№ 1959
гр. София, 19.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20221100508904 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 20032125 от 26.04.2021 г., постановено по гр.д. №
48810/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 168 състав,, е признато за установено по
предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че при условията на разделна
отговорност – М. А. М. и М. С. М. /всеки от тях по ½ част/ дължат на
„Топлофикация София” ЕАД, сумата от 4785.08 лева – главница,
представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за периода м.
05.2016 г. – м. 04.2018 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, с
абонатен № 195994 и сумата от 21.58 лева – главница за извършена услуга за
дялово разпределение за периода от м. 10.2016 г. – м. 04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумите от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
18.11.2019 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 66107/2019 г., по описа на СРС, ГО, 168 състав.
Отхвърлени изцяло са исковете за признаване за установено, че ответниците
дължат сумата от 809.01 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до
08.11.2019 г., както и сумата от 4.56 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г. На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят в полза на ищеца сума в
размер на 138.90 лева, представляваща сторени разноски в заповедното
производство, както и сума в размер на 438.22 лева, представляваща сторени
разноски в исковото производство. Решението е постановено при участието
на трето лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са отхвърлени
1
предявените искове срещу М. А. М. и М. С. М. е депозирана въззивна жалба
от ищеца – „Топлофикация София” ЕАД. Излага съображения, че решението
в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
изискуемостта на задълженията настъпва съобразно приетите от ищцовото
дружество Общи условия. Посочва, че в чл. 33, ал. 1 от Общите условия са
регламентирани редът и срокът за заплащане на дължимите суми за топлинна
енергия, като клиентите следва да заплащат същите в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Моли съда да отмени решението в
обжалваната част. Претендира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответниците М. А. М. и М. С. М. и от третото лице – помагач на
страната на ищеца – „Техем сървисис” ЕООД.
Решението в частта, с която са уважени предявените искове, е влязло в
сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2
ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1
ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Въз основа на депозирано на 18.11.2019г. от „Топлофикация София”
ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу М. А. М. и М. С. М. е образувано ч.гр.д. № 66107/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, 168 състав. В полза на заявителя на 28.11.2019 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
съгласно която длъжниците следва да заплатят при условията на разделна
отговорност в полза на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата
от 4785,08 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
18.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 809,01 лв. за периода от 15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., сумата от
21,58 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от
18.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 4,56 лв. за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г., както и 162,40
лв., представляващи разноски по делото, от които 56,20 лв. за заплатена
държавна такса и 25,00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. Сумите са
разпределени както следва: М. А. М. – сумата от 2403,33 лв., ведно със
законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 404,50 лв. за периода от 15.09.2017 г. до
08.11.2019 г., мораторна лихва в размер на 2,28 .лв. за периода от 01.12.2016
г. до 08.11.2019 г. и 81,20 разноски по делото; М. С. М. – сумата от 2403,33
лв., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до окончателно изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 404,50 лв. за периода от 15.09.2017 г.
до 08.11.2019 г., мораторна лихва в размер на 2,28 .лв. за периода от
01.12.2016 г. до 08.11.2019 г. и 81,20 разноски по делото.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения и от двамата
ответница, поради което и в изпълнение на указанията на
първоинстанционния съд, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил
иск за установяване на вземанията си.
По делото е представен и приет договор за продажба на държавен
2
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, по силата на
който М. А. М. и М. С. М. са придобили правото на собственост върху
недвижим имот – апартамент № 133, находящ се в гр. София, ж.к. ****.
От приобщения към доказателствената съвкупност по делото протокол
от проведено на 19.09.2002 г. общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, ж.к. ****, се установява, че етажните
собственици са взели решение за сключване на договор за извършване на
дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна
собственост с „Техем Сървисис” ЕООД. Представено е и приложение към
протокола, видно от което етажните собственици са удостоверили с
подписите си взетото решение.
От представения и приет по делото договор № 4842 от 07.11.2002 г.,
сключен между етажната собственост с адрес: гр. София, ж.к. **** и „Техем
Сървисис” ЕООД, се установява, че последното се е задължило достави и
монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на
топлинна енергия, да извършва услугата „топлинно счетоводство”, както и да
изготвя и предоставя общи и индивидуални изравнителни сметки за
консумираната топлинна енергия в 45-дневен срок след предоставяне от
„Топлофикация София” ЕАД на информацията за показанията на общия
топломер за отчетния период.
По делото е представен договор № УN 94 от 01.11.2007 г., сключен
между „Топлофикация София” ЕАД, в качеството му на възложител, и
„Техем сървисис” ЕООД, в качеството му на изпълнител, при общи условия
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл. 139в,, ал. 1 ЗЕ. По силата на горепосочения договор изпълнителят е приел
да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-024/10.08.2007 г. Възложителят от своя
страна е поел насрещно задължение за заплащане на договорено
възнаграждение във връзка с предоставяната от изпълнителя услуга.
Представени са и съобщения към два броя фактури от 31.07.2018 г., както и
индивидуални справки за използваната топлинна енергия за абонатен №
195994 за периода от 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и 01.05.2017 г. до 30.04.2018
г.
Пред първоинстанционния съд е изслушано заключението на вещото
лице по назначената съдебно – техническа експертиза. Последната се отнася
до установяване стойността на реално доставената до топлоснабдения имот
топлинна енергия, като изводите не вещото лице не следва да се обсъждат,
доколкото обжалваното решение в тази му част е влязло в сила като
необжалвано.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
процесуално легитимирана страна, като същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.
3
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК, в рамките на установения в чл. 415, ал. 4 ГПК срок.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната
енергия.
В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, е прието, че освен
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети
лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да
бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна
енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между
тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови
нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие. Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо
от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Посочено е още, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под
режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител
на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части
на сградата топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител
и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на
топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо
изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото са ангажирани доказателства, че ответниците са собственици
на процесния имот и в това си качество са клиенти на топлинна енергия. С
влязлото в сила съдебно решение е установено наличието на облигационна
връзка между страните през исковия период, както и стойността на реално
доставената топлинна енергия до топлоснабдения имот.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на
топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и
топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Техем сървисис“ЕООД
с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице – помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за исковия период.
Страните не са заявили оплаквания относно стойността на услугата
дялово разпределение през разглеждания период, поради което този въпрос е
извън пределите на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба, съгласно
нормата на чл. 269, ал. 1 ГПК. С оглед на това не следва да се излагат
съображения в тази насока.
В производството спорен е въпросът относно съществуването на
задължение в тежест на ответниците за лихва за забава върху стойността на
потребената топлинна енергия и върху стойността на предоставената услуга
дялово разпределение.
Задължението на ответника е парично и за периода на своята забава
същият дължи обезщетение в размер на законната лихва, съгласно нормата на
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд за липсата на
доказателства за публикуване на фактурите на електронната страница на
дружеството – ищец. През процесния период, по отношение на който се
претендира лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
а именно – от 15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., в сила са общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, а не предишните общи условия от 2014 г., на които се е позовал в
обжалвания съдебен акт Софийският районен съд. В чл. 33, ал. 1 от
цитираните общи условия от 2016 г. е посочено, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2
в 45-дневен срок след изричане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32,
ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.
33, ал. 4, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2. В чл. 33, ал. 5 е записано, че при неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. С оглед гореизложеното, с приемането
на общите условия от 2016 г. за „Топлофикация София” ЕАД е отпаднало
задължението да публикува на електронната си страница фактури, като
условие за поставяне на потребителите в забава. В хода на производството не
е изслушана съдебно – счетоводна експертиза по отношение на
претендираната от ищеца лихва за забава. Размерът на вземането на ищеца за
обезщетение за забава върху главницата за доставена топлинна енергия,
определен от съда по реда на чл. 162 ГПК за периода на забавата от
5
15.09.2017 г. до 08.11.2019 г., възлиза на 1037,53 лева. Доколкото ищцовото
дружество претендира вземане за обезщетение за забава върху цената на
доставената топлинна енергия в размер на 809,01 лева за посочения период,
искът по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен и
следва да бъде уважен.
Неоснователна е претенцията за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г. В общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София”
ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, приложими през процесния период, не са предвидени ред и начин за
заплащане на услугата дялово разпределение.
С оглед гореизложеното приложение намира нормата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД, според която, за да бъде поставен длъжникът в забава е необходимо
първо да бъде поканен от кредитора да изпълни задължението си. Пред
първоинстанционния съд ищецът не е ангажирал доказателства за
отправянето на покана до ответниците за заплащане на услугата за дялово
разпределение, поради което искът за обезщетение за забава върху тази сума
е изцяло неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да се присъди сумата от 19,89 лв. – сторени разноски
във въззивното производство по съразмерност.
Доколкото жалбоподателят е защитаван в настоящото производство от
юрисконсулт и на основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК, следва да му се
присъди сумата от 99,44 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 412,07 лв. – сторени разноски в исковото производство, съразмерно
с уважената част от исковете. На основание чл. 78, ал. 8 вр. с ал. 1 ГПК следва
да се присъди сумата от 99, 92 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство в исковото производство.
На ищеца следва да се присъди сумата от 112,30 лв. – разноски в
заповедното производство, както и сумата от 49,96 лв. – юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в заповедното
производство.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за сумата от 809,01 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017
г. до 08.11.2019 г., като искът следва да се уважи. В останалата част
решението следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20032125 от 26.04.2022 г., постановено по гр. д.
№ 48810/2020 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения по реда на чл. 422 ГПК от „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****” №
23Б срещу М. А. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за
6
установено, че М. А. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********,
дължат на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 809,01
(осемстотин и девет лева и една стотинка) лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия за
периода от 15.09.2017г. до 08.11.2019 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска предявен от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„****” № 23Б, срещу М. А. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********,
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. А. М., ЕГН
********** и М. С. М., ЕГН **********, дължат при условията на разделна
отговорност на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, сумата от 809,01
(осемстотин и девет лева и една стотинка) лв., представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна
енергия за периода от 15.09.2017г. до 08.11.2019 г., при следните квоти: ½ от
М. А. М., ЕГН ********** и ½ от М. С. М., ЕГН **********, за която сума е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
28.11.2019 г. по ч. гр. д. № 66107/2019 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20032125 от 26.04.2022 г., постановено
по гр. д. № 48810/2020 г. по описа на СРС, ГО, 168 състав, в останалата
обжалвана част, с която е отхвърлен искът с правна квалификация чл. 422, ал.
1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
**** срещу М. А. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН ********** за
признаване за установено, че ответниците дължат сума в размер на 4,56 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2016 г. до
08.11.2019 г.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН ********** и М. С. М., ЕГН **********, да
заплатят в полза на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „****” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 19,89 (деветнадесет лева и осемдесет и девет стотинки) лв.,
представляваща сторени разноски във въззивното производство по
съразмерност, да заплати сумата от 99,44 (деветдесет и девеъ лева и
четиридесет и четири стотинки) лв., на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство във въззивното производство, сумата от още 73,77
(седемдесет и три лева и седемдесет и седем стотинки) лв., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, представляваща сторени разноски в исковото
производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете, сумата от още 23,36 (двадесет и три лева и
тридесет и шест стотинки) лв., на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
представляваща разноски в заповедното производство, в това число и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението като необжалвано е влязло в сила в частта, с която са
уважени предявените искове, както следва: искът сумата от 4785,08 лв. –
главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2016 г. – м. 04.2018 г.; искът за сумата от 21,58 лв. – главница
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м. 10.2016 г. – м.
04.2018 г.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на
страната на ищеца: „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ул.
„проф. ****.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
7
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8