гр. Велико Търново, 2.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново – осми
състав, в
съдебно заседание на десети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДИАНА КОСТОВА
при участието на
секретаря П. Иванова, изслуша докладваното от съдия Костова адм. дело №759 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл.118 от КСО
Същото е
образувано по подадена жалба от И. М. М. чрез ... Ж.Д.,*** против
Разпореждане №РВ-3-04-00810960/15.9.2020г. на Ръководител на контрола по разходите на
ДОО в ТП на НОИ гр.В.Търново, потвърдено с Решение № Ц1012-04-97#12.11.2020г на Директор на ТП на НОИ В.Търново, с което е
разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получените като
парично обезщетение суми за общо заболяване в размер на 786,67 лева, от които главница от 751,59 лева и лихви от 35,08 лева
В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност на така постановения акт, постановен при съществено процесуално
нарушение чл. 35 от АПК, доколкото АО не е изяснил фактическата обстановка по
спора, позовал се е само на съставен протокол за проверка и данните от
осигурителя Община Стражица по чл. 5, ал.1, т.1 от КСО, без да установи дали
жалбоподателят е полагал труд, за да се направи извод за наличие на факт по ч.
46, ал. 3 от КСО. На следващо място АО е постановил своя ИАА в нарушение на
материалния закон, доколкото неправилно е приел, че болничния лист е следвало
да се представи и пред втория работодател – Община Стражица, тъй като
независимо, че е болен, същият е полагал грижи за майка си. От съда се иска
отмяна на горепосоченото Решение и потвърденото с него Разпореждане. В о.з. се
представлява от ... Д., която поддържа така подадената жалба. Счита, че от
събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен
начин, че жалбоподателят е назначен като личен асистент на майка си с
работодател Община Стражица, като по това трудово правоотношение е полагал
труд, който факт се установява и от разпитания по делото свидетел неговия брат.
След като жалбоподателят живее заедно с майка си и продължава да се грижи за
нея , когато е болен, то същият няма как да се възползва от правото си да
получава обезщетение за временна нетрудоспособност поради болест. Претендира
заплащането на направените по делото разноски, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
|
|
|
|
|
Ответник жалба -Директор
ТП на НОИ- гр. В. Търново, редовно уведомен при условията на чл.
137, ал.7 АПК, се представлява от ... М., редовно упълномощена, която
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Намира, че не е
спорен факта, че жалбоподателят е работил по две трудови правоотношения, като е
представил болничен лист само пред основания си работодател ОУ гр. Стражица, а
пред Община Стражица по втория допълнителен договор, не е представил екземпляр
от този болничен лист. Това негово поведение се явява в противоречие на чл. 46,
ал. 3 от КСО, поради което обжалваните актове се явяват материално
законосъобразни. Съображения в тази насока
развива и в представените по делото писмени бележки. Претендира заплащането на
разноски в производството в размер на
150 лева за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък на
разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
|
|
|
|
|
Административен съд
Велико Търново осми състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните,при условията на чл.
142, ал.1 АПК, вр. с чл. 188 ГПК, прие за установено следното:
|
|
|
|
|
-
Фактическата
обстановка не е спорна и се подкрепя от всички събрани в хода на
административното и съдебно производство доказателства. Жалбоподателят е
работил по две трудови правоотношения: първото-основно такова с ОУ“А. Каралийчев“гр. Стражица и
второ, допълнително такова – като личен асистент с Община Стражица. От първият
работодател е постъпила справка – удостоверение, от което е видно, че пред него
са били представени следните болнични листове:
- № Е20196910851
с период 09.03.2020 г. - 13.03.2020 г. вкл. с
определен „домашен" режим на лечение;
-
№ Е20196910869 с
период 14.03.2020 г. - 20.03.2020 г. вкл. с определен „домашен" режим на
лечение;
-
№ Е20197563122 с
период 21.03.2020 г. - 30.03.2020 г. вкл. с определен „домашен" режим на
лечение.
В резултат на представените документи на лицето е отпуснато парично
обезщетение поради общо заболяване за периода от 12.03.2020 г. до 30.03.2020 г.
При проверка в информационната система на НОИ е установено, че по
допълнителен трудов договор, сключен с Община Стражица за лицето са подавани
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за месец март с 21 отработени дни.
С оглед правилно изясняване на случая е извършена проверка от контролен
орган при ТП на НОИ - Велико Търново, която завършва с Констативен протокол № КП-5-
04-00838476/10.11.2020 г., от който е видно, че в периода на временна
нетрудоспособност жалбоподателят е упражнявал трудова дейност по втория
договор. При проверката са събрани писмени доказателства, от които се
установява, че трудов договор № 56/ 31.01.2020 г. Община Стражица възлага и И.М. приема да
изпълнява длъжността „личен асистент", с място на работа - с. Кавлак, общ.
Стражица. Съгласно план- графика за разпределение на работното време и
дейностите за м. март 2020 г., в който има 21 работни дни, през които да се
отработят 85 часа, като за времето от 09.03.2020 г. до 30.03.2020 г. са налице
16 работни дни, през които е следвало да отработи по 4 часа. Същият е подписан
от личния асистент, ползвателя и от доставчика на услугата - лична помощ.
В представения отчет по чл. 27, ал. 2 от Закона за личната помощ са
отчетени 85 отработени часа (пълен месец), в това число по 4 отработени часа за
периода от 12.03.2020 г. до 30.03.2020 г. На 31.03.2020 г. същият е подписан от
И.М., като личен асистент, и от ползвателя на услугата - м.м.. На 31.03.2020 г.
отчетът е подписан от доставчика на лична помощ, който го е приел.
Съгласно фиша за работна заплата на И.М. е начислено възнаграждение в
размер на 373,15 лв. и изплатено възнаграждение в размер на 289,56 лв. за 21
отработени дни (пълен месец), която е платена по банков път.
От изложеното АО е приел, че безспорно
е установено, че И.М. е упражнявал
трудова дейност през периода, в който е получавал парично обезщетение поради
общо заболяване, поради което е бил осигурено лице по смисъла на §1, т. 3 от ДР
на КСО и за него са подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за месец март
2020 г. След като е установил горната
фактическа обстановка е издадено Разпореждане
№РВ-3-04-00810960/15.9.2020г. на
Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр.В.Търново, с което е
разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получените като
парично обезщетение суми за общо заболяване в размер на 786,67 лева- главница. В
законоустановения срок същото е обжалвано и потвърдено с Решение № Ц1012-04-97#12.11.2020г на Директор на ТП на НОИ В.Търново. Същото е
връчено на жалбоподателя 19.11.2020г. а жалбата до Административен съд В.
Търново е подадена на 6.12.2020г.
По делото са приложени всички събрани в
хода на административното производство доказателства.
В хода на съдебното дирене са изискани от
трети неучастващи в производството лице на основание чл. 192 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК писмени доказателства а
именно: от ОУ „А. Каралийчев“е представено писмо вх. № 2056/11.5.2021г., от
което е видно, какви суми са заплатени на жалбоподателя за периодите от 1.3.до
11.03.2020г. и от 12.3.-30.3.2020г.а от Община Стражица писмо вх. №
2154/14.5.2021г., от което е видно че жалбоподателят за посочения период не е
представял болничен лист, поради което за м. март 2020г. има пълен брой
отработени дни и часове, за което му е изплатено трудово възнаграждение ведно с
приложена справка.
|
|
|
|
|
В хода на съдебното дирене и изслушан св. Д.М., брат
на жалбоподателя, който установява, че последният живее при майка си, за която
се грижи като личен асистент, доколкото същата не може да се обслужва сама.
Поради тази причина, той се грижи за нея и когато е болен.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, Административен съд-Велико Търново осми състав намира предявената жалба за процесуално
допустима, подадена в преклузивния срок по чл.
149, ал.1 АПК, от лице за което ИАА има неблагоприятни правни последици,
след изчерпване на административния ред за обжалване.
Разгледана по същество,същата се явява
основателна. Съображенията за това са следните:.
|
|
|
|
|
Оспореното Решение на
Директор ТП на НОИ представлява индивидуален административен акт по смисъла на
чл. чл.
21, ал.1 АПК, вр. с чл.
154, ал.2, т.1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. Съгласно нормата на чл. 168, ал.2 от АПК съдът следва да извърши
проверка на всички обстоятелства във визираната по горе норма, и не следва да
се ограничава само досежно направените от жалбоподателя оплаквания. При
проверката, съдът следва да прецени дали актът е издаден от компетентен орган и в предписаната от
закона форма, спазени ли са процесуално- правните и материално правните
разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Решението е издадено от
компетентен орган- това е Директор ТП на НОИ- В. Търново, на когото изрично
разпоредбата на чл.
117, ал.1,т. 2,буква „б“ от КСО е предоставено правото да се произнася по
жалби срещу издадени разпореждания за отпускане на парични обезщетения за
безработица. Наред с това, между страните няма спор, а и от приложените по
делото писмени доказателства, се установява, че П.Й.е заемала длъжността
Директор ТП на НОИ- Велико Търново. Видно от представената Заповед №
1016-40-666/3.6.2016г. на Управител на НОИ са предоставени правомощия на
Ивелина Радоева, в случаи на отсъствие на титуляра, ведно с болничен лист на П.Й.,
от което може да се направи извод, че ИАА е издаден от компетентен орган, който
е действал при условията на заместване. Съответно потвърденото от органа
разпореждане е издадено от Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр.В.Търново, следователно също е издадено от компетентен орган.
|
|
|
|
|
По своето съдържание,
процесното Решение отговаря на изискванията на чл. 59 АПК, приложим по аргумент от 117,
ал.5 КСО, като в него са изложени фактическите установявания и правни
изводи на органа.
При издаване на разпореждането административният орган е спазил процесуално
правните разпоредби на КСО и АПК и не се установява наличието на нарушение на
разпоредбите на чл. 35 от АПК. Въпросът за оценката на събраните доказателства
е такъв по приложение на материалния закон, а не по отношение на изискването за
форма.
|
|
|
|
|
Изп. Длъжността Директор
на ТП на НОИ също е спазил предвидените в КСО и АПК процесуални правила,
произнесъл се е по допустима жалба и е осъществил цялостен контрол върху
обжалваното по административен ред Разпореждане. Счел е, че не е необходимо събирането на други доказателства
и се е произнесъл по съществото на спора.
|
|
|
|
|
|
|
|
|
При издаване на
решението обаче не са спазени и материално- правните разпоредби на КСО.
|
|
|
|
|
От събраните доказателства се установява, че за жалбоподателят към момента на изплащане на обезщетение за временна нетрудоспособност е бил налице първият елемент от правопораждащия фактически състав по чл. 40, ал. 1 от КСО- наличие на шесмесечен осигурителен стаж. Доказано е и наличието на втората предпоставка за възникване правото на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване –жалбоподателят в качеството си на осъществяващ трудова дейност по трудово правоотношение, е осигурено за всички осигурени социални рискове лице по см. на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и съответно има право на осигурителни плащания при настъпване на осигурителното събитие. Представените пред основния работодател болнични листи за временна неработоспособност поради общо заболяване са приети от осигурителния орган като надлежно основание за ползване на отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване и изплащане на парично обезщетение от ДОО за времето на ползвания отпуск. Или след като към момента на депозиране пред НОИ на болничните листи жалбоподателят е осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ползващо се от осигурителната закрила при временна неработоспособност поради общо заболяване, с придобито право по чл. 40, ал. 1 от КСО за получаване на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на ползвания при основния работодател отпуск за временна неработоспособност поради общо заболяване направеното от ТП на НОИ – В. Търново осигурително плащане по посочените болнични листи по основното осигурително правоотношение е било дължимо.
Основното твърдение на АО за недължимост на плащането е наличието на основание по чл. 46, ал. 3 от КСО, регламентираща, че парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на лица, упражняващи трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство през периодите, за които са издадени актове от здравните органи. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 от ДР на КСО, според което "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Именно упражняването на трудова дейност, за която лицето подлежи на задължително социално осигуряване, е предвиденият от чл. 46, ал. 3 от КСО юридически факт, изключващ правото на парично обезщетение за временна неработоспособност. Действително, видно от представения и приет като доказателство по делото Трудов договор с втория работодател Община Стражица на жалбоподателя е възложено да изпълнява длъжността "Личен асистент" на майка си на непълно работно време от 4 часа на ден. Наличието на сключен трудов договор обаче не е самостоятелно основание за осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването и/или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 от КСО от осигурителя, също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период. В случая административният орган е направил извод за упражняването на трудова дейност от лицето единствено въз основа на подадените от осигурителя Община Стражица, но не е установил реално осъществена ли е тази трудова дейност, като не е съобразен и характера на сключения по чл. 111 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ трудов договор за полагане на грижи от жалбоподателя при предоставяне на социалната услуга "Личен асистент" по отношение на майка му. Изплащането на възнаграждение за изпълнението на длъжността "Личен асистент" вместо обезщетение за временна нетрудоспособност, не е равносилно на нарушаване на определения от здравните органи режим през времето на ползвания от осигуреното лице отпуск за временна нетрудоспособност, тъй като предписания режим на домашно лечение е бил спазен с оглед характера на второто трудово правоотношение Респ. не означава, че осигуреното лице е упражнявало трудова дейност. Същността на паричното обезщетение за временна неработоспособност е заместващо трудовото възнаграждение облага, която осигуреното лице получава при възникване на осигурения социален риск, при което е недопустимо едновременното получаване на парично обезщетение и на трудово възнаграждение. Логиката на законодателя е тази, че след като лицето може да упражнява трудова дейност по втория договор, то същото нарушава предписания режим на лечение и опровергава наличието на осигурителен риск- заболяване. Това съответно обосновава изводът за недължимост на осигурителното плащане. В конкретния случай АО не е съобразил характеристиката на втория сключен договор – на личен асистент, който не нарушава предписания му режим за лечение като продължава да се грижи за безпомощната му майка. В случая не може да бъде отречено правото на осигуреното лице на парично обезщетение за временна неработоспособност и съответно . дължимостта на обезщетението по чл. 40, ал. 1 от КСО за периода на разрешения . отпуск за временна неработоспособност по основното трудово правоотношение, единствено и само по съображения за получено от лицето за същия период възнаграждение по сключения с друг работодател -Община Стражица, трудов договор по чл. 111 от КТ във връзка предоставяната по отношение на майка му социална услуга "Личен асистент".
Следва да се изложат съображения, че след като в полза на жалбоподателя е издаден ИАА, с който му се отпуска горепосоченото обезщетение, съгласно нормата на чл. 99, т. 2 от АПК следва да са налице нови обстоятелства и нови доказателства. Това означава, че последните не са могли да бъдат известни на АО към датата на неговото произнасяне. Доколкото АО е получавал както данните за дължимите обезщетения и данните по чл. 5 ,ал. 4 от КСО от втория осигурител, то не може да се приеме, че е налице тази хипотеза. Съставеният Протокол от страна на осигурителния орган е създаден от самата администрация и не може да служи като обстоятелство по чл. 99, т.2 от АПК.
На следващо място дори да се приеме, че извършеното осигурително плащане не е дължимо, АО е следвало да докаже основната предпоставка за прилагане на чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на получено парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, а именно недобросъвестността на лицето при получаване на съответните суми. В Кодекса за социално осигуряване не се съдържа легална дефиниция на понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителните плащания. С оглед общите принципи на правото и съгласно трайната съдебна практика, добросъвестността е налице когато осигуреното лице е със съзнанието и субективното убеждение, че направените осигурителни плащания му се дължат. Недобросъвестно съответно е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и в тежест на административния орган е да докаже наличието на недобросъвестност при получаване на сумите. В случая осигурителните органи не са доказали такава недобросъвестност при получаване на процесните суми. От данните по делото не се установява жалбоподателят да е укрил от осигурителния орган обстоятелството, че осъществява трудова дейност при двама работодатели, тъй като видно от съдържащите се в мотивите към решението констатации, на последния е била изпратена информация за наличието на двете осигурителни правоотношения, съдържащи се в Персонален регистър на осигурените лица и преди да извърши съответното осигурително плащане осигурителния орган е следвало да извърши проверка за съответствие на заявената от осигурителя информация с тази, съдържаща се в информационните масиви на НОИ. В тази връзка, неправилното изплащане на сумата, за която няма представен болничен лист пред втория работодател, не предполага недобросъвестност при получаването им, тъй като за пресмятането на съотношението между полагащото й се по двете трудови правоотношения обезщетение са нужни специални знания, които по делото не се установи жалбоподателят да е притежавал.
Не са посочени извършени от осигуреното лице действия в нарушение или заобикаляне на закона, или поведение, целящо да подведе и заблуди административния орган относно осигурителните му права. При тази фактическа и правна установеност изводът на административния орган за недобросъвестно получено парично обезщетение за временна неработоспособност е неверен, а постановените на тази основа разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО и потвърдилото го решение на директора на ТП на НОИ – В. Търново са незаконосъобразни, защото не е налице приложното поле на чл. 114, ал. 1 от КСО.
В този смисъл е постоянната и непроменлива практика по сходни казуси на Върховния административен съд, шесто отделение формирана с решенията по административни дела № 8946/2012 г., № 14365/2012 г., № 4090/2013 г., № 155/2016 г., Решение № 4738 от 22.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14301/2019 и др
Предвид изхода на делото и на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски следва да бъде уважено, като ТП на НОИ –В.Търново бъде
осъдено да му заплати сумата от 400 лв.
- адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно
договор за правна защита и съдействие, което обаче следва да бъде намалено на
350 лева с оглед направеното възражение за прекомерности на основание чл. 8,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 9.7.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
.
Водим от горните мотиви и на основание чл.
172, ал. 2, предложение второ от АПК, осми състав на Административен съд
Велико Търново
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на жалба на И.
М. М.
чрез ... Ж.Д.,*** , Решение № Ц1012-04-97#12.11.2020г на Директор на ТП на НОИ В.Търново, както и
потвърденото с него Разпореждане
№РВ-3-04-00810960/15.9.2020г. на
Ръководител на контрола по разходите на ДОО в ТП на НОИ гр.В.Търново, с което е
разпоредено жалбоподателят да възстанови недобросъвестно получените като
парично обезщетение суми за общо заболяване в размер на 786,67 лева, от
които главница от 751,59 лева и лихви от
35,08 лева като незаконосъобразни.
ОСЪЖДА Териториално поделение на
Националния осигурителен институт – Велико Търново да заплати на И.М.М. *** сумата от 350- триста и петдесет лева,
представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
|
|
|
|
|
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: