№ 203
гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20241000502254 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 3016 от 20.05.2024 г., постановено по гр.д. № 12651/2022 г.
от Софийски градски съд е признал за установено, на основание чл. 422, ал. 1
от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, че ответникът К. Д. И., ЕГН
********** дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК
*********:
- сумата от 49 247.11 лева, представляваща главница по Договор за
кредит от 05.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.06.2021 г.;
- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва,
считано от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;
- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение за забава върху
вноски с настъпил падеж, част от главницата, за периода от 20.04.2020 г. до
04.05.2021 г.;
- сумата от 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху
1
предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г.;
- сумата от 36.00 лева, представляваща разноски за уведомяване;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника К.
Д. И., ЕГН ********** да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, ЕИК *********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:
- сумата от 6 424.57 лева, представляваща деловодни разноски;
- сумата от 200 лева юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство;
- сумата от 1 114.88 лева разноски за заповедното производство.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника К. Д.
И., ЕГН **********, чрез особения представител, назначен от
първоинстанционния съд, с доводи за неправилност, поради необоснованост,
допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила.
Особеният представител оспорва процедурата по предсрочното
обявяване на кредита за изискуем и съответно дължимите суми от длъжника
за погасяване на предоставения кредит.
Моли въззивният съд да отмени решението и вместо това да отхвърли
предявените искове.
При условията на евентуалност моли да се приеме, че ответникът дължи
само размера на непогасени вноски с настъпил падеж.
Насрещната страна - „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК
********* е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК с който оспорва
основателността на жалбата и моли да се потвърди обжалваното решение.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски във въззивното
производство.
2
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна
страна срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален
ред.
При преценката за основателността на жалбата, съдът взе предвид
следното:
Ищецът - на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК
********* е предявил против К. Д. И., ЕГН **********, искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ, с които е
поискал да се признае за установено, че последния дължи Банката:
- сумата от 49 247.11 лева, представляваща главница по Договор за
кредит от 05.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.06.2021 г.;
- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва,
считано от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;
- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение за забава върху
вноски с настъпил падеж, част от главницата, за периода от 20.04.2020 г. до
04.05.2021 г.;
- сумата от 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г.;
- сумата от 36.00 лева, представляваща разноски за уведомяване;
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
05.06.2019 г. е сключил с К. Д. И., ЕГН ********** Договор за потребителски
кредит в размер на сумата от 52 250 лева, при лихва от 5.50 % за първите 12
месеца /чл. 4.1/, а след изтичането им, лихвата е сбор от променлив
референтен лихвен процент и надбавка от 5.370 пункта - чл. 4.2 от договора.
Страните са уговорили да се дължи обезщетение за забава – наказателна
3
лихва, в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница /чл. 4.5/, за
времето на забавата до окончателното заплащане на забавените задължения.
Кредитът е следвало да погаси на 120 месечни вноски, считано от
20.07.2019 г. до 20.06.2029 г.
Кредитът е реално предоставен на К. Д. И., ЕГН ********** на
06.06.2019 г., който 31.03.2020 г. е преустановил изпълнението на
задълженията.
Банката е осчетоводила задълженията и поискала от ЧСИ с район на
действие – Софийски градски съд да връчи писменото известие за
прекратяването на договора и за предсрочната изискуемост на кредита.
ЧСИ на 10.04.2021 г. е посетил адреса на длъжника, позвънил, но никой
не е отворил входната врата на апартамента, поради което залепил
уведомление по чл. 47 от ГПК на входната врата и оставил такова в
пощенската кутия.
ЧСИ на 17.04.2021 г. повторно посетил посочения от длъжника адрес в
договора, позвънил и входната врата отворил бащата на длъжника, който
заявил, че неговият син К. Д. И., ЕГН ********** не живее на адреса повече
от осем години, не знае актуалния му адрес и не поддържа контакт с него.
Бащата на длъжника не позволил на ЧСИ да залепи уведомление, поради
което последният оставил такова в пощенската кутия на адреса.
Банката на 25.06.2021 г. подала Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу К. Д. И., ЕГН **********.
Със заповед за изпълнение № 4587 от 07.07.2021 г., постановена по реда
на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 37209/2021 г. от Софийски районен съд
разпоредил на длъжника К. Д. И., ЕГН ********** да заплати на Банката:
- сума в размер на 49 247.11 лева, представляваща главница по Договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021 г.;
- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;
- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение, начислено от
20.04.2020 г. до 04.05.2021 г. върху редовно падежирала главница;
- сума в размер на 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до
4
24.06.2021 г.;
- сумата от 1 114.88 лева разноски в заповедното производство.
Издаден е изпълнителен лист в полза на банката, образувано е
изпълнително дело № 20218520400152 и ЧСИ е връчил на длъжника поканата
за доброволно изпълнение пo реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Софийски районен съд на 15.11.2022 г. уведомил Банката, че спира
изпълнението на заповедта за изпълнение срещу длъжника и указал да се
предяви иск против длъжника за установяване на вземането.
Ищецът поискал от съда да се признае за установено, че ответникът
дължи паричните суми, посочени в заповедта за изпълнение.
Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът К. Д. И., ЕГН **********, чрез назначения особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК подал отговор на исковата молба
/л. 87/, с която оспорил основателността на исковете и поискал да се
отхвърлят с доводи, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем по реда,
предвиден в договора, процесуалния закона и практиката на съдилищата. При
условията на евентуалност поискал исковете да се уважат в по - нисък размер.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на изложението
намира, че следва да се маркират основните правно значими факти.
От доказателствата по делото се установява, че на 05.06.2019 г. „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД, ЕИК ********* с правоприемник „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК ********* и К. Д. И., ЕГН ********** са
сключили Договор за потребителски кредит в размер на сумата от 52 250 лева,
при лихва от 5.50 % за първите 12 месеца /чл. 4.1/, а след изтичането им,
5
лихвата е сбор от променлив референтен лихвен процент и надбавка от 5.370
пункта (чл. 4.2 от договора - 14.
Страните са уговорили да се дължи обезщетение за забава – наказателна
лихва, в размер на 10 пункта годишно върху забавената главница /чл. 4.5 от
договора/ за времето на забавата до окончателното заплащане на забавените
задължения.
Кредитът е следвало да се погаси на 120 месечни вноски, считано от
20.07.2019 г. до 20.06.2029 г. – чл. 5.2.
Длъжникът е посочил своя адрес – гр.- ***, ж.к. „***“, бл. *, вх. „*“, ет.
*, ап. *, като в чл. 11.8.1. от Договора изрично е декларирал, че този адрес е
пълен и точен, че на него обичайно пребивава, получава кореспонденцията си
и се задължава да уведоми Банката за всяка промяна в адреса за уведомяване
или за евентуална възможност да осигури ефективно и надлежно получаване
на кореспонденция на посочения адрес в срок не по –дълъг от 7 дни, считано
от промяната на адреса.
Кредитът е реално предоставен на К. Д. И., ЕГН ********** на
06.06.2019 г., който на 31.03.2020 г. преустановил изпълнението на
задълженията.
Банката осчетоводила задълженията и поискала от ЧСИ с район на
действие – Софийски градски съд да връчи писменото известие за
прекратяването на договора и за предсрочната изискуемост на кредита.
ЧСИ на 10.04.2021 г. посетил адреса на длъжника, позвънил, но никой не
е отворил входната врата на апартамента, поради което залепил уведомление
по чл. 47 от ГПК на входната врата и е оставил такова в пощенската кутия.
ЧСИ на 17.04.2021 г. в 17:50 часа повторно посетил посочения от
6
длъжника адрес в договора, позвънил и входната врата, която отворил бащата
на длъжника, който заявил, че неговият син К. Д. И., ЕГН **********.
Бащата заявил, че синът му не живее на адреса повече от осем години,
че не е знае актуалния му адрес и не поддържа контакт с него.
Бащата на длъжника не позволил на ЧСИ да залепи уведомление на
вратата, поради което последният оставил такова в пощенската кутия на
адреса.
ЧСИ извършил:
- проверка в ЕСГРАОН, която потвърдила, че постоянният и настоящ
адрес на длъжника е същия, който е посочен в Договора за кредит;
- извършил проверка в НАП за адреса на местоработата на длъжника и
установил регистриран трудов договор с ЕООД. Посетил адреса на
работодателя, на който не намерил пощенска кутия, табела и звънец. Живеещи
на адреса уведомил ЧСИ, че собственикът и управителят на ЕООД отдавна не
живее на адреса и не са го виждали да идва, както и че безуспешно е бил
търсен от други лица;
- извършил проверка в Търговския регистър и не установил длъжника да
е вписан като едноличен търговец или съдружник в търговски дружества;
ЧСИ за своята дейност изготвил Протокол за обстоятелства по връчване
на книжа - л. 29.
Банката на 25.06.2021 г. подала Заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение срещу К. Д. И., ЕГН ********** - л. 66.
Със заповед за изпълнение № 4587 от 07.07.2021 г., постановено по реда
на чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 37209/2021 г. от Софийски районен съд
разпоредил длъжника К. Д. И., ЕГН ********** да заплати на Банката:
- сума в размер на 49 247.11 лева, представляваща главница по Договора
за потребителски кредит, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021 г.;
- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва, за
периода от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;
- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение, начислено от
7
20.04.2020 г. до 04.05.2021 г. върху редовно падежирала главница;
- сума в размер на 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до
24.06.2021 г.;
- сумата от 1 114.88 лева разноски в заповедното производство.
Издаден е изпълнителен лист в полза на банката, образувано е
изпълнително дело № 20218520400152 и ЧСИ връчил на длъжника поканата
за доброволно изпълнение пo реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – съобщението на л.
71.
Софийски районен съд на 15.11.2022 г. уведомил Банката, че на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК спира изпълнението на заповедта за
изпълнение срещу длъжника и указал да се предяви иск против длъжника за
установяване на вземането – разпореждането на л. 72.
Исковата молба е подадена в срок.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице, извършило
счетоводна експертиза /л. 109/, която е установила само 7 погасени анюитетни
вноски с настъпил падеж.
Заключението е потвърдило размер на претендираните от ищеца
главница, възнаградителна лихва, наказателна лихва и разноски.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан подадената жалба от
ответника, чрез особения представител.
Предмет на производството са:
8
Главен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 от
ТЗ, имащ за предмет да се установи задължение за заплащане на главницата, в
размер на сумата от 49 247.11 лева, представляваща главница по Договор за
кредит от 05.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.06.2021 г.
Акцесорни искове по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 от ТЗ,
имащи за предмет да се установи задължение за заплащане на:
- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва,
считано от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;
- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение за забава върху
вноски с настъпил падеж, част от главницата, за периода от 20.04.2020 г. до
04.05.2021 г.;
- сумата от 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г.;
- сумата от 36.00 лева, представляваща разноски за уведомяване;
Съгласно разпоредбата на чл. 430 от ТЗ с договора за банков кредит
банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел
при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата
съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП /ал. 1 – 4/, неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от
договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него
– ал. 4. Обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не
9
изключва обявяването на останалата част от договора за нищожна.
Съгласно разпоредбата на чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка - т. 5.
Настоящият въззивен състав, съобразно посочените разпоредби и
практиката на ВКС не намира клаузи от процесния договор, които да са
неравноправни и да се обявят за нищожни.
Исковете са допустими, а разгледани по същество:
Главният иск, имащ за предмет установяване на задължение за
заплащане на неиздължената главница по Договора, обявен за предсрочно
изискуем е допустим и основателен.
Това е така, защото събраните по делото доказателства установяват
наличието на договор за кредит, сключен в предписаната от чл. 430, ал. 3 от
ТЗ писмена форма за действителност.
Налице са били условията за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем.
Не са налице неравноправни клаузи в съдържанието на процесния
договор.
Предявеният иск е основателен в пълния предявен размер.
По акцесорните искове:
Искът за установяване на задължение за заплащане на сумата от 2 887.24
лева, представляваща възнаградителна лихва, считано от 20.03.2020 г. до
04.05.2021 г. е основателен в пълния предявен размер.
10
Искът за установяване на задължение за заплащане на сумата от 478.53
лева, представляваща обезщетение за забава върху падежиралите вноски, част
от главницата, за периода от 20.04.2020 г. до 04.05.2021 г. е основателен в
пълния предявен размер.
Искът за установяване на задължение за заплащане на сумата от 632.91
лева, представляваща обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата
главница, за периода от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г. е основателен в пълния
предявен размер.
Искът за установяване на задължение за заплащане на сумата от 36.00
лева, представляваща разноски за уведомяване е основателен в посочения
размер.
С оглед на изложеното въззивна жалба, подадена от ответника, чрез
назначения особен представител е неоснователна, поради което следва да се
потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд.
По разноските:
С оглед изхода на спора и неоснователността на въззивната жалба,
подадена от ответника, последният следва да заплати на ищеца направените
във въззивното производство деловодни разноски за заплащане на
възнаграждение на особения представител, в размер на сумата от 2 500 лева и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на сумата от 300 лева.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3016 от 20.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 12651/2022 г. от Софийски градски съд, с което е признал за
установено, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 от
11
ТЗ, че К. Д. И., ЕГН ********** дължи на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, ЕИК *********, като правоприемник на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД, ЕИК *********:
- сумата от 49 247.11 лева, представляваща главница по Договор за
кредит от 05.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 25.06.2021 г.;
- сумата от 2 887.24 лева, представляваща възнаградителна лихва,
считано от 20.03.2020 г. до 04.05.2021 г.;
- сумата от 478.53 лева, представляваща обезщетение за забава върху
вноски с настъпил падеж, част от главницата, за периода от 20.04.2020 г. до
04.05.2021 г.;
- сумата от 632.91 лева, представляваща обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница, за периода от 05.05.2021 г. до 24.06.2021 г.;
- сумата от 36.00 лева, представляваща разноски за уведомяване;
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3016 от 20.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 12651/2022 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
ОСЪЖДА ответника К. Д. И., ЕГН ********** да заплати на
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, като
правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК:
- сумата от 2 500 лева, представляваща деловодни разноски за
възнаграждение на особения представител за въззивното производство;
- сумата от 300 лева юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство;
Решението може да се обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
12
Членове:
1._______________________
2._______________________
13