№ 304 / 16.5.2019 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети
граждански състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети април две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Татяна И., като разгледа докладваното от
съдия Иванов гр.д.№ 2669 по описа на
РС-Монтана за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Разглеждат се обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.
415, ал.1, т.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявени
са от ,,ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ‘‘ЕАД, ЕИК:*********, с адрес гр.София,
ул.,,Ястребец‘‘23Б, представлявано от Сашо Чакалски-Изпълнителен директор,
срещу Р.А.А., ЕГН ********** с адрес ***,,Дондуков‘‘1, ет.4, ап.7 положителни
установителни искове, за признаване за установено, че съществува вземане на
дружеството-ищец към ответника за сумата от общо 377,83лв., от които:261,33лв.
главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода
м.04.2015г. до м.04.2017г., която дължима сума за реално потребена ел. енергия,
отразена в посочените в исковата молба фактури, 63,39лв. мораторна лихва върху
главницата, начислена за периода от 01.06.2015г. до 08.06.2015г., както и
43,75лв. главница за услугата ,,Дялово разпределение‘‘ и 9,36лв. мораторна
лихва върху главницата за ,,Дялово разпределение‘‘,за топлоснабден имот
апартамент №25, находящ се в гр.София, общ.Връбница, ж.к.,,Обеля‘‘1,
бл.110-111, вх.Б
Производството се развива, след като дружеството –ищец
на 13.06.2018г. е депозирало заявление по чл.410 ГПК пред Районния съд за
исковите суми, което съдът е уважил и е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Длъжникът е
възразил в законния срок срещу Заповедта, поради което в преклузивния срок по
чл. 415, ал.4 ГПК, ,,ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ‘‘ЕАД е подала иск пред МРС за
вземанията си.
В исковата молба се излагат твърдения, че отв. А. е
потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ при общи условия за стопански
нужди. За процесния период били в сила ОУ за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди на ,,ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ‘‘ЕАД на потребители в гр. София,
одобрени с Решение №ОУ-033/08.10.2007г. на ДКЕВР, като същите са в сила от
датата на решението.
На основание чл.139 от ЗЕ разпределението на топлинна
енергия между потренителите в сградата-етажна собственост се извършва по
системата на дяловото разпределение при наличие на договор с лице, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ.
Дължимите суми били начислявани по прогнозни месечни
вноски.
За процесния период ответника не е плащал редовно
месечните си сметки за топлинна енергия за процесния имот.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Ответникът е подал писмен отговор на исковата моба в законния срок, като не
признава иска и прави множество възражения за неговата неоснователност. На
първео място намира, че по делото не се установява да е налице облигационна
връзка между него и ищцовото дружество, не е налице валидно правоотношение и не
дължи сумите, не е собственик или ползвател на жилището. Прави възражение
включително за погасяване на сумите по давност изцяло или отчасти.
Съдът,
на основание чл. 235, ал.2, вр. с чл.12 от ГПК,
въз основа на закона, доказателствата по делото и като съобрази задължителната
съдебна практика, намира за установено следното:
Предявените искове са допустими за
разглеждане, като предявени от и срещу надлежна страна в производсвото, в
установения срок.
Разгледани по същество, исковете са изцяло неоснователни.
Съображенията на Районният съд са следните:
Действително, видно от приетите заключения по
назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, които съдът
кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвени, дружеството-ищец е
спазило методиката относно
топлоснабдяване на имота на ищеца, при редовно и правилно отчитани месечни
сметки, при добри технически показатели на измервателните уреди. Няма данни
отв. А. да е заплатил цялата или част от процесната сума.
Видно от материалите по делото обаче,
ответникът, въпреки, че е физическо лице, е абонат от категорията,,небитови
потребители на топлинна енергия за стопански нужди‘‘.Сългасно чл. 149, ал.1,
т.3 от ЗЕ, ,, продажбата на ТЕ за стопански нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява на основата на писмен договор при ОУ, който се
сключва между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия
за стопански нужди‘‘.
Приетото от съда в обявеният за окончателен
проекто-доклад по делото, че като е извършвал плащания към дружеството-ищец, и
то не за процесния период, ответникът А. е признал извънсъдебно, че е налице
облигационна връзка между него и ,,ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ‘‘ЕАД, е в смисъл на
фактическа такава, на базата услуга-заплащане.
В случая обаче, формалното условие, за да е
налице такава облигационна-договорна връзка между страните, е да е подписан
договор между страните по реда на чл. 149, ал.1, т.3 от ЗЕ-писмен договор с
форма за действителност. В този смисъл е трайно установената съдебна практика.
Именно на такова основание се претендират исковите суми, в качеството на
ответника А., като ,,потребител на топлинна енергия‘‘.
Водим от горното, съдът намира, че между
страните не е възникнала формална облигационна връзка, по предвидения законов
ред, поради което исковете, както основните за претендираните главници, така и
акцесорните за лихва, следва изцяло да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на делото, на основание чл.
78, ал.3 от ГПК, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати разноски:
на осн. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗА- сумата от 360,00лв.
на адвокат Р.А. МАРКОВ, ЕГН **********, адрес ***, а по сметка на МРС-470,00лв.
за вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза по делото.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ,,ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ‘‘ЕАД, ЕИК:*********,
с адрес гр.София, ул.,,Ястребец‘‘23Б, представлявано от Сашо
Чакалски-Изпълнителен директор, срещу Р.А.А., ЕГН ********** с адрес ***,,Дондуков‘‘1,
ет.4, ап.7 положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.1,
т.2 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД ,
за признаване за установено, че съществува вземане на дружеството-ищец към
ответника за сумата от общо 377,83лв., от които:261,33лв. главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2015г.
до м.04.2017г., която дължима сума за реално потребена ел. енергия, отразена в
посочените в исковата молба фактури, 63,39лв. мораторна лихва върху главницата,
начислена за периода от 01.06.2015г. до 08.06.2015г., както и 43,75лв. главница
за услугата ,,Дялово разпределение‘‘ и 9,36лв. мораторна лихва върху главницата
за ,,Дялово разпределение‘‘,за топлоснабден имот апартамент №25, находящ се в
гр.София, общ.Връбница, ж.к.,,Обеля‘‘1, бл.110-111, вх.Б, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ‘‘ЕАД, ЕИК:*********, с адрес гр.София,
ул.,,Ястребец‘‘23Б, представлявано от Сашо Чакалски-Изпълнителен директор ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Р.А. МАРКОВ, ЕГН **********,
адрес *** сумата от 360,00лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ-СОФИЯ‘‘ЕАД, ЕИК:*********, с адрес гр.София,
ул.,,Ястребец‘‘23Б, представлявано от Сашо Чакалски-Изпълнителен директор ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана сумата от 470,00лв. депозит за вещо лице, изплатен от бюджета на МРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: