РЕШЕНИЕ №
Гр.Кърджали,
06.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Кърджали, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова, като разгледа
докладваното от председателя гр. дело №68/2017г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.310 и сл ГПК по предявен иск с правно основание чл.144, вр. с чл.149 от СК.
Постъпила
е искова молба от С.Н.М. от гр.Кърджали, която
като пълнолетен твърди чрез пълномощника си, че с Решение
№90/09.06.1998г. по гр.д. № 89/1998г. по описа на КРС, след като е прекратен
бракът между родителите й, бил осъден ответникът Н.Б.М. да заплаща ежемесечна
издръжка в размер на 35,00 лв., считано от 09.02.1998г. до навършване на
пълнолетие или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката
причина, който размер впоследствие бил актуализиран. Твърди, че през
м.септември 2016г. била приета и записана като студентка редовна форма на
обучение в СУ „Св. Климент Охридски“, гр.София, специалност „Арабистика“, била
настанена в общежитие в Студентски град – София, направила ремонт и заплащала месечен наем. Твърди,
че за издръжката по време на следването
й били необходими средства,с които не разполагала и изпитвала големи
затруднения да продължи висшето си образование, тъй като не притежавала
недвижими имоти, влогове или други доходи, с които да подпомогне обучението си,
а редовната форма на обучение не позволявала упражняването на работа по време на следването. Твърди,че
майка й Д. М. работела срещу минимално месечно трудово възнаграждение от 432,35
лв., не притежавала средства дори за собствената си издръжка, поради което
плащането на издръжка на ищцата за следването й било невъзможно. Твърди, че с
оглед новите обстоятелства единствено ответникът като нейн родител притежавал
значителни средства и получавал доходи, надхвърлящи размера на необходимата му
издръжка, поради което отделянето на средства извън собствената му издръжка за
издръжка на ищеца не би представлявало особено затруднение за ответника. Исканата
издръжка била крайно необходима, за да задоволи нуждите за учебни пособия,
храна и облекло. Твърди, че й били необходими месечно 300,00 лв., които
ответникът можел да заплаща без затруднения за предвидения срок на обучение до
навършване на 25 – годишна възраст на ищеца, считано от м. датата на записване
във висшето учебно заведение -
01.09.2016г. до завършването му в предвидения срок на обучение или навършване
на 25 - годишна възраст, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.
Претендира разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител
поддържа иска и моли съда да го уважи.
Ответникът Н.Б.М. чрез назначения особен представител намира иска за допустим и основателен,като по размера - моли съда да го определи по справедливост, като вземе предвид получаваните от ответника доходи и нуждите на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
С доклада по делото е признато за безспорно ,че ответникът е баща на ищеца и
че ищецът е навършил пълнолетие на 21.11.2011г. и понастоящем е на 23
години.
Установяват се
изложените в исковата молба обстоятелства,че бракът между
родителите на ищеца е прекратен
с влязло в сила решение №90/09.06.1998г. по гр.д. № 89/1998г.
по описа на КРС, с което е бил осъден ответникът да заплаща месечна издръжка в
размер на 35,00 лв., считано от 09.02.1998г. до навършване на пълнолетие или
настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина. Размерът на
издръжката впоследствие е увеличен.
Ищцата
е родена на ***г. - понастоящем на 23 години и през м.септември 2016г. е записана
като студентка редовна форма на обучение в СУ „Св. Климент Охридски“, гр.София,
специалност „Арабистика“ и от 19.09.2016г. е настанена в общежитие към
университета за времето от 29.08.2016г. до 20.07.2017г., като за периода
16.09.2016г. - 30.09.2016г. е заплатен наем в размер на 38,49 лв. и
семестриален депозит до 28.02.2017г. в размер на 15,00 лв. и гаранционен
депозит 50,00 лв., общо, 103,49 лв.
Представени
са касови бележки за закупени в периода 28.09.2016г.-30.09.2016г. тапети,
лепило за тапети, железария и други промишлени стоки на обща стойност 176,31
лв. и абонаментни карти за градски транспорт за месеците септември и октомври
2016г. в общ размер на 45,00 лв.
На 12.09.2016г. ищцата С.М. е закупила учебник
и речник по арабски език с обща стойност 53,60 лв.
Установява се,че
майката на ищцата за периода м.април 2016г. – септември 2016г. е получила
средномесечно брутно възнаграждение в размер на 432,35 лв.
От друга страна,
установява се, че от справка в Национална база данни „Население“, че ответникът
освен дъщеря С.М. има и друго свое ненавършило пълнолетие дете - Н. Н. М., с ЕГН ********** - на 9 г. от последващ сключен втори брак, за
периода м.септември 2016г. - м.май 2017г. е получил суми от пенсия в размер на
813,75 лв. и че понастоящем полага труд по трудово правоотношение с „Випласт“
ЕООД,гр.София с обявен код на заеманата длъжност по Национална класификация на
професиите и длъжностите: началник склад.
По
делото са събрани и гласни доказателства – свидетелските показания на Д. С. М.
- майка на ищцата, която заявява, С. е студентка първа година – „Арабистика“ в
Софийски университет, направили ремонт на стаята в общежитието, в която е
настанена, заплаща ли месечно такси за общежитие – около 50-60 лв. месечно,
ползва Интернет - по 10 лв. на месец, сметката за телефона на С. е около 30 лв.
месечно, има разходи за транспорт - ежемесечна карта - 21 лв. и допълнително
други разходи, които свидетелката заплащала. Определя месечно издръжката извън
необходимите разходи на 400 лева. Ищцата закупила учебници,като за нейната специалност
един учебник струва около 50 лв. Ищцата отделя цялото си време на учене, защото
езикът е съвсем непознат и няма възможност да работи, не получава стипендия, а
взема допълнителни уроци по арабски , възлизащи на стойност между 25,00 и 30,00
лв. на час два-три часа седмично,или, около 10 часа месечно. Тези суми не
влизат в общата й издръжка от около 400 лева. Ответникът бил бивш военен,
командир на поделение, поради което рано пенсиониран и работел. Получаваната от
свидетелката заплата от 430,00 лв. отивала за разходи за ищцата. За първи и за
втори семестър платила 600,00 лв. за семестриалните такси, а ремонтът на стаята
възлизал на около 150,00 лв. - подменили всичко – подова настилка, стенна
настилка, леглата. Ищцата не разполагала с никакво имущество. С ответника живели
в Пловдив преди развода, в жилището на родителите му. С. завършила средното си
образование през 2012г., като за завършването и бала нямали никаква подкрепа от
страна на баща й. Преди да я приемат арабистика, работела в град Кърджали, но след
като я приели, напуснала работа.
С оглед така установеното от фактическа страна,
съдът намира исковете за основателни, поради
следните съображения:
Съгласно нормата на чл.144 СК родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават
без особени затруднения. Съгласно чл.142, ал.1 СК размерът на издръжката се
определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите
на лицето, което я дължи.
За уважаването на
така предявения иск е необходимо по делото да бъде установено по безспорен
начин, че ищецът е навършил пълнолетие, но не и 25- годишна възраст, че същият
се обучава във висше учебно заведение, редовна форма на обучение, че не може да
се издържа от доходите си или от използване на имуществото си и че родителят
може да дава издръжката без особени затруднения. В конкретния случай от
събраните по делото доказателства бе установено, че ищецът е навършил 23 години
и продължава обучението си във висше учебно заведение, редовна форма на
обучение, както и че същият не разполага с доходи или имущество, от което да
може да се издържа. Установено бе, че освен присъщите разходи за храна и облекло,
в месечните разходи на ищеца се включват такива за общежитие – около 60 лв., абонаментна
карта за градски транспорт – 23,00 лв., Интернет – 10,00 лв., телефон - 30,00 лв., допълнителни уроци по арабски –
10 часа по 30,00 лв. – 300,00 лв.,
разходи за годишна такса за обучение – 1200,00 лв., ремонт на стаята в
общежитието - 45,00 лв. и разходи за
учебници и помагала - 56,30 лв., или,
общият размер на месечните разходи възлиза на около 650,00 лв. Бе установено, че посочените
разходи са заплатени от ищеца чрез неговата майка, тъй като пълнолетният учащ
се във висше учебно заведение не разполага със свое имущество и доходи.
Относно втората кумулативна предпоставка в закона - даването на издръжка да не представлява особено затруднение за родителя, по делото бе установено, че ответникът получава месечна пенсия в размер на 813,75 лв. и работи и по трудово правоотношение във „Випласт“ ЕООД на длъжност, декларирана от работодателя като „началник склад“. Същият е на 47 години,висшист, родител на друго ненавършило пълнолетие дете от настоящ брак - Н. Н. М. – на 9 години, към което има безусловно задължение за осигуряване на издръжка до навършване на 18-годишна възраст. Дори при това положение, съдът намира, че ангажирането на ответника със заплащането на издръжка на ищеца С.М. в размер на претендираната по делото сума не би го затруднило значително и в случая може да се направи извод, че той разполага с достатъчно средства над собствената си издръжка, възлизащи на сума над 1800,00 лв., поради естеството на упражняваната понастоящем професия, която е ръководна и несъмнено заплатена обичайно с възнаграждение над 1000,00 лв., образованието, което има, работоспособната възраст,в която се намира, за да дава издръжка в размер на 300,00 лв. месечно на пълнолетната си учаща се дъщеря и това да не представлява затруднение за него. Или, искът е основателен за сумата от 300,00 лв. за предвидения срок на обучение във висше учебно заведение до навършване на двадесет и пет годишна възраст или до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.
Бе установено, че от м.септември 2016г.,
когато ищецът С.М. е записана в първи семестър на първи курс във висше учебно
заседание, ответникът не е осигурявал финансови средства, въпреки че тя е
студент редовна форма и не е имала собствени средства за издръжка, поради което
с оглед липсата на пречки издръжката да се претендира и присъди и за минало
време, доколкото искът по чл.149 от СК се предявява за първи път, следва
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца издръжка в размер на 300,00 лв.
месечно, считано от 01.09.2016г. до 18.01.2017г., или, в общ размер на 1380,00
лв. за посочения период, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано
от предявяване на иска - 19.01.2017г.,
до окончателното изплащане.
В тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 400,00 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати и държавна
такса върху уважената част от исковите претенции в общ размер на 319,20 лв. и
направените бюджетни разноски за особен представител в размер на 300,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.144 от СК Н.Б.М., с ЕГН **********,***, да заплаща на пълнолетното си дете, учащо във висше учебно заведение, С.Н.М., с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 300,00 лв. за предвидения срок на обучение до навършване на двадесет и петгодишна възраст или до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, считано от предявяване на иска - 19.01.2017г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.149 във вр. с чл.144 СК от СК Н.Б.М., с ЕГН **********,*** да заплати на пълнолетното си дете, учащо във висше учебно заведение, С.Н.М., с ЕГН **********,***, издръжка за минало време за периода от 01.09.2016г. до 18.01.2017г. в общ размер на 1380,00 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска - 19.01.2017г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н.Б.М., с ЕГН **********,***, да заплати на С.Н.М., с ЕГН **********,*** направените по делото разноски
в размер на 400,00 лв.
ОСЪЖДА Н.Б.М., с ЕГН **********,***, да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен съд
Кърджали сумата в размер на 319,20 /триста
и деветнадесет лева и двадесет стотинки/ лв., представляваща дължима държавна такса върху уважената част от исковете в производството
по гр.д.№68/2017г. по описа на РС – Кърджали и направените бюджетни разноски за
възнаграждение за особен представител в размер на 300,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Кърджалийския окръжен съд в 2-седмичен срок, който за ищеца тече от днес, а за
ответника – от връчване на съобщението за изготвеното решение.
Решението да се връчи на страните, като на
ответника - чрез назначения особен представител.
Съдия: