Определение по дело №612/2019 на Софийски окръжен съд

                                   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    гр. София, 13.09.2019 г.

 

 СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, първи въззивен състав, в закрито заседание на тринадесети септември през  през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:          ДОРА МИХАЙЛОВА

              НИКОЛАЙ ВАСИЛЕВ

 

 като разгледа докладваното от съдията Михайлова ч. гр. дело № 612 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279, вр. чл. 402, ал. 2 ГПК.

 Образувано е по частна жалба на "А.И." ЕООД срещу определение от 07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 30/2016 г. по описа на РС – гр. Самоков, с което е отменено допуснатото с определение от 15.03.2016 г. по същото дело обезпечение на предявения с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск, като е постановено вдигане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор № 15285.13.561, находящ се в с. Г., м. „Будачица“, Софийска област, с площ 1 503 кв. м., с номер по предходен план 021390, заедно с построените в имота сгради, а именно: два броя хижа заслон – бунгала, всяко от тях със застроена площ 30 кв. м.; хижа заслон – бунгало със застроена площ 7 кв. м. и хижа заслон – бунгало със застроена площ 8 кв. метра.

Жалбоподателят твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно. Излага доводи, че ищците не били заинтересована страна по смисъла на чл. 402 ГПК, че първоначално допуснатото обезпечение било ненужно, след като исковата молба по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК била вписана, че решението на окръжния съд, с което искът е уважен, било нищожно. Поради изложеното моли съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното определение и да отхвърли молбата на ищците да отмяна на допуснатото обезпечение.

 Насрещната страна по частната жалба – И.Т.Г. и Б.Х.Т. – не изразяват становище.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите в частната жалба, намира за установено следното.

 Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районен съд – гр. Самоков е бил сезиран с предявен от И.Т.Г. и Б.Х.Т. против „А.И.” ООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 04.09.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот в м. „Будачица” в землището на с. Г., представляващ поземлен имот с идентификатор № 15285.13.561, с площ 1 503 кв. м., с номер по предходен план 021390, заедно с построените в имота сгради, а именно: два броя хижа заслон – бунгала, всяко от тях със застроена площ 30 кв. м.; хижа заслон – бунгало със застроена по 7 кв. м. и хижа заслон – бунгало със застроена площ 7 кв. метра. Независимо, че исковата молба е била вписана, с определение от 15.03.2016 г., постановено по гр. д. № 30/2016 г. по описа на РС – гр. Самоков, съдът е допуснал обезпечение на предявения иск чрез налагане на възбрана върху имота, предмет на предварителния договор.

С влязло в сила на 13.02.2019 г. решение, постановено по в. гр. д. № 466/2017 г. по описа на СОС, е било отменено решение № 23 от 10.03.2017 г., постановено по гр. д. № 30/2016 г. на Самоковски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от И.Т.Г. и Б.Х.Т. против „А.И.” ООД иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 04.09.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот в м. „Будачица” в землището на с. Говедарци, представляващ поземлен имот с идентификатор № 15285.13.561, с площ 1 503 кв. м., с номер по предходен план 021390, заедно с построените в имота сгради, а именно: два броя хижа заслон – бунгала, всяко от тях със застроена площ 30 кв.м.; хижа заслон – бунгало със застроена по 7 кв.м. и хижа заслон – бунгало със застроена площ 7 кв. м, и вместо за окончателен на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен  предварителен договор от 04.09.2013 г. за покупко-продажба на недвижим имот, находящ в землището на с. Г., м. „Будачица”, представляващ поземлен имот с идентификатор № 15285.13.561 по кадастралната карта на с. Г., одобрена със заповед № РД-18-12/19.02.2008 г. на ИД на АГКК, с площ 1 503 кв. м., съставляващ имот № 021390 по картата на землището, заедно с построените в имота сгради, а именно: два броя хижа заслон – бунгала, всяко от тях със застроена площ 30 кв. м.; хижа заслон – бунгало със застроена по 7 кв. м. и хижа заслон – бунгало със застроена площ 7 кв. м, за цена от 7000 лева. С въззивното решение е оставена без уважение жалбата на „А.И.” ООД срещу решение № 23 от 10.03.2017 г., постановено по гр. д. № 30/2016 г. на Самоковски районен съд, в частта му, в която „А.И.” ООД е осъдено да заплати на И.Т.Г. и Б.Х.Т. сумата 960 лева за разноски по делото. С това решение на окръжния съд „А.И.” ООД е осъдено да заплати на И.Т.Г. и Б.Х.Т. сумата 740 лева за разноски във въззивното производство, а И.Т.Г. и Б.Х.Т. са осъдени да заплатят по сметка на Софийски окръжен съд сумата 121. 50 лева, представляваща дължима нотариална такса съгласно чл. 8 от Тарифата за нотариалните такси към ЗННД, както и по сметка  на Община Самоков сумата 210 лева, представляваща дължимия на местен данък за придобиване на недвижим имот по възмезден начин. Въззивният съд е постановил да се впише възбрана върху гореописания недвижим имот до изплащане на нотариалната такса в размер 121. 50 лв. в полза на Софийски окръжен съд и дължимия местен данък за придобиване на недвижим имот по възмезден начин в размер 210 лв. в полза на Община Самоков. Разпоредено е да не се издава препис от решението докато ищците И.Т.Г. и Б.Х.Т. не докажат, че са внесени горепосочените нотариална такса и местен данък,  както и че всички данъци и такси за имота са платени.

С молба от 25.04.2019 г. ищците И.Т.Г. и Б.Х.Т. са поискали от районния съд отмяна на допуснатото обезпечение и вдигане на наложената възбрана.

С обжалваното в настоящото производство определение от 07.05.2019 г. съдът е уважил молбата, отменил е допуснатото обезпечение и е постановил вдигане на наложената върху процесния имот възбрана.

При тези факти въззивният съд намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 402, ал. 2, пр. І от ГПК. Лицето, по чието искане е допуснато обезпечението, се отказва от последното. Ищецът е господар на обезпечителната мярка. След като ищците заявяват, че желаят отмяна на обезпечението, а и предвид факта, че искът е уважен с влязло в сила съдебно решение, то несъмнено е, че причината, поради която е допуснато обезпечението, е престанала да съществува и наложената обезпечителна мярка следва да се вдигне.

Всички изложени в частната жалба доводи са по съществото на правния спор между страните, който вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение, поради което не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение от 07.05.2019 г., постановено по гр. дело № 30/2016 г. по описа на РС – гр. Самоков, с което е отменено допуснатото с определение от 15.03.2016 г. по същото дело обезпечение на предявения с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД иск, като е постановено вдигане на възбрана върху поземлен имот с идентификатор № 15285.13.561, находящ се в с. Г., м. „Будачица“, Софийска област, с площ 1 503 кв. м., с номер по предходен план 021390, заедно с построените в имота сгради, а именно: два броя хижа заслон – бунгала, всяко от тях със застроена площ 30 кв. м.; хижа заслон – бунгало със застроена площ 7 кв. м. и хижа заслон – бунгало със застроена площ 8 кв. метра.

Определението е окончателно.

                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: