Решение по дело №6/2017 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 19

 

гр.Враца,26.01.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  търговско          отделение в

публичното заседание на 24.01.2017 год.       в състав:

 

Председател:Николай Христов

    Членове:Радослава Симеонова

                                 Веселина Павлова

в присъствието на:

прокурора                      секретар В.В.

като разгледа докладваното  от  съдията Радослава Симеонова

гражданско        дело N6         по описа за 2017  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

    С Решение №243 от 18.11.2016 год. по гр.д.№1026/2016 год. по описа на РС-Мездра е осъден Г.М.П. ***, ЕГН ********** да заплати на Б.И.Г. ***, ЕГН **********, сумата от 4500 лева / четири хиляди и петстотин лева/, представляваща задължение по запис на заповед, издаден от Г.М.П. на 16.07.2015г, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 30.06.2016г / датата на уговорения падеж/ до окончателното й изплащане и сумата от 500 лева / петстотин лева/, представляваща направени деловодни разноски пред първата съдебна инстанция.

    Отхвърлил е искането за  присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 16.07.2015г. датата на издаване за записа на заповед до 30.06.2016г. / датата на уговорения падеж/.

    Въззивна жалба е подадена от Г.М.П. ЕГН**********,*** срещу решението в частта му,с която е уважен предявеният срещу него иск над сумата от 1400 лв..Твърди,че решението в обжалваната му част е неправилно.Постановено е при неправилно приложение на материалния и процесуален закон.Съдът не е изяснил фактическата обстановка по делото,не е обсъдил всички доказателства,поради което е достигнал до неправилни правни изводи.

    Според изложеното в с.з е направил възражение,че дължи на ищеца само сумата от 1400 лв. по сключен договор за заем,а записа на заповед е подписал като обезпечение на този договор,но съдът приел,че възражението е преклудирано , отказал да му допусне гласни доказателства и не отразил това в протокола.

    Твърди,че възражението му е подадено в срок и се позовава на практика на ВКС,че възражение,с което се въвежда каузално правоотношение може да се направи до края на първото съдебно заседание.

    Възразява и срещу неправилно разпределената доказателствена тежест.

    Моли решението да бъде отменено в атакуваната му част,вместо него да се постанови друго,с което да се отхвърли иска.

    В установения в закона срок Б.И.Г. ЕГН **********,*** е подал писмен отговор чрез адвокат Д.К.-ВрАК.

    С отговора е оспорена жалбата като неоснователна.

    Счита,че позоваването на въззивника на Решение №191 от 14.01.2015 год. по т.д.№3046/2013 год. по описа н ВКС е неправилно,тъй като от негова страна по делото не бил представен писмен договор за заем.

    Моли да бъде потвърдено решението в атакуваната му част и му се присъдят разноски за въззивната инстанция.

    В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът Г.М.П.,не се явява и не се представлява.

    Въззиваемата страна Б.И.Г. ***,  в открито съдебно заседание пред въззивната инстанция,чрез процесулния си представител адв.К. -ВрАК, изразява становище за неоснователност на жалбата, моли да се отхвърли и потвърди решението и да се присъдят направените по делото разноски.

    За да се произнесе по спора,съдът съобрази следното:

    Производството е образувано по предявен от Б.И.Г. *** иск против Г.М.П. *** за сумата от 4500.00 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издадена от ответника на 16.07.2015г, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от момента на издаване на заповедта до окончателното й изплащане, като при уважаване на иска претендира присъждане на  направените по делото разноски.

    В исковата молба ищецът твърди, че ответникът Г.М.П. на 16.07.2015г. е подписал представения по делото запис на заповед, с който се е задължил да му плати лично или на негова заповед  сумата от 4500лева. В заповедта е определен и падеж на 30.06.2016г. Според изложеното в исковата молба след изтичане на срока за плащане, ищецът многократно е водил разговори с ответника за изпълнение на задълженията по записа на заповед, а на 18.07.2016г му изпратил и писмена покана, копие от която е представена по делото.

     Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор, но в съдебно заседание  оспорва иска по размер. Потвърждава, че подписът  в представения запис на заповед е негов, но твърди, че не е обърнал внимание на каква сума се подписва и заявява, че дължи само сумата от 1400лева, които е взел на заем от ищеца.

    След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 По делото е приет като писмено доказателство запис на заповед издаден  на 16.07.2015г. от за сумата от 4500лева.,с който издателят безусловно се е задължил да заплати лично или на заповедта на Б.И..Падежът на задължението е определен на конкретна дата 30.06.2016 год.

    При проверката от външна страна на записа на заповед, съдът изследва доколко същият като строго формален писмен акт отговаря на императивните изисквания на чл. 535 ТЗ.

    Съобразно чл.535 ТЗ записът на заповед следва да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика на,който е написан,безусловно обещание да се  плати определена сума пари,падеж,място на плащане,името на лицето,на което или на заповедта на което трябва да се плати,дата и място на издаване,подпис на издателя.

    По своята правна същност,записът на заповед е едностранно волеизявление,облечено в законоустановена писмена форма , с посоченото в чл.535 ТЗ съдържание.Съгласно чл.536,ал.1 ТЗ,документ който не съдържа някои от реквизитите,посочени в чл.535,не е  запис на заповед,освен в случаите на ал.2,3 и 4.

    Съдът,съобразявайки разпоредбата на чл.535 ТЗ,както и задължителните указания на ТР 1 от 28.12.2005 г на ВКС по тълк.д.№1/2004 г.,ОСТК,констатира,че приложеният по делото запис на заповед отговаря на формалните изисквания  за действителност.

    В случая документът е съставен в писмена форма и в него се съдържа безусловното обещание на издателя да се заплати точно определена сума в размер на 4 500 лв. на конкретна дата /падеж/ - 30.06.2016 г. Документът е озаглавен “запис на заповед” и в текста му се съдържа изразът “запис на заповед”. Посочени са мястото и датата на издаване, мястото на плащане, името на поемателя и е подписан от издателя. В съдебно заседание ответникът признава, че подписът  в представения запис на заповед е негов, но твърди, че не е обърнал внимание на каква сума се подписва. Признава, че дължи само сумата от 1400лева, които е взел на заем от ищеца. Записът на заповед е едностранна сделка, по силата на която едно лице, наречено издател, обещава безусловно да плати на падеж определена сума на друго лице (поемател). Сделката е абстрактна, понеже сключването й не се обуславя от някакво основание. Няма пречка издаването на запис на заповед да е в причинна връзка с друга сделка - например заем, за наличието на какъвто се навеждат доводи от ответната страна, но тя не е предпоставка за неговото правно действие. Възражение, че е налице каузална сделка не е направено в срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, поради което същото е преклудирано съгласно чл.133 ГПК. При така установеното по-горе, че представения запис на заповед, издаден на   16.07.2015г. от ответника отговаря на всички изисквания на чл.535 ТЗ, и предвид факта, че е настъпил падежа на който сумата е платима съдът приема, че  е настъпил менителничен ефект на записа на заповед и ответникът дължи изпълнение по същия.

    С оглед на горното,съдът счита,че по делото се установи наличието на изискуемо вземане на ищеца към ответника по процесния редовен от външна страна запис на заповед,което не е погасено,поради което искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

    По отношение на искането за присъждане на законната лихва, съдът намира, че същата като обезщетение за забавено изпълнение се дължи  от изпадането на длъжника в забава. В случая задължението не е изпълнено на вписания в заповедта падеж 30.06.2016г, от която дата издателят на записа на заповед е изпаднал в забава и съответно от тази дата следва да бъде присъдена лихва за забава.

    Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,решението на Районен съд-гр.Мездра,следва да бъде потвърдено.

    При този изход на спора и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и представените доказателства за заплащането им,за ищеца се поражда право на разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 160 лв.-адвокатски хонорар.

    Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от  160 лв. за адвокатско възнаграждение  за производството пред въззивната инстанция.

    Мотивиран от горното ,ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

                   Р Е Ш И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА Решение №243 от 18.11.2016 год. по гр.д.№1026/2016 год. по описа на РС-Мездра.

    ОСЪЖДА Г.М.П. ***, ЕГН ********** да заплати на Б.И.Г. *** ЕГН **********, сумата от 160 лв./сто и шестдесет лева/  деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

     РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС на основание разпоредбата на чл.280,ал.2 от ГПК.

 

 

Председател:...........        Членове:1..........

 

                                                                                                                                          2..........