№ 16
гр. Гълъбово, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и
трети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Мариана Пенева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20215550200082 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно Постановление с № 447а-39 от 03.02.2021г. на С.П.Б.
Началник РУ на МВР - Гълъбово, с което на Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, за нарушение по
чл.87, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
В жалбата си жалбоподателят моли обжалваното НП да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно. В с.з. не се явява чрез пълномощник изразява становище,
че НП е незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО-Гълъбово, не е изпратила представител и
не е взела становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя, посочени в жалбата и след като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства съобразно изискванията на
Закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Д. ИВ. Д. с ЕГН ********** е притежател на Разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, валидно до
1
23.02.2021г. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на
срока на разрешението, лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях следва да подаде заявление за
подновяването му. Видно от приложения по делото заверен препис от заявление за
подновяване на разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за тях, същото е подадено на 28.01.2021г.
На 28.01.2021г. К. К. М.., мл. ПИ "КОС" при РУ на МВР Гълъбово, съставя на
жалбоподателя Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, АУАН с бл. № 635188 за това, че на
28.01.2021г. около 13,10 часа в гр. Гълъбово, в сградата на РУ – Гълъбово, находяща се на
ул. "Г.Бенковски" № 13a, Д.Д., се явил, за да подаде заявление за подновяване на срока на
разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях
/ РНУСОБ/, валидно до 23.02.2021г. При подаване на заявлението се установило, че лицето
не е спазило срока – в едномесечен срок преди изтичане на разрешителното да подаде
Заявление по образец за подновяване на разрешението до Началника на РУ-Гълъбово, с
което е нарушил чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
Нарушителя отказал да подпише съставения му АУАН и отказът му е установен с
подписа на свидетел. В законоустановения срок били подадени възражения срещу АУАН.
Извършена е проверка по тях и същите не са уважени.
Въз основа на съставения АУАН, е издадено атакуваното Наказателно Постановление
с № 447а-39 от 03.02.2021г. на С.П.Б. Началник РУ на МВР - Гълъбово, с което за
нарушение на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ на основание чл. 212 от ЗОБВВПИ на Д. ИВ. Д. с
ЕГН ********** наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/
лева.
Препис от НП е връчено на Д.Д. на 28.04.2021г. На 05.05.2021г. Д.Д. е депозирал
жалба срещу него чрез административно наказващия орган до Районен съд – Гълъбово.
По доказателствата
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите, както и от приетите по делото писмени доказателства:
Наказателно постановление № 447а-39/03.02.2021г.; справка, рег. № 447р-1021/02.02.2021г.,
относно постъпило възражение против съставен АУАН сериен № АА 635188/28.01.2021 г.;
възражение против АУАН, заявление от Д. ИВ. Д. от 28.05.2021г.; декларация на основание
чл.76, ал.43, т.2 от ЗОБВВПИ от 28.01.2021г.; медицинско свидетелство № 537/28.01.2021 г.;
удостоверение № 158/28.01.2021 г.; удостоверение № 157/28.01.2021 г.; разписка №
0200012399916819/28.01.2021 г.; служебна бележка от ОД на МВР -. Стара Загора от
19.10.2018 г.; заповед № 8121з-595/26.05.2015г.;
В хода на съдебното следствие като свидетели по делото бяха разпитани
актосъставителят К. К. М. и свидетеля по акта ДР. Ж. Д. и СТ. ДР. К.. Показанията на
двамата служители на РУ – Гълъбово разкриват същата фактическа обстановка, описана в
АУАН и в обжалваното НП. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите
са логични, последователни и непротиворечиви – кореспондират едни с други и със
събраните писмени доказателства.
2
От правна страна
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При провеждане на административно – наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения: При съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не са налице
формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-
наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и
в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН. Както в съставения акт, така и в НП,
нарушението е описано с фактическите му признаци и обстоятелствата, при които е
извършено.
Досежно възражението на жалбоподателя /отразени във възраженията му срещу
АУАН и в жалбата му срещу НП/ и на неговият защитник - че на 22.01.2021г. Д.Д. се е явил
в сградата на РУ-Гълъбово да подаде заявление за подновяване на срока на разрешението за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, но служителят
от служба КОС не е бил на работното си място и при телефонно позвъняване също не е бил
открит, поради което срокът за подаване на заявлението е бил пропуснат, съдът не споделя
същите по следните съображения:
На първо място - разпоредбата на чл.87, ал. 1 от ЗОБВВПИ гласи: В едномесечен
срок преди изтичането на срока по чл. 84, ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение
и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях или разрешение по
чл.81а, подава писмено или по електронен път заявление по образец за подновяване на
разрешението до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР,
придружено от:
1. документите по чл. 79, 80, чл. 81, ал. 1, т. 4 и ал. 2, 3, 5 и 6 или чл. 81а, и
3
2. удостоверение за годност за употреба на огнестрелното оръжие;
3. документ от стрелбищен комплекс за проведени минимум веднъж за срока на
действащото разрешително учебни стрелби по програма, включваща не по-малко от 50 броя
боеприпаси за всяко от огнестрелните оръжия по чл. 6, ал. 3, т. 1, вписани в разрешителното.
В случай, че жалбоподателят Д.Д. на 22.01.2021г. е искал да подаде заявление до
началника на РУ – Гълъбово, то е можело безпрепятствено за стори това /включително и по
електронен път/ без да е необходимо да издирва служител от служба КОС. Самият
жалбоподател твърди в жалбата си че при посещенията си на 22.01.2021г. в РУ-Гълъбово е
разговарял с дежурния, който му е казал да се обади на служителят от КОС на телефон 228.
Не е ясно кое е възпрепятствало подаването на заявление до Началника на РУ – Гълъбово и
защо му е бил нужен служителят от КОС. чл.87, ал. 1 от ЗОБВВПИ не въвежда изискване
заявлението да се подава чрез него.
На следващо място, следва да се отбележи, че версията на жалбоподателя Д.Д.
лансирана от него в жалбата му и поддържана в с.з. от защитника му – че поради
неоткриване на служителя от служба КОС поради отсъствието му от работа на 22.01.2021г.
са довели до неспазване на срока не се споделя от съда. Същата не отговаря на истината.
Това е така, защото, видно от пресдставените по делото доказателства - декларация на
основание чл.76, ал.43, т.2 от ЗОБВВПИ от 28.01.2021г.; медицинско свидетелство №
537/28.01.2021 г.; удостоверение № 158/28.01.2021 г.; удостоверение № 157/28.01.2021 г.;
разписка № 0200012399916819/28.01.2021г. са издадени на 28.01.2021г. На 22.01.2021г. Д.Д.
не е разполагал с изискуемите от чл.87, ал.1 от ЗОБВВПИ документи, съпътстващи
заявлението, за да ги подаде. Т.е. той се е снабдил с тях чак на 28.01.2021г. след настъпване
на едномесечния срок преди изтичане на срока на разрешение за съхранение, носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях – валидно до 23.02.2021г.
Разпоредбата на чл.87, ал. 1 от ЗОБВВПИ е диспозитивна, тя не създава задължение
за лицата, притежаващи разрешително за оръжие, да удължат срока на валидност на същото,
доколкото това е тяхно субективно право. Същевременно обаче, след като даден субект вече
е решил да упражни въпросното си право, той е длъжен да съобрази изискванията за това,
вкл. и определения от закона срок. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че
подаването на заявление за подновяване след изтичането на срока по чл. 87, ал. 1 от
ЗОБВВПИ осъществява нарушението, обявено за наказуемо по административен ред с
общата разпоредба на чл. 212 от ЗОБВВПИ.
В конкретния случай става ясно, че на жалбоподателя било издадено разрешение за
съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях със срок на
валидност до 23.02.2021г. Следователно, съобразно цитираната по-горе разпоредба, Т. е бил
длъжен да подаде заявление за продължаване на срока на разрешението най-късно месец
преди изтичането на този срок, т.е. до 23.01.2021г. Като не го е сторил, той не е изпълнил
задължението, вменено му с разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
В случая не е налице и „маловажност” по чл. 28 ЗАНН на нарушението и съдът
намира, че административно наказващият орган правилно не е приложил този институт. За
4
да е „маловажен” един случай, същият следва да се отграничава от обикновените случаи на
нарушения от същия вид, каквито процесното нарушение, безпорно, не е. Без наличие на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителни по своята
същност такива, нарушението не представлява такова с по-ниска от степента на обществена
опасност. В настоящия случай не са налице нито многобройни нито изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
С оглед на изложеното, съдът счита, че жалбата е неоснователна, издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР - Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в
размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото
е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а
единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление с № 447а-39 от 03.02.2021г. на С.П.Б.
Началник РУ на МВР - Гълъбово, с което на Д. ИВ. Д. с ЕГН **********, за нарушение по
чл.87, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите
изделия /ЗОБВВПИ/, на основание чл.212 от ЗОБВВПИ е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Д. ИВ. Д. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението
пред Aдминистративен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5
6