№ /14.06.2022
год., гр. Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ с-в, в публичното заседание на осемнадесети януари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. №2329 по
описа за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.40 ал.1 от
ЗДОИ и е образувано по жалба от К.П.Б. ***, против писмо изх. №
95-00-74/21/05.10.2021г от директора на Дирекция „Правни дейности“ към
Министерството на правосъдието, съдържащо отговори по заявление
рег.№95-00-74/20.09.2021г от жалбоподателя по реда на ЗДОИ. Жалбоподателят твърди, че в
случая на практика липсва решение, тъй като МП не е дало конкретен отговор по
нито един от поставените от него четири въпроса, недопустимо нарушавайки чл.28
и сл. от ЗДОИ. Отправено е искане съдът да задължи МП да се произнесе по
искането му за достъп до обществена информация съгласно изискванията на ЗДОИ,
ЗСВ и КРБ. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа изцяло
предявената жалба, като конкретизира всяко от оспорванията си по отговорите и
на четирите зададени въпроси. Представена е и писмена защита, изготвена от адв.И.
И. от ***, с която се твърди, че противно на възприетото от административния
орган исканата информация и по четирите точки от заявлението на Б. е обществена
по своя характер и се отнася пряко до дейността на задължения субект; както и
че в случая не е спазена заявената от Б. форма за предоставяне на информацията
по чл.27 ал.1 от ЗДОИ, вместо което му се предоставя информация под формата на
писмена справка; а в т.3 от отговора се твърди, че исканата информация се
съдържа в ДВ, но без посочване на година и брой. С тези аргументи се настоява
за отмяна на оспорения отказ, след което органът да бъде задължен да я
предостави на заявителя в пълен обем и според поисканата форма, и се претендира
присъждане на разноските по делото. С писмени бележки адв.И. в допълнение към
изложеното от жалб.Б. сочи, че причина да се обърне към министъра на
правосъдието лично са формалните отговори, получени по няколко жалби и сигнали
на СНЦ. Така по негова жалба от 04.08.2021г му е отговорил инспектор от
Инспектората на МП, който не е компетентен орган, поради което Б. е подал
заявлението си по ЗДОИ с четири ясно формулирани въпроса, но по тях е получил
писмо-отговор с общи обяснения и разсъждения. Твърди се неоснователност на
поддържаната от ответника чрез ю.к.Н. липса на правен интерес за Б. да оспорва
отговора-писмо, както и че по заявлението му имало положително становище за
предоставяне на поисканата информация, която уж не била обществена.
Ответникът директор на Дирекция
„Правни дейности“ в Министерството на правосъдието се представлява от гл.юк.П.Н.,
която оспорва жалбата. На първо място настоява за оставянето й без разглеждане
поради липса на правен интерес у Б., понеже неговите права и законни интереси
не са нарушени или застрашени от издадения по заявлението му акт. В
евентуалност счита жалбата за неоснователна, като счита, че не е налице никое
от поддържаните от жалбоподателя основания за незаконосъобразност на оспорения от
него отговор. Конкретно сочи, че от съдържанието на заявлението става ясно, че
той не търси обществена информация по см.чл.2 ал.1 от ЗОДОИ, за да си състави
мнение за дейността на Министерството на правосъдието, поради което искането му
е превратно и несъобразено с целта на закона. Например – недопустимо е по реда
на ЗДОИ да се търси и предоставя информация, съдържаща се в нормативни актове,
достъпът до които се осъществява чрез обнародването им в ДВ. На свой ред
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възразява за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. С писмени бележки
развива подробни и конкретни съображения за недопустимост на жалбата, съответно
– и за неоснователност на същата.
След
преценка на събраните в производството доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
С
жалба-сигнал рег.№94-К-34/20.03.2020г до Омбудсмана на РБ, до Камарата на ЧСИ и
до Министерството на правосъдието К.П.Б. е изложил твърдения относно нарушение
на правата му на гражданин на ЕС, гарантирани от ХОПЕС и ЕКПЧОС, ратифицирани
от РБ. Б. е изложил факти във връзка с начислените такси и наложения запор на
пенсията му преди връчване на покана за доброволно изпълнение и изчакване на
срока за плащане от ЧСИ С.Д., рег. ***при ОС – Варна, по нейно
изп.д.№0002/2020г., и то по време на обявения локдаун във връзка с епидемията
от Коронавирус пред м.март 2020г; за депозираното от него възражение срещу
размера на таксите и искането за разсрочено плащане по реда на чл.45 от ГПК;
както и че изплаща задължения по три други изпълнителни дела. Във връзка с
изложеното в жалбата е поискано сезираните лица да се произнесат в най-кратък
срок относно нарушението на правото му на равнопоставеност пред закона, връчване
на поканата за доброволно изпълнение след начислени вече такси и разноски по
изпълнителното дело, отказът на ЧСИ да се срещне с Б., за да разрешат спорните
въпроси, и възлагането на изпълнителното дело от ОДМВР-Варна на частен съдебен
изпълнител.
С писмо
№146/07.05.2020г инспектор при Инспектората на министъра на правосъдието по ЗСВ
е отговорил на К.Б., че във връзка с жалбата му и въз основа на заповед на
министъра на правосъдието е извършена проверка на дейността на ЧСИ С.Д. по образуването
и движението на изп.д.№202071804002. В него подробно са описани предприетите от
ЧСИ действия по изпълнението, с посочване на датите и на правните основания за
тях; описани са извършените начисления на такси и разноски по изпълнителното
дело и е посочено, че те не надвишават максималния размер по чл.73 ал.1 т.3 от ГПК; че Б. не се е възползвал от възможността да обжалва така определения
размер на таксите и разноските пред Окръжен съд – Варна по реда на чл.435 ал.2
т.7 от ГПК; както и че независимо от това жалбата му в тази й част ще бъде
разгледана и от финансов инспектор. В заключение К.Б. е информиран, че
извършената проверка не е констатирала нарушения като основания за ангажиране
отговорността на ЧСИ по образуването и движението на изпълнителното дело, по
което жалбоподателят е длъжник.
В т.3 от
последваща жалба от м.август 2021г до министъра на правосъдието относно
безхаберието и съдебния произвол, царящи в прокуратурата и съдилищата в РБ, жалбоподателят
е описал двойния стандарт, възприет от тези институции по отношение таксите и
образуването на изпълнителни дела от тях и държавата срещу граждани и обратно.
Посочил е, че в образуваното от ОДМВР против него изп. дело на ЧСИ С.Д. за
300лв. юрисконсултско възнаграждение, дължимата сума е станала 621.30лв. с
таксите, и нарастнала с още 73лв. след обжалването им във ВОС. Посочено е, че
ако Б. осъди МВР, той няма право да образува изпълнително дело, и ще трябва да
чака бюджета им за следващата година, за да си получи вземането, което е
посегателство срещу правата на гражданите. От министъра на правосъдието и
останалите адресати на тази жалба е поискано произнасяне с мерки.
С писмо от
09.08.2021г същият инспектор при Инспектората на министъра на правосъдието е
уведомил К.Б., че не е компетентен орган съгл.чл.372 ал.1 от ЗСВ, както и че по
предходната му жалба е извършена проверка по дейността на ЧСИ, за резултатите
от която е уведомен с предходното писмо.
Началото на
настоящото административно производство е поставено със заявление вх.№95-00-74/20.09.2021г
от К.Б. до министъра на правосъдието на РБ, с молба по реда на ЗДОИ да получи
при надделяващ обществени интерес следната информация: 1). Запознат ли е лично
министърът с горецитираната му жалба от 04.08.2021г и какви действия е
предприел относно неравнопоставеността пред закона на гражданите и на
държавните органи?; 2). Кой и как се контролира прилагането на чл.14 от НПК от
магистратите – съдии и прокурори?; 3). Кога и от кого най-после ще се даде
съвременно определение но понятието «справедливост», т.к. действащото в правния
мир е от 1968г; същото важи и за понятието «корупция» на територията на РБ; 4).
Какви мерки е предприело МП срещу частните съдебни изпълнители, които масово
нарушават чл.60 ал.1 от КРБ, както и хартата за основните права в ЕС? Б. е
посочил и предпочитаната фарма за предоставяне на информация – на книжен
носител, по пощата.
В
обстоятелствената част на оспореното си понастоящем писмо изх. № 95-00-74/21/05.10.2021г директорът на Дирекция „Правни дейности“ към Министерството на правосъдието, упълномощен със Заповед
№ЛС-04-150/14.05.2021г на министъра на правосъдието, е обсъдил всеки един от така поставените въпроси, по
които е дал следните отговори: 1). Цитирана е легалната дефиниция на понятието „обществена
информация“ и на Б. е обяснено, че за да се приеме, че информацията, до която
той е поискал достъп, е обществена, е необходимо тя да отговаря на две
кумулативни условия: да е свързана с обществения живот в страната и да дава
възможност на гражданина да си състави собствено мнение относно дейността на
задължения по закон субект. Посочено е, че от съдържанието на първия въпрос в
заявлението от 20.09.2021г е видно, че поисканата информация не може да бъде
определена като обществена такава по см.чл.2 ал.1 от ЗДОИ, поради което не
попада в приложното поле на ЗДОИ. 2). По тази точка е възпроизведен принципът
за вътрешното убеждение, формулиран в чл.14 ал.1 от НПК, изложено е
теоретичното разбиране на правната наука относно съдържанието на този принцип,
проявленията му в работата на магистратите, по какъв начин се упражнява от тях,
че е неразривно свързан с принципа за независимост на съдебната власт, и че
негов обективен израз са мотивите на съдебното решение, като е описано и
тяхното практическо значение. 3). Посочено е, че исканата с тази точка
информация се съдържа в неконкретизиран нормативен акт, обнародван в ДВ, и че
за нея е приложима хипотезата на чл.12 ал.1 от ЗДОИ, поради което за
административния орган не съществува задължение за предоставянето й, още
повече, че не е издател на НК. 4). Посочено е, че при констатирани нарушения на
Закона за ЧСИ министърът на правосъдието изпраща мотивирано предложение до
Камарата на ЧСИ, съдържащо препоръки до съответния частен съдебен изпълнител и
до Камарата за търсене на дисциплинарна отговорност; при констатирани данни за
нарушение на други нормативни актове, за които не е предвидено административно
наказание, изпраща мотивирано предложение до съответния компетентен орган; а
при констатирано престъпление сезира съответната прокуратура.
Горната
фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът приема въз
основа на писмените доказателства по административната преписка, и тези, приобщени
в хода на съдебното дирене, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана в законоустановения срок, против подлежащ на оспорване ИАА, от
легитимиран субект – адресат на оспорения акт, и при наличие на правен интерес.
По отношение на последното съдът не споделя възражението на ответника, по
следните съображения:
Макар оспореното
писмо-отговор да съдържа отговори в четири точки, съответни на поставените в
заявлението от 20.09.2021г въпроси, съдът споделя становището на жалбоподателя,
че тези отговори са изключително формални и ирелевантни към въпросите – до
степен, приравняваща ги на липса на адекватни отговори по същество. Така
първият отговор представлява цитати от теоретична разработка или от съдебна практика
по въпроса какво представлява обществената информация по см.ЗДОИ, и
немотивирана декларация, че поисканата с първия въпрос от заявлението на Б.
информация не е обществена такава; същото се отнася и до втория отговор –
изцяло ирелевантен към зададения въпрос; на отговора по третата точка липсва
яснота и конкретика до степен, че не може да бъде свързан с поставения въпрос;
отговорът по четвъртия въпрос представлява изброяване на правомощията на
правосъдния министър, но отново не е конкретен отговор по поставения въпрос. След
като не е получил релевантни на въпросите си отговори по заявлението си, за
жалбоподателя е налице правен интерес да оспорва ИАА, в който те са
обективирани, понеже тези отговори са дотам формални, че създават привидност на
мотиви на ИАА. Този факт е достатъчно основание за съда да приеме, че след като
не е получил отговори на въпросите в заявлението си за достъп до обществена
информация, оспореният ИАА засяга негативно интересите на жалбоподателя, което
мотивира правния му интерес да оспорва този акт.
Поради изложеното
съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е
неоснователна. Никой от четирите въпроса, формулирани в заявлението от
20.09.2021г, не представлява надлежно заявление по ЗДОИ, понеже с тях не се
иска обществена информация по смисъла на легалната дефиниция по чл.2 ал.1 и по
чл.2 ал.3 от специалния закон. Според първия текст обществена информация е всяка информация, свързана с обществения
живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят
собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Според втория текст информация от обществения сектор е всяка
информация, обективирана върху материален носител, включително съхранена като
документ, звукозапис или видеозапис, и събрана или създадена от организация от
обществения сектор.
С т.1 от
заявлението си жалбоподателят е отправил въпрос към министъра на правосъдието
какви действия са предприети от министерството относно неравнопоставеността
пред закона за гражданите и държавните органи, описана в жалбата му от
04.08.2021г. Въз основа на съдържанието на същата, цитирано по-горе, е видно,
че под неравнопоставеност в случая Б. визира твърдяната от него невъзможност
гражданите (ФЛ) да образуват изпълнителни производства по вземания срещу
държавни органи и институции (ОДМВР). Дали обаче е налице изобщо такава
„неравнопоставеност“, кой е органът по принудителното изпълнение на задължения
на административни органи по влезли в сила изпълнителни основания, какъв е
редът за събиране на парични вземания срещу административните органи, каква е
изобщо ролята (ако има някаква) на министъра на правосъдието в тези
взаимоотношения, евентуално – за претендираното им изменение – това са все
правни въпроси, които не предполагат достъп до обществена информация, а
изискват даване на подробни разяснения от страна на запитания субект по
специализирана правна материя – изпълнителното производство по реда на АПК. Очевидно
е, че с така формулирания въпрос не се изисква предоставяне на достъп до съществуваща,
вече създадена обществена информация в какъвто и да е вид (писмен, електронен
или друг) – в този смисъл е и възприетото от ответника становище с отговора му
по т.1 от заявлението, и то се споделя от настоящия съдебен състав изцяло като
правилно и законосъобразно.
Идентични са
съображенията и относно зададеният с т.2 от заявлението от 20.09.2021г въпрос
„Кой и как се контролира прилагането на чл.14 от НПК от магистратите – съдии и
прокурори“. На първо място следва да
бъде посочено, че този въпрос е извън компетентността на министъра на
правосъдието като орган на изпълнителната власт, а е въпрос на упражняване и
функциониране на съдебната власт. Упражняването на принципа за вътрешното убеждение
от магистратите по реда на НПК подлежи единствено на инстанционен контрол за
законосъобразност на техните актове, осъществяван от горестоящите
съд/прокуратура, не и на контрол за целесъобразност от страна на орган на
изпълнителната власт, какъвто е принципно недопустим, понеже не е предвиден от
законодателя в никой от приложимите нормативни актове. Във всички случаи
въпросът до т.2 от заявлението няма за предмет предоставяне на съществуваща
вече обществена информация под каквато и да е форма, а отговорът му изисква
даване на разяснения по стриктно правни въпроси.
Въпросът по т.3
„Кога и от кого ще се даде съвременно определение на понятията „справедливост“
и „корупция“ отново е правен, и отговорът му не изисква предоставяне на
обществена информация по см.чл.2 ал.1 от ЗДОИ. Отговорът на така зададения
въпрос не се съдържа и в НК, обнародван в ДВ, в какъвто смисъл е отговорил
ответникът по делото. Отговорът на този въпрос на свой ред също е правен –
единствено законодателят, т.е. Народното събрание на РБ, дава легални дефиниции
на тези понятия в правния им астект, респективно – създава и приема състави на
престъпления от общ характер, като приема изменения и допълнения в специалната
част на НК. Така зададеният въпрос отново няма за предмет предоставяне на
съществуваща обществена информация, а изисква отговор на правен въпрос относно
приемането и изменението на законодателната рамка в областта на наказателното
правораздаване.
Въпросът по т.4 от
заявлението „Какви мерки е предприело МП срещу ЧСИ, масово нарушаващи чл.60 от
КРБ, както и Хартата на основните права в ЕС“ на практика е получило отговор.
Вярно е, че в оспореното понастоящем писмо само са изброени компетенциите на
министъра на правосъдието в различните хипотези на установени нарушения и/или
престъпления при изпълнение на служебните задължения на ЧСИ. Конкретен отговор
по извършената по жалбата му от 04.08.2021г проверка по действията на ЧСИ
Станислава Данова жалбоподателят е получил с предходното писмо на
административния орган от 09.08.2021г. Твърденията за извършвани «масови нарушения»
от ЧСИ със заявлението от 20.09.2021г са неконкретизирани, декларативни и и
недоказани, поради което получаването на конкретен отговор по тях е обективно
невъзможно.
Приемайки,
че никой от въпросите, зададени със заявлението на К.Б. от 20.09.2021г, не
представляват искане за достъп до обществена информация по см.чл.2 ал.1 от
ЗДОИ, ответният административен орган е постановил оспореното си писмо- отговор
при правилно приложение на материалния закон. В допълнение и в обобщение на
гореизложеното следва да бъде посочено, че е недопустимо гражданите да изискват
от министъра на
правосъдието да дава правни консултации и разяснения под формата на отговори по
заявления за достъп до обществена информация. Освен това чрез получаване на
тези отговори в конкретния случай гражданинът не може по никакъв начин да си
състави мнение за дейността на задължения субект, понеже част от поставените
въпроси са извън компетентността му и сферата му на действие като орган на
изпълнителната власт.
Оспореният ИАА е
издаден от компетентен орган, при липса на съществени процесуални нарушения като
самостоятелни отменителни основания (такива, чието избягване би резултирало в
различно произнасяне по същества на заявлението), при правилно приложение на
материалния закон и в съответствие с целта му, поради което липсват основания
за ревизията или за отмяната му. Жалбата на К.Б. срещу това писмо-отговор е
неоснователна, което налага оставянето й без уважение.
При този изход на
делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна,
а това на ответната
страна следва да бъде уважено чрез присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 120 лв. на осн.чл.78 ал.8 от ГПК, приложима по препращането на
чл.144 от АПК, вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ – под средния предвиден от законодателя размер,
с оглед вида, продължителността и обема на положения от юрисконсулта
квалифициран юридически труд в рамките на настоящото производство.
Мотивиран от изложеното и
съобразно правомощията си по чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.П.Б., ЕГН **********,***, против писмо изх. № 95-00-74/21/05.10.2021г от
директора на Дирекция „Правни дейности“ към Министерството на правосъдието,
съдържащо отговори по заявление рег.№95-00-74/20.09.2021г от Б. по реда на ЗДОИ.
ОСЪЖДА К.П.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на Министерството
на правосъдието юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 (сто и двадесет)
лева.
Решението не подлежи на обжалване съгл.чл.40 ал.3 от ЗДОИ.
Преписи от решението да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: