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 26.59 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението за мобилни номера 0890/201262 и 0893/847621 е фактурирано под
абонатен номер №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
мобилния оператор „ при ползване на услуги чрез индивидуален договор
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на индивидуален
договор всеки потребител -страна по договора бива уведомен за датата от месеца,
на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите суми.".
1/По
отношение на главницата за неплатени услуги в размер на 347,22 лв. се излага
следното:
Сумата за главница в размер на 347,22 лв.
представлява цена на потребени и незаплатени от абоната услуги за процесния
период от 15.11.2015 г. до 14.04.2016 г., за който съответно са издадени
процесните фактури, както следва:
фактура №**********/15.12.2015г. за
отчетения период на потребление 15.11.2015-14.12.2015г. с начислена за периода
сума за плащане в размер на 124,33 лв. от които: 26.59 лв. дължима се месечна
лизингова вноска; 37.44 лв./без ДДС/ за разходвано потребление и 45.70лв. ./без
ДДС/ за дължими месечни абонаменти.
фактура №**********/15.01.2016г. за
отчетения период на потребление 14.01.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 108,38лв., от които за разходвано потребление 48.10 лв.
./без ДДС/ и за дължими месечни абонаменти 43.88лв. ./без ДДС/, както и е
включена месечна лизингова вноска в размер на 26.59 лв.,
фактура № **********/15.02.2016г. за
отчетения период на потребление 14.02.2016г. с начислена за периода сума за
плащане в размер на 47,98 лв за дължими месечни абонаменти и за месечна
лизингова вноска в размер на 26.59 лв.
Общо дължимата сума за трите месечни
отчетни периода е на стойност в размер на 333.87 лв. /124,33 лв +
134.97лв.+74.57лв./
Горната сума не е заплатена от абоната,
поради което Операторът е преустановил доставянето на услуги за следващия
месечен отчетен период на потребление 15.02.2016-14.03.2016г и е издал Кредитно
известие по клиентския номер на абоната №*********, с което е извършена
корекция по задължението на сторнирана сума в размер на -13.24 лв.. за
приспаднати авансово заплатени от абоната такси при сключването на абонамента;
начислена е дължима се месечна лизингова вноска в размер на 26.59лв. След
корекцията остава да се дължи незаплатения остатък за потребени услуги в размер
на 347,22 лв.
- крайна
фактура №**********/15.04.2016г, в която е начислена е неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 825.13 лв. и за 531.80 лв.- дължими лизингови вноски.
В депозирана по делото уточнителна молба от
ищеца , се излага, както следва:
1/По отношение на главницата за неплатени
услуги в размер на 347,22 лв.:
На основание сключени Договори за мобилни
услуги между ищецът-кредитор и ответникът-длъжник от дата 06.10.2015г.,
абонатът е ползвал мобилните номера 0890/201262 и 0893/847621 и съответните
потребени услуги към тях, следва да се счете, че:
- Сумата
за главница в размер на 347,22 лв. представлява цена на потребени и незаплатени
от абоната услуги по отношение на ползваните мобилни номера 0890/201262 и
0893/847621 и ползваните мобилни услуги към тях, за процесния период от
15.11.2015 г. до 14.04.2016 г., за който съответно са издадени процесиите
фактури и кредитно известие както следва:
- фактура
№**********/15.12.2015г. за отчетения период на потребление
15.11.2015-14.12.2015г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
124,33 лв от които: 26.59 лв. дължима се месечна лизингова вноска; 37.44
лв./без ДДС/ за разходвано потребление за мобилен номер 0890/201262 и
45.70лв./без ДДС/ за дължими месечни абонаменти (23,88лв./без ДДС/ за мобилен
номер 0890/201262 и 14,99лв. /без ДДС/ за мобилен номер 0893/847621)
- фактура
№**********/15.01.2016г. за отчетения период на потребление
15.12.2015-14.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
108,38лв., от които за разходвано потребление за мобилен номер 0890/201262
48.10 лв./без ДДС/ и за дължими месечни абонаменти 43.88лв../без ДДС/
(24,99лв./без ДДС/ за мобилен номер 0890/201262 и 14,99лв. /без ДДС/ за мобилен
номер 0893/847621), както и е включена месечна лизингова вноска в размер на
26.59 лв.,
- фактура
№ **********/15.02.2016г. за отчетения период на потребление
15.01.2016-14.02.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
47,98 лв за дължими месечни абонаменти (24,99лв./без ДДС/ за мобилен номер
0890/201262 и 14,99лв. /без ДЦС/ за мобилен номер 0893/847621), и месечна
лизингова вноска в размер на 26.59 лв.
- Кредитно
известие №**********/15.02.2016г. за отчетния период на потребление
15.02.2016-14.03.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на
13.35лв., от която: месечна лизингова вноска в размер от 26.59лв. и извършена
корекция чрез приспадане на авансово заплатени от абоната такси при сключването
на абонамента в размер от -13.24лв.(от които -6.89/без ДЦС/ за мобилен номер
0890/201262 и -4.14/без ДЦС/ за мобилен номер 0893/847621).
Като крайната сума по Кредитното известие в
размер от 347.22лв. представлява сбор от потребените мобилни услуги,
абонаментни такси към ползваните мобилни номера по всеки от договорите и
начислени за съответния период към издаването на съответната фактура и кредитно
известие лизингови вноски, всяка в размер на 26.59лв.
Общодължимата сума за четирите месечни
отчетни периода е на стойност в размер на 347.22 лв. /124,33 лв +
134.97лв.+74.57лв. + 13.35лв=347.22 лв./.
- Крайна
фактура №**********/15.04.2016г, в която е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване в размер на 825.13 лв. и 531.80 лв.- дължими лизингови вноски,
както и обективираните в нея задължения на отвеникът за предходните периоди
описани във фактурите и крадитното известие услуги в размер на 347.22лв., които
са начислени в крайната фактура под перо баланс от предходен период.
Съответно, до размера от 347,22 лв., ищецът
предявява иск за установяване на вземането си по Заповед за изпълнение на
парично задължение за незаплатени далекосъобщителни услуги, т.е. само за
припокриващата се част по заявеното в заповедното производство, за която искът
с основание чл. 422 е допустим, тъй като тази част е индивидуализирана според
заповедното производство и е налице идентитет между издадената заповед за
изпълнение на парично задължение и установителната претенция.
Поради изложеното, ищецът има правен
интерес от предявяване на установителн иск за част от вземането по Заповед за
изпълнение, а именно до размера от 347,22 лв. за незаплатени далекосъобщителни
услуги, като в останалата част до пълния размер на претенцията такъв иск би бил
недопустим, поради различното му основание от заявеното в заповедното
производство.
Уточнение по отношение на законната лихва
се изразява следното:
Претендира се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на от датата на подаване на
заявлението по реда на чл. 41 ГПК до окончателното плащане на задължението.
В уточнителната молба по повод на указания
на съда и след постъпил отговор на ответника, се излага, че се предявява
евентуален иск , но не е формулиран никакъв петитум на този иск, а същевременно
е изтекъл указания на ищеца срок за отстраняване нередовностите на исковата
молба. Вследствие на изложеното и доколкото липсва петитум на евентуален иск ,
още повече , че вече е налице постъпил отговор от страна на ответника и не може
да бъдат предявявани в този етап на производството по делото нови искове ,
съдът намира, че не е надлежно сезиран с такъв иск.
2/ По отношение на
претенцията за неустойка:
Излага се, че в т.11, стр.2 от процесния договор е
уговорена отговорността на абоната при прекратяване на договора преди
изтичането на първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на
абоната, като същият ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти, оставащи до изтичането на този срок.
Процесните договори за мобилни услуги от
дата 06.10.2015г са прекратени , поради неплащане от страна на абоната на
дължими към Оператора месечни плащания. Датата на деактивицаия е 28.3.2016г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора
при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените във месечните фактури срокове за плащане. След деактивацията е
издадена и крайната фактура №********** от 01.04.2016г. с начислена дължимата
се неустойка при предсрочно прекратяване на договора.
Така, за всеки от ползваните абонаменти се
дължи:
- за
мобилен номер Мобилен номер 0890/201262 по програма Нонстоп 29,99лв за периода
на неизпълнение
В конкретния случай, абонатът е в
неизпълнение датата на деактивация от 11.4.2016. до крайният срок на договора
26.12.2017г., като за периода на неизпълнението 28.3.2016г - 11.12.2017г са
дължими 21 месечни абонамента за програмата програма Нонстоп 29,99лв.,
изчислени без ДДС по дни неизпълнение.
- Мобилен
номер 0893/847621 по програма Интернет
7000 е дължима договорна неустойка с фиксиран размер от 200лв. за програма за
интернет
Процесните
договори за мобилни услуги са прекратени при условията на чл. 75 от Общите
условия, вр.с чл. 196, - в) поради неплащане от страна на абоната на дължими
към Оператора месечни плащания.
3/
По отношение на претенцията за лизингови вноски:
Претенцията в размер на 531.80 лв.
представлява цена на дължими лизингови вноски, както е описано в
обстоятелствената част на исковата молба.
Съгласно чл.3(2) от договорите за лизинг,
сключени към договорите за мобилни услуги за всеки от процесиите мобилни
номера, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат
от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и
Общите условия на „Т.Б." ЕАД".
При сключване на процесния договор за
титулярния номер 0890/201262, във връзка с който е взето мобилно устройство
Samsung модел Galaxy S5 Neo Black е посочена предпочетена дата на фактуриране
на услугите 15-то число от месеца. Така, падежът на лизинговите вноски е
указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните услуги.
Поради неизпълнението на абоната да заплати
в указаните срокове дължими към оператора месечни плащания, довело до
предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалните му абонаменти за
ползваните мобилни номера, на основание чл.12, ал.2 от Общите условия към
договора за лизинг /„Месечните вноски и други плащания стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или фиксирани
услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори плащания"
/, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след месец
05/2016г, когато е издадена крайната фактура №**********/15.04.2016г, съгласно
уговорения погасителен план, както следва:
За устройство устройство марка Samsung
модел Galaxy S5 Neo Black, взето във връзка с мобилен номер 0893/864097 се
дължи цената в размер на 531.80 лв след месец 05/2016г.
Предвид неизпълнение на претендираните
вземания от страна на ответника и с
оглед на изложеното , се моли да бъде уважена предявената искова претенция,
като се присъдят сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ответникът В.С.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на
исковата молба , чрез назначения му особен
представител, в който се посочва,че предявените искове от „Т.Б."
ЕАД са допустими, но се оспорват същите като неоснователени, недоказани и
необосновани, поради което се моли същите да бъдат оставени без уважение.
Счита се,
че не е налице основание за претендиране и дължимост на описаната неустойка. В
тази връзка се прави възражение за нищожност на представените договори,
в частност разпоредбите, въз основа на които се претендира процесната неустойка.
Счита се, че същите противоречат на добрите нрави, противоречат и заобикалят
закона.
Също така,
се прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка , на
основание чл. 92, ал.2 ЗЗД.
Във връзка
с горните оспорвания, се моли да се вземе предвид, че дължимите към другите
мобилни оператори (съгласно условията на сключваните от тях договори с
потребители), на територията на Република България неустойки в случай на
предсрочно прекратяване на договора са по 3 месечни абонаментни такси. Само
ищцовото дружество, претендира като неустойки в размер на всички месечни такси
до края на договора. По този повод срещу "Теленор" ЕАД е заведено
дело от Комисия за защита на потребителите (гр. дело № 15539/2014г. Софийски
градски съд ) за прогласяване нищожност на клаузата от общите условия, която
регламентира тази практика.Процесните договори са сключени при предварително
определени общи условия от страна на ищеца, върху които ответникът не е могъл,
да влияе, като договаря индивидуално.Същите са в ущърб на потребителя и
създават значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на
страните, проитичащи от договора. Отделно от това претендираната от ищцовото
дружество неустойка се явява, вече се приема за нарушение на чл.68г, ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. /В този смисъл Решение
№7586/2013г. на Адм.съд София, по адм.д.6627/2013г./
Оспорват
се представените фактури , т.к. същите са частни документи, съставени от
страната, която желае да се ползва от тях, оспорва се тяхното съдържание,
същите не са приети от ответника по делото и в тази връзка се моли да се цени
тяхната доказателствена стойност в процеса.
Оспорват
се приложените Общи условия и се твърди, че същите не са влезли в законна сила,
нищожни са и не биха могли да обвържат ответника по делото.
Моли се да
се постанови съдебен акт, съобразно събраните и представени по делото
доказателства, като се счита, че така
предявените искове са допустими, но неоснователени и необосновани, поради което
се моли същите да бъдат оставени без уважение.
С оглед постъпилия отговор от ответницата , чрез назначения й особен
представител, е постъпила молба с вх.№ 35646/20.05.2019г. на ищеца “Т.Б.“ ЕАД ,
в която се прави изменение на предявения иск за неустойка чрез изменяването само на размера на претенцията - намаляване цената на
иска до стойността от 143.94лв./сто четиридесет и три лева и 94ст./, като се
оттегля иска до пълния размер от 825,13 лв./осемстотин двадесет и пет лева и
тринадесет ст./, първоначално предявен с исковата молба, като в оттеглената
част производството по делото е прекратено.
Излага се, че в Крайната фактура №********** от дата 15.04.2016г. е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в
размер на 825.13лв., фактурирана е сумата, дължима се за оставащите незаплатени
лизингови вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер 531.80лв. и е
включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 347.22лв.
В т.П, стр.2 от всеки от индивидуалните договори за услуги, е уговорена
отговорността на абоната при прекратяване на договора преди изтичането на
първоначалния срок, за който е сключен, по вина или инициатива на абоната, като
същият ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните месечни
абонаменти, оставащи до изтичането на този срок.
В депозирана молба се излага, че
следва да се има предвид постигнато споразумение между мобилния оператор
Теленор България и Комисия за защита на потребителите, според което към
настоящия момент дължимата се от абонатите на дружеството неустойка при
предсрочно прекратяване на договорите е в размер на три стандартни за
съответната ползвана програма месечни абонаментни такси .
Предвид горното, се претендира
неустойка в редуциран размер до стойността 3 месечни абонаментни такси на всеки
от ползваните абонаменти, както следва:
3x29,99лв. /за програма НонСтоп
29,99 Коледа 2015 за номер 0890/201262/ +
3x17,99лв. /за програма Интернет
7000 за номер 0893/847621/= 143.94лв./сто четиридесет и три лева и 94ст./
Съгласно Общите условия на
Оператора - чл. 196: „Теленор има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен,
в случай че потребителят:
в) не е платил дължими суми след
изтичането на сроковете за плащане по индивидуалния договор, съответно тези
Общи условия".
За самото прекратяване на
договора законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй
като то настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да
заплати цената на предоставените му мобилни услуги. От друга страна,
неустойката е начислена при едностранното прекратяване на договора от
изправната страна, поради неплащането на две последователни фактури от страна
на абоната съгласно ОУ на „Теленор" ЕАД.
Ø По допустимостта на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
От
приобщеното в настоящото производство ч.гр.д. № 16486/2017 г. на ВРС-18 състав,
се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в
настоящото производство в качеството й на заявител срещу ответника в настоящото
производство в качеството му на длъжник заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в деловодството на съда на 27.10.2017
г. Въз основа на депозираното заявление е издадена Заповед № 9056/31.10.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по силата на която е
разпоредено на длъжника В.С.Н. ЕГН **********
с адрес *** да заплати на Кредитор „Т.Б.“
ЕАД, ***, Бизнес парк София, сграда 6
сумата от 1704.15 лева /хиляда седемстотин и четири лева и 15 ст./,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, за периода от
15.11.2015 г. до 14.04.2016 г., сумата от 249.41 лева /двеста четиридесет и
девет лева и 41 ст./, представляваща мораторна лихва за забава за периода от
01.05.2016 г. до 09.10.2017 г., дължими по Договор за далекосъобщителни услуги
от дата 06.10.2015 г., сключен между длъжника и „Т.Б.“ ЕАД, по който е издадена
фактура № ********** от 15.04.2016 г. за индивидуален клиентски номер на
абоната № ********* с падеж на плащане до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените разноски в настоящото производство, сумата от 39,07 лева
/тридесет и девет лева и 07 ст./ за платена държавна такса и сумата от 220.05
лв. /двеста и двадесет лева и 05 ст./ адвокатско възнаграждение.
Посочено е
, че вземането произтича от следните обстоятелства: Вземането
произтича от следните обстоятелства: потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги, за периода от за периода от 15.11.2015 г. до 14.04.2016 г., дължими по
Договор за далекосъобщителни услуги от дата 06.10.2015 г., сключен между
длъжника и „Т.Б.“ ЕАД, по който е издадена фактура № ********** от 15.04.2016
г.
Заповедта е
връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, като заявителят и ищец в настоящото
производство е уведомен е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния
срок от уведомяването му за предявяване на искова молба, на основание чл.415 от ГПК и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д. №
16486/2017 г. на ВРС-18 състав. Вследствие на изложеното , съдът намира,че
производството по предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК е допустимо и
валидно учредено. С оглед на гореизложеното, е налице правен интерес от
предявената искова претенция.
Вследствие на изложеното и предвид наличието на идентитет между предявената
искова претенция с издадената заповед съдът намира,че производството по делото
е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира,че производството по предявения иск
с правно основание чл.422 от ГПК е допустимо и съдът дължи произнасяне по
съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от приобщения към доказателствения материал Договор
за мобилни услуги от 06.10.2015г.,
ищцовото дружество се задължило да предоставя на ответника електронни
съобщителни услуги, при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между ищцовото дружество и потребителите на съответната
услуга и/или мрежа, като ответникът е
титуляр по мобилен номер 0890/201262, срещу заплащане на цена от страна на
потребителя в съответствие с ползваните услуги.
Видно от приобщения към доказателствения материал Договор
за мобилни услуги от 06.10.2015г. и
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер
0890/201262 от 11.12.2015г., ищцовото дружество се задължило да предоставя на
ответника електронни съобщителни услуги, при условията на договора и Общите
условия за взаимоотношенията между ищцовото дружество и потребителите на съответната
услуга и/или мрежа, като ответникът е
титуляр по мобилен номер 0893/847621, срещу заплащане на цена от страна на
потребителя в съответствие с ползваните услуги.
От приетия към доказателствения материал Договор за
лизинг 11.12.2015 г., се установява, че на ответника е предоставено лизингово
устройство мобилно устройство марка Samsung модел Galaxy S5 Neo Black. Видно от Погасителен план, инкорпориран
в Договор за лизинг от 11.12.2015 г., на
ответника са определени 23 месечно лизингови
вноски досежно изплащане на предоставеното устройство всяка в размер на
26.59лв.
Във всички от горепосочените договори са положени подписите
на ответника В.С.Н..
Към доказателствения материал по делото са приети и
общите условия на ищцовото дружество за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги.
Декларация-съгласие, подписана ответника, при сключване на процесните договори за
мобилни услуги, същият е удостоверил, че е запознат, приема и се задължава да
спазва Общите условия на дружеството-ищец, представляващи неразделна част от
договора.
Към
доказателствения материал са приобщени следните фактури, а именно: фактури с № **********/15.12.2015г.,
№**********/15.01.2016г. , № **********/15.02.2016г.,№
**********/15.03.2016г.,№ **********/15.04.2016г.
Видно от фактурите, ответникът В.С.Н.
е с клиентски номер № *********.
По делото
липсват доказателства и твърдения ответникът да е заплатил задължението по
издадените от ищцовото дружество фактури в посочените в същите падежи.
Приета по делото е Спогодба между Теленор и Комисия за защита за потребителите
от 11.01.2018г.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По
отношение на предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК:
За
успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 вр.
чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на
пълно и главно доказване наведените от нея твърдения, обуславящи допустимостта
на исковата претенция, а именно: учредено по нейна инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на облигационно отношение между страните, че ответникът има
качество на потребител на мобилни услуги за процесния период по сочения договор;
че в качеството му на доставчик на мобилни услуги и въз основа на валидно
учредено между страните договорно отношение, той е предоставил посочените
услуги на ответника, като е начислил дължимата стойност за тях съобразно
индивидуалния договор и съобразно Общите условия, поради което се дължи плащане
в посочения във фактурите размер; наличието на предпоставките за дължимост на
претендираната неустойка и нейния размер, в това число чрез доказване на
алгоритъма за изчисляването й, факта, че е изправна страна по договора и е
упражнил надлежно правото си да го прекрати предсрочно.
От своя
страна в тежест на ответника по делото от своя страна е да установи всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по
исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, да установи
точното във времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за
плащане стойността на претендираните суми или обстоятелства изключващи
дължимостта им.
Събраните
в хода на производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения
извод, че страните са обвързани по силата на валидно сключени Договори от
06.10.2015г. и Договор за лизинг от
11.12.2015 г., по силата на които
ищцовото дружество е предоставило на ответника мобилна услуга , като ответникът
е титуляр на мобилни номера 0890/201262 и 0893/847621 и е предоставено
устройство на изплащане - Samsung модел Galaxy S5 Neo Black, платимо на 23
месечни лизинови вноски.
Вследствие
на процесните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги и за
лизинг, са възникнали облигационни
правоотношения между страните.
Предвид,
че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства , които
не са оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва
да се приеме за доказано сключването на договор за предоставяне на мобилни
услуги.
От
представените по делото писмени доказателства – договори, приложения към тях и
фактури, се установява несъмнено, че
ищцовото дружество е изпълнило договорните си задължения да предостави
определените услуги и движима вещ-на лизинг, като ответната страна не е
представила доказателства за изпълнение на задължението си за заплащане по
стойност и за съответните периоди така, както са посочени в издадените фактури.
В
представените фактури и приложенията към тях подробно са дадени ползваните от
ответника мобилни услуги и как е формирано задължението му към мобилния
оператор и доколкото не се твърди неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в отчета на доставените на ответника мобилни услуги следва да се
приеме, че същите са и доставени и ответникът дължи заплащането им в уговорения
между страните срок.
Предвид
на това , че ответникът , в чиято тежест е било , не е представил доказателства
за престиране на падежа на всяка от претендираните суми за предоставени
далекосъобщителни услуги за процесния период, съдът намира, че е налице виновно
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника.
Към
момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК не е изтекла давността по отношение на претендираните вземания за
неплатени предоставени далекосъобщителни услуги.
С оглед
изложеното съдът намира, че предявеният иск по отношение на претендираните суми
за неплатени предоставени далекосъобщителни услуги на ответника , е основателен
и следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Втората
претенция е за осъждане на ответника за заплащане на претендираното от ищеца вземане
за неустойка.
С
разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД е предвидена възможността страните да
обезпечат изпълнението на поетите с договор задължения, като предвидят неустойка,
която да послужи за обезщетяване на претърпените от евентуално неизпълнение
вреди, без да е нужно същите да се доказват. Задължението за неустойка става
изискуемо от момента на осъществяване на съответния вид неизпълнение, за което
е уговорена.
В случая
ищецът се позовава на неустоечни клаузи, съдържащи се в процесните договори,
съгласно които в случай, че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от
договора, приложенията към него или Общите условия, в това число ако по негово
искане или вина договорът по отношение на услугата бъде прекратен в рамките на
определения срок на ползване, операторът има право да прекрати договора , както
и да получи неустойка в размер на всички месечни абонаментни такси, дължими от
абоната до изтичане на посочения в договора срок.
Безспорно,
ответникът притежава качеството потребител на далекосъобщителна услуга, по
смисъла на пар. 13, т. 1 от ДП на ЗЗП, според който текст потребител е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени
за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно приложение
намират нормите на ЗЗП и в частност тази на чл. 143 ЗЗП, даваща дефиниция на
понятието „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя- това е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Както се посочи вече за действителността на тази
клауза за неустойка от договора обаче, съдът следи служебно предвид дадените
указания в ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС при положение, че това противоречие
произтича пряко от твърденията и доказателствата по делото. Съгласно т. 3 от
посоченото ТР, неустойката следва да се приеме за нищожна на основание чл.26,
ал.1, пр.3 ЗЗД, когато единствената цел, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Тази преценка е
конкретна за всеки договор и се извършва към момента на сключването му, като се
съобразяват примерно изброени критерии: естеството на задълженията /парични или
на непарични/, размерът на задълженията, изпълнението, на които се обезпечава с
неустойка, дали изпълнението на задължението е обезпечено с други правни
способи, вид на уговорената неустойка /компенсаторна или мораторна/ и вида на
неизпълнение на задължението- съществено или за незначителна негова част,
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от
неизпълнение на задължението вреди. И конкретно, следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните
престации, а именно мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят- да я заплати, но само срещу предоставената му услуга.
Същевременно, процесните договори са сключени при предварително определени общи
условия от страна на ищеца, като липсват данни за индивидуално договаряне.
Клаузите са били предварително изготвени. Т.е, ответникът е бил лишен от
възможност да влияе върху съдържанието на договора и уговорките в тях. Според
чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, транспонирана с нов чл. 13а, т.9 от ДР на
ЗЗП/ ДВ бр.64/2007г./, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са
индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност
създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и
задълженията, произтичащи от договора. Съобразявайки изложеното и в заключение,
съдът намира, че по начина, по който е уговорена, клаузата от двата договора за
мобилни услуги създава значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя. Така, мобилният оператор получава имуществена облага
от потребителя като насрещна страна в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен, но без да е уговорено предоставянето и ползването на каквато
и да било услуга на потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права
за потребителя, съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на
договорните отношения. Това от своя страна противоречи на добросъвестността и
създава основание за облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото
лице- потребител, който е икономически по- слабата страна.
Допустимо
е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в
рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в
случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за
защита на потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното
неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/
2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на
договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните
функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор
получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни
услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за
справедливост.
Съобразявайки
изложеното и в заключение, съдът намира, че по начина, по който е уговорена,
клаузата от двата договора за мобилни услуги създава значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Така, мобилният
оператор получава имуществена облага от потребителя като насрещна страна в
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да е
уговорено предоставянето и ползването на каквато и да било услуга на
потребителя, т.е. с договора не са предложени насрещни права за потребителя,
съпоставими с предвидената неустойка при прекратяване на договорните отношения.
Това от своя страна противоречи на добросъвестността и създава основание за
облагодетелстване на търговеца за сметка на физическото лице- потребител, който
е икономически по- слабата страна.
Приемайки тази клауза за нищожна, за съда не съществува възможност за
редукция размера й до три месечни такси по двата договора. Отделно, волята на
страните не може да бъде заместена от съда, предвид изричното й изразяване в
сключените договори.
По
изложените съображения претенцията за неустойка следва да се отхвърли като
неоснователна.
По
отношение на претенцията за осъждане на ответника за заплащане на
претендираните лизингови вноски:
Предмет
на претенцията са и суми представляващи дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 11.12.2015г., с който на ответника е предоставено ползването на
движима вещ- устройство Samsung модел
Galaxy S5 Neo Black срещу лизингова цена от общо 611,57 лева, платима на 23
вноски всяка в размер на 26,59 лева . Съгласно чл. 4 от договора за лизинг, с
подписването му, лизингополучателят е декларирал получаването на вещта, поради
което и предвид на липса на оспорване, съдът приема, че лизингодателят е
изпълнил това си задължение. Корелативно на него е това на лизингополучателя да
плаща дължимата цена за това ползване. Наличието на финансово- кредитния
елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства и
последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение за
ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за финансов
лизинг, който не страда от пороци водещи до неговата недействителност.
Напротив, договорът валидно обвързва страните по него, поради което и при липса
на твърдения за плащане на дължимите лизингови вноски начислени до соченото
прекратяване на облигационната връзка са на общо основание дължими. Последната
лизингова вноска е с падеж 11.11.2017г., който е настъпил. Не са представени
доказателства за заплащане на дължимите лизингови вноски от страна на
ответника, поради което тази претенция се явява доказана в своето основание и
размер.
При този изход на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на заплатените от него съдебно-деловодни
разноски, предвид представения по делото
списък с разноски по чл.80 от ГПК , приложен по делото и доказателствата за
реализирани разходи- като се претендира присъждане на разходите за държавна
такса в размер на 125,00 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 220,05 лв.
и изплатен депозит за назначения на
ответника особен представител в размер на 349,00 лв. Общият размер на
разноските в исковото производство , дължими в полза на ищеца, в размер на 596,39 лева, съразмерно на
уважената част на исковата претенция , които следва да бъдат присъдени на
ищеца.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК
следва да бъдат присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното
производство, съобразено на предмета на настоящото производство. Претендираните разноски в заповедното
производство са за държавна такса в размер на 25,00 лв. и изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 180,00 лв. С оглед изложеното , следва да бъдат
присъдени с настоящото решение и разноските в заповедното производство в общ
размер от 46,05 лв., с оглед предмета на настоящото
производство, съразмерно
на уважената част на исковата претенция .
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766 , от една страна и ответника В.С.Н. ЕГН **********, с
адрес: ***, от друга страна,че ОТВЕТНИКЪТ
ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в общ размер от 347,22
лв. /триста четиридесет и седем лева и двадесет и две ст./ ,
представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, по Договор за
мобилни услуги от дата 06.10.2015г. за мобилен номер 0893/847621 за периода от
15.11.2015 г. до 14.04.2016 г. и по
Договор за мобилни услуги от дата 06.10.2015г. за мобилен номер 0890/201262 за
периода от 15.11.2015 г. до 14.04.2016г., предоставени за абонатен номер №
*********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 27.10.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 9056/31.10.2017г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 16486/2017 г. на ВРС-18 състав, на основание чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА В.С.Н. ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766 сумата в размер на 531,80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор
за лизинг от
11.12.2015 г. на мобилно устройство марка Samsung модел Galaxy S5 Neo Black, дължими за периода от
месец 05.2016 г. до
месец 11.2017г., на основание чл.79
от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, п.к. 1766 срещу ответника В.С.Н. ЕГН **********, с адрес: *** осъдителен иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в
размер на 143.94 лева,
представляваща начислена договорна неустойка по договор с абонатен
номер № ********* за периода на неизпълнение
28.3.2016г.- 11.12.2017г., на основание чл.92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.С.Н. ЕГН **********, с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б." ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, п.к. 1766 сумата в размер на 46,05 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 16486/2017 г. на ВРС-18 състав, както и сумата от 596,39 лв., представляваща
сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото производство, съразмерно
на уважената част от исковата претенция, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението , ведно със съобщението за
постановяването му , на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: