Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Елин
Пелин, 08.05.2019 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Елинпелинският
районен съд, четвърти състав, в открито заседание на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното
от съдията АНД № 323 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на В.П.Б., ЕГН
**********,***, срещу наказателно постановление № 18-1204-003322/ 12.10.2018 г.
на Началника на група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което му е наложено
административно наказания глоба в размер на 50 лева на основание 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137а, ал. ЗДвП и са му отнети 6
контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. на министъра на
вътрешните работи.
В жалбата се твърди, че в посочения
ден дарил безвъзмездно кръв в ВМА, като докато се прибирал по АМ Тракия усетил
дискомфорт и болка около мястото на убождането, поради което освободил
предпазния колан. Изразява се несъгласие с отнемането на контролни точки.
В съдебното заседание жалбоподателят не
се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна не изразява
становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по
жалбата.
Съдът, след като служебно провери
атакуваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
Срещу жалбоподателя е бил съставен акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д № 479715/ 10.07.2018
г. от И.Б. Атанасов, мл. автоконтрольор към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, за
това, че на 10.07.2018 г. около 14,11 часа на АМ Тракия 10 км с посока на
движение Пловдив, управлява лек автомобил Фолксваген с рег. номер СВ6550КХ, като
водачът не е използва обезопасителен колан при наличието на такъв в автомобила по
време на движение, с което е нарушил чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Актът е подписан от
актосъставителя И.Б. Атанасов, свидетеля Д.С.К. и от жалбоподателя, като
последният получил препис срещу разписка. В срока по чл. 41, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят
не е депозирал и възражение.
Въз основа на АУАН на жалбоподателя е
съставено наказателно постановление № 18-1204-003322/ 12.10.2018 г. на
Началника на група към ОДМВР София, с-р Пътна полиция, с което му е наложено
административно наказания глоба в размер на 50 лева на основание 183, ал. 4, т.
7, предл. 1 ЗДвП за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и са му отнети 6
контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. на министъра на
вътрешните работи за това, че на 10.07.2018 г. около 14,11 часа на АМ Тракия 10
км с посока на движение Пловдив, управлява лек автомобил Фолксваген Кадди с
рег. номер СВ6550КХ, като водачът не е използва обезопасителен колан при
наличието на такъв в автомобила по време на управление, с което е извършил: 1. не
използва обезопасителен колан на МПС от категория М1, М2, М3, и N1, N2, N3, когато е в движение, с който МПС е оборудвано.
Представена е заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на министъра на вътрешните работи относно компетентността на актосъставителя
и наказващия орган.
Според справка за нарушител
жалбоподателят няма регистрирани нарушения по ЗДвП.
Видно е от уверение от ВМА Център за
транфузионна хематология, че В.П.Б. на 10.07.2018 г. е дарил кръв и съгласно чл.
157, ал. 1 и 2 от КТ има право на два дни платен служебен отпуск.
Фактическа обстановка съдът приема за
установена от горепосочените писмени доказателства, тъй като актосъставителят и
свидетелят по акта не помнят нищо за случая.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът
намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на обжалване. Наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 02.12.2018 г. и е обжалвано на 06.12.2018
г.
Фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал.
2 от ЗДП и в рамките на производството по налагане на административни наказания
се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на
чл. 16, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство
тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция
категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез
допустимите от закона доказателства дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.
По административно-наказателната
преписка, както и в хода на съдебното я следствие, не бяха представени и
събрани доказателства, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
наказан, тъй като актосъставителят и свидетелят по акта не помнят нищо за
случая. В този смисъл, не се установява извършено нарушение чрез допустимите от
закона доказателства.
На следващо място в издаденото
наказателно постановление дори формално не е посочено, че не са налице
предпоставките на чл. 28 ЗАНН и защо наказващият орган е приел, че
осъщественото от административно нарушение не съставлява „маловажен случай“.
Съгласно ТР № 1/2007 година на ВКС, преценката на административно-наказващия
орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол. За маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание (чл. 28 ЗАНН). В ЗАНН липсва легална дефиниция на
понятието „маловажен случай“, но предвид препращащата норма на чл. 11 ЗАНН,
следва да намери приложение дефиницията, дадена в чл. 93, т. 9 НК, а именно
маловажен случай е този, при който извършеното деяние, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на деяния от съответния вид.
Настоящият случай разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения от този вид с оглед представеното уверение от
ВМА Център за транфузионна хематология, че на 10.07.2018 г. жалбоподателят е
дарил кръв, а според справка за нарушител жалбоподателят няма регистрирани
нарушения по ЗДвП.
Предвид на изложеното съдът приема, че
обжалваното наказателно постановление, като неправилно, следва да бъде отменено
в частта, с която на жалбоподателя му е наложено административно наказания
глоба в размер на 50 лева на основание 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП за
извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1, предл. 1 ЗДвП.
По отношение на отнемането на
контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. на министъра на
вътрешните работи:
Съдът намира жалбата за недопустима в
тази част, тъй като отнемането на контролни точки не е административно
наказание. По съществото си отнемането на контролни точки съставлява вид
регистрационен режим за отчитане на нарушенията, извършени от водачите на
моторни превозни средства. Отнемането на точки се обуславя от влизането в сила
на наказателното постановление, с което е наложено съответното административно
наказание. По изложените съображения, съдът следва да постанови прекратяване на
производството в частта му, в която се обжалва отнемането на контролни точки.
Мотивиран от изложеното съдът и на
основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
18-1204-003322/ 12.10.2018 г. на Началника на група към ОДМВР София, с-р Пътна
полиция в частта, в която е наложено административно наказание глоба в размер
на 50 лева на основание 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП за извършено нарушение
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в
частта по отнемането на контролни точки на основание Наредба Iз-2539 от
17.12.2012 г. на министъра на вътрешните работи.
Решението може да бъде обжалвано в
четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен
съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: