Решение по дело №249/2020 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 260084
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 30 декември 2020 г.)
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20201840200249
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Ихтиман, 17.11.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание двадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР Г.

 

при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 249/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № НЯСС-41/29.04.2020 г. на председателя на ДАМТН, с което на ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ, представлявана от кмета В. Н.Д., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 1, т. 5, вр. т. 4 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева.

В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, че нарушението не е извършено, че констатациите в констативния протокол са неправилни, че единствено от волята на собственика зависи дали да заяви процедура по извеждане на язовира от експлоатация.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 14 и 18 НПК, приема за установена следното:

Жалбата е подадена в срок (НП е връчено на 03.06.2020г. видно от известие за доставяне на л. 19 от делото, а жалбата е депозирана в съда на 10.06.2020г.), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт.

С Протокол №СО-18/04.06.2019г. от обследване (проверка) на язовирна стена и съоръжения към нея, изготвен в изпълнение на Заповед №ОА-106/11.04.2019г. на Областния управител Софийска област от зам. областния управител на ОА Софийска област, представители на ОМП, отдел РРУТ, ДАМТН, РДПБЗН- София и с участието на представител на общината бил извършен оглед на язовир „Санър Дере“, находящ се в землището на гр. Долна баня и собственост на община Долна баня.. След извършване на проверката е дадено задължително предписание, а именно: да се изпълнят решенията на Общинския съвет за извеждане от експлоатация със срок за изпълнение до 04.09.2019г.. В графа констатации е уточнено, че има решения на Общинския съвет за извеждане от експлоатация, но няма подадено заявление за това до ДАМТН.

С констативен протокол №02-02-81/26.09.2019г. от проверка и контрол на язовирна стена и съоръженията към нея и документацията за експлоатация, изготвен от представители на ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ е констатирано, че има решение на експертен технически съвет за започване на процедура по извеждане от експлоатация или ликвидация на язовир „Санър дере“ и след направена справка в ДАМТН е установено, че няма подадено заявление за извеждане от експлоатация и/или ликвидация на язовирната стена и съоръженията към нея, което представлява неизпълнение  на предписанието да се изпълнят решенията на Общинския съвет за извеждане от експлоатация със срок за изпълнение до 04.09.2019г.

Впоследствие е съставен АУАН № 02-050/11.11.2019г., в който е посочено, че община Долна баня на 26.09.2019г. не е изпълнила даденото с Протокол №СО-18/04.06.2019г. предписание, с което е нарушен чл. 190а, ал. 2 от ЗВ.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000,00 лева

Горната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателствени средства. От показанията на св. А. и св. С. се установява, че към момента на проверката (26.09.2019г.) от собственика- Община Долна баня, не е било подадено заявление по образец с приложени документи до ДАМТН (чл. 140, ал. 1 от НАРЕДБА за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях, както и на контрол за техническото им състояние от 2016 г.- Обн. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., отм. ДВ. бр.9 от 31 Януари 2020г.) подаването на които е съществена част и задължително условие за процедурата по извеждане от експлоатация. Св. А. уточнява, че едва след подаването на това заявление с приложени документи от собственика към ДАМТН може да се продължи процедурата по извеждане от експлоатация или ликвидация. С оглед на това е прието, че не е изпълнено даденото предписание да се изпълнят решенията на Общинския съвет за извеждане от експлоатация със срок за изпълнение до 04.09.2019г.

Съдът намира следното от правна страна:

АУАН и НП са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната дейност, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя. Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 217, т. 3 от Наредбата (Обн. ДВ. бр.81 от 14 Октомври 2016г., отм. ДВ. бр.9 от 31 Януари 2020г.), респ. чл. 116, т. 3 от Наредбата (В сила от 31.01.2020 г.) Председателят на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на  дейностите по извеждане от експлоатация или ликвидация.

АНО е съобразил разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАНН, според която за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му, като в случая до НП не са последвали по- благоприятни разпоредби за нарушителя. Действително Наредбата е отменена на 31.01.2020г., т.е. след извършване на твърдяното нарушение и преди издаване на НП, като е влязла в сила нова Наредба, а именно- Наредба за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние (В сила от 31.01.2020 г.). Последната обаче не съдържа по-благоприятни разпоредби за нарушителя, тъй като чл. 33 и сл. от нея отново предвиждат подаване на заявление с приложени документи от собственика до ДАМТН, като съществена част от процедурата по извеждане от експлоатация.

Неоснователно е възражението в жалбата, че след като проверката, при която е констатирано неспазване на предписанието, извършена на 26.09.2019г., то неправилно е прието, че нарушението е извършено на 05.09.2019г.. Видно от Протокол №СО-18/04.06.2019г. срокът за изпълнение на процесното предписание е 04.09.2019г., поради което, макар и последващата проверка да е от 26.09.2019г., то правилно е прието, че самото нарушение  е извършено на 05.09.2019г., тъй като срокът за изпълнение на предписанията е изтекъл на предходния ден- 04.09.2019г.

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са спазени и сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на  чл. 34 от ЗАНН е пределно ясна семантично: административнонаказателно производство не се образува, ако в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението не е съставен АУАН. В разглеждания по делото случай е несъмнено, че нарушението, осъществявано чрез бездействие, е било налице най-рано към 05.09.2019 г. От този момент до съставяне на АУАН на 11.11.2019 г. не е изтекъл едногодишният срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не е изтекъл и тримесечният срок по тази разпоредба, чийто начален момент е не този на извършване на нарушението, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по делото е, че проверката на контролните органи, при която нарушението и нарушителят са открити, е извършена на 26.09.2019 г. Съставяне на АУАН е осъществено в рамките на тримесечния срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Аргументи, основаваща се на хипотетичната възможност на контролния орган да извърши по-рано проверката и установи нарушението и нарушителя, са изцяло неоснователни. Гаранция срещу прекалено отдалечаване във времето на съставянето на АУАН е едногодишният срок по  чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента на извършване на нарушението. С изтичането му, независимо от откриване на нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не се образува административнонаказателно производство. В горния смисъл е Решение № 1001 от 22.07.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 714/2019 г.

От събраните писмени доказателства по делото е установено, че Община Долна баня е собственик на язовир „Санър Дере“. В съответствие с правомощията си по чл.190а, ал. 1 т. 3 ЗВ са били дадени на община Долна баня задължителни предписания с Протокол №СО-18/04.06.2019г. от обследване (проверка) на язовирна стена и съоръжения към нея, изготвен в изпълнение на Заповед №ОА-106/11.04.2019г. на Областния управител Софийска област от зам. областния управител на ОА Софийска област, представители на ОМП, отдел РРУТ, ДАМТН, РДПБЗН- София. Едно от задължителните предписания било: да се изпълнят решенията на Общинския съвет за извеждане от експлоатация със срок за изпълнение до 04.09.2019г.. Констативният протокол с даденото задължително предписание е надлежно връчен на представител на Община Долна баня. Впоследствие на 26.09.2019г. е извършена проверка от длъжностни лица на ДАМТН, при която е установено, че това предписание не е изпълнено от Община Долна баня, тъй като има решение на експертен технически съвет за започване на процедура по извеждане от експлоатация или ликвидация на язовир „Санър дере“, но след направена справка в ДАМТН се е установило, че няма подадено заявление за извеждане от експлоатация и/или ликвидация. Следователно е установено неизпълнение от страна на Община Долна баня на даденото задължително предписание.

Разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите, назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.

При проверка на 26.09.2019 г. е установено, че предписанието не е изпълнено, като Община Долна баня не е подала заявление за извеждане от експлоатация и/или ликвидация. Следователно не е било изпълнено задължителното предписание да се изпълнят решенията на Общинския съвет за извеждане от експлоатация със срок за изпълнение до 04.09.2019г.., като следва да бъде посочено, че Наредбата изрично предвижда, че процедурата по извеждане от експлоатация или ликвидация започва с подаване на заявление по образец с приложени документи от страна на собственика (Общината) до ДАМТН, а в случая е установено, че това не е сторено в дадения срок..

От момента на първоначалната проверка, когато е дадено предписанието, до момента, когато е констатирано неговото неизпълнение, са изтекли повече от 3 месеца, който период е напълно достатъчен за подаване на заявлението.

Във връзка с останалите възражения в жалбата следва да бъде посочено следното. По отношение на възраженията, свързани със самото съдържание на дадените задължителни предписания и дали изпълнението на същите е било необходимо съдът намира, че действително задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, но в конкретния случай липсват данни и не се твърди Община Долна баня да е оспорила задължителните предписания по предвидения от закона ред. Следователно не може да бъде споделено и възражението, че единствено собственикът (Общината) може да прецени кога да започне процедура по извеждане от експлоатация и/или ликвидация, след като е налице неоспорено задължително предписание. издадено от компетентен орган.

Според чл. 200, ал. 1, т. 39  ЗВ имуществената санкция  при неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 е в размер  от 1000 до 20 000 лв.. В случая в атакуваното наказателно постановление липсват мотиви на наказващия орган относно размера на имуществената санкция. След като от допуснатото нарушение не са произтекли вреди, съдът приема, че необосновано е наложена санкция в размер на 10 000 лева. От друга страна обаче , предвид характера на дължимото действие, което община Долна баня не е извършила и създаването на реална опасност от причиняване на щети, съдът приема, че нарушението е със сравнително висока степен на обществена опасност, поради което и справедливата имуществена санкция би била сумата от 4 000 лева

Ето защо съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде изменено, а като на община Долна баня бъде наложена имуществена санкция в размер на 4000 лева.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ  Наказателно постановление № НЯСС-41/29.04.2020 г. на председателя на ДАМТН, с което на ОБЩИНА ДОЛНА БАНЯ, представлявана от кмета В. Ни. Д., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр. чл. 138а, ал. 1, т. 5, вр. т. 4 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева., като НАМАЛЯВА наложената на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите имуществена санкция от 10 000 лева на 4000 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: