РЕШЕНИЕ
№.............
21.10.2020 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, на 14.09.2020
година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР
БИШУРОВ
Секретар: И. Ч., като разгледа
докладваното от съдия Бишуров АНД № 1000 по описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда с чл.59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на
МБАЛ „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано от изп. директор д-р Ц.С. против НП № 13-676-12 от
09.04.2020 година на изп. директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което
на основание чл.229 ал.3 от Закона за
здравето /ЗЗ/, във вр. с чл.29, т.1 от Наредба за осъществяване на правото на
достъп до медицинска помощ, приета с МПС № 119/22.05.2006г. /НОПДМП/, във вр. с
чл.81 ал.3 от ЗЗ е наложена имуществена санкция в размер на 1250 лв. /хиляда
двеста и петдесет лева/.
Релевираните в жалбата
оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Алтернативно се иска изменение на НП и
намаляване размера на санкцията до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание
жалбоподателят изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
съображения за нейната основателност.
За АНО се явява
процесуален представител, който оспорва жалбата и излага съображения за нейната
неоснователност. Иска потвърждаване на НП и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъди доводите на
страните и при съобразяване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството МБАЛ „Х.“ АД е санкционирано, след като по силата на Заповед № ИАМН-РД 13-676/28.10.2019 г., изменена със Заповед № ИАМН-РД
13-748/27.11.2019 г. на изпълнителния директор на ИА „МН“, комисия от агенцията
извършила проверка на лечебното заведение, находящо се в гр. Пазарджик, ул.
„Свети Иван Рилски“ № 3.
В хода на проверката било установено следното:
От съдържанието на История на бременността и раждането
/ИБР/ № 3058/423 на пациентката Н.И.а
Т., станало ясно, че тя била хоспитализирана
на 16.05.2019 г. по КП № 005 „Раждане“ и изписана на 21.05.2019 г. Било видно,
че за пациентката имало попълнено „Заявление за избор на лекар/екип от
медицински специалисти“ на 16.05.2019 г., като заявила, че предпочита извършването на „Спешно
цезарово сечение“ да бъде осъществено от д-р П.В.С..
В ИБР на пациентката, направлението за хоспитализация и епикризата,
д-р С. е посочен, като лекуващ лекар на пациентката, като е подписал издадената
епикриза.
От Оперативен протокол № 68/16.05.2019 г. към ИЗ № №
3058/423 от 16.05.2019 г. е видно, че екип в състав: Оператор-ръководител на
екипа - д-р С.; асистент - д-р Ч.;
анестезиолог - д-р П., под ендотрахеална анестезия е направено „Sectio caesarea“.
За избора според заявлението пациентката е заплатила на
лечебното заведение сумата от 490.00 лв., видно от приложени Приходен касов
ордер №**********/18.05.2019 г., и справка от счетоводния отдел, издадени от
МБАЛ „Х.” АД. В ценоразписа на лечебното заведение сумата от 490.00 лв. е
посочена като цена за избор на лекар.
Лечебното заведение не е представило фискален бон за
извършеното плащане, поради което е изготвен констативен протокол за липси от дата
21.11.2019 г., подписан от изпълнителния директор на МБАЛ “Х.” АД и членовете
на проверяващия екип.
Избраният лекар в екипа д-р С., видно от първа страница
на ИБР, направлението за хоспитализация и епикризата, се явява и лекуващ лекар
на пациентката, т.е. той е наблюдавал пациентката за цялото време на престоя й
в лечебното заведение. При това положение фигурата на лекуващ лекар и избран
лекар съвпадат. Същевременно обаче лечебното заведение е приело плащането за
избор на лекар от пациентката, въпреки забраната за приемане на извършения
избор, а именно забраната по чл. 29, т.1 от Наредбата за осъществяване правото
на достъп до медицинска помощ /Наредбата/. В конкретния случай, когато
пациентката е попълнила заявлението за избор на лекар/екип, лечебното заведение
е следвало да откаже въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за
него, тъй като същият противоречи на чл.29, т. 1 от Наредбата, т.е. избора на
лекар е бил неправомерен.
Попълненото заявление за избор на лекар/екип е неразделна
част от ИБР и представлява официален свидетелстващ документ издаден от МБАЛ „Х.”
АД гр. Пазарджик и на основание на което същото е придобило неоснователно сума
в размер на 490.00 лв. от пациентката.
С така установеното било прието, че МБАЛ „Х.” АД е
нарушило чл. 29, т. 1
от Наредбата, която правна норма разписва:
„Не се допуска извършването на избор на
лекар/екип: т.1. който да лекува и наблюдава пациента за цялото време на
престоя му в лечебното заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното
заведение лекуващ лекар на пациента“, във
връзка с чл. 81, ал.3 от ЗЗ, който гласи: „Условията и редът за
осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал.1 се
определя с наредба на Министерския съвет“.
Нарушението
е било извършено на 18.05.2019 г, т.е. на датата, на която пациентката
е заплатила с ПКО на болничното заведение за избор на лекар.
Нарушението
е установено на 21.11.2019 г. - датата на двустранно подписан
приемо-предавателен протокол, с който е предадена медицинската документация
отнасяща се до пациента. Нарушението е било извършено за първи път.
Във връзка с
констатираното нарушение против МБАЛ „Х.” АД бил съставен акт
за установяване на административно нарушение. Въз основа на акта било издадено
и атакуваното НП. То било изпратено по куриер и връчено на жалбоподателя на 14.05.2020година.
Жалбата против НП била подадена по куриер чрез АНО на 21.05.2020г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, с оглед на което
е процесуално допустима като подаден в срок и от лице, активнолегитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
доказателства: показанията на актосъставителя – св. Я.Н., св. П.С., както и от
писмените доказателства, приети по
делото.
Съдът кредитира
изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви
и взаимно се допълват.
При така
установеното съдът намира, че по същество жалбата е частично основателна.
В хода на
административнонаказателното производство по безспорен и категоричен начин се
доказа фактът на извършеното нарушение и авторството на същото в лицето на дружеството жалбоподател. Тук
веднага следва да се вметне, че по гореописаната фактическа обстановка спор
между страните по делото няма.
На следващо място
трябва да се каже, че Законът за здравето регулира обществените отношения,
свързани със здравеопазването. В глава III, раздел I са предвидени правила,
осигуряващи медицинско обслужване на граждани, като в чл. 81 от ЗЗ
е предвидено правото на всеки български гражданин на достъпна медицинска помощ
при условията и по реда на този закон
и на Закона за здравното
осигуряване, което се осъществява при прилагане на принципите на
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, равнопоставеност
при оказване на медицинската помощ, зачитане правата на пациента. В ал. 3 на
същата разпоредба е посочено, че условията и редът за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ се определят с наредба на Министерския съвет. Това е
НОПДМП, приета с ПМС № 119 от
22.05.2006 г. Въпросите, свързани с възможността за избор на
лекар/екип от пациента, приет за лечение в медицинско заведение за болнична
помощ, са уредени в чл. 25
– 29 НОПДМП,
като в чл.25 се посочва, че при хоспитализирането му пациентът може да поиска
да избере лекар или екип от медицински специалисти, за което попълва заявление
по образец, което задължително се подписва от пациента. Разпоредбата на чл. 26 НОПДМП
предвижда, че след разглеждане на заявлението избраният лекар, съответно
ръководителят на екипа, уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено
искането. В чл. 28 от Наредбата е посочена допустимостта на избор на лекар или
екип да бъде извършена за конкретна интервенция, манипулация или друга
специфична част от диагностично-лечебния процес, посочена от пациента. В чл. 29, т.1
от НОПДМП пък е разписано императивно, че не е допустимо
извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и наблюдава пациента за
цялото време на престоя му в лечебно заведение.
Горепосочените
правни норми са относими към настоящия казус, т.к. при хоспитализиране в
лечебното заведение на 16.05.2019г. гореспоменатата пациентка е приета по
спешност, а д-р С. й е бил определен за лекуващ лекар. След извършване на
прегледи е преценено, че на пациента е необхоД.да бъде направена операция – спешно
цезарово сечение, като според приложения по делото оперативен протокол е видно,
че операцията е извършена от д-р С.. В същото време, очевидно преди операцията,
пациентът е подал до ръководството на болничното заведение заявление за избор на лекар, в което е
отразил, че е избрал именно д-р С. да извърши медицинската интервенция. Въз
основа на това заявление и след неговото разглеждане пациентът е бил уведомен от избрания лекар,
че изборът му е разрешен и искането му ще бъде изпълнено. В последствие, на
18.05.2019г. пациентът е платил в касата на лечебното заведение сумата от 490
лева за избора на лекар.
Обстоятелството, че
същият лекар е бил лекуващ на пациента, определен при хоспитализирането му в
лечебното заведение и го е наблюдавал през цялото време на престоя му там е
установено от представените по делото копия от историята на бременност и
раждането и епикризата на този пациент. Това обстоятелство е било пречка д-р С.
да бъде избран по реда на чл. 25 НОПДМП,
защото по отношение на този лекар е била налице посочената в чл. 29, т. 1 от същата наредба забрана. Лекуващият лекар е
задължен да извърши всички налагащи се интервенции на пациента, без за това да
се дължи допълнителна такса. Възможността за избор на лекар/екип е предвидена в
полза на пациентите, които по своя преценка могат да поискат друг лекар от
същото лечебно заведение, извън определения като лекуващ, да извърши конкретна
интервенция, манипулация или друга специфична част от диагностично-лечебния
процес, посочена от пациента. Това е допълнителна възможност, за която
пациентът дължи определена от лечебното заведение такса, която следва да е в
рамките на посоченото в чл. 31 от НОПДМП.
Затова в конкретният случай д-р П.С., който е бил лекуващ лекар на този пациент
е следвало да го уведоми, че налагащата се операция ще бъде извършена от него,
без да е необхоД.пациентът да го избира и да заплаща за този избор.
Всички тези
обстоятелства са били известни за санкционираното дружество, което е следвало
да откаже въпросният избор и да не иска, респ. приема заплащане за него. Това корелира и на разписаното в чл.24а ал.6 от НОПДМП
в смисъл, че избор на лекар или екип от медицински специалисти може да се заяви
от пациента само след като той е запознат със служебно определените му по реда
на чл. 21, ал. 6
от Наредба № 49 от 2010 г. за основните изисквания, на които трябва
да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
болнична помощ и домовете за медико-социални грижи (обн., ДВ, бр. 83 от 2010
г.; изм. и доп., бр. 92 от 2010 г., бр. 53 от 2011 г.; Решение № 15323 на ВАС от
2011 г. по адм. д. № 14078 от 2010 г. – бр. 15 от 2012 г.; изм. и
доп., бр. 32 от 2012 г. и Решение № 16747 на ВАС от 2013 г. по адм. д. № 10023
от 2013 г. – бр. 37 от 2014 г.) лекуващ лекар, съответно медицински специалисти
за извършване на назначени оперативни или други интервенции или манипулации. Чл. 21, ал. 6
от Наредба № 49 от 2010 г. пък сочи, че При приема пациентът
получава информация за служебно определения му от началника на клиниката/отделението
лекуващ лекар, който води случая и лекува, наблюдава и организира необходимите
диагностични и лечебни дейности по отношение на пациента през цялото време на
престоя му в лечебното заведение, а след назначаване на оперативна или друга
интервенция или манипулация – за служебно определените му от лечебното
заведение един или повече медицински специалисти, които ще ги изпълнят.
Лекуващите лекари/медицинските специалисти за извършване на назначени
оперативни и други интервенции или манипулации при пациентите се определят
равнопоставено измежду всички медицински специалисти в съответната болнична
структура/болнично лечебно заведение. В конкретният казус няма данни дали
въобще и как пациентът е бил запознат със служебно определените му лекуващ
лекар, съответно медицински специалисти за извършване на назначени оперативни
или други интервенции или манипулации, но с голяма степен на вероятност би
могло да се заключи, че не е бил запознат. Основа за този извод дава фактът, че
ако пациентът е бил запознат при приема му, че негов лекуващ лекар ще бъде д-р С.,
то е било безпредметно след това същият този пациент да избира същият този
лекар за извършване на цезаровото сечение и да заплаща допълнителна такса за
това.
С оглед на всичко
казано до тук и щом е категорично установено, че дружеството е приело плащане от пациента и е удовлетворило направен от него
избор в нарушение на забраната по чл.29, т.1 от НОПДМП, то извършеното административно нарушение законосъобразно
е било санкционирано по нормата на чл.229, ал.3
от ЗЗ, която предвижда налагане на имуществена санкция за юридическо
лице, което наруши разпоредбите на този закон или
нормативните актове по прилагането му извън случаите по чл. 209 - чл. 228в. В
разглеждания случай става въпрос за нарушение на подзаконов нормативен акт –
НОПДМП, издадена въз основа на чл. 81, ал. 3
ЗЗ.
Не може да бъде
споделено възражението на защитата за незаконосъобразност на обжалваното НП,
т.к. с неговото издаване бил нарушен принципът non bis in idem /не два пъти за едно и също/. Защитата
подкрепя това свое възражение с факта, че против същото дружество било издадено
и НП № НП-13-676-22 от 13.04.2020г., с което била наложена също имуществена
санкция за нарушение на забраната по чл.29 от НОПДМП, като тази забрана - по
второто НП, била нарушена по отношение на същия пациент, респ. по същата
история на бременност и раждане, по същото време и на същото място.
Да, действително по
настоящото дело е прието като писмено доказателство НП № НП-13-676-22 от 13.04.2020г., с което
дружеството е санкционирано на основание чл.229 ал.3 от ЗЗ за нарушение на
чл.29, т.4 от ЗЗ, извършено на същата дата и място, досежно заплащане за избор
на лекар от страна на същия пациент, както и по обжалваното в настоящото
производство НП. Разликата между двете НП се състои само в това, че по едното НП
дружеството е санкционирано за нарушението на забраната по чл.29, т.1, а по
второто – на чл.29, т.4 от Наредбата, забраняваща допускането на избор на лекар
при прием на пациент в условията на спешност.
Тук е мястото да се
посочи, че в нормата на чл.29 от НОПДМП са разписани казуистично общо пет на
брой хипотези, всяка от които въвежда конкретна забрана за избор на лекар/екип.
Според настоящия съдебен състав, когато изборът на лекар/екип е бил допуснат в
нарушение на една, от която и да е от петте хипотези, то ще е налице едно
административно нарушение, защото всяка от петте точки на разпоредбата съдържа
самостоятелен състав. Когато обаче изборът е бил допуснат в нарушение на повече
от една от забраните, то ще са налице толкова административни нарушения,
колкото забрани са били нарушени. В този ред на мисли е напълно възможно при
прием на един пациент да бъдат нарушени едновременно и петте забрани, при което
ще бъдат извършени пет отделни административни нарушения, защото както вече се
каза, всяка от забраните представлява самостоятелен състав на административно нарушение.
Не може да бъде
споделено възражението на защитата за незаконосъобразност на обжалваното НП,
развито в писменото становище по съществото на спора. Защитата аргументира това
свое възражение с твърдението, че нарушението не е било извършено на посочената
в акта и НП дата – 18.05.2019г., т.е. когато пациентът е заплатил за избора на
лекар/екип, а на друга дата, когато лечебното заведение е приело заявлението на
пациента за избор на лекар/екип и му е посочило цената за това, т.е. когато
изборът е бил уважен.
Според настоящия
съдебен състав процесът по избор на лекар/екип представлява един сложен
фактически състав. Той започва в хипотезата на чл.25 от НОДМП, като се заявява
писмено от пациента, който попълва заявление по образец съгласно приложението.
След това преминава през разглеждане на заявлението по реда на чл.26 от
Наредбата, при което избраният лекар, съответно ръководителят на екипа,
уведомява пациента за възможността да бъде изпълнено искането. Накрая фактическият състав завършва с плащане
от страна на пациента на съответната цена за направения от него и уважен от
лечебното заведение избор. Няма съмнение, че плащането може да стане след
подаване на заявлението и разглеждането му от страна на лечебното заведение,
както и преди или след извършването на съответната медицинска интервенция, но
във всички случаи то трябва да стане в рамките на престоя на пациента в
лечебното заведение. Аргумент за това е нормата на чл.32 от НОДМП, която сочи,
че при поискване на пациентите се осигурява възможността да заплатят
допълнително поисканите услуги по банков път в рамките на престоя си в
заведението. Не може да има съмнение, че с плащането от страна на пациента се
завършва фактическия състав на избора на лекар/екип, защото ако хипотетично
едно болнично заведение удовлетвори избор на пациент в нарушение на някоя от
забраните по чл.29 от Наредбата, но след това не поиска плащане от страна на
пациента, респ. той не плати за направения избор и интересите му не са били
засегнати по никакъв начин, то тогава няма да е налице състав на нарушение по горецитираната
правна норма. В такава хипотеза, т.е. без заплащането на удовлетворен избор нарушението
няма да е довършено/завършено, а ще е налице опит към административно
нарушение, който обаче няма да е наказуем за конкретното нарушение по аргумент
на чл.9 ал.2 от ЗАНН.
Основателно се
явява обаче възражението за явна несправедливост на наложената имуществена
санкция, а в този смисъл и искането за изменение на НП, респ. намаляването на
размера на същата се явява основателно. С издаденото НП наказващият орган е
определил среден размер на имуществената санкция, т.е. от 1250 лева, което е
мотивирал с това, че в хода на проверката са били констатирани общо 39 броя
аналогични нарушения, които са били извършени в относително кратък период от
време, а самите нарушения били „значителни“ !? /вероятно идеята е била да се
изтъкне, че са със завишена степен на обществена опасност – съждението мое/,
което изключвало инцидентност в действията и показвало устойчивост на
противоправното поведение.
Според настоящия
съдебен състав обаче, при отмерване на размера на имуществената санкция АНО не
е държал сметка първо за това, че са били проверени общо 463 отделни случая
/ИЗ, ИБР/ за избор на лекар/екип от страна на пациенти, като от тях са
констатирани 39 нарушения, което се равнява на 8.42 % от всички проверени
случаи. Казано с други думи, процентът на констатираните нарушения не е нито
фрапиращ, нито дори значително висок. Отделно от това всяко едно адм. нарушение
е било санкционирано отделно, дори когато са били нарушени едновременно няколко
забрани по чл.29 от Наредбата, касаещи един и същ пациент и един и същ направен
от него избор. На следващо място е следвало да се държи сметка и за това, че
всяко едно от установените административни нарушения е било извършено за първи
път, нещо което е отразено и във всяко от издадените НП, като няма данни
дружеството да е извършвало други аналогични нарушения в минал период. На
последно място, но не по значение, при отмерване на санкцията АНО е следвало да
държи сметка и за това, че наказателните постановления се издават в момент,
когато в страната е обявено извънредно положение във връзка с възникнала
пандемия в световен мащаб от коронавирусна инфекция, която продължава
развитието си и днес. Ноторно е, че по време на пандемията и най-вече на
извънредното положение, почти всички болнични заведения в страната излязоха от
обичайния си ритъм на работа, доколкото бяха преустановени планови операции и
други медицински интервенции, неналагащи намеса по спешност. Силно бе ограничен
и достъпът на пациенти за извършване на прегледи, консултации и други неспешни
мед. манипулации. Всичко това пък рефлектира по посока на намаляване на
финансовите приходи на болниците. Също
така в голяма част от болничните заведения, както и в това на санкционираното
дружество, бяха обособени спешни отделения за прием по спешност и лечение от
Ковид 19, което пък наложи да се направят извънредни, но немалки финансови
разходи за недопускането на вътреболнични инфекции и спазването на изискванията
за работа в епидемична обстановка, като например допълнителни разходи за дезинфекция,
лични предпазни средства за болничния персонал, специални защитни предпазни
средства за медицинския персонал в обособените т. нар. Ковид-отделения и т.н.
Ето защо и ако АНО
бе държал сметка за всички гореизтъкнати обстоятелства, той би стигнал до
законосъобразния извод, че за всяко едно от установените нарушения следва да
наложи имуществените санкции в минималния предвиден в закона размер. В този ред
на мисли, според настоящия съдебен състав, целите на наказанията по чл.12 от ЗАНН ще се постигнат, като издаденото НП бъде изменено и наложената имуществена
санкция бъде намалена до минималния размер от 500 лева.
С оглед направеното
искане от процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да се каже, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63, ал.4
от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл.143, ал.1
от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай
съдът констатира, че са налице основания за изменение на наложената
административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл.143 ал.1
от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на
отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът
намира, че в посочения случай следва на основание чл.144 от АПК
субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл.78, ал.1
и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът, съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на
уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание.
Съгласно чл. 37 ал.1
от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило
в две съдебни заседания, респ. същото не представлява фактическа и правна
сложност, съдът намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3
вр. с ал. 1 от ГПК,
съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно за сумата от 32 лв. /тридесет и два лева/.
Воден от горното и
на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът,
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № НП 13-676-12 от 09.04.2020 година на изп.
директор на ИА „Медицински надзор” - София, с което на МБАЛ „Х.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
гр.Пазарджик, представлявано от изп. директор д-р Ц.С., на основание чл.229 ал.3 от Закона за
здравето /ЗЗ/, във вр. с чл.29, т.1 от НОПДМП, във вр. с чл.81 ал.3 от ЗЗ е
наложена имуществена санкция в размер на 1250 лв. /хиляда двеста и петдесет
лева/, като НАМАЛЯВА размера на
имуществената санкция на 500 лв. /петстотин лева/.
ОСЪЖДА МБАЛ „Х.“
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.Пазарджик, представлявано
от изп. директор д-р Ц.С. ДА ЗАПЛАТИ
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“-гр.София, представлявана от
изпълнителен директор сумата от 32 лв. /тридесет и два лева/ - юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: