№
1870 19.07.2019 г. град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, Гражданско
отделение, XLIV-ти
граждански състав, на първи юли две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Сияна ДИМИТРОВА
Секретар – Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдията Сияна
Димитрова
гражданско дело № 6561
по описа за 2018 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по исковата молба от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115
Е, представлявано от Йоанис Кириакопулос – председател на съвета на директорите
и изпълнителен директор и Емил Ангелов Ангелов – заместник главен изпълнителен
директор, чрез адвокат В.В., със съдебен адрес:***, офис № 8, срещу
И.Н.В., ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: ***, с която се иска осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от общо
15 960,33 лева, от които 14 773,64 лева, представляваща предсрочно
изискуема главница, съгласно сключен между страните договор за потребителски
кредит № ***г. от 27.02.2017 г.; договорна /възнаградителна/ лихва за периода
от 25.04.2017 г. до 08.02.2018 г. в размер на 800,15 лева; наказателна лихва /обезщетение
за забава/ в размер на 238,51 лева за периода от 25.04.2017 г. до 20.02.2018 г.;
разноски за застрахователни премии,
дължими съгласно договора, за периода 25.04.2017 г. – 08.02.2018 г., в размер
на 32,83 лева; нотариални такси за връчване на нотариална покана за доброволно
изпълнение, дължими съгласно договора, в размер на 115,20 лева; както и законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до изплащане
на вземането. Ищецът твърди, че посочените в приложено извлечение искови суми
не са били заплатени от ответника, предвид което и позовавайки се на настъпила
предсрочна изискуемост претендира присъждане на цялото вземане, ведно с
дължимите суми и разноски по делото и в заповедно производство между страните.
В предоставения срок по чл. 131 от ГПК е
подаден писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител на ответника, с който претенциите се оспорват изцяло като
неоснователни. Излагат се подробни съображения и се релевира възражение за
нередовно обявена на ответника предсрочна изискуемост по договора.
С допълнително изявление по делото ищецът
сочи, че уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост е представено в
приложение на исковата молба.
В проведено по делото открито съдебно
заседание, ищцовото дружество не изпраща представител. Депозира писмени бележки
вх. № 28119/28.06.2019 г. с които заявява, че поддържа исковата молба, моли за
уважаването ѝ и претендира съдебни разноски , съобразно
представен списък по чл. 80 от ГПК.
Особеният представител на ответника, в
открито съдебно заседание, поддържа представения отговор на исковата молба и
моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът,
като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са в условията на евентуалност
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415,
ал. 1, т. 3 и ал. 3, предл. второ от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240 от ЗЗД - по отношение на претендираните главница, възнаградителна и наказателна лихва,
разноски за застрахователни премии и нотариални такси, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД -
по отношение на претендираната законна лихва.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. №
***/2018 г. по описа на Бургаски районен съд, ведно с ч.гр.д. № ***/2018 г. по
описа на Окръжен съд – Бургас, от които е видно, че подадено от ищеца заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за процесните вземания е
отхвърлено с разпореждане № 5718/26.03.2018 г. на БРС, потвърдено с окончателно
определение № V-1218/22.06.2018 г. на БОС. С разпореждане
№ ***/02.07.2018 г. на БРС, на заявителя са
дадени указания за предявяване на осъдителен иск за вземанията по заповедта,
като в указания срок същият е предявил иск за съществуване на вземането, който
съдът приема за допустим.
На 27.02.2017 г. между ищеца „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ” АД, от една страна като кредитор, и ответника И.Н.В., от друга страна
като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ***г. за
предоставяне на кредит в размер на 15 000 лева, при определен размер на
възнаградителна лихва – 6 % плюс референтния лихвен процент, или 6,33 % към
датата на сключване на договора, ГПР в размер на 7,17 %, и със срок на кредита,
съгласно погасителен план, до 25.02.2022 г. С договора, кредитополучателят е
заявил сключване на застраховка „Живот“ и се задължил да заплати еднократна
такса за оценка на риска в размер на 120 лева. Общата дължима сума по договора
е определена в размер на 17 766,02 лева, която сума е разсрочена на 60
месечни погасителни вноски за периода от 25.03.2017 до 25.02.2022 г., съгласно приложен
двустранно разписан погасителен план.
Съгласно чл. 2, ал.(1.1) от договора,
усвояването на кредита се извършва еднократно по посочена банкова сметка ***-кредитор,
като погасяванията, съгласно ал. (1.2) от същата клауза, се извършва със
постъпващи по същата сметка средства. От представени нареждане за отпускане на
средства по кредит и съгласие за директен дебит /л. 26-27 от делото/ се
установява, че договорената сума е отпусната по посочената сметка на
кредитополучателя на 27.02.2017 г., 16,16 часа, като във връзка с това
ответникът-кредитополучател е дал съгласие за директен дебит на банката, с цел
издължаване по кредита.
Видно от договорните клаузи и приложено
към исковата молба съгласие за застраховане по застраховка „Живот на
кредитополучателите на Банка Пиреос“ /л. 24 от делото/, страните да се
договорили, кредитополучателят да бъде застрахован в полза на банката при „ЗД Евроинс Живот“ ЕАД
по Групова застрахователна полица, като заплатената от банката застрахователна
премия бъде включена в размера на погасителните вноски по кредита.
В
договора е уговорено в полза на банката право да обяви предсрочна изискуемост на
непогасеното задължение на кредитополучателя при неплащане на в срок на която и
да е от дължимите вноски по кредита /основание чл. 23, ал. 2, б. Б
от договора/, като страните са се договорили съгласно клаузите на чл. 33, че
кореспонденцията по договора се осъществява на адреса за контакт, който за
кредитополучателя е посочен в гр. София, ул. ***, както и на посочени телефонен номер и
електронна поща.
Съгласно раздел III, чл. 3.2. от представените общи условия,
при които се твърди, че е сключен кредита /неразписани от страните/, клиентът
се задължава да заплаща всички разходи /всички данъци, такси, застрахователни
премии, телефонии, пощенски и други разходи по комуникации, съдебни разноски
към трети лица и други/, осъществени във връзка с действия, осъществени по
негово нареждане или в негова полза, и всички други разходи във връзка със
съдебно или извънсъдебно принудително изпълнение срещу имуществото на клиента.
Горните уговорки се установяват от приетите
като писмени доказателства договор за потребителски кредит, общи условия, при
които е сключен, погасителен план, искане-декларация за потребителски кредит,.
Ищецът твърди, че длъжникът е преустановил
плащанията по договора считано от 25.04.2017 г. за повече от десет месечни
вноски, съгласно погасителен план към договора, а именно вноски с падежи: 25.04.2017
г., 25.05.2017 г., 25.06.2017 г., 25.06.2017 г., 25.07.2017 г., 25.08.2017 г.,
25.09.2017 г., 25.10.2017 г., 25.11.2017 г., 25.12.2017 г. и 25.01.2018 г.,
както и че ответникът е уведомен за настъпване на предсрочната изискуемост по
кредита с нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 от ГПК. С исковата молба
е направено волеизявление от банката-кредитор за обявяване на предсрочна
изискуемост по кредита и за исковите суми, насочено към
ответника-кредитополучател.
Видно от представените нотариална покана и
удостоверение № 6/30.01.2018 г. /л. 39-42 от делото/ е извършено удостоверяване
на нотариус за връчването ѝ по реда на чл. 47 от ГПК на посочения в
договора адрес за контакт на ответника в гр. София на 29.01.2018 г.
По делото е допусната и приета без
възражения на страните съдебно - икономическа експертиза, изготвена от вещото
лице Р.Л., която съдът цени с доверие като компетентно и безпристрастно дадена.
Експертът е заключил, че на 28.02.2017 г. ответникът е усвоил предоставения от
ищеца кредит в размер на 15 000 лева.
Установено е, че към 25.03.2017 г. ответникът е извършил погашения в размер от
общо 292,30 лева, които са отнесени от ищеца, както следва: 226,36 лева за
главница и 65,94 лева за лихва, като в последствие плащанията по кредита са
преустановени и ответникът е останал задължен за 10 броя падежирали вноски за
периода 25.04.2017 г. – 25.01.2018 г., общо в размер на сумата от 2183,19 лева
– просрочена главница, съгласно погасителния план към договора. Вещото лице е
дало заключение, че към 20.02.2018 г. и вследствие настъпила предсрочна
изискуемост по кредита, дължимите суми към банката – ищец са както следва:
14 773,64 лева – главница; 800,15 лева – възнаградителна лихва за периода
от 25.04.2017 г. до 08.02.2018 г., 238,51 лева – наказателна лихва за забава за
периода от 25.04.2017 г. до 08.02.2018 г., 32,83 лева – разноски за
застрахователни премии за периода от 25.04.2017 г. до 08.02.2018 г., 115,20
лева – нотариални такси.
С оглед възприетата фактическа обстановка,
за съда се налагат следните правни изводи:
Безспорно е между страните, че процесните
вземания произтичат от сключен между тях, при условията на Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, валиден договор за потребителски кредит, по силата
на който за заемодателя е възникнало задължението да предостави на
заемополучателя кредит в размер на 15 000 лева.
С оглед така събраните доказателства съдът
приема исковете за осъждане на ответника да заплати суми по договора за главница
и възнаградителна лихва за основателни и доказани в пълните заявени от ищеца
размери. Съобразно заключението на вещото лице и неоспорените писмени
доказателства е установено, че ищецът е изправна страна в правоотношението,
като на 28.02.2017 г. е предоставил на длъжника сумата от 15 000 лева, каквито
са условията на сключения договор. От своя страна ответникът е поел
задължението за връщане на сумата на 60 месечни вноски, от които безспорно е
платил една /първа/ пълна вноска. Основният спорен въпрос по делото касае
именно изпълнението на задължението на ищеца да заплати вноските по приетия
погасителен план, което съдът приема за доказано посредством приетото и
неоспорено заключение на вещото лице. След като банката се явява изправната
страна в правоотношението и предвид липсата на доказателства за пълното
погасяване на задължението от длъжника, то искът следва да бъде уважен.
Размерите на задълженията, установени от заключението на вещото лице, се
покриват изцяло с предявените от ищеца, а именно сумата от 14 773,64 лева -
главница, представляваща общата стойност на главниците на останалите неплатени
месечни погасителни вноски, сумата от 800,15 лева – дължима възнаградителна
лихва за периода от 25.04.2017 г. до 08.02.2018 г., която лихва е разпределена
като част от месечните погасителни вноски.
Във връзка с възраженията на особения
представител на ответника, следва да се отбележи, че в случая действително не
са налице предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията
на ответника по сключения между страните договор за потребителски кредит на
датата 08.02.2018 г., тъй като кредиторът не е уведомил надлежно длъжника,
преди завеждане на исковата молба, че е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем поради настъпване на предвидените в договора основания за
това /т. 18 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК/. В тази връзка, съдът намира,
че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод
за надлежно уведомяване на длъжника за волеизявлението на кредитора, независимо
от факта, че последното е било изпратено на посочения в договора адрес за
контакт на ответника-кредитополучател. Съгласно практиката на върховната
инстанция, обективирана в Решение № 25
от 03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр.
отделение, която настоящият състав изцяло споделя, за редовно фингирано
връчване може да се приеме само такова осъществено от нотариус в кръга на
неговата дейност, както и по реда за връчване на книжа съгласно чл. 37- 58 от
ГПК. Не
такъв е настоящият случай, като видно от представените от ищеца доказателства,
връчването на уведомлението до ответника е било извършено по реда на чл. 47 от ГПК, но само на посочения от ответника при сключване на договора адрес за
контакт в гр. София. Това връчване не може да се приеме за надлежно от съда,
доколкото по делото се установява, че ответникът разполага с вписани постоянен
и настоящ адрес ***, на които не е удостоверено от нотариуса да е извършено
връчване по реда на ГПК. В този смисъл, настоящият съдебен състав споделя
изцяло становищата изложени в разпореждане № 5718/26.03.2018 г. по ч.гр.д. № ***/2018
г. по описа на Бургаски районен съд и определение № V-1218/22.06.2018 г. по ч.гр.д. № ***/2018
г. по описа на Окръжен съд – Бургас, постановени в рамките на заповедно
производство между настоящите страни и приложени по делото.
Независимо от горното, в настоящото
производство по осъдителни искове, с исковата молба е обективирано изявление на
банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита
предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора
предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че с достигане на това
изявление до особения представител на ответника, чрез връчване на исковата
молба, видно от съобщение /л. 94 от делото/, е налице надлежно уведомяване на
длъжника и предсрочната изискуемост по кредита е обявена на 19.03.2019 г., като
до тази дата е и дължима възнаградителна лихва.
В този смисъл е и актуалната практика на върховната съдебна инстанция,
обективирана в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. по описа на
ВКС.
Що се касае до претенцията за договорно
обезщетение за забава, доколкото размерът и условията при което същото се дължи
са уговорени между страните с клаузата на чл. 11 от договора, съдът намира
същата за доказана по основание и размер и с оглед заключението на приетата
експертиза. Страните са предвидили, при забава на която и да е вноска за
главница, задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора обезщетение в
размер на 10 % /пункта/, които да се добавят към размера на договорната лихва.
Така уговореното обезщетение има характер на мораторна неустойка и съставлява
акцесорно вземане, като обезщетява вредите от забава и се дължи ведно със
забавената престация. Безспорно по делото се установи, че е ответникът-длъжник
е изпаднал в забава по договора на 25.04.2017 г., като е останал задължен за 10 броя падежирали погасителни вноски
за периода 25.04.2017 г. – 25.01.2018 г. Съгласно експертното заключение по
делото дължимата наказателна лихва /мораторна неустойка или договорно
обезщетение за забава/ за периода на забава от 25.04.2017 г. до 08.02.2018 г.
възлиза на 238,51 лева, предвид което и акцесорният иск за наказателна лихва
следва да бъде уважен, както е предявен.
Предвид основателността на иска за
главница, основателно се явява и искането за присъждане на законна лихва върху
главницата, начиная датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
По отношение на претендираните разноски за
застрахователни премии, дължими съгласно
договора за периода 25.04.2017 г. – 08.02.2018 г. в размер на 32,83 лева и нотариални
такси за връчване на нотариална покана за доброволно изпълнение, дължими
съгласно договора, в размер на 115,20 лева, съдът намира следното:
Съдът намира, че твърденията на ищеца за
дължимост на включената в размера на кредита застрахователна премия а периода
25.04.2017 г. – 08.02.2018 г. в размер на 32,83 лева, останаха недоказани по
делото. Действително, видно клаузите на процесния договор и молба съгласие за
застраховане, страните са се договорили кредиторът да сключи от името и за
сметка на кредитополучателя застраховка, застрахователната премия по която да
бъде заплатена от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД на застрахователния агент „ЗД
Евроинс Живот“ ЕАД, след което възстановена от ответника, като част от
стойността на договорените погасителни вноски по кредита. Независимо от
изложеното, по делото не са ангажирани доказателства от банката-ищец, комуто се
следва доказателствената тежест, че ответникът е надлежно включен в Групова
застрахователна полица, както и че е заплатена дължимата застрахователна премия
за това от страна на банката и за сметка на ответника. При тези съображения,
съдът намира, че ищцовата претенция за осъждане на ответника да заплати сумата
от 32,83 лева – застрахователни премии за периода 25.04.2017 г. – 08.02.2018 г.,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Що се касае до претендираните от ищеца разходи
за заплатени нотариални такси за връчване на нотариална покана за доброволно
изпълнение в размер на 115,20 лева, съдът намира искането за неоснователно и
недоказано. На първо място, договорката, на която банката основава претенцията
си се основата на клауза, съдържаща се в раздел III, чл. 3.2. от представените
общи условия, които не съдържат подпис на ответника, съответно не съставляват
годно доказателство по смисъла на ГПК. Отделно от това, следва да се отбележи,
че в рамките на производството не се ангажираха доказателства за реално
извършените от кредитора разходи за нотариални услуги във връзка с процесния
договор за кредит. При това положение и тази претенция следва да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана.
При този изход от спора и съответно на
уважената част от иска следва да бъдат присъдени и разноските, направени по
водене на делото, които са в общ размер на 1466,75 лева, от които – 471,75 лева,
представляваща платена държавна такса, сумата 240 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, сумата 505 лева, представляваща възнаграждение за
особен представител на ответника по чл. 47 от ГПК, сумата 250 лева,
представляваща възнаграждение за вещо лице. Съответно на уважената част от иска,
в полза на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски в размер на сумата от
1437,41 лева.
Съгласно мотивите към т.12 от ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. От разпоредбата на чл. 415, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал.
1, т. 3 от ГПК може да се направи извод, че и при отказ да бъде издадена
заповед за изпълнение за предявяване на иска следва да се довнесе дължимата
държавна такса. На практика следва да се внесе държавна такса за осъдителния
иск по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, която представлява сбор от внесената такса
в хода на заповедното и внесената в исковото производство такса. В тази насока
съдът е дал указания на ищеца да довнесе държавна такса за исковете си в размер
на още 471,75 лева към вече внесените. Т.е. за основа при определяне на
разноските следва да се вземе предвид общата сума, представляваща сбор от
внесените държавни такси по заповедното и исковото производство. Без значение е
обстоятелството, че част от таксата е платена в заповедното производство. При
това положение настоящият състав приема, че са дължими разноските, направени в
заповедното производство, за заплатена държавна такса в размер на 319,20 лева,
съразмерно на уважения размер на исковите претенции, или за размер от 312,82
лева.
Що се касае до претендираното от
ищеца-заявител адвокатско възнаграждение в размер на 120 лева, съдът намира
искането за неоснователно. В тази връзка отговорността за разноски следва да се
разглежда като специфичен вид деликтна отговорност, при която въпросът за
вината не подлежи на изследване и при която размерът на вредите е законово
определен, като не се допуска обезщетяването на други вреди, освен посочените в
закона. За да е налице такава отговорност е необходимо: 1. противоправно
поведение на другата страна, изразяващо се в неоснователно предизвикан правен
спор; 2. вреди за страната, в чиято полза е решен правният спор, които са
законово определени /съгл. чл. 78, ал. 1 ГПК/ и представляват осъществените по
делото разноски; 3. причинна връзка – т.е. тези вреди да са причинени във
връзка с водене на делото. В случая ч.гр.д. № ***/2018г. по описа на Районен
съд - Бургас е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК. С влязло в сила разпореждане от 26.03.2018 г. заявлението е
отхвърлено. От разпоредбата на чл. 411, ал. 2 от ГПК може да се направи извод,
че с акта си по същество в заповедното производство съдът може да издаде
заповед за изпълнение или да откаже да издаде такава. Отказът да се издаде
такава на практика представлява цялостно отхвърляне на заявеното до съда
искане. От друга страна правилата за разпределение на отговорността за разноски
изискват уважаване на съответното искане /арг. от чл. 78, ал. 1 ГПК/. След като
в заповедното производство такова уважаване не е налице, то на този етап
правният спор не е решен в полза на заявителя. Ето защо разноските от този етап
от производството няма как да му се присъдят.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 235
от ГПК,
Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.Н.В.,
ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
*** да заплати на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, представлявано от
Йоанис Кириакопулос – председател на съвета на директорите и изпълнителен
директор и Емил Ангелов Ангелов – заместник главен изпълнителен директор, чрез
адвокат В.В., със съдебен адрес:***, офис № 8, на основание чл. 422, ал. 1 във
вр. с чл. 415, ал. 1, т. 3 и ал. 3, предл. второ от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 във
вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, КАКТО СЛЕДВА: 14
773,64 /четиринадесет хиляди седемстотин седемдесет и три лева и шестдесет и
четири стотинки/ лева - предсрочно изискуема главница, съгласно сключен
между страните договор за потребителски кредит № ***г. от 27.02.2017 г.; 800,15 /осемстотин лева и петнадесет
стотинки/ лева - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 25.04.2017
г. до 08.02.2018 г.; 238,51 /двеста
тридесет и осем лева и петдесет и една стотинки/ лева - наказателна лихва
/обезщетение за забава/ за периода от 25.04.2017 г. до 20.02.2018 г.; както и законната лихва върху главницата от 10.09.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за осъждане на ответника да заплати на ищеца разноски за застрахователни премии, дължими съгласно договора за периода
25.04.2017 г. – 08.02.2018 г. в размер на 32,83
/тридесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ лева; както и нотариални
такси за връчване на нотариална покана за доброволно изпълнение, дължими
съгласно договора, в размер на 115,20 /сто
и петнадесет лева и двадесет стотинки/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА И.Н.В.,
ЕГН **********, да заплати на „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 1437,41 /хиляда
четиристотин тридесет и седем лева и четиридесет и една стотинки/ лева –
разноски в исковото производство, както
и сумата от 312,82 /триста и дванадесет лева и осемдесет и две стотинки/ лева –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № ***/2018 г. по описа на БРС, представляваща част от дължимата
държавна такса за разглеждане на предявените осъдителни искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването
му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)
Вярно с
оригинала!
ММ