Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 331

05.05.2023 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                                   2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Евгения Стефанова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №1163 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Заместник-началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) – София, подадена чрез процесуален представител, против Решение №267/29.09.2022 г., постановено по АНД №745/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно и незаконосъобразно, и издадено при неспазване на съдопроизводствените правила. Решението било неправилно, тъй като АУАН съдържал всички изискуеми реквизити, посочени в чл.42, ал.1 от ЗАНН. Мотивът на съда, че не били посочени отделно датата на извършване на нарушението и датата на установяването му, не бил правилен, видно от съдържанието на самия акт. На следващо място се сочи, че решението на съда не било мотивирано – съдът следвало да разгледа АУАН №Х-13/06.06.2022 г. и издаденото въз основа на него Наказателно постановление №Х-13-ДНСК-114/05.07.2022 г. както от правна, така и от фактическа страна, отделно от това следвало да обсъди и мотивите, изложени в жалбата, подадена против наказателното постановление, което очевидно не било сторено. Поради това се твърди, че в решението на първоинстанционния съд липсвали мотиви, въз основа на които наказателното постановление било отменено. По изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд и постановяване на ново, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, „Кима Консулт“ ЕООД, гр.П., чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че касационната жалба е неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното Решение №267/29.09.2022 г., постановено по АНД №745/2022 г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление №Х-13-ДНСК-114/05.07.2022 г., издадено от Заместник-началника на ДНСК гр.София, с което на „Кима Консулт“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушение на чл.158, ал.2, изр. първо от Закон за устройство на територията (ЗУТ) и на основание чл.237, ал.1, т.22 от ЗУТ, във връзка с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, и е осъдил ДНСК, гр.София, да заплати на „Кима консулт“ ЕООД, сумата в размер на 300 лева, представляваща възнаграждение за упълномощен по делото адвокат.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че съставеният АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т.3 на цитираната норма – да се впишат датата и мястото на извършване на нарушението, влияещо от своя страна своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. Конкретно по отношение на датата на нарушението съдът е отбелязал, че датата на неговото извършване, респ. довършване, и датата на установяването му, макар да било възможно да съвпадат, се различавали една от друга по своята същност, и за тези различия следвало да се държи сметка както от актосъставителя, така и от съда. Твърдения в тази насока било необходимо да се съдържат винаги и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл.42, т.3, респ. чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. В случая в съставения АУАН изрично било посочено, че нарушението е прието за извършено на 30.05.2022 г., но в същото време  било конкретизирано, че тези твърдения за нарушаване на 7-дневния срок са обвързани с датата на заверяване на заповедната книга, станало  на 12.05.2022 г. С това се създавало впечатление, че формално изискването за съдържание на акта относно този реквизит било изпълнено с посочване  конкретна дата, но не и изискването за ясно, пълно и логически последователно описание на нарушението. Обвързвайки началния момент на срока със заверяване на заповедната книга – 12.05.2022 г., посочвайки неговата продължителност – 7 дни, актосъставителят повдигнал административнонаказателно обвинение в отклонение с така възприетото от самия него, и по този начин допуснал вътрешно несъответствие и логическа непоследователност в твърденията, водещи до невъзможност привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере фактите, свързани с обективните признаци от състава на нарушение. Това характеризирало процесуалното нарушение като съществено, съставляващо основание за отмяна на наказателното постановление, доколкото изложеното в съставения АУАН било изцяло възпроизведено в него и допуснатото несъответствие в твърденията относно датата на извършване на нарушението и твърденията в какво се изразява не било отстранено. Изложеното съставлявало самостоятелно основание за отмяна на санкционния акт на процесуално основание, но за пълнота съдът е отбелязал, че твърденията за дата на извършване на нарушението на дата 30.05.2022 г. водели и до необоснованост на изводите на наказващия орган относно този съставомерен признак.

Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Изводите на районния съд за отмяна на наказателното постановление са правилни и обосновани, същите не противоречат на събраните по делото доказателства.

Изцяло се споделя извода на районния съд, че в хода на административнонаказателната процедура са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи незаконосъобразност на наказателното постановление.

В АУАН №Х-13 от 06.06.2022 г. е посочено, че същият е съставен срещу „Кима Консулт“ ЕООД, гр.П., който във функциите си на лице, упражняващо строителен надзор на строеж: „Кабел средно напрежение 20 kV от съществуващ ТП „Пролет“ в ПИ 65677.701.6185 до съществуваща РУ в ПИ 65677.701.6661, кв.129 по КК на гр.Свиленград“, е обявил заверена на 12.05.2022 г. заповедна книга на строежа №63А/12.05.2022 г. извън законоустановения 7 дневен срок, с уведомление с вх.№71-00-839/30.05.2022 г. в РДНСК – Хасково, постъпило по електронната поща. Посочено, че с горното е нарушен чл.158, ал.2 от ЗУТ, като е записано, че нарушението е извършено на 30.05.2022 г. в РДНСК Хасково и е установено със съставен Констативен протокол №168/30.05.2022 г.

В издаденото въз основа на така съставения АУАН наказателно постановление също е посочено, че нарушението е извършено на 30.05.2022 г. в РДНСК Хасково и е установено със съставен Констативен протокол №168/30.05.2022 г.

Безспорно е налице установеното от районния съд съществено процесуално нарушение, доколкото от една страна, при описание на нарушението в АУАН и в НП изрично се сочи, че се касае за нарушаване на 7-дневния срок, регламентиран в чл.158, ал.2 от ЗУТ,  обвързан с датата на заверяване на заповедната книга – 12.05.2022 г., а в същото време се сочи, че нарушението е извършено на 30.05.2022 г. С това противоречие  актосъставителят е повдигнал административнонаказателно обвинение в отклонение с  възприетото от самия него, като по този начин е допуснал вътрешно несъответствие и логическа непоследователност в твърденията, водещи до невъзможност привлеченото към административнонаказателна отговорност лице да разбере фактите, свързани с обективните признаци от състава на нарушение.

С оглед гарантиране правото на защита на санкционираното лице, както и за обезпечаване преценката на съда по същество в рамките на осъществения контрол за законосъобразност, датата на извършване на нарушението следва не само да се сочи безпротиворечиво в АУАН и в НП, но и да е правилно определена от наказващия орган. Коректното посочване на същата в АУАН, съответно в НП, е обстоятелство,  чрез което се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неяснота относно този реквизит не може да бъде отстранена в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на наказаното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административноправен ред.  

Така допуснатото нарушение е достатъчно, за да бъде отменено наказателното постановление, без да е необходимо да се разглежда по същество изпълнението на останалите материални и процесуални изисквания за ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето. 

Касационните доводи не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателна с оглед чл.63д, ал.1 от ЗАНН е претенцията на ответника за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от касатора, в размер на 400 лв. – възнаграждение на един адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие №24990 от 31.03.2023 г., с доказателства за заплащането му.    

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №267/29.09.2022 г., постановено по АНД №745/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК) – София да заплати на „Кима консулт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.П., ул.„Ф. М.“ №**, ет.*, разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.

Решението е окончателно.

    

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                    2.